Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2015 07:13 - Пол Ню­­ман и един ка­­ми­­он с пя­­сък
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 4810 Коментари: 12 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Пол Ню­­ман и един ка­­ми­­он с пя­­сък

За пръв път ви­­дях Пол Ню­­ман да иг­­­рае ка­­то гла­­вен ге­­рой в „Не­­по­­кор­­­ния Люк”. Ряд­­­ко ча­­ро­­вен ар­­­тист с топ­­­ла ус­­­мив­­­ка, най-чес­­­то го сла­­га­­ха да иг­­­рае бун­­­тар­­с­­­ки ро­­ли. Как­­­ва връз­­­ка има Пол Ню­­ман с един ка­­ми­­он пя­­сък, ще раз­­­бе­­ре­­те от то­­зи раз­­­каз.

* * *

През про­­лет­­­та на 1977 година за­­поч­­­нах ос­­­но­­вен ре­­монт на къ­­ща­­та в Кня­­же­­во, нас­­­лед­­с­­т­­­во от мо­­я­­та май­­ка, да я прос­­­ти Бог и да бъ­­де свет­­­ла па­­мет­­­та й!

При раз­­­ви­­тия со­­ци­­а­­ли­­зъм има­­ше ма­­щаб­­­ни на­­ци­­о­­нал­­­ни стро­­е­­жи, стро­­е­­ше се мно­­го и за обик­­­но­­ве­­ни­­те хо­­ра бе мно­­го труд­­­но, поч­­­ти не­­въз­­­мож­­­но, да си на­­ба­­вят стро­­и­­тел­­­ни ма­­те­­ри­­а­­ли. Ци­­мент, тух­­­ли, ке­­ре­­ми­­ди, дъс­­­ки, гре­­ди, ва­­ров раз­­т­­­вор, пя­­сък, ча­­къл, пи­­ро­­ни до­­ри, лип­­с­­­ва­­ха в скла­­до­­ве­­те на „Топ­­­ли­­во и стро­­и­­тел­­­ни ма­­те­­ри­­а­­ли”. Ес­­­тес­­т­­­ве­­но, че за де­­се­­ти­­на про­­цен­­­та от на­­се­­ле­­ни­­е­­то – хо­­ра­­та с при­­ви­­ле­­гии, хо­­ра­­та с връз­­­ки, как­­­то и за крад­­­ци­­те, не съ­­щес­­т­­­ву­­ва­­ха преч­­­ки да си на­­ба­­вят как­­­во­­то им тряб­­­ва.

Се­­га има всич­­­ко по скла­­до­­ве­­те, то­­га­­ва ня­­ма­­ше ни­­що. Кой­­то е ре­­мон­­­ти­­рал или стро­­ил къ­­ща на вре­­ме­­то, мо­­же да пот­­­вър­­­ди то­­ва.

Още през зи­­ма­­та бях за­­поч­­­нал да оби­­ка­­лям поч­­­ти все­­ки ден скла­­до­­ве­­те на „Топ­­­ли­­во” с мно­­го го­­ля­­мо тър­­­пе­­ние, гра­­ни­­че­­що с инат. На­­би­­рах все­­ки ден те­­ле­­фо­­ни­­те, бях ом­­­ръз­­­нал на по­­ве­­че­­то от скла­­да­д­­­жи­­и­­те. По то­­ва вре­­ме бях про­­ек­­­тант шес­­­та ка­­те­­го­­рия в КИПП „За­­вод­­п­­­ро­­ект” в Со­­фия със 110 лв. зап­­­ла­­та на ме­­сец. Въз­­­наг­­­раж­­­де­­ни­­я­­та на док­­­то­­ри, учи­­те­­ли, ин­­­же­­не­­ри се ко­­ле­­ба­­е­­ха меж­­­ду 140 и 180 лв. на ме­­сец, час­­т­­­на­­та ра­­бо­­та бе заб­­­ра­­не­­на.

Майс­­­тор-стро­­и­­тел, кел­­­нер, дър­­­во­­де­­лец, стру­­гар /да не го­­во­­рим за бен­­­зи­­на­д­­­жия/ по­­лу­­ча­­ва­­ха ня­­кол­­­ко пъ­­ти по-ви­­со­­ки въз­­­наг­­­раж­­­де­­ния от вис­­­шис­­­ти­­те. Един нег­­­ра­­мо­­тен фа­­ян­­­са­д­­­жия, що се ка­­сае до ме­­сеч­­­ни при­­хо­­ди, сла­­га­­ше в мал­­­ко­­то си джоб­­­че хи­­рур­­­зи, про­­фе­­со­­ри, опер­­­ни пев­­­ци и уче­­ни от БАН.

