Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2016 13:44 - СПАСИ СЕ В АДА - ПЕРЛИ ОТ СМЕТИЩЕТО
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 2019 Коментари: 32 Гласове:
21

Последна промяна: 12.10.2016 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

! СПАСИ СЕ В АДА
  !! ПЕРЛИ ОТ СМЕТИЩЕТО

                                                                       На Рени  Смарт


         
Колкото и да не ви се вярва, на сметищата сред разните боклуци, може с изненада да откриете скъпоценни перли. Дори и на селските сметища. Най-често – именно  там.

Това са домашните любимци – кучета и котки. Напоследък, именно селските сметища станаха  чудотворните  находища на тези неочаквани брилянти, толкова евтини и така скъпи на  сърцето, мили същества.

Защо на сметищата? Ами защото  това е някаква проява  на милост. Преди селяните най-често  хвърляха нежеланите,  появилите се  на бял свят   извън приемливата норма, кученца и котенца,в река Струма. А сега им дават шанс – да се оправят както могат.На сметището все ще се намери някаква храна, там е оживено през целия ден, чува се човешка  глъч, спират коли, от които се изхвърлят найлонови торбички ...  Идват и  други  кучета и котки, търсещи храна.

От няколко дни дочувам от селското сметище в Пастух жалостив плач на коте.  Съседка го  оставила там. Тя самата има куче и котка, раздала из селото новото котило, но едно останало, а  никой не  го пожелал –  било хилаво, неугледно...

      И ето го пред нас с Рошко, свито, треперещо, безпомощно ... Гледа ни с благоговение и сигурно с безкрайна надежда и страхопочитание. Казах му:

“Здравей, котенце! Здравей, милото ми! Ех, лоша работа ... да клечиш тук самичко, ... А може би си гладно и жадно ...”

      Котето  спря да мяука, загледа се в нас ... Олюлявайки се като пияно, като че в несвяст, направи няколко крачки и измяука жално, сякаш искаше да каже: “Помощ! Помогнете ми !”

image
 

      Рошко  го погледна  високомерно и важно. “ Ами всеки да се спасява поединично! Какво да се прави!” “Чудно!  – помислих си  - Рошко не се трогна, не се опита да разбере нещастното коте, а самият той наскоро бе в същото положение. Даже  в несравнимо  по-нещастна и безнадеждна ситуация  в дъното на Кучешката пещера край Карлуково.Знаете вече историята му. Погребаните в Ада, 30 метра под земята Рошко и Бошко.

    Това, което не знаете, е след кратък престой в Банкя, с Рошко пристигнахме в Пастух.Хареса му всичко тук -  и  къщата, и  старата черница, и двора, и безбрежната шир на полето, на баирите, на зелените хълмове, на светналата синева на небето, на бляскавата  магия на река Струма. А най-много му  хареса вкусната храна – купена от специален магазин за кучешка храна и деликатеси.

    Привърза се към мен  по един неописуем начин, по който само куче може да го направи. Стана част от мен. През целия ден ме следва като сянка: буквално, непрекъснато, навсякъде ...

Установихме  две задължителни разходки през деня – сутрин и привечер. Сам откри, че това е свързано и с хигиената. Ако сутрин се успя, а минава осем часа, Рошко е пред вратата и се покашля дискретно.

За два месеца се наля, укрепна,  “заглади косъма”, придоби самочувствие, научи се да се усмихва, вярвали, невярвали.

 image

***

Тръгнахме си с Рошко  от сметището. Оставихме  хленчещото коте между боклуците. Какво да направим? Както се казва: Не сме слънце да огреем всичко живо.Да стоплим нещастните. Да спасим унизените и оскърбените.Казах на котето: Довиждане, котенце! Дръж се!И му обърнахме гръб. Но ... То разбра тези думи по своему. Тръгна след нас, скимтейки.Ние ускорим крачките за да се освободим от нежеланата му компания,  и то ускори стъпката. Пропаднаха и всичките ми опити да го върна назад. Не! Нищо не бе в състояние да го накара да ни изостави.

