Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2010 10:50 - ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ЗАЩО ПЛАЧЕ ДЖОНИ?
Автор: sande Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1925 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 03.10.2015 14:38


ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ЗАЩО ПЛАЧЕ ДЖОНИ?

 

             Кучето влетя в двора, блъскайки с муцуна външната врата. Всички, които седяха около масата под лозницата в двора на Стоян Райнов от дупнишкото село Бураново се обърнаха с изненада в тази посока. Привлече ги не шумното хлопване на вратата, нито  особеният начин, по който малкото на ръст куче си отвори вратата. Те знаеха за тази  “способност”  на Джони, така се  казваше малкия домашен пес. Изненада ги странното  поведение на кучето: то се въртеше в кръг като скимтеше жално,  с някаква тревога и отчаяние в гласа. Поглеждаше към дедо Стоян, сякаш искаше да му каже нещо.

Събралите се около масата в този празничен ден – Петковден, празника на селото, започнаха да коментират  чудноватото  поведение на кучето.

- Какво има, бе Джони, биха ли те, уплашиха ли те, какво си се разциврил, излагаш ме пред гостите -  гълчеше го дедо Стоян  с усмивка и с безобиден укор. Това  разсмя присъстващите: тук бяха освен съпругата му Верка, и синовете Костадин и Благой, жените им – Надя и Снежана, дъщерята Димитрина и мъжа й Санде и баджанак му Иван със съпругата Фидана.

          - Тате, това куче иска нещо да ти каже, не виждаш ли, че плаче! – каза Димитрина.

          - А а а , плаче, плаче за прът! – прихна баба  Верка.

          Започнаха да гадаят – това може да е, онова може да е, но всичко се свеждаше най-много  до това, че нещо или някой го е уплашил.

Стоян  си познаваше кучето, знаеше, че нищо не може да уплаши Джони, той сякаш не знаеше, че е малък на ръст и не отстъпваше  и на най-едрите и злобни  селски песове. Участваше редовно във всички “кучешки свадби” и се  завръщаше  след тежките двубои  разнебитен  и изпохапан, ближеше си раните по седмица. До следващата дунанма.*

Сутринта Стоян  заведе коня си  Панчо на паша  в близката местност  “Гладницата” и го  завърза както обикновено на  дългата ортома. Неизменно с  тях, на работа или на паша, е и Джони. Панчо и Джони са голями приятели: когато Панчо се  храни от копанката,  Джони караули до него, гледа го с благоговение  и отпъжда нахалните кокошки и котката Мариана. Интересното е, че ако боса им Стоян започне да се кара на Панчо, Джони започва да лае по Панчо, солидаризира ли се с шефа, или нещо друго, но все едно иска да му каже: “Как може така  да ме излагаш бе, голем си, ама се излагаш! Язък!” Или още по-лошо: разочарован, започва да му "чете конско": "Голем си, ама си глупав до немай-къде! Ти си само да влачиш циганска каруца, цигани да те откраднат и всеки ден да те бият с камшик! Ето, това си ти ..."

          Стоян си спомни: след като заби в земята  железния кол,  нареди на Джони да прави компания на приятеля си и да го пази. Върна се в селото сам. Затова се обърна строго към Джони:

- Аз къде те оставих тебе? Така ли се напуска пост ? За такова своеволие съдят, на съд изпращат ...

          И  тогава баджанак му Иван рече с полуусмивка: “Ясно. Дошъл си е защото вече няма кого да пази ... “

          Верка плесна с ръце: “Коня! Стояне, Панчо може да е заминал...”

Изпратиха комшийското момче да провери, момчето се завърна след десетина минути и каза: “Там няма никакъв кон!”

Разпределиха се на три групи: синовете Благой и Костадин  тръгнаха с кола към съседното село Боровец /те трябваше да се обадят и в РУ на МВР в Дупница/, Стоян и Иван – по посока на Струма, Санде и съседското момче – по пътя  към лозята над селото.

