Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2015 11:13 - Булаирската епопея от първо лице
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 4209 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 28.01.2015 11:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Булаирската епопея от първо лице

– 02.02.2013Posted in: История, Култура, Новини

imageВековен юбилей от епичния бой при Булаир по време на Балканската война се навършва на 8 февруари /26 януари по стар стил/. В тази епопея, с цената на много жертви, българските воини, сред които и много самоковци, сътворяват една от най-славните страници във войната и в българската военна история изобщо.
В навечерието на славната годишнина се връщаме към онова невероятно време на героизъм и жестокост чрез излязлата само преди месец книга „Дневник по Балканските войни” на самоковеца отец Христо Кондоферски. Като военен свещеник и непосредствен участник във войната той си води дневник за всеки ден. Тук ви предлагаме откъс от този уникален дневник – записките на свещ. Кондоферски от деня на Булаирския бой – 26 януари /ст. ст./, както и от предишната и следващата дата. Те са велико и страшно доказателство за онова неповторимо време.

25.I. И днес вре­­ме­­то ще бъ­­де ху­­ба­­во ка­­то вче­­раш­­­но­­то. Сно­­щи прис­­­тиг­­­на тук 9-и нес­­­ко­­рос­­т­­­ре­­лен ар­­­ти­­ле­­рийс­­­ки полк. По­­не­­же има опас­­­ност от фло­­та­­та, ар­­­ти­­ле­­рийс­­­ки­­ят парк вър­­­на се от­­­към ви­­со­­чи­­ни­­те и оти­­де на би­­вак през ре­­ка­­та в с. Ур­­­ша. Ка­­за се, че до­­ка­­то не прис­­­тиг­­­нат кре­­пос­­т­­­ни оръ­­дия, ня­­ма да има нас­­­тъп­­­ле­­ние към по­­лу­­ос­­т­­­ро­­ва. В 9.30 ч. сут­­­рин­­­та за­­ед­­­но с д-р Кер­­­мек­­­чи­­ев из­­­ля­­зох­­­ме пак на ви­­со­­чи­­на­­та, за да наб­­­лю­­да­­ва­­ме мо­­ре­­то, кре­­пос­­т­­­ния и пу­­ше­­чен чест бой, кой­­то се во­­де­­ше се­­га. Съг­­­ле­­дах­­­ме вче­­раш­­­ния бро­­не­­но­­сец „Ме­­су­­дие” как иде­­ше из тес­­­ни­­ни­­те и се доб­­­ли­­жа­­ва­­ше до от­­­сам­­­ния бряг, ка­­то от­­­ля­­во и от­­­дяс­­­но на не­­го се доб­­­ли­­жа­­ва­­ха 2 тор­­­пи­­льо­­ра с го­­ле­­ма бър­­­зи­­на. Еди­­ния от пос­­­лед­­­ни­­те доб­­­ли­­жи се до бро­­не­­но­­се­­ца и след ка­­то му не­­що пре­­да­­де, от­­д­­­ръп­­­на се нас­­т­­­ра­­на, а дру­­ги­­ят се за­­вър­­­на об­­­рат­­­но към Га­­ли­­по­­ли, ка­­то ох­­­ра­­ня­­ва­­ше флан­­­га на бу­­ла­­ир­­с­­­ки­­те си войс­­­ки. Бро­­не­­но­­се­­цът, след всич­­­ко то­­ва, обър­­­на но­­са си към с. Ек­­­си­­мил, а към нас – дяс­­­на­­та си стра­­на и из­­­вед­­­нъж да­­де залп с 6 оръ­­дия: 4 от сна­­ря­­ди­­те по­­пад­­­на­­ха в се­­ло­­то и по един над и под се­­ло­­то. Тък­­­мо по то­­ва вре­­ме има­­ше мно­­го свят по шо­­се­­то за Ек­­­си­­мил, ко­­и­­то, уп­­­ла­­ше­­ни от вне­­зап­­­ния огън, се пръс­­­на­­ха на раз­­­лич­­­ни стра­­ни в па­­ни­­чес­­­ки бяг.
Бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка­­та трая час и по­­ло­­ви­­на, ка­­то об­­с­­т­­­ре­­ля­­ха и на­­ши­­те по­­зи­­ции от Мра­­мор­­­но­­то мо­­ре чак до над се­­ло­­то; се­­ло­­то го съ­­си­­па­­ха, по­­не та­­ка из­­г­­­леж­­­да­­ше от­­­тук, по то­­ва вре­­ме отец Ор­­­ман­­­ков и отец Сто­­ич­­­ко бя­­ха тръг­­­на­­ли към с. Ек­­­си­­мил и тък­­­мо на 15 крач­­­ки пред и зад тях бя­­ха по­­пад­­­на­­ли сна­­ря­­ди, па ка­­то уда­­ри­­ли на бяг, дой­­до­­ха на би­­ва­­ка ни съв­­­сем уп­­­ла­­ше­­ни и по­­тъ­­на­­ли във вир-во­­да. Ка­­то прес­­­та­­на бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка­­та, бро­­не­­но­­се­­цът спо­­кой­­но си оти­­де на­­до­­лу, а ние сля­­зох­­­ме в се­­ло­­то да раз­­п­­­ра­­вим ви­­дя­­но­­то и чу­­то­­то. На­­у­­чих­­­ме се, че ед­­­на­­та чер­­к­­­ва съ­­бо­­ри­­ли и мно­­го къ­­щи раз­­­кър­­­ти­­ли и за­­па­­ли­­ли със сна­­ря­­ди­­те. Ко­­га­­то бях­­­ме се на­­о­­бяд­­­ва­­ли и на­­ля­­га­­ли вър­­­ху тре­­ва­­та око­­ло па­­лат­­­ки­­те, бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка­­та от бро­­не­­но­­се­­ца пак се под­­­но­­ви, но се­­га ве­­че гра­­на­­ти­­те има­­ха дру­­га по­­со­­ка, па­­да­­ха наб­­­ли­­зо око­­ло нас – вля­­во от ви­­со­­чи­­на­­та; ви­­ди се, за­­бе­­ля­­за­­ха го­­ре наб­­­лю­­да­­ва­­щи­­те. Гроз­­­но сви­­ре­­ха, но при все то­­ва все­­ки гръм пос­­­ре­­щах­­­ме със смях и ше­­ги. В 3 ч. сле­­до­­бед зад ви­­со­­чи­­на­­та ми­­на­­ва­­ше 49-и полк и оти­­ва­­ше вдяс­­­но да за­­е­­ме над нас гре­­бе­­на; фло­­та­­та за­­бе­­ля­­за то­­ва дви­­же­­ние и за­­поч­­­на стрел­­­ба; ед­­­ни от те­­зи сна­­ря­­ди па­­да­­ха от­­­сам ви­­со­­чи­­на­­та, в до­­ла, а дру­­ги па­­да­­ха точ­­­но на мяс­­­то­­то, от где­­то та­­зи сут­­­рин с док­­­то­­ра наб­­­лю­­да­­вах­­­ме то­­га­­ваш­­­на­­та бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка. Все­­ки мо­­мент очак­­­вах­­­ме да по­­пад­­­не ня­­кой сна­­ряд в би­­ва­­ка ни и нап­­­ра­­ви сво­­е­­то, вър­­­ху ни, раз­­­ру­­ше­­ние. Вслед­­с­­т­­­вие на та­­зи опас­­­на стрел­­­ба пар­­­кът с гра­­на­­ти­­те, кой­­то бе­­ше зад нас, бър­­­же се на­­то­­ва­­ри и из­­­бя­­га зад мос­­­та, на по-да­­леч­­­но раз­­с­­­то­­я­­ние, вън от сфе­­ра­­та на гра­­на­­ти­­те. В мо­­мен­­­та, ко­­га­­то ми­­на­­ва­­ше го­­ре 49-и полк, пад­­­на един сна­­ряд пред вой­­ни­­ци­­те, на 10 крач­­­ки от тях; всич­­­ки, ка­­то пил­­­ци, ин­­с­­­тин­­к­­­тив­­­но по­­бяг­­­на­­ха, ка­­то се пръс­­­на­­ха на раз­­­лич­­­ни стра­­ни. За­­бе­­ля­­зах­­­ме как се сгро­­мо­­ля­­са не­­що. Бър­­­же оти­­де един от док­­­то­­ри­­те да по­­мог­­­не, но то, за все­­общ смях, би­­ло пад­­­на­­ло ед­­­но от то­­вар­­­ни­­те му­­ле­­та, уп­­­ла­­ше­­но от сил­­­ния тря­­сък, ко­­е­­то с мал­­­ка раз­­т­­­рив­­­ка свес­­­ти­­ха и от­­­но­­во про­­дъл­­­жи пъ­­тя си след пол­­­ка.
Пръс­­­на се слух, че ко­­га­­то фло­­та­­та ни за­­лъг­­­ва­­ше с бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка­­та си, тур­­­ци­­те нап­­­ра­­ви­­ли де­­сант на бре­­га от 2000 ду­­ши, та за­­туй 49-и полк, 1 ес­­­кад­­­рон ка­­ва­­ле­­рия и 1 от­­­де­­ле­­ние ар­­­ти­­ле­­рия бър­­­же дош­­­ли да за­­е­­мат тия при нас мес­­­та, го­­ре на хре­­бе­­та, и да поп­­­ре­­чат на об­­х­­­ва­­та, кой­­то ни ус­­т­­­рой­­ва­­ли, но ка­­то ги за­­бе­­ля­­за­­ли от бро­­не­­но­­се­­ца, за­­туй и за­­поч­­­на­­ли по та­­зи по­­со­­ка таз гроз­­­на стрел­­­ба. Днес пър­­­ва­­та бри­­га­­да зае пред­­­на­­та ли­­ния в тес­­­ни­­на­­та на по­­лу­­ос­­т­­­ро­­ва тъй: 22-и полк вля­­во от­­­към Мра­­мор­­­но мо­­ре, а 13-и полк вдяс­­­но,  от­­­към за­­ли­­ва. 50-и полк ос­­­та­­на към Ек­­­си­­мил за под­­­д­ръж­­­ка. За­­ед­­­но с пе­­хо­­та­­та го­­ре, по ви­­си­­ни­­те пред Бу­­ла­­ир, са доб­­­ре око­­па­­ни 7-и с. с. арт. полк и пла­­нин­­с­­­ки­­ят с. с. арт. полк, а зад нас, в ре­­зерв, стои 9-и арт. нес­­­ко­­рос­­т­­­ре­­лен полк. 26-и полк още не бе­­ше прис­­­тиг­­­нал; той бе­­ше ма­­нев­­­рен полк на IV ар­­­мия, а ця­­ла­­та II ди­­ви­­зия бе­­ше по бре­­га на Мра­­мор­­­но­­то мо­­ре за­­ед­­­но с доб­­­ро­­вол­­­чес­­­кия от­­­ряд към Шар-кьой и Ро­­дос­­­то. При та­­ко­­ва раз­­­по­­ло­­же­­ние на войс­­­ки­­те пре­­ка­­рах­­­ме нощ­­­та, очак­­­вай­­ки все­­ки мо­­мент да ни на­­пад­­­нат, за­­що­­то про­­жек­­­то­­ри­­те от ко­­ра­­би­­те и кре­­пос­­­ти­­те ця­­ла нощ ни ос­­­ве­­тя­­ва­­ха.26.I. Сла­­ва Бо­­гу, пре­­ка­­рах­­­ме бла­­го­­по­­луч­­­но нощ­­­та. Към 7 ч. сут­­­рин­­­та на­­се­­ле­­ни­­е­­то от Ек­­­си­­мил бе­­ше за­­поч­­­на­­ло да бя­­га, ка­­то на­­то­­ва­­ри­­ли на му­­ле­­та­­та си най-не­­об­­­хо­­ди­­мо­­то и оти­­ва­­ха към Ку­­ру-даг, из гръц­­­ки­­те се­­ла. Ця­­ло­­то шо­­се бе­­ше зад­­­ръс­­­те­­но с же­­ни /по­­тур­­­лии, по­­луг­­­раж­­­дан­­­ки/, де­­ца, мъ­­же, стар­­­ци, мо­­ми, му­­ле­­та, ко­­не и ко­­ли. По­­не­­же сре­­щу се­­ло­­то се из­­п­­­ра­­ви­­ли 6 па­­ра­­хо­­да, гот­­­ве­­щи се за но­­ва бом­­­бар­­­ди­­ров­­­ка, ко­­мен­­­дан­­­тът, по­­ру­­чик Душ­­­ков, им за­­по­­вя­­дал бър­­­же да на­­пус­­­нат се­­ло­­то. Ка­­но­­на­­да­­та за­­поч­­­на от кре­­пос­­­ти­­те точ­­­но в 7.30 ч. сут­­­рин­­­та и то в раз­­­мер, мно­­го по-сил­­­на от до­­се­­гаш­­­ни­­те. Днес се очак­­­ват се­­ри­­оз­­­ни сра­­же­­ния от тур­­с­­­кия де­­сант, кой­­то е вче­­ра нап­­­ра­­вен, и днес мис­­­лят на­­но­­во да пра­­вят. /Сно­­щи до­­не­­со­­ха в би­­ва­­ка ни две мом­­­че­­та от 13-и полк, ра­­не­­ни с гра­­на­­ти, из­­п­­­ра­­те­­ни вър­­­ху тях из кре­­пост­­­та над Бу­­ла­­ир. Еди­­ни­­ят от тях е мно­­го теж­­­ко ра­­нен. До сно­­щи има­­ше на­­ши вой­­ни­­ци – три­­ма ра­­не­­ни и два­­ма са­­мо­­на­­ра­­не­­ни/.
В 8.45 ч. из­­­ля­­зох­­­ме с д-р Кер­­­мек­­­чи­­ев пак на ви­­со­­чи­­на­­та, тък­­­мо там, где­­то вче­­ра па­­да­­ха гра­­на­­ти­­те. Виж­­­да­­ше се мно­­го доб­­­ре как от кре­­пос­­­ти­­те над Бу­­ла­­ир тур­­­ци­­те стре­­ля­­ха по на­­ши­­те ре­­ду­­ти. Шрап­­­не­­ли­­те им се пу­­ка­­ха над са­­мия гре­­бен, а ня­­кои па­­да­­ха по крайб­­­ре­­жи­­е­­то на Са­­рос­­­кия за­­лив. За­­бе­­ля­­зах­­­ме как иде из Дар­­­да­­не­­ли­­те един па­­ра­­ход и друг след не­­го по-ма­­лък, ви­­ди се, ще за­­е­­мат вче­­раш­­­на­­та си по­­зи­­ция при ус­­­ти­­е­­то на Ка­­вак де­­ре. Тук на­­ме­­рих вля­­во и вдяс­­­но, бли­­зо до нас, мес­­­та­­та, где­­то вче­­ра се дъл­­­ба­­е­­ха флот­­с­­­ки­­те сна­­ря­­ди, ко­­и­­то бя­­ха из­­­ко­­па­­ли ями по 80 см дъл­­­бо­­ки, съ­­щин­­с­­­ки гро­­бо­­ве. Взех­­­ме си за спо­­мен тро­­феи от шрап­­­не­­ли­­те. След то­­ва с го­­лям риск за жи­­во­­та си оти­­дох­­­ме по са­­мия хре­­бет, во­­до­­раз­­­де­ла, през ни­­вя­­та в с. Ек­­­си­­мил. Се­­ло­­то е ху­­ба­­во, град­­с­­­ки къ­­щи, на­­ред­­­ба съ­­що. Брои 260 къ­­щи, с 2 чер­­к­­­ви, ед­­­на­­та от ко­­и­­то съ­­бо­­ре­­на от зе­­мет­­­ре­­се­­ни­­е­­то, с гръц­­­ко на­­се­­ле­­ние и 4 ено­­рийс­­­ки све­­ще­­ни­­ка. Из се­­ло­­то се мяр­­­ка­­ха са­­мо ба­­бич­­­ки и ко­­кош­­­ки, всич­­­ко бе­­ше зак­­­лю­­че­­но и опус­­­тя­­ло. Ви­­дях­­­ме ня­­кол­­­ко къ­­щи, съ­­бо­­ре­­ни от флот­­с­­­ки­­те сна­­ря­­ди, а ни­­вя­­та око­­ло се­­ло­­то бя­­ха съв­­­сем из­­­ро­­ве­­ни, га­­че ли са ро­­ви­­ли ди­­ви сви­­не. Из­­­ля­­зох­­­ме на гор­­­ния край на се­­ло­­то, при во­­де­­ни­­ци­­те, а от­­­там се по­­ка­­чих­­­ме на най-ви­­со­­кия връх над се­­ло­­то, за да сле­­дим боя от по-бли­­зо, но по­­не­­же пад­­­на гъс­­­та и сту­­де­­на мъг­­­ла, ни­­що се не виж­­­да­­ше, а са­­мо бо­ят неп­­­ре­­къс­­­на­­то про­­дъл­­­жа­­ва­­ше. От вър­­­ха сля­­зох­­­ме в до­­ла над се­­ло­­то; тук бе­­ше пъл­­­но же­­ни, мо­­ми и де­­ца, на­­ля­­га­­ли в око­­пи­­те, за да спа­­сят жи­­во­­та си. След мал­­­ко ус­­­по­­ко­­и­­те­­лен раз­­­го­­вор с тях взех­­­ме си сбо­­гом /съ­­що и с отец Гъ­­лъ­­бов, кой­­то съ­­що из­­­бя­­гал от се­­ло­­то и сврял се в зем­­­лян­­­ка­­та/, на­­пус­­­нах­­­ме до­­ла и от­­­но­­во вля­­зох­­­ме край гро­­би­­ща­­та в се­­ло­­то, а от­­­там бър­­­же зак­­­ра­­чих­­­ме през опас­­­но­­то мяс­­­то, до­­ка­­то в 12.30 ч. об­­­рат­­­но се за­­вър­­­нах­­­ме в с. Ка­­вак, на би­­ва­­ка си.