Така стигнахме до къщата. Оставих го отвън и затворих желязната дворна врата. След малко то се прехвърли с котешка ловкост през  близо двуметровата каменна ограда. Казах: “Рошко, изгони натрапника!” Рошко  го залая и го подгони, но котето се  покатери  за секунди  на клоните на черницата.

И така няколко пъти.

Грабнах  тояга и го изгоних. След малко, мяучейки, отново бе вътре. И пак всичко се повтори  няколко пъти.  Опитах и с вода, с маркуча. Побягна навън. Но след минута отново бе вътре.

И тогава се случи нещо, което – сигурен съм – ще ви изненада. Котето отиде при Рошко, целуна го нежно, прегърна го, замърка на своя си тайнствен и вълшебен език. Рошко се предаде. И той го прегърна, прие го в обятията си.

 И нищо не можеше да ги раздели. Спят заедно -  в едно легло, прегърнати. Хранят се заедно.Неразделими.

Досега. И завинаги!Или както казват: Докато смъртта ги раздели!

 

***

 Какво ще кажете? А?

Защото аз нищо не мога да кажа...

Ще  припомня само думите на една наша приятелка, съблогерка – Рени Смарт от Бургас: “ Мислим, самонадеяно и високомероно, че ние  осиновяваме тези  животинки, истината е, че те нас ни осиновяват !”

 

 

 image

 image








Гласувай:
21
0



1. planinitenabulgaria - Eдин човешки разказ на чист човек -
24.09.2016 14:12
все по-рядко срещан екземпляр в дешния свят, където хората преднамерено биват озлобявани един срещу други, а като последствие разделяни и манипулирани. Пред някои обаче тия номера не минаават...
Брависимо!
цитирай
2. sande - Поздравявам всички, които ще прочетат тези редове с песента "Се скарали, се степали, моми тиквешанки" и песента за славния Димчо от Кочани, на Нев
24.09.2016 14:43
Поздравявам и певеца Васил Вълканов! Изпълнението на песента за тиквешанските моми го намирам за изключително артистично и талантливо.
цитирай
3. sande - Котето се казва вече Зоро ...
24.09.2016 14:47
Така решиха децата Дария, Емма и Неда.
цитирай
4. sande - Обичайте се! Правете любов, не война!
24.09.2016 20:09
Това ви го казваме аз - Рошко, и приятелят му котарак - Зоро!
Това е. Друго няма.
Не бъдете като момите - тиквешанки, дето се степали, очите си изкинали !
Погледнете тримесечното коте /котараче/... То се спасява чрез Любов!
Наистина забележително. И поучително.
Казвам Ви: не съм измислил нищо. Това е истината!

Да се поучим.
цитирай
5. sande - все по-рядко срещан екземпляр в ...
24.09.2016 21:37
planinitenabulgaria написа:
все по-рядко срещан екземпляр в дешния свят, където хората преднамерено биват озлобявани един срещу други, а като последствие разделяни и манипулирани. Пред някои обаче тия номера не минаават...
Брависимо!


Благодаря, Коста!
цитирай
6. sande - Това написа на страницата във Фейсбук, Reni Smart
24.09.2016 21:44
Reni Smart Знаех си, знаех си! Никога не бих допуснала, че ще зарежеш беззащитно бебе на сметището. Само се правиш на камень, Санде, а си същата мека Мария като мен. И така трябва! Децата, животните, слабите и болните трябва да се защитават, защото това е последната надежда за спасение на човешкото племе и нещо като изкупление за греховете ни. А сега, когато вече си осиновен, трябва да продължиш приказките. Какво ще кажеш за "Приказки за котето"? Няма начин в дипломатическите ти скиталчества да няма истории за котаранки 🐈 Благодаря ти за посещението, приятелю!
цитирай
7. sande - Котките и кучетата - това са същества от най-висшата природа ...
24.09.2016 22:53
Те са от равнище Творец!

Те са заедно с Човека, ако не и преди Него.

Те са част от Мирозданието.
цитирай
8. sande - Защо съществуват?
24.09.2016 23:01
Заради Н.В. Човека!

Те трябва да го пазят.

Да го приземяват.

Да го очовечават.

Да го правят милостив и скромен.
цитирай
9. sande - Reni Smart Знаех си, знаех си! Ни...
24.09.2016 23:43
sande написа:
Reni Smart Знаех си, знаех си! Никога не бих допуснала, че ще зарежеш беззащитно бебе на сметището. Само се правиш на камень, Санде, а си същата мека Мария като мен. И така трябва! Децата, животните, слабите и болните трябва да се защитават, защото това е последната надежда за спасение на човешкото племе и нещо като изкупление за греховете ни. А сега, когато вече си осиновен, трябва да продължиш приказките. Какво ще кажеш за "Приказки за котето"? Няма начин в дипломатическите ти скиталчества да няма истории за котаранки 🐈 Благодаря ти за посещението, приятелю!


Рени, котките ми са непознати, това е друга планета- ...
За пръв път видях това чудо - котарачето. Те са извънземни, непознати, необикновени, приказни и много, много набедени ...
Човекът е най-баналното и най - скучното същество. Той е много високомерен, горделив и надмнен, вярва и се опиянява само от себе си. А е примитивен, банален и скучен ... Без фантазия.
цитирай
10. batogo - !!!:)))Поздравления, Санде!
25.09.2016 08:45
Сътворил си прекрасен разказ за истинските неща в живота, докосващи сърцето на читателя! Да си жив и здрав!
цитирай
11. sande - Здравей, Огняне - batogo !
25.09.2016 09:53
Благодаря ти за посещението и за добрите думи.

Съгласен съм с теб за истинските неща в живота. Защото живот - ните са неотменима част от живота. Без тях животът е немислим. Трябва да ги познаваме и да ги обичаме. Нашият свят е един. Единен.
цитирай
12. donchevav - Харесах всичко - и истинския пле...
25.09.2016 10:01
Харесах всичко - и истинския пленителен разказ, толкова близък, толкова трогателен- и снимките, и чудесните коментари! Разбирам думите на Reni Smart - моите кучета и котки също се държат така, като че ли са поели цялата грижа и отговорност за нас. И са също приятели. Дори питбулката Джаки осинови осиротялото сиамче Янчо и го кърми повече от месец.
Чудесни са твоите Рошко и Зоро! Да са живи и здрави и да ви носят радост - щастливите домашни животни правят благословена цялата къща!
Поздрави, Санде!
цитирай
13. sande - Здравей, Венета !
25.09.2016 15:36
Кучетата станаха три: Тетка /Тета/, Пако и сега - Рошко. Котките също са три: Клеопатра /Клео/, Леа и сега - Зоро. Пако се наложи да бъде вързан. Преследва котките и може и да убие котка.

Дворът в Банкя - кв.Вердикал кипи от живот. Постоянен екшън. Децата са пет: три наши и две на съседите. Пет момичета, от първи до седми клас.

Поздрави!
цитирай
14. tryn - Здравей, Санде!
25.09.2016 19:10
Любовта към животните е висша добродетел...
Благословен да си, Приятелю!
цитирай
15. sande - Здравей, Тринче!
25.09.2016 19:25
Благодаря ти.

Трябва да си признаем, че са много хората, които разбират и обичат животните. Заслужават да ги зарадваме и насърчиме.

Но не са малко и онези,, които нямат сетива за тази любов.

Даже ще ни се чудят на акъла, че ги занимаваме с тези "шменти-капели", т.е. детинщини и глупости.

С тях как да разговаряме?
цитирай
16. mariniki - който обича животните...
25.09.2016 21:05
той... обича и хората...
цитирай
17. sande - Така е Мариники ...
25.09.2016 21:54
Така е.