По­­доб­­­но не­­до­­ра­­зу­­ме­­ние, пог­­­лед­­­на­­то под друг ъгъл, ас­­­пект и пер­­с­­­пек­­­ти­­ва, при­­нуж­­­да­­ва­­ше нис­­­ко пла­­те­­ни­­те спе­­ци­­а­­лис­­­ти с вис­­­ше об­­­ра­­зо­­ва­­ние да дейс­­т­­­ват по схе­­ма­­та „Нап­­­ра­­ви си сам”. Зъ­­бо­­ле­­ка­­ри и учи­­те­­ли раз­­­би­­ра­­ха от коф­­­раж и пос­­­та­­вя­­не на ар­­­ма­­ту­­ра, зи­­да­­ха пре­­въз­­­ход­­­но, пра­­ве­­ха си ин­­с­­­та­­ла­­ции и во­­доп­­­ро­­во­­ди, ле­­пя­­ха фа­­ян­­­со­­ви плоч­­­ки и мон­­­ти­­ра­­ха дог­­­ра­­ма. Бла­­го­­да­­рен съм на со­­ци­­а­­лиз­­­ма до гроб, че ме нап­­­ра­­ви на вре­­ме­­то майс­­­тор, та да не за­­ви­­ся от майс­­­то­­ри­­те!

С моя бли­­зък при­­я­­тел Ог­­­нян Ку­­ков, веч­­­на му па­­мет, след 18 ча­­са неп­­­ре­­къс­­­на­­та ра­­бо­­та из­­­ко­­пах­­­ме вар­­­ни­­ца с раз­­­ме­­ри 5 на 3 на 2 мет­­­ра, уга­­сих 4 то­­на не­­га­­се­­на вар от Све­­тов­­­ра­­ча­­не, на­­ба­­ве­­на с луд къс­­­мет и ге­­ройс­­­ки уси­­лия след мно­­го­­ме­­сеч­­­но тър­­­се­­не. Сам си ско­­вах ко­­ри­­то­­то от дъс­­­ки, по­­лу­­и­­зя­­де­­ни от дър­­­вес­­­на гъ­­ба. Бях из­­­кър­­­тил ця­­ло­­то дю­­ше­­ме от при­­зем­­­ния етаж по­­ра­­ди вла­­га, на­­пад­­­на­­то от дър­­­вес­­­на гъ­­ба, от ко­­я­­то ня­­ма спа­­се­­ние. Уга­­сих вар­­­та и ко­­ри­­то­­то се раз­­­пад­­­на, про­­дъ­­ни се.

Пу­­ря­­са­­ли­­те дъс­­­ки ус­­­пя­­ха да из­­­дър­­­жат ге­­ройс­­­ки, а ня­­кол­­­ко ме­­се­­ца по-къс­­­но, през есен­­­та, ги упот­­­ре­­бих за огън, на кой­­то си сва­­рих сто­­ти­­на бур­­­ка­­на ком­­­по­­ти, лю­­те­­ни­­ца и вся­­как­­­ва зим­­­ни­­на.

Та­­ка бе­­ше при раз­­­ви­­тия со­­ци­­а­­ли­­зъм, при кой­­то чес­­­то три майс­­­тор­­с­­­ки над­­­ни­­ци бя­­ха рав­­­ни на ме­­сеч­­­на­­та зап­­­ла­­та на ин­­­же­­нер. От „Топ­­­ли­­во”-то в „Ов­­­ча ку­­пел” след ця­­ла нощ мръз­­­не­­не на опаш­­­ка, ус­­­пях да за­­ку­­пя 15 тор­­­би ци­­мент. Ку­­пих скъ­­по­­цен­­­ния ма­­те­­ри­­ал през яну­­а­­ри и по съ­­вет на ком­­­ши­­я­­та чи­­чо Ма­­рин, свет­­­ла му па­­мет, го на­­ре­­дих на три куп­­­чи­­ни по 5 тор­­­би. За да не се стег­­­не ци­­мен­­­тът, пос­­­та­­вих все­­ки в най­­ло­­нов чу­­вал и през де­­сет дни ги об­­­ръ­­щах. То­­зи, де­­то ле­­жи най-от­­­до­­лу, да лег­­­не най-от­­­го­­ре. Та­­ка да се ка­­же, не­­об­­­хо­­ди­­ми бя­­ха ро­­та­­ция и пос­­­то­­я­­нен кон­­т­­­рол, за да не се втвър­­­дя­­ва ци­­мен­­­тът.

Тух­­­ли, ци­­мент, осо­­бе­­но ке­­ре­­ми­­ди – всич­­­ко се про­­из­­­веж­­­да­­ше по бър­­­за­­та про­­це­­ду­­ра и “от­­­го­­ва­­ря­­ше на­­пъл­­­но” на повелята на партията „Бъл­­­гар­­с­­­ко – ви­­со­­ко­­ка­­чес­­т­­­ве­­но”.

Ку­­пих 1500 пок­­­рив­­­ни ке­­ре­­ми­­ди от цех в Бру­­сар­­­ци, Ми­­хай­­лов­­г­­­рад­­с­­­ко. На­­ех го­­лям ТИР, то­­ва­­ре­­не, пре­­воз и раз­­­то­­вар­­­ва­­не ми от­­­не­­ха ед­­­но де­­но­­но­­щие, без да миг­­­на и ед­­­на ми­­ну­­та. Мяс­­­то не мо­­жех да си на­­ме­­ря от ра­­дост, че от­­­па­­да тър­­­се­­не­­то и на­­ба­­вя­­не­­то на ке­­ре­­ми­­ди – ед­­­ни от най-де­­фи­­цит­­­ни­­те ма­­те­­ри­­а­­ли при со­­ци­­а­­лиз­­­ма. Не по­­до­­зи­­рах, че са­­мо го­­ди­­на по-къс­­­но ще сва­­лям без­­­цен­­­ни­­те ке­­ре­­ми­­ди от пок­­­ри­­ва, за­­що­­то той про­­те­­че на сто мес­­­та. Упот­­­ре­­бих ги за ко­­ко­­шар­­­ни­­ци и зай­­чар­­­ни­­ци по-къс­­­но, но и от там ги из­­х­­­вър­­­лих, за­­що­­то те­­че­­ше во­­да от тях, ча­­со­­ве след ка­­то спре дъж­­­дът, вър­­­ху те­­ла­­та на бед­­­ни­­те жи­­во­­тин­­­ки.

Ку­­пих  шпер­­т­­п­­­лат, ня­­кол­­­ко кри­­ви дъс­­­ки, гре­­дич­­­ки съв­­­сем слу­­чай­­но. Пи­­ро­­ни – раз­­­лич­­­ни го­­ле­­ми­­ни, ин­­с­­т­­­ру­­мен­­­ти, бя­­ла и чер­­­на мо­­зай­­ка, мер­­­те­­ци, ка­­бе­­ли, фа­­ян­­­со­­ви плоч­­­ки, да не по­­вяр­­­ва чо­­век, да­­же 5 чу­­ва­­ла бял ци­­мент по 80 кг все­­ки от тях, вне­­се­­ни от Ру­­мъ­­ния и раз­­г­­­ра­­бе­­ни от ку­­пу­­ва­­чи­­те в рам­­­ки­­те на един час. Мяс­­­то­­то на съ­­би­­ти­­е­­то – склад на „Топ­­­ли­­во” от Гор­­­на ба­­ня. При те­­зи ек­­с­­­кур­­­зии от склад на склад съм про­­пъ­­ту­­вал по­­не ня­­кол­­­ко хи­­ля­­ди ки­­ло­­мет­­­ра. „Чо­­ве­­кът е чо­­век, ко­­га­­то е на път” – ни за­­ве­­ща Пе­­ньо Пе­­нев.

Скла­­до­­ве­­те на Сточ­­­на га­­ра, Ор­­­лан­­­дов­­­ци, под мос­­­та „Чав­­­дар”, чак до Дра­­ги­­че­­во, Мър­­­ча­­е­­во и Вла­­дая бя­­ха бой­­но по­­ле за мен. От тук ку­­пиш тес­­­ла, от там – кир­­­ка, от дру­­го мяс­­­то – улу­­ци и во­­дос­­­точ­­­ни тръ­­би. За 400 дни тър­­­се­­не ус­­­пях да на­­ба­­вя всич­­­ко. Меж­­­дув­­­ре­­мен­­­но бях из­­­чу­­кал под­­­ко­­жу­­ше­­на­­та ма­­зил­­­ка, поч­­­ти всич­­­ки сте­­ни до тух­­­ла в це­­лия при­­зе­­мен етаж. След ра­­бот­­­но вре­­ме, съ­­бо­­та и не­­де­­ля, по праз­­­ни­­ци­­те. Ско­­ро щях да из­­­ля­­за в пла­­те­­на от­­­пус­­­ка це­­лия ме­­сец ав­­­густ. Го­­ди­­на­­та бе­­ше 1978-а и под­­­хо­­дя­­ща за за­­поч­­­ва­­не на ве­­ли­­ки де­­ла, ко­­и­­то ме ча­­ка­­ха. Да за­­вър­­­ша ос­­­но­­вен ре­­монт на къ­­ща­­та. То­­га­­ва не по­­до­­зи­­рах, че ин­­к­­­ви­­зи­­ци­­и­­те ще про­­дъл­­­жат це­­ли осем го­­ди­­ни. И че ще ви­­дя мо­­ре­­то от­­­но­­во за 14 дни де­­вет го­­ди­­ни по-къс­­­но.

