Постинг
07.11.2016 10:58 -
Новият шедьовър на Epica: The Holographic Principle
Автор: asthfghl
Категория: Музика
Прочетен: 4021 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2016 21:43
Прочетен: 4021 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 08.11.2016 21:43
(Едно ревю на MetalWorld)
През последното десетилетие името Epica се превърна в синоним на “майсторство в симфоничния метъл” и това съвсем не е случайно. Композиторският талант на маестро Mark Jansen (който вече натрупа доста богат опит) и ангелският глас на чаровната Simone Simons, подкрепени от компанията на забележително компетентни музиканти, дадоха живот на някои от най-силните албуми, записвани в жанра изобщо. Започнали като дежурната група, носеща наследството на After Forever и творяща по шаблоните, създадени от величията Nightwish и Within Temptation, холандците от Epica постепенно си извоюваха собствена територия, която едва ли ще отстъпят на някого скоро. Музиката им придоби собствен почерк и ги издигна до почти институционалния ранг, на който са в момента. Според доста метъл почитатели, специфичното им звучене е мега-чийзи и още повече мега-претенциозно. Но именно смелото (или претенциозно, както някои от вас биха казали?) композиране извън поставените рамки на стила и дежурното потапяне в необятните води на прогресив метъла ги превърна в това, което чуваме днес в “The Holographic Principle” – един безспорно величествен запис.
Продължавайки по логичния път, поет още с “The Divine Conspiracy”, в седмия си албум Epica рисуват абстрактни картини на научни иновации, злонамерени технологии, трудно обясними алгоритми и новооткрити светове. Звучи достатъчно претенциозно, нали? Интересно е обаче как винаги успяват да задълбаят в тези теми, толкова далечни и непознати на редовия индивид, и да им придадат емоционална тежест и стойност – до такава степен, че концепцията се превръща в потенциален сюжет за холивудска класика. Това е безспорен талант, който не бива да подценяваме, когато анализираме и осмисляме създаденото от бандата. Чисто музикално това, което получаваме в “The Holographic Principle”, е още от същото, но по-силно, по-вдъхновено, по-мрачно, по-интригуващо и по-метъл от когато и да било.
Началото, дадено от ударното интро “Eidola”, където чуваме мощните перкусии, предшества хитовата “Edge of the Blade”, която открива албума с решителност, присъща на едни вече доказани музикални величия. Прави впечатление, че макар и Epica да работят за първи път с пълен оркестър, те са се фокусирали изключително върху китарното начало в музиката си. Мощни рифове, типични за екстремни групи, дават фон на агресивното крещене на Mark Jansen, докато красиви симфонични фигури често изплуват зад пленителните партии на Simone. Нейният глас претърпя толкова много трансформации от дебюта им насам и това, което чуваме днес, е коренно различно, но не по-малко ангажиращо и впечатляващо с техниката си. Ако все пак на някого му липсва оперната страна на гласа ?, тя е тук и има по-силно въздействие от всякога в безнадеждната и меланхолична балада “Once Upon a Nightmare” и в припева на скоростната “Tear Down Your Walls”. Хоровете както винаги властват в немалка част от записа, но в контекста на новата концепция те успяват да звучат не просто епично, но и някак фанатично и непреклонно – като вътрешен демоничен глас. Ако всичко това ви се струва недостатъчно, заглавната песен, която закрива албума, е най-силната им финална песен от... значително време насам (тук вече зависи от личните ви предпочитания).
Разбира се, ако нямате времето, желанието и интелигентността да отделите повече време и да вникнете в “The Holographic Principle”, няма да разберете изложеното в редовете отгоре. Но това няма особено значение – групата вече има достатъчно фенове, които ще разберат и оценят новия им шедьовър подобаващо. А за останалите – Epica винаги ще си останат онази “претенциозна симфо-псевдо-метъл група”.
През последното десетилетие името Epica се превърна в синоним на “майсторство в симфоничния метъл” и това съвсем не е случайно. Композиторският талант на маестро Mark Jansen (който вече натрупа доста богат опит) и ангелският глас на чаровната Simone Simons, подкрепени от компанията на забележително компетентни музиканти, дадоха живот на някои от най-силните албуми, записвани в жанра изобщо. Започнали като дежурната група, носеща наследството на After Forever и творяща по шаблоните, създадени от величията Nightwish и Within Temptation, холандците от Epica постепенно си извоюваха собствена територия, която едва ли ще отстъпят на някого скоро. Музиката им придоби собствен почерк и ги издигна до почти институционалния ранг, на който са в момента. Според доста метъл почитатели, специфичното им звучене е мега-чийзи и още повече мега-претенциозно. Но именно смелото (или претенциозно, както някои от вас биха казали?) композиране извън поставените рамки на стила и дежурното потапяне в необятните води на прогресив метъла ги превърна в това, което чуваме днес в “The Holographic Principle” – един безспорно величествен запис.
Продължавайки по логичния път, поет още с “The Divine Conspiracy”, в седмия си албум Epica рисуват абстрактни картини на научни иновации, злонамерени технологии, трудно обясними алгоритми и новооткрити светове. Звучи достатъчно претенциозно, нали? Интересно е обаче как винаги успяват да задълбаят в тези теми, толкова далечни и непознати на редовия индивид, и да им придадат емоционална тежест и стойност – до такава степен, че концепцията се превръща в потенциален сюжет за холивудска класика. Това е безспорен талант, който не бива да подценяваме, когато анализираме и осмисляме създаденото от бандата. Чисто музикално това, което получаваме в “The Holographic Principle”, е още от същото, но по-силно, по-вдъхновено, по-мрачно, по-интригуващо и по-метъл от когато и да било.
Началото, дадено от ударното интро “Eidola”, където чуваме мощните перкусии, предшества хитовата “Edge of the Blade”, която открива албума с решителност, присъща на едни вече доказани музикални величия. Прави впечатление, че макар и Epica да работят за първи път с пълен оркестър, те са се фокусирали изключително върху китарното начало в музиката си. Мощни рифове, типични за екстремни групи, дават фон на агресивното крещене на Mark Jansen, докато красиви симфонични фигури често изплуват зад пленителните партии на Simone. Нейният глас претърпя толкова много трансформации от дебюта им насам и това, което чуваме днес, е коренно различно, но не по-малко ангажиращо и впечатляващо с техниката си. Ако все пак на някого му липсва оперната страна на гласа ?, тя е тук и има по-силно въздействие от всякога в безнадеждната и меланхолична балада “Once Upon a Nightmare” и в припева на скоростната “Tear Down Your Walls”. Хоровете както винаги властват в немалка част от записа, но в контекста на новата концепция те успяват да звучат не просто епично, но и някак фанатично и непреклонно – като вътрешен демоничен глас. Ако всичко това ви се струва недостатъчно, заглавната песен, която закрива албума, е най-силната им финална песен от... значително време насам (тук вече зависи от личните ви предпочитания).
Разбира се, ако нямате времето, желанието и интелигентността да отделите повече време и да вникнете в “The Holographic Principle”, няма да разберете изложеното в редовете отгоре. Но това няма особено значение – групата вече има достатъчно фенове, които ще разберат и оценят новия им шедьовър подобаващо. А за останалите – Epica винаги ще си останат онази “претенциозна симфо-псевдо-метъл група”.
Нови албуми от новата вълна на мелодични...
Истината за Вен Хейлън - Van Halen, побъ...
Отворени срещи-беседи между творци/интел...
Истината за Вен Хейлън - Van Halen, побъ...
Отворени срещи-беседи между творци/интел...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация