Не беше лесен пътят ти към  мен –
порои и градушки те валяха.
Но те държах във нежния си плен
и никакви стихии не те спряха.

Добра се наранен до моя праг –
с един товар от стихове и песни.
Отърси стъпалата си от прах
и влезе. А навън бе вече есен.

Пропуснахме последното си лято –
(това ще ни тежи като вина).
Над нас прелита закъсняло ято
и отшумява плясък на крила.