Имах са­­мо един проб­­­лем пре­­ди за­­поч­­­ва­­не на ре­­мон­­­та през седемдесет и осма. Не бях ус­­­пял да на­­ме­­ря пя­­сък. Тряб­­­ва­­ше ми един ка­­ми­­он чист, про­­мит пя­­сък, за да си за­­бър­­к­­­вам ва­­ров раз­­т­­­вор за зи­­да­­не и ма­­зил­­­ка. Бях под­­­це­­нил то­­зи проб­­­лем, ве­­ро­­ят­­­но през зи­­ма­­та бих го ре­­шил мно­­го по-лес­­­но. През про­­лет­­­та, ля­­то­­то и есен­­­та по скла­­до­­ве­­те на го­­ля­­ма Со­­фия бе не­­въз­­­мож­­­но да се от­­к­­­рие пя­­сък. Пет-шест ку­­би­­ка да са стру­­ва­­ли по то­­ва вре­­ме 30-40 лв. за­­ед­­­но с пре­­во­­за, но се ока­­за теж­­­ка и не­­по­­сил­­­на за­­да­­ча за мен. Къ­­де ли не пи­­тах, обе­­ща­­ва­­ха тук и там за по-къс­­­но да ми на­­ме­­рят, при­­я­­те­­ли и поз­­­на­­ти. Пи­­тах скла­­да­д­­­жии, пи­­тах шо­­фьо­­ри, бях го­­тов да пла­­тя двой­­но и трой­­но, но уда­­рих на ка­­мък.

От­­­пус­­­ка­­та дой­­де и за­­поч­­­нах ре­­мон­­­та. Ня­­кол­­­ко ко­­фи с пя­­сък ми по­­да­­ри ком­­­ши­­я­­та чи­­чо Ма­­рин, да­­де ми ма­­те­­ри­­ал кол­­­ко­­то има­­ше, по­­ма­­гах­­­ме си вза­­им­­­но с не­­го. Мно­­го доб­­­ро съм ви­­дял от то­­зи чо­­век и же­­на му, ле­­ля ми Жив­­­ка, удос­­­то­­е­­на със зва­­ние „На­­ро­­ден учи­­тел”.

Из­­­ва­­дих вар от вар­­­ни­­ца­­та, по-гъс­­­та от ов­­­че ки­­се­­ло мля­­ко, пре­­въз­­­ход­­­на по ка­­чес­­т­­­во. Ед­­­но към се­­дем  (вар – пя­­сък) – за зи­­да­­не, ед­­­но към пет – за ма­­за­­не на хас­­­тар. Кой­­то е бър­­­кал сам ва­­ров раз­­т­­­вор, знае за как­­­во ста­­ва ду­­ма.

Ра­­бо­­тих един ден и ма­­те­­ри­­а­­лът ми свър­­­ши. Вто­­рия ден по­­тег­­­лих от­­­но­­во да оби­­ка­­лям по скла­­до­­ве­­те до ве­­чер­­­та и за­­гу­­бих вся­­ка на­­деж­­­да, че ще ус­­­пея да на­­ме­­ря пя­­сък. Приб­­­рах се ска­­пан от хо­­де­­не­­то по мъ­­ки­­те ня­­къ­­де към 18 ч., сед­­­нах от­­­ча­­ян на пей­­ка­­та пред вра­­та­­та и гле­­дам – чо­­век от­­­ва­­ря двой­­на­­та пор­­­та към дво­­ра, ка­­ми­­он пъп­­­ли по на­­на­­гор­­­но­­то, спи­­ра сред дво­­ра, на рав­­­но­­то... И от ка­­ми­­о­­на сли­­за Пол Ню­­ман.