Поздрави!
цитирай
18. sande - Този разказ е написан от едно куче - Рошко и едно коте - Зоро ...
26.09.2016 05:48
Аз съм само писарят, протоколчика, който добросъвестно записва казаното и видяното. Аз - Санде.
цитирай
19. sande - Какво каза малкото, тримесечно коте, на Рошко в решаващият, фатален момент?
26.09.2016 05:57
Каза му: Обичам те, обичай ме!

Но на тяхния си език.

Който ние не знаеме.Макар, че говорим много езици. Но нашите езици са конфекция. Служат най-често на лъжата и измамата.

Казаното от котето на кучето е между живота и смъртта. Или живееш, или умираш.
цитирай
20. 4udovi6teto - !
26.09.2016 08:30
Много хубави живинки, с обич да си ги гледаш, Човеко!
Разказваш красиво.
Чу
цитирай
21. tota - Какво каза малкото, тримесечно коте, на Рошко в решаващия, фатален момент?
26.09.2016 10:53
На този твой въпрос, Санде, трудно може да се намери отговор. Защо? Защото знаем, че кучето и котето се мразят. А, в твоя разказ, нещата стоят по - друг начин. Различните са сами в своя свят и сякаш с поведението ни разкриват потребността на всяко живо същество от сродна душа, от споделяне на несгодите, от топлина. Мога още неща да добавя. Но това са само предположения, защото не разбираме езика на животните. Само сетивата ни могат да доловят, това, което ти си написал като отговор. За оцеляването - чрез компромиса. Права е и Мариники, че "който обича животните...той... обича и хората..."
Поздрави!
цитирай
22. sande - Борислава Маринова: " Вярно е това... те ни избират... и изборът и е доживотен... за разлика от нас човеците."
26.09.2016 10:57
"Вярно е това... те ни избират... и изборът и е доживотен... за разлика от нас човеците."

***
А са способни да направят и разлика от човек до Човека!
цитирай
23. sande - Поздрави, Поете!
26.09.2016 10:59
4udovi6teto написа:
Много хубави живинки, с обич да си ги гледаш, Човеко!
Разказваш красиво.
Чу


***

Благодаря за добрата дума!
цитирай
24. sande - Отговорът е някъде там ...
26.09.2016 11:07
tota написа:
На този твой въпрос, Санде, трудно може да се намери отговор. Защо? Защото знаем, че кучето и котето се мразят. А, в твоя разказ, нещата стоят по - друг начин. Различните са сами в своя свят и сякаш с поведението ни разкриват потребността на всяко живо същество от сродна душа, от споделяне на несгодите, от топлина. Мога още неща да добавя. Но това са само предположения, защото не разбираме езика на животните. Само сетивата ни могат да доловят, това, което ти си написал като отговор. За оцеляването - чрез компромис и любов. Права е и Мариники, че "който обича животните...той... обича и хората..."
Поздрави!



***

Благодаря, Насе! Това ще да е. Природата го е внедрила в живите същества.

Може да оцелеем само чрез любов!

Иначе смъртта е на един дъх разстояние.

ЛЮБОВ ИЛИ СМЪРТ!

Това е чудото, на което станах свидетел. Не го знаех преди това.
цитирай
25. zvezdichka - Поздрави!
26.09.2016 11:41
Продължаваш да радваш с твоите разкази Санде! Май и Рошко не съм виждала, а и ние си имаме такова коте като твоето и ми е голяма радост. Ще споделя за него. Казва се Лео, защото прилича на лъвче и е голям разбойник. Сутрин ме буди за да го храня и като се нахрани го вземам да го погаля, а той като се размърка като дъскорезница и започва да хапе. Така си изразява любовта ли или е още бебенце и му се играе :). Но е голям сладур. Не съм му пускала снимки още. И като пусна овчарката Бъки да се разходи из градината Лео като се наежи, дигне малкото си задниче и бяга настрани. Така ме разсмива със стойките си. Но са си дружки. Бъки все го търси и го олигавя, ближе го, а малкия все гледа да се скрие по ъглите и да се сбори.
цитирай
26. sande - Здравей, Цанке -Звездичке!
26.09.2016 16:50
Лео и Бъки са като Зоро и Рошко. Интересно е това, което ми разказваш.Прилича на нашата история
В добрите, нормалните случаи, животните се равняват по стопаните. Установяват здрава йерархия и всеки си знае мястото.
В селото на жена ми - Бураново там са подреждаха така: Първо коня, после кучето, после козите, след това кокошките , начело с петела, прасетата, макар и интелигентни - най-накрая /но това може да се дължи и на факта, че те са затворени в кочината, рейтинга им пада./.