След час, час и половина започнаха да се завръщат. Новината донесоха Стоян и Иван: Дане Карчин им казал, че видял двама млади мургави  мъже, които отвели кон, кафяво-златист, като Панчо, през река Струма по посока на гара Кочериново.

Излишно е да ви разказвам  как прекара вечерта, а и ноща, компанията.

Интересното се случи рано сутринта, към 5 часа. Стоян, който не беше мигвал, чу радостния лай на Джони. Изскочи навън и видя слисан пред входната врата ... Панчо. Върнал се, избягал.

Беше чудно да се чуе  Арията на радостта, изпълнена рано сутринта след празника Петковден,  от двамата неразделни приятели Джони и Панчо. Да чуеш протяжното и страстно “И и и и х, пръ ъ ъ ъ”  от ноздрите на Панчо и ударите с копита в асфалта и тържествуващите възгласи на Джони, стигащи до фалцет “ау- ау, ау-ау, ау-ау”.

Отваряй портите, Стояне, че ти е дошъл важен гостенин! Празникът продължава, празникът тепърва започва!

Ще кажете: “Възможно ли е това?”

Възможно е. И даже задължително. Нали приказките завършват винаги с хепиенд.

Не е ли така? 

*Дунанма – голяма и весела сватба

 

 

image



Гласувай:
6
0



1. razkazvachka - аха, и ти си от онези, дето
11.11.2010 21:34
разбират езика на животните, признавай си веднага къде си го учил:)))
цитирай
2. sande - Благодаря ти, Разказвачке
12.11.2010 07:08
Много си мила. Една от първите книжки, която съм прочел като дете бе "През води и гори" от Емилиян Станев. Бях смаян от магията да разказва за животни. И сега ги чета, това чувство на радост и удивление не се е загубило.Същата свежест и сила имат разказите му. Той е световен майстор, непостижим. Радичков - също.
Иначе от 30 години имаме кучета. Така че не ми се налага много да измислям.Само да се подредят думичките.
И да се намери, кой да ги прочете. Като тебе. За което ти благодаря.
Поздрави, възхищения и хубав ноемврийски ден.
цитирай
3. razkazvachka - Емилиян Станев и Витали Бианки -
13.11.2010 11:08
любими ми бяха...
А Радичков - късно започнах да го чета - има пластове контексти...
цитирай
4. antoan1antoan - Добър разкакзвач си!
16.12.2010 19:27
Прочетох с внимание и интерес! Животните само дето не могат да говорят!
Но ако сме внимателни, може да разберем много!Поздрави приятелю!
цитирай
5. sande - Точно така, Йордан Йовков има книга с разкази " Ако можеха да говорят " ...
22.12.2010 23:01
antoan1antoan написа:
Прочетох с внимание и интерес! Животните само дето не могат да говорят!
Но ако сме внимателни, може да разберем много!Поздрави приятелю!


Това е вечна тема. А Панчо и Джони ни казват много.
цитирай
6. romanticgirl25 - животните са много умни, а кучетата по-умни и от нас!
29.10.2013 13:23
Още един път ми доказа че кучето е пирятел на човека!
цитирай
7. sande - Поздрави, Романтичке, от романтичния град Смолян!
03.10.2015 15:19
Радвам се, че прочете тази скромна историйка за дружбата между куче и кон.

Интересното е това, че в един селски двор, където се подвизават различни домашни животни, се установява строга йерархия и всеки си знае мястото, съобразява се с другите- Коне, свине, кози, кучета, кокошки, петли ...

Кучето се позлзва с определен приоритет, защото умее да се сближава със собствениците.
цитирай
8. vesever - Точно така е, Сашо. Животните по...
30.11.2017 14:20
Точно така е, Сашо. Животните понякога разбират повече от хората, съчувстват повече от хората, обичат повече от хората...
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1604906
Постинги: 181
Коментари: 5681
Гласове: 10541
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031