По-точ­­­но – не­­ве­­ро­­я­­тен двой­­ник на Пол Ню­­ман.

Ба­­ща­­та на мой при­­я­­тел, чи­­чо ми Ца­­но Ца­­нов, с топ­­­ла ус­­­мив­­­ка, съ­­щия цвят на очи­­те, съ­­що­­то из­­­ра­­же­­ние, къл­­­на се – двой­­ник на Пол Ню­­ман! Кра­­сив ка­­то не­­го и ка­­то не­­го ча­­ро­­вен. Той ра­­бо­­те­­ше ка­­то гру­­пов тех­­­ни­­чес­­­ки в „Ин­­ж­­с­­т­­­рой” – „Ин­­­же­­то”, как­­­то му каз­­­ва­­ха. Раз­­б­­­рал от си­­на си за моя проб­­­лем и се при­­тич­­­ва вед­­­на­­га на по­­мощ. Без да се ко­­ле­­бае и вре­­ме да гу­­би... „Сто­­ре­­но нав­­­ре­­ме доб­­­ро е двой­­но доб­­­ро” – гла­­си ста­­ра­­та бъл­­­гар­­с­­­ка по­­го­­вор­­­ка. По­­лу­­чих ка­­ми­­он с пя­­сък ка­­то по­­да­­рък от Пол Ню­­ман – той не ми раз­­­ре­­ши да си пла­­тя за пя­­съ­­ка. И ус­­­пях да из­­­ма­­жа с ма­­зил­­­ка ета­­жа.

Из­­­те­­ко­­ха дос­­­та го­­ди­­ни, от­­­как­­­то чи­­чо ми Ца­­но си оти­­де от нас и от сво­­и­­те близ­­­ки. Спом­­­ня ли си за не­­го, си спом­­­ням за Пол Ню­­ман.

Оти­­де си и Пол Ню­­ман. Ви­­дя ли филм с не­­го, си спом­­­ням за чи­­чо Ца­­но... Свет­­­ла им па­­мет, бя­­ха ча­­ров­­­ни хо­­ра два­­ма­­та двой­­ни­­ци.

 Александър Кондоферски

 image

Книгата може да  заявите на адреса на издателството:

Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730

www.vestnikpriatel.com

Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164

Делян Василев - 0887 39 55 39  









Гласувай:
14



1. natali60 - Приятен разказ.
14.05.2015 07:50
Самата истина.
Поздрави! :)
цитирай
2. hloris - Хубаво разказче,Санде....
14.05.2015 08:45
аз пък помня как татко/лека му пръст/ отсъстваше по цели нощи,висейки и ходейки
за строителни материали и цимент,докато строеше къщата.

И хората от детството си спомням,как бяха по-топли,по-човечни,как си помагаха един на друг,как се събираха,когато се наложеше да се отлее плоча на дадена къща.
Сега има всичко,но...хората престанаха да бъдат човечни,станаха егоисти инякак си изчезна тази взаимопомощ,която си оказваха на времето...
А нима така животът ни ще стане по-лесен или по-добър?!
Едва ли...
Поздрави,Санде,за милия и топъл спомен,който ми припомни детството,и най-вече хората от него.
цитирай
3. tota - Чудесен разказ си подбрал, Санде!
14.05.2015 09:26
Че се оглежда истината в него за отминало време, оглежда се, но впечатлява споменът за двойниците Пол Нюман и Цано Цанов. Не се забравят такива неща, като оказаната помощ в труден момент. Затова намират място и в страниците на книга.
Поздрави на автора Александър Кондоферски, че по този начин е отразил своята благодарност!
цитирай
4. syrmaepon - В още по-стари времена, когато н...
14.05.2015 10:37
В още по-стари времена, когато някой строи къща цялото село се събира да помага, додето не я построи. Все повече се отдалечаваме от общественото съжителство и се превръщаме в "самотни ездачи". Но изглежда такъв е човешкия път на развитие.
цитирай
5. katan - Хубав разказ, Санде!
14.05.2015 12:34
Най-сините очи на Холивуд.
Последния филм, който гледах с него беше "Писмо в бутилка".
И гледай ти! В "Инжето" Ца­­но Ца­­нов, кра­­сив и ча­­ро­­вен като него!
Да ти помогне почти Пол Нюман в най-подходящия момент си е събитие, което не се забравя цял живот!

" „Сто­­ре­­но нав­­­ре­­ме доб­­­ро е двой­­но доб­­­ро” ".

