Прочетен: 15478 Коментари: 44 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2015 11:39
Бисерка е неграмотна, енергична 70-годишна старица от кюстендилското село Пастух. Жвивее в стара фамилна къща, заедно със съпруга си Стойо Бисин в края на планинското селце. Защо Бисин? Защото има и други”стойовци” и за да се определи за кого точно става дума, прибавя се задължително уточняващото “Бисин”. Освен това, при споменаването на това име, веднага неволно, автоматично си представяш двамата – Стойо и Бисерка, Биса, както я наричат на село. И още - показва недвусмислено на кого принадлежи лицето и даже - кой командва в къщи.
Бисерка е билкарка, познава разните билки, които тук са в изобилие и ги използва ежедневно за чайове или за овкусяване на храната, която готви. С билки снабдява и снаха си Малина, съпруга на осиновения им син Венчо, с когото живеят в Кюстендил. Като някаква чудна поличба и младите споделят съдбата на родителите - бездетни са.
Един ден Малина подари на майка си саксия с някаково непознато за Бисерка , чудновато растение.
- Това е кактус. Невероятно растение и билка! В някои краища не света кактусът се смята за символ на дълголетие и здраве и за защитник на дома, пазител на спокойствието и разбирателството. Смята се, че в иглите на кактусите се крие енергия, която неутрализира негативните мисли. С кактусови игли се правят и магии с восък, дърво или върху вуду кукли.
- А, ама, много грозно, бе, даже страшно e това цвеке! Прилича на трънена топка ,... на някакво зло животинче! – възкликна Бисерка, гледайки непознатото растение с недоверие и удивление.
- Това е вълшебно растение! Вие тук не го познавате, защото го няма и нищо не знаете за него. – каза Малина и продължи: - Донесе ми го преди година една приятелка от Видин.Беше на минералните бани дошла, а при нас - на квартира.Това е лечебно цвеке – рече – Не се разделям с него никъде.Сега имаме три: едно в градинката на двора, друго в хола и трето - на терасата.
Видинчанката ми каза, че кактусите предпазвали собствениците си от енергийни вампири, от уроки, от черни магии и отрицателна енергия, като обръщали заклинанията към този, който ги е отправил. Интересното обаче било, че кактусът първо примамвал отрицателната енергия с бодлите си , а след това я неутрализирал, като не й позволявал да достигне до обитателите в дома.
- И какво, помага ли, има ли некаква файда от него? - попита с невярващи очи свекървата.
- Нека Венчо ти каже: помага, успокоява, освежава, дава сила, пъди лошото. Така свикнахме с него, като член на семейството е. Сама ще се убедиш, майко. Чудно растение, наистина, чудна билка е това! – отговори разпалено Малина..
И така непознатият и странен кактус си зае мястото в къщата на Биса и Стойо. Пресадиха го в стара, но солидна делва, пробиха внимателно малка дупчица на дъното на делвата, за да изтича водата при поливане... Хареса им това, че непознатото растение е непретенциозно, расте си на воля, гледа миролюбиво от южния прозорец на кухнята, която за стопаните е й спалня.
Дали заради внушение, или по друга, непозната причина, но Бисера бързо свикна с кактуса, довери му се, прие го с надежда като някакъв вълшебен лек. В отделни мигове, когато главата и натежаваше, или се чувстваше уморена, отпаднала, жената сядаше до перваза на прозореца и му говореше: «Помагай, приятелче, помагай!... Нещо денеска ептен ме нема.»
А Стойо, макар и Бисин, гледаше с насмешка на тези , според него, ... занесии. Подиграваше се на Биса. От години той си имаше сигурен илач за всякакви неразположения: ракийка и бира, или първо ракийка и послед една-две бири. Докато му се приспи.
***/
Бисера почина на осемдесет годишна възраст. Без доктори, лекарства, компликации. Просто заспа и не се събуди... На една ръка разстояние от своя покровител – кактуса. Година след това я последва и Стойо Бисин или Бисин Стойо, както ви харесва. Оказа се, че без Бисера той не може да съществува, даже чисто физически. Не му се яде, не му се пие, не му се спи. Не му се върши нищо, а и не може.
Погребаха го до Бисера на селското гробище, на малък хълм на брега на река Струма.
Малина и Венчо почистиха опустялата къща. Саксиите с цветя раздадоха на съседите, а делвата с кактуса изхвърлиха в градината. Никой не пожела това цвете.»Не сакаме го цвекето, - мръщат се – гяволско е!»
И тук започна чудото. Захвърленият никому ненужен кактус превзе градината, разпростря се по самотния двор, после се прехвърли към дворовете на съседните къщи. Една съседка – баба Севда – събра от градината в двора плъзналият натрапник, събра го на купчинка и го запали с вестници и сух треволяк, а след месец с почуда видя, че е израстнало наново.»Гяволско е това цвеке, гяволско е», повтаряше жената и се кръстеше.Като някаква чудна щафета то тръгна през съседните махали: «Дабьето», «Потоко», «Кацарска», «Крайщето». През следващите години описа истинска дъга на запад – премина бавно, но уверено и неустрашимо през «Горната махала», «Брегарската» и спря пред Механа «Пастух» и автобусната спирка на шосето за Кюстендил. Отсреща – на 50 метра е селското гробище.
«Кога ли ще спре, къде ли ще спре този неканен и чудноват чужденец?» -питаха се хората, а някой ще промърмори под носа си: «Ясно е кога - когато стигне гробището и гроба на Бисера. Нея тражи".
Не ставаше ясно шегува ли се човекът, или говори сериозно
https://www.youtube.com/watch?v=TYJzcUvS_NU
Аз също участвах в борбата с този брутален нашественик - кактуса, който бе завладял всичко - двора, градината, пътя ... И вече бе предприел безумната си задача да завладее цялото село. И успя.
Та си мислех колко велика е природата.Безсмъртна. Тя разчита преди всичко и даже единствено на себе си. Докато хората се опитват с мрачна решимост за затрият Света, в който живеят, Тя, Природата не мисли да се самоубива.
Поздрави!
Поздрави!
Дори и художествена измислица да е,
звучи достоверно и поражда въпроси.
Поздрави!
Поздрави!
***
Цанке, тогава имахме други теми, не стана въпрос за тях. Но това, което не знаете с Ивайло е, че вие преспахте в стаята на Бисерка и Стойо Бисин. Непосредствено до южния прозорец, на перваза, на който властваше Н.В. Кактуса на стопаните.
Така че вие сте се докоснали до този феномен, а също така през деня се срещнахте директно с него и после няколко пъти сте му пресекли пътя.
Неведоми са пътищата Господни!
Поздрави на двамца Ви!
18.11.2015 10:21
Аз също участвах в борбата с този брутален нашественик - кактуса, който бе завладял всичко - двора, градината, пътя ... И вече бе предприел безумната си задача да завладее цялото село. И успя.
Та си мислех колко велика е природата.Безсмъртна. Тя разчита преди всичко и даже единствено на себе си. Докато хората се опитват с мрачна решимост за затрият Света, в който живеят, Тя, Природата не мисли да се самоубива.
Поздрави!
18.11.2015 10:25
Току виж се разнообразила природата и ще се появят Портоколова долина, кактусова падина, а ябълките и крушите ще се качат по високите баири.
***
Ти ми даде началния подтик да се замисля за скрития смисъл на билките. За съдбовната им връзка с хората, които , за съжаление, най-често ги подминават с високомерно безразличие.
Става дума за непознатата за повечето хора билка "амаранта" - "петльов гребен", известна отлично на инките и идваща може би от сътворението на света.
Толкова невероятна и вълшебна!
А по устойчивост няма равна на себе си.
Чудо на чудесата.
Нищо не иска от хората, а им дава безкористно всичко!
Имах и имам познанство с нея в двора на къщата в Пастух.
И сега е там. Скромна, неразбрана, неоценена.
Ще напиша разказ за нея.
Поздрави, мила билкарке!
***
Кой, ако не ти, знае по-добре от теб, какво става в природата и чете свободно тази книга на мъдростта!?
Природата ни говори на своя език и иска да ни предпази, да ни спаси, но ние сме много, ама много заети, със злобата на текущия ден, с алармата по улиците И суетите си..
Дори и художествена измислица да е,
звучи достоверно и поражда въпроси.
Поздрави!
***
Светът е безкраен и несравнимо по-интересен, за да се налага да го измисляме!
Поздрави, непознато другарче!
***
Благодаря Ви, че споменавате Клифърд Саймък.
Поздрави!
18.11.2015 11:29
Сякаш детският радостен свят
се е сбрал на тази планинска поляна.
Цвят до цвят,
цвят до цвят,
цвят до цвят.
Мълчаливи цветя, радостта ви е в мене преляна.
Аз не знам имената ви и съм смутен,
че ми махате тръпнещи, че ме привличате.
Като вас и човекът е с хубави чувства роден,
но единствено в детството само
човекът със вас си прилича.
Нямам думи за пъстрия ваш многоцветен събор.
И езика ви ласкав, създаден за обич,
по смисъл разбирам.
В мен нахлуват безгласите звуци на вашия хор –
с аромат напоени, от чашки-устички извиращи.
Научете ме, милички мои, на своя вълшебен език.
Искам пленник да съм в обществото ви младо.
Нещо тихо и бавно по моите мигли пълзи.
О, роса от очите ми пада.
Велин Георгиев
***
Мен в началото разказът ти също ме препрати към "Всичко е трева".
Чета по-нататък и изведнъж ... виждам кучето Вардар!
Ами то, растенията също са живи същества - имат и чувства, и са благодарни и привързани към този, който ги обича и се грижи за тях.
Кактусът е тръгнал да търси баба Биса. Най-вероятно ще се спре, когато я намери.
Кога ще е това? Божа работа!
Разказваш толкова топло и затрогващо за всичко, за хората, за кучетата, за кактусите ...
Толкова картинно и образно, че имам чувството, че съм ги видяла на живо.
Като разказ по картинка.
Благодаря и за стихотворението на Велин Георгиев!
Поздрави, приятелю!
За мен кактусът е и реален , но и метафора, много по-голяма от себе си. Това е могъщата и всеобгръщаща Природа, сред която някъде пъпли и Човека. Понягкога в мир и съгласие с нея, понякога не я разбира, а често и воюва с нея. Така е с граничаря Вардар, така е и с кучето, което затвори Храма, така е и с врабчето от разказа "Боже, има те !". Там си позволих волността чрез симулативната смърт на врабчето от черницата за няколко минути да умре цялата природа и да възкръсне отново - усмихната, слънчева, ласкава , могъща, многоцветна и многозвучна, божествена! Приласкаваща в скутите си като майка Човека.
Поздрави!
Мислех да се впусна в тази посока, но предпочетох другата пътечка.
В този разказ, който споменаваш усетих наистина смъртта на природата!
Така си представил историята, че в миг си помислих, че наистина този странен чик-чирик вече го няма.
Помислих си, че едно нищо и никакво сиво врабченце може да бъде цяла Вселена, може да накара природата да умре, да изчезне за хората, които са го обичали и едно чуруликане отново да я възкреси - по-красива, по-сияйна, по-могъща - Божествена.
Странно защо, но не природата, а любовта между хората и птичето ми се сториха водещи. Всъщност природа и любовта са неделими:).
Поздрави, Санде! Благодаря ти!
Но заради хора като теб, които знаят и да четат, и да пишат съкровено и вълнуващо - заслужава си. Да се моткаме тука.
Отново - поздрави!
Странен разказ – по сюжет, по герои, по внушение. Нетипичен, нестандартен – не можеш в калъп да го сложиш – също като живия живот. Прочетох го, после пак, после изчетох коментарите – твоите отговори, Санде, препрочетох. Не знам – не ми се иска да се съглася с тебе, че е разказ за силата на природата. Но пък – ти си авторът, както кажеш:)))) Макар че аз пък съм от другата страна, цял живот са ми плащали да повтарям култовата фраза: „С това авторът иска да каже, че….” :)))))
Защо с такова дълго встъпление? Заради кактуса. Не знам дали е билка, да ме прости Невенка за невежеството, но и да е, не е българска. Както и Бисерка, макар и да носи това изконно и красиво българско име, не е средностатистичната българска селянка – нито някога, нито сега. Билкарката е нещо различно, почти мистично, белязано /неслучайно няма деца/. И ето – различните се срещат, харесват се, заживяват заедно, събират силите, уменията, чудесиите си – после човекът умира. Диаболичен мотив, който се засилва от тайнствените и малко зловещи спиритични действия на странния и нежелан от местните заселник, когото даже и огън не го гори. Да, много алюзии могат да се направят /аз пък веднага се сетих за Светослав Минков/, но близостта с природата ми е най-далече. За мене това е разказ за силата духа, който единствен може да разруши статуквото, да доведе новото, да оттласне света напред, към други измерения. И, разбира се, това съвсем не е всичко - богат разказ! Поздравления!
Надявам се да не ми се сърдиш много за пространното изложение, скъпи Санде! Поздрави! И благодаря за Вангелис и "Огнени колесници" с Бен Крос.
19.11.2015 09:23
Аз се пробвам от време на време да разкажа за неща ,от които разказ на пръв поглед не става. Врабче, което обикаля хората за да грабне трохичка, куче, което се барикадира в селския храм и не пуска никого, кактус, който най случайно и нелепо пристига в селце, което бавно умира /Ще кажат хората - "само кактус ни липсва"! И даже и да изкоментират: "Този Санде, само с глупости се занимава!"
Ето, това е предизвикателството: да вземеш отломки от живота/и природата/ и да ги свържеш с други отломки. И да видиш,че всичко е свързано. Стръкчета трева!
Съгласен съм с размишленията ти и те приветствам, скъпа учителке!
Не знам... Отбелязах си го в предния ти коментар, но реших да не го зачеквам. За мене кактусът е негативно натоварен образ. Магически знак, дух, вампир. Може би защото лечебните свойства на растенията, билките, отварите, соковете винаги са били запазена територия за магьосници...Чуждост, липса на съзидателност /само бодли/, на хармония по законите на естетиката, експанзивност на чуждостта, анормалност, съпротива на местните - от този разказ наистина става сценарий за филм. Още повече, че пришълецът се движи циклично - и кръгът се затваря на гробищата. А мъртвината на оредяващото селце и безплодността на две поколения билкарки само засилва това внушение и става прекрасен интериор за случващото се, което общността приема за зло, но никой не може да отклони - нито дори пречистващата сила на огъня! О, Санде, още ли твърдиш, че този диаболичен сюжет утвърждава силата на живота и природата да оцеляват, да се възпроизвеждат и обновяват!
Цялата природа съществува в името на живота. Не на човека, а на живота. Човекът и да изчезне по разни причини, Природата няма да се затрие.Тя си е самодостатъчна.
Човекът трябва да я разбере, а не тя него.
Дори когато умират тревите, растенията, дърветата, билките - те се размножават, ставват основа за нов живот, за продължение на Живота.
Същото е и с животните. Непрекъсната борба за оцеляване, надделяване, побеждаване.
За това казват баналното и на пръв поглед опростено : хранителна верига!
А Н.В. Човекът? Той е егоист и хищник по начало
Поздрави!.
Цялата природа съществува в името на живота. Не на човека, а на живота. Човекът и да изчезне по разни причини, Природата няма да се затрие.Тя си е самодостатъчна.
Човекът трябва да я разбере, а не тя него.
Дори когато умират тревите, растенията, дърветата, билките - те се размножават, ставват основа за нов живот, за продължение на Живота.
Същото е и с животните. Непрекъсната борба за оцеляване, надделяване, побеждаване.
За това казват баналното и на пръв поглед опростено : хранителна верига!
А Н.В. Човекът? Той е егоист и хищник по начало
Поздрави!.
Скъпи Санде,
Всяко едно от твоите твърдения може толкова лесно да се обори, но не знам дали искам – ти имаш безкрайните права над текста, който си създал, и на внушенията, които целиш да направиш с него...И все пак…Ако пришълци завземат Земята, пак ли ще твърдиш, че идват в името на живота? А тръгнем ли в тази посока, цялата ти аргументативна верига пада... Да, и още в първия коментар исках да ти го кажа: моето отрицателно отношение се оформи може би под влияние на централната за света тема сега - бежанците. Или ти си на мнение, че те също възраждат живота в мухлясващите в благоденствието си европейски държави?
Мислех, че очакваш да разгадаем ребуса и да стигнем до този извод за обществена ангажираност...но не исках да избързвам:)))) Наистина звучи много актуално! Така мисля. Може и подсъзнателно да си го търсил, но е истина.
:)))))))))))))))))))
Извини ме за настоятелността, обещавам повече да не ти опонирам. Авторът винаги трябва да има последен думата за това, какво все пак е създал!
:)))))
Поздрави!
Кактусът е пришълец само литературно, епитет. Той може да си странства накъдето поиска и никой не може да го спре. Нито е необходимо. Той може да бъде довеян от ветровете, облаците, дъждовете, въздушните течения, самолетите, тировете, туристите и пр.
В случая ме впечатли това , че се появи в селце, където никой не знае нищо за него, но растението-билка или каквото и да е, се приспособи, адаптира се, без проблем и се развихри даже. С малък сблъсък със селяните заради нивите им, но това се урежда с взаимни отстъпки. Не е болка за умиране, демек.
Не е ли това велика тайна природата. За всеки има място.
А за бежанците? Те са друга тема. Политическа, война на цивилизации и религии.И пр. Политика. Политически уйдурми и амбиции. Вечни за място под слънцето и кой е по по-най.Засега литературно не ме интересува.
Бежанците не са свързани с мирния пришълец – кактуса. Освен като апюзия.
Поздрави, мила Венета.
***
Ти ми даде началния подтик да се замисля за скрития смисъл на билките. За съдбовната им връзка с хората, които , за съжаление, най-често ги подминават с високомерно безразличие.
Става дума за непознатата за повечето хора билка "амаранта" - "петльов гребен", известна отлично на инките и идваща може би от сътворението на света.
Толкова невероятна и вълшебна!
А по устойчивост няма равна на себе си.
Чудо на чудесата.
Нищо не иска от хората, а им дава безкористно всичко!
Имах и имам познанство с нея в двора на къщата в Пастух.
И сега е там. Скромна, неразбрана, неоценена.
Ще напиша разказ за нея.
Поздрави, мила билкарке!
Радвам се, че си го засадил в двора си, аз също тази година посадих амарант в двора си в София и още не е повяхнал, въпреки ниските температури. А миналото лято оцеля и в след страшната градушка. Колата ни стана на дупки, но амаранта никак, сякаш Господ го пази.Зимата пием чай от неговите цветове, листа и семена. Поздрави.
Става дума за непознатата за повечето хора билка "амаранта" - "петльов гребен", известна отлично на инките и идваща може би от сътворението на света.
Толкова невероятна и вълшебна!
А по устойчивост няма равна на себе си.
Чудо на чудесата.
Нищо не иска от хората, а им дава безкористно всичко!
Имах и имам познанство с нея в двора на къщата в Пастух.
И сега е там. Скромна, неразбрана, неоценена.
Ще напиша разказ за нея.
Поздрави, мила билкарке!
Радвам се, че си го засадил в двора си, аз също тази година посадих амарант в двора си в София и още не е повяхнал, въпреки ниските температури. А миналото лято оцеля и в след страшната градушка. Колата ни стана на дупки, но амаранта никак, сякаш Господ го пази.Зимата пием чай от неговите цветове, листа и семена. Поздрави.
***
Права си. Живият живот ни разказва повече, отколкото ние можем да измислим.
Благодаря за добрите думи, които също са ... билки.