Поздрави! Специално поздрави Ивайло.
цитирай
27. takaini - Санде,
12.10.2016 00:01
Преди години,една жена ми каза,че не искала да има второ дете,защото не можела да раздели любовта си между двете!Тогава дълбоко в сърцето си почувствах огорчение от нея и дълго мислех-нима има такива хора! Та Любовта е да даваш,не да разделяш!
Дълги години се опитвам да помагам на котките и да разбирам на какво ме учат и въпреки,че призванието ми е да спасявам съществата,разбрах,че те-животните са няколко нива над нас!Те са толкова чисти и толкова разбиращи,тяхната любов и привързаност са вечни!Те никога не биха ни предали!Обичам ги с цялата си Душа и сърце!
И...в заключение искам да споделя какво стана с жената,която не искаше да има друго свое дете!Тя не роди друго,но от години помага на котките пред блока и и продължава да ги храни...И вече напълно я разбирам...сега,след толкова години...
Поздрави,Санде!
Толкова размисли предизвика в мен разказа ти!
цитирай
28. sande - Здравейте, доктор Янкова - takaini !
12.10.2016 11:59
Много ми хареса коментара ти. Защото е сърдечен, проникновен. Истински.

Споделям думите ти.

Те - животните - ни напомнят за божественото Начало на Живота. Той е единен и хармоничен. Никой не е случаен и нищо не е случайно.

До последната тревичка.

Поздрави!

цитирай
29. romanticgirl25 - Благодаря че сподели с нас тази трогателна история
01.06 19:50
Сигурно е казало котенцето на кучето че са с една съдба. Трудно се сприятеляват двата вида. Като каза черница, ще дойда да я ошушкам;) обожавам я!
цитирай
30. sande - Поздрави, мило момиче!
23.06 13:48
romanticgirl25 написа:
Сигурно е казало котенцето на кучето че са с една съдба. Трудно се сприятеляват двата вида. Като каза черница, ще дойда да я ошушкам;) обожавам я!


***
Ами, оказва се, че при определени обстоятелства може да се възприемат и като различни, и като един вид. Рошко е стерилен от Фондацията и представителството в Банкя "Четри лапи". Това може би има някакво значение . А котарачето е войнствено. Но са неразделими. Има значение и това, че са осигурени и гарантирани с храна, подслон и грижи. А и мен ме приемат като един от тях.Нищо, че гледам телевизия и говоря по телефон.
цитирай
31. kasnaprolet9999 - котете е усетило, че има насреща си ...
04.10 23:01
котете е усетило, че има насреща си сродни души с високи вибрации и е тръгнало след вас. Успяло е да приласкае кучето, което е имало нужда от такива ласки и нежност, но едва тогава е успяло да разбере. Много от нас късно разбират от какво точно се нуждаят, но когато го осъзнаят няма сила да ги спре да последват човека, който може да им го даде като емоция.
цитирай
32. sande - Точна си.
04.10 23:24
kasnaprolet9999 написа:
котете е усетило, че има насреща си сродни души с високи вибрации и е тръгнало след вас. Успяло е да приласкае кучето, което е имало нужда от такива ласки и нежност, но едва тогава е успяло да разбере. Много от нас късно разбират от какво точно се нуждаят, но когато го осъзнаят няма сила да ги спре да последват човека, който може да им го даде като емоция.

***

Като Съдбата.

Бъди благословена

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1438921
Постинги: 179
Коментари: 5620
Гласове: 10315
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930