До­­ка­­то бях­­­ме на та­­зи ек­­с­­­пе­­ди­­ция, бо­­ят тра­­е­­ше неп­­­ре­­къс­­­на­­то; гър­­­ме­­жи­­те, тур­­с­­­ки и бъл­­­гар­­с­­­ки, се смес­­­ва­­ха и пред­­с­­­тав­­­ля­­ва­­ха ед­­­но гра­­мад­­­но ки­­пя­­що гър­­­не с вря­­ла во­­да: всич­­­ко бе ог­­­лу­­ша­­ло, ка­­то от вре­­ме на вре­­ме се раз­­­ли­­ча­­ва­­ха пу­­шеч­­­ни, то­­пов­­­ни и мит­­­ра­­льоз­­­ни /кар­­­теч­­­ни/ гър­­­ме­­жи. Тур­­­ци­­те се опи­­та­­ли да ни об­­­хо­­дят и ата­­ку­­ват с при­­гот­­­ве­­на­­та си за та­­зи цел ка­­ва­­ле­­рия и то с мно­­го гъс­­­ти ко­­ло­­ни, но не спо­­лу­­чи­­ха, за­­що­­то на­­ши­­те вой­­ни­­ци, прик­­­ри­­ва­­ни от мъг­­­ла­­та, ги кон­­т­­­ра­­а­­та­­ку­­ва­­ха и от­­б­­­лъс­­­на­­ха, ка­­то ос­­­та­­ви­­ха тур­­­ци­­те ма­­са ле­­шо­­ве. В най-кри­­тич­­­ния мо­­мент 4-а дру­­жи­­на от 49-и полк и 9-а зна­­ме­­нос­­­на ро­­та от 22-и полк под­­к­­­ре­­пи­­ха от­­с­­­лаб­­­на­­ли­­те си дру­­га­­ри в пред­­­на­­та ли­­ния и с друж­­­ни си­­ли от­­б­­­лъс­­­на­­ха неп­­­ри­­я­­те­­ля, а 50-и полк, кой­­то бе­­ше ре­­зерв, бе­­ше и той го­­тов да се нах­­­вър­­­ли в пред­­­ни­­те ре­­до­­ве на нож, но не ста­­на нуж­­­да. В съ­­що­­то вре­­ме всич­­­ки обо­­зи от­­с­­­тъ­­пи­­ха от­­­тук зад мос­­­та, да не пре­­чат, ако ста­­не от­­с­­­тъп­­­ле­­ние, а 9-и арт. полк, кой­­то бе­­ше зад нас, бър­­­же зап­­­рег­­­на и из­­­ле­­зе на хре­­бет­­­че­­то над Ка­­вак и зае по­­зи­­ция с цел да прик­­­рие от­­с­­­тъп­­­ле­­ни­е­, ако се на­ло­жи, и да бра­­ни до­­ла от об­­­ход. По­­не­­же бой ста­­ва­­ше и вля­­во, има­­ше опас­­­ност да бъ­­дем от­­­ря­­за­­ни, об­­­хо­­де­­ни. Се­­га, ко­­га­­то то­­ва пи­­ша, ча­­сът е 13.30 и бо­­ят е най-ужа­­сен. Днеш­­­но­­то сра­­же­­ние е най-ожес­­­то­­че­­но­­то за 7-а ди­­ви­­зия. И ето, за­­поч­­­на­­ха да до­­хож­­­дат ця­­ла ма­­са ра­­не­­ни, ко­­и­­то вся­­ха цял тре­­пет в пун­­к­­­та ни. Най-мно­­го се уп­­­ла­­ших­­­ме, ко­­га ви­­дях­­­ме ка­­пи­­тан Цу­­ра да бя­­га с кар­­­теч­­­ни­­ца­­та и оти­­де да за­­е­­ме по­­зи­­ция зад мос­­­та. Ув­­­ле­­че­­ни от не­­го­­вия лош при­­мер, всич­­­ко бях­­­ме за миг съб­­­ра­­ли и бях­­­ме го­­то­­ви да го пос­­­лед­­­ва­­ме, но ка­­то дой­­де под­­­пол­­­ков­­­ник Ка­­зал­­­мъ­­шев, на­­хо­­ка на­­чал­­с­­т­­­ва­­щи­­те и на­би с би­­ча си мно­­го вой­­ни­­ци, ка­­то на­­ка­­ра ед­­­ни