Посланието за мен е друго, че и духовният и материалният свят са неразривно свързани и хората в повечето случаи не го съзнават. До там докъдето достига техният мироглед, те остават в своя свят и често очакването за добро свеждат до нещо макар и незначително за другите. За тях то е надежда, упование. За по – добър живот и колкото е възможно да се отдалечат от края на дните. А не е ли възможно да е вплетена и носена тъга по непостигната мечта за отглеждане и грижа за родно дете. Този кактус дали не е замествал тази празнота.
До последния си дъх човек очаква чудото .. Вярва в него за здраве, щастие, късмет и пр,
Ще добавя нещо подобно, значимо като кактуса за Бисерка. Едната ми леля , нямаше деца. Когато и изпращах картички от местата, които посещавах или във връзка с празници, тя ги носела в пазвата си и показвала на съседките си. Сякаш в тези картички съм и изпращала надежда. Надежда за какво? Че не е сама, че не е забравена, изоставена, че има и за нея лъч топлинка отнякъде. Така животът става сякаш по поносим с несгодите, които поднася на хората.
Поздрави, Санде! Продължавай да пишеш за простичките неща от живота, които забързани във вървежа, дори не забелязваме.
***
Благодаря за този коментар.. Наистина ми се искаше този случаен пришълец в замиращото планинско селце да бъде метафора на неумиращия човешки живот, метафора, много по-голяма от самия скромен кактус. Или както казва Ърнест Хемигуей в "Старецът и морето": "Човек може да бъде унищожен, но не и победен!"
Същевременно ми се искаше разказът да бъде като малък взрив, отворен едновременно на всички страни, без да бъде назидателно-поучителен , без да наставлява или да дава каквито и да било отговори. Да бъде както кактуса.
Поздрави!
Това е просто един прочит.
Хубав разказ! Поздрав!
Поздрави!
Поздрави, много ми хареса разказът ти!
Поздрави, много ми хареса разказът ти! "
***
Благодаря ти, Мег, за тези поетични думи. Наистина има неща, които са над всичко!
***
Може би случайно, но семплата история като да ни насочва към Адам и Ева.
Ако желаете суеверия още по повод растенията в къщи, ще ви кажа такива за ВСЯКО ЕДНО! Laughing
Къщата ни в семейството на родителите ми винаги е била пълна с лиани. Обожавам ги- невероятно краси дома водопада от зеленина. Нито един мъж от къщата не е избягал, въпреки че често ми се е искало тайничко. Laughing Между другото, 3 червенолистни традесканции завъди първо брат ми в стаята си още в тийнейджърска възраст. И това му беше гордостта, която демонстрираше на всички. Very Happy Съревноваваше се по декорация на стаята си вечно с мен, но ме би по всички показатели с цветята си. Жив, прав, здрав, красив и успял в живота. Нещо не са му се отразили грам негативно лианите. За сметка на това го радваха много и красяха страхотно стаята му.
Цъфна помня веднъж една баба-съседка и като почна да се вайка колко било зле.... Laughing Как тогава я изгоних вече не помня, но и забраних да говори глупости в къщи. Да си вярва у тях си. Very Happy Къщата и отвратително грозна и няма грам зеленинка. Фамилията и супер-нещастна и се чуди вече какво да набеди.
Никога в дома ни на родителите ми или в моя дом (където също е пълно с растения) не е имало никакъв проблем -било то от страна на мъжете Very Happy или парите Very Happy, или успеха в живота, или здраве.
Сетих се сега за една моя позната. Дома и е изцяло оплетен със сциндапсус, за който собственоръчно мъжа и се грижи. Аз такъв дом още не съм виждала- направо райска градина. Мъжа и надълго и нашироко ми разказва как и с какво ги подхранва и вече дълги години той собственоръчно ухажва собствения си "убиец". Laughing
Бъдете здрав! Успени!
Тези приятели не се сърдят.
Поздрави от Пастух!
А този кактус, завладял селото и насочил се към гроба на стопаните си, също е жив и незабравим.
Поздравления за познанията и уменията!
Щастлив декембри!
Всичко да ти се връща, двойно и тройно.
И на теб щастлив декември и Божични празници!