Поздрави на теб и автора, Санде!
цитирай
6. sande - Поздрави, Натали!
14.05.2015 13:52
natali60 написа:
Самата истина.
Поздрави! :)


***
Радвам се, че си прочела този разказ на моя приятел от Мюнхен Александър Кондоферски от първата му художествена книга "Пътешествия без предизвестия".
Разказът не е от най-атрактивните му,но ни връща към една "минало незабравимо", което всеки е изживял по свой начин. А Пол Нюман е знаменит символ даже и когато е свързан така анектодитично с камион с пясък.
цитирай
7. sande - И хората от детството си спомням,как бяха по-топли,по-човечни ...
14.05.2015 14:01
"
hloris написа:
аз пък помня как татко/лека му пръст/ отсъстваше по цели нощи,висейки и ходейки
за строителни материали и цимент,докато строеше къщата.

И хората от детството си спомням,как бяха по-топли,по-човечни,как си помагаха един на друг,как се събираха,когато се наложеше да се отлее плоча на дадена къща."
Сега има всичко,но...хората престанаха да бъдат човечни,станаха егоисти инякак си изчезна тази взаимопомощ,която си оказваха на времето...
А нима така животът ни ще стане по-лесен или по-добър?!
Едва ли...
Поздрави,Санде,за милия и топъл спомен,който ми припомни детството,и най-вече хората от него.
"

***

Права си. В тези сегашни преходни времена има реална опасност да се загубят някои непреходни човешки ценности като солидарност, взаимопомощ, топлота, съхранени през вековете.
А нашите бащи, деди и прадеди са оцелявали в житейските трудности благодарение на тях.

Поздрави!
цитирай
8. sande - Не се забравят такива неща, като оказаната помощ в труден момент
14.05.2015 14:20
"
tota написа:
Че се оглежда истината в него за отминало време, оглежда се, но впечатлява споменът за двойниците Пол Нюман и Цано Цанов. Не се забравят такива неща, като оказаната помощ в труден момент. Затова намират място и в страниците на книга.
Поздрави на автора Александър Кондоферски, че по този начин е отразил своята благодарност!
"

***
Благодаря за коментара, Ати!
Макар, че на пръв поглед неочаквано се появяват двойниците Пол Нюман и Цано Цанов в страниците на книгата, която е световен калейдоскоп с "местата на действието", авторът Александър Кондоферски е успял по един интригуващ начин да не върне към битието ни от онези времена.

Поздрави!
цитирай
9. sande - Поздрави, Сирме!
14.05.2015 14:25
"
syrmaepon написа:
В още по-стари времена, когато някой строи къща цялото село се събира да помага, додето не я построи. Все повече се отдалечаваме от общественото съжителство и се превръщаме в "самотни ездачи". Но изглежда такъв е човешкия път на развитие.
"

***

Препоръчвам ти да се запознаеш по-отблизо с този забележителен самоковски автор Александър Кондоферски, живеещ от 25 години в Мюнхен Германия.Заслужава си.
цитирай
10. sande - " „Сто­­ре­­но нав­­­ре­­ме доб­­­ро е двой­­но доб­­­ро”
14.05.2015 14:33
[quote=katan]Най-сините очи на Холивуд.
Последния филм, който гледах с него беше "Писмо в бутилка".
И гледай ти! В "Инжето" Ца­­но Ца­­нов, кра­­сив и ча­­ро­­вен като него!
Да ти помогне почти Пол Нюман в най-подходящия момент си е събитие, което не се забравя цял живот!

" „Сто­­ре­­но нав­­­ре­­ме доб­­­ро е двой­­но доб­­­ро” ".

Поздрави на теб и автора, Санде!
[/quote

***
Кате, моето единствено желание е да привлека вниманието на повечето читатели към този стойностен автор, с безспорна дарба на разказвач, за който доскоро не знаехме нищо. Заслужава си да се прочете цялата книга.
цитирай
11. stela50 - Поздрави, Санде... чудесен разказ си избрал
14.05.2015 15:29
от тази книга, невероятно интересна, с разнообразни теми и сюжети.
Благодаря за представянето, Александър Кондоферски заслужава -
забележителен автор !
цитирай
12. lubara - Поздрави,sande!
14.05.2015 17:25
Аз в тези години бях проектант в " Енергопроект", за 110 лева. Като се добавят премиите, ставаха около 170 лева.
А Пол Нюман го помня от този филм, изяде за бас някъде към стотина яйца. Голям пич си беше!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2672499
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031