вед­­­на­­га да оти­­дат с но­­сил­­­ки за ра­­не­­ни, а дру­­ги­­те – да при­­гот­­­вят в па­­лат­­­ки­­те по­­ме­­ще­­ние за лег­­­ло на ра­­не­­ни­­те. Се­­га все­­ки бър­­­за­­ше да по­­мог­­­не с не­­що. От ра­­не­­ни­­те един бе­­ше ум­­­рял по пъ­­тя, каз­­­ва­­ше се Пе­­тър Ст. Пе­­те­­лов от 15-а ро­­та, 4-и взвод, 22-и полк, ро­­дом от с. Вет­­­рен, у ко­­го­­то се на­­ме­­ри­­ха 20 лв. и ед­­­но пис­­­мо от же­­на му Мит­­­ра Пет­­­ро­­ва. Пог­­­ре­­бах­­­ме го с отец Иван до би­­ва­­ка ни, на мо­­гил­­­ка­­та.
След то­­ва за­­поч­­­на­­ха да до­­хож­­­дат по-го­­ля­­ма ма­­са ра­­не­­ни: гроз­­­на оле­­лия иде­­ше от вай­­ка­­не и аз, ка­­то че ли пред­­­чув­­с­­т­­­вах, че не­­що зло ще ме спо­­ле­­ти то­­зи ден, та пос­­­то­­ян­­­но гле­­дах да ви­­дя из ра­­не­­ни­­те бра­­та си. Всич­­­ки поз­­­на­­ти вой­­ни­­ци от 22-и полк ме гле­­да­­ха ня­­как си съ­­жа­­ли­­тел­­­но, ка­­то от­­­бяг­­­ва­­ха вся­­ка­­къв раз­­­го­­вор с мен, до­­ка­­то най-пос­­­ле над­­­ве­­чер ед­­­ни ми из­­­вес­­­ти­­ха, че брат ми бил ра­­нен в гла­­ва­­та с два кур­­­шу­­ма, дру­­ги, че бил ра­­нен в гър­­­ди­­те. До­­не­­со­­ха и Ге­­ор­­­ги Ко­­ла­­ров, теж­­­ко ра­­нен в ко­­ре­­ма, ка­­то и той скри от мен са­­ма­­та ис­­­ти­­на, до­­ка­­то най-сет­­­не отец Иван ми оба­­ди съ­­щин­­с­­­ки как стои ра­­бо­­та­­та с бра­­та ми – че е пад­­­нал убит от неп­­­ри­­я­­тел­­с­­­ки кур­­­шум бли­­зо до чиф­­­ли­­ка от­­­към мо­­ре­­то, про­­ни­­зан през гър­­­ди­­те. Та­­зи гроз­­­на за ме­­не но­­ви­­на бър­­­же се пот­­­вър­­­ди и от дру­­ги, та как съм пре­­ка­­рал та­­зи гроб­­­на нощ, аз сам си зная. Пла­­чех ка­­то де­­те и не мо­­жех да на­­ме­­ря мяс­­­то, где да се спра. Тъй и осъм­­­нах. А док­­­то­­ри­­те чак до 2 ч. след по­­лу­­нощ неп­­­рес­­­тан­­­но ра­­бо­­те­­ха, ка­­то прев­­­ръз­­­ва­­ха и спи­­ра­­ха кръв­­­та на ра­­не­­ни­­те юна­­ци, всич­­­ко на брой 460 ду­­ши, чис­­­ля­­щи се към 22-и, 13-и и 49-и полк. /А гор­­­кия Ге­­ор­­­ги Ко­­ла­­ров, лег­­­нал в но­­сил­­­ка­­та, ви­­ка­­ше и ох­­­ка­­ше до Бо­­га от не­­по­­но­­си­­ми бол­­­ки; пра­­ви­­ха му ин­­­жек­­­ции с ко­­фе­­ин, топ­­­ле­­ха му кра­­ка­­та с топ­­­ла во­­да в ши­­ше­­та, да­­ва­­ха му ко­­няк, но все оти­­ва­­ше все по-зле и по-зле. Ах, те­­зи не­­го­­ви пред­­с­­­мър­­т­­­ни мъ­­ки ни­­ко­­га не мо­­га заб­­­ра­­ви.
27.I. Та­­зи сут­­­рин, още в тъм­­­но, в 5.30 ч. с кон и ко­­ман­­­да тръг­­­нах към бой­­на­­та ли­­ния; та при чиф­­­ли­­ка на­­ме­­рих под­­­пол­­­ков­­­ни­­ци­­те Кме­­тов и Са­­пу­­нов, да­­до­­ха ми един вой­­ник, кой­­то ме за­­ве­­де при бра­­то. Ах, гор­­­ки­­ят брат, об­­­лян в кър­­­ви, про­­му­­шен с кур­­­шум от­­­към ля­­во­­то ра­­мо, кой­­то из­­­ля­­зъл през дяс­­­на­­та плеш­­­ка, ле­­же­­ше на гър­­­ба си, под­­п­­­рял гла­­ва на ра­­ни­­ца­­та си, опа­­сан и обут доб­­­ре и със сви­­ти кра­­ка гле­­да­­ше от тре­­вя­­са­­лия път въз­­­бог по по­­со­­ка към чиф­­­ли­­ка. Пъ­­тят вър­­­ви по ска­­та и още 300 крач­­­ки е ос­­­та­­ва­­ло да се спа­­си зад зи­­до­­ве­­те на чиф­­­ли­­ка. Око­­ло не­­го на­­до­­лу по ска­­та и хар­­­ма­­на до чиф­­­ли­­ка е ма­­са ле­­шо­­ве и ле­­шо­­ве, от ко­­и­­то мно­­го по­­ве­­че тур­­с­­­ки. Ах, как ху­­ба­­во гле­­да­­ше, с рос­­­но, но ве­­че сту­­де­­но че­­ло! На мус­­­та­­ки­­те му има­­ше мал­­­ко не­­чис­­­то­­тия из но­­са, ос­­­та­­на­­ла при из­­­дъх­­­ва­­не­­то му. Раз­­­па­­сах го, из­­­бър­­­сах го, на­­ме­­рих ра­­на­­та, об­­­лек­­­чих то­­ва­­ра му, об­­­лях го със съл­­­зи и раз­­­тър­­­сих го доб­­­ре. За­­дър­­­жах па­­ри­­те му: 5 лв. кай­­мя, 4.50 ле­­во­­ве, 2 ми­­ти­­ли­­ка и 2 мал­­­ки ан­­­ти­­ки; взех лъ­­жи­­ца­­та, гре­­бен­­­че­­то, ке­­сий­­ка­­та, чет­­­че­­то за мус­­­та­­ки, нож­­­че­­то, ед­­­ни скъ­­са­­ни, но де­­бе­­ли чо­­ра­­пи и всич­­­ки­­те му пис­­­ма, меж­­­ду ко­­и­­то бе­­ше и пор­­т­­­ре­­тът на мно­­го­­о­­бич­­­на­­та му мла­­да съп­­­ру­­га Лю­­ба, а всич­­­ки ве­­щи в ра­­ни­­ца­­та му раз­­­да­­дох на дру­­га­­ри­­те му, ко­­и­­то се на­­съб­­­ра­­ха при мен, око­­ло му, за спо­­мен и Бог да прос­­­ти. Бър­­­же нап­­­ра­­вих крат­­­ка па­­ни­­хи­­да и всич­­­ки ед­­­ног­­­лас­­­но пла­­чех­­­ме, за­­да­­ве­­ни от съл­­­зи. А от­­­към Мра­­мор­­­но­­то мо­­ре, ко­­е­­то е на 2 км пред нас, пак за­­бу­­ча флот­­с­­­ки­­ят огън, та бе­­ше опас­­­но да сто­­им по­­ве­­че тук. Ка­­за­­ха ми да се от­­­тег­­­ля на­­зад и ко­­га­­то бъ­­дат съб­­­ра­­ни те­­ла­­та, ще ме по­­ви­­кат пак за пог­­­ре­­бе­­ние. Раз­­­це­­лу­­вах го, ка­­то го ос­­­та­­вих, гор­­­кия, за­­вит с плат­­­ни­­ще­­то, ко­­е­­то му бях дал да го бра­­ни от дъж­­­да. С риск на жи­­во­­та си из­­­мък­­­нах се от­­­там и се спус­­­нах в до­­ла, вдяс­­­но от чиф­­­ли­­ка. Тук пре­­да­­дох на ед­­­но са­­мо­­ков­­­че бом­­­ба­­та, ко­­я­­то на­­ме­­рих в джо­­ба му, за­­ви­­та в ед­­­но паш­­­кул­­­че; но­­сел я със се­­бе си за най-опа­­сен мо­­мент, но не ста­­на нуж­­­да да се упот­­­ре­­би от не­­го. Го­­ре, в до­­ла, при пол­­­ко­­вия пре­­вър­­­зо­­чен пункт, има­­ше 6 уби­­ти вой­­ни­­ци, ко­­и­­то пог­­­ре­­бах бли­­зо до гро­­ба, в кой­­то бя­­ха на­­ши­­те за­­ро­­ви­­ли 18 ду­­ши тур­­­ци, хва­­на­­ти в плен и пос­­­ле из­­­муш­­­ка­­ни.
Към 12 ч. с го­­ля­­ма скръб вър­­­нах се в би­­ва­­ка си, где­­то все­­ки ме съ­­жа­­ля­­ва­­ше и гле­­да­­ше да ус­­­по­­кои. Сед­­­нах зад ед­­­на мо­­ги­­ла, про­­че­­тох всич­­­ки­­те му пис­­­ма, скъ­­тах ги за спо­­мен и на­­пи­­сах всич­­­ко то­­ва. Се­­га е ве­­че 1 ч. сле­­до­­бед, а аз от вче­­ра още не съм вку­­сил ни­­що. На би­­ва­­ка ни но­­щес са ум­­­ре­­ли де­­се­­ти­­на вой­­ни­­ка от ра­­не­­ни­­те. До­­не­­со­­ха убит ка­­пи­­тан Иван Шо­­пов, ко­­ман­­­дир на 12-а ро­­та, и ра­­не­­ния под­­­по­­ру­­чик Бо­­жи­­лов, кой­­то тук ум­­­рял, за пог­­­ре­­бе­­ния. Ра­­ни­­ли са теж­­­ко в кра­­ка­­та под­­­по­­ру­­чик Ве­­се­­ли­­нов, по­­ру­­чик Та­­нов­­с­­­ки – в ус­­­та­­та, ма­­йор Шиш­­­ков в но­­са и мно­­го дру­­ги. Всич­­­ки ра­­не­­ни ева­­ку­­и­­ра­­ха зад мос­­­та, в па­­лат­­­ки­­те, при­­гот­­­ве­­ни от ла­­за­­ре­­та, и там в 3 ч. сле­­до­­бед пог­­­ре­­бах при мос­­­та Ди­­ми­­тър Ив. Джа­­нъ­­мов от 4-а ро­­та, I взвод на 22-и полк – от где е е не­­из­­­вес­­т­­­но, а мал­­­ко по-пос­­­ле съ­­що пог­­­ре­­бах и ра­­ду­­ил­­­че­­то Хрис­­­то Ла­­за­­ров Три­­фо­­нов, ко­­вач в Са­­мо­­ков, кой­­то от за­­ра­­на срещ­­­нах още жив, но­­сен на кон, с ра­­на в ко­­ре­­ма. В съ­­що­­то вре­­ме отец Иван пог­­­ре­­ба на би­­ва­­ка ни, на мо­­гил­­­ка­­та, ка­­пи­­тан Шо­­пов, под­­­по­­ру­­чик Куз­­­ман Бо­­жи­­лов за­­ед­­­но със 7 вой­­ни­­ци, все в от­­­дел­­­ни гро­­бо­­ве, а отец Сто­­ич­­­ко днес пог­­­ре­­ба към Ку­­ру-чиф­­­лик, от­­­към Са­­рос­­­кия за­­лив, 25 вой­­ни­­ка, чис­­­ля­­щи се всич­­­ки в 13-и полк; тук пог­­­ре­­бе­­ни­­е­­то е ста­­на­­ло без­­п­­­ре­­пят­­с­­т­­­ве­­но, за­­що­­то е ук­­­ри­­то от очи­­те на неп­­­ри­­я­­те­­ля. Но­­щес прис­­­тиг­­­на и 26-и полк, ка­­то го сме­­ни­­ха три дру­­жи­­ни от 50-и полк, кой­­то бе­­ше при Ени­­кьой, зад Шар-кьой. Ве­­чер­­­та има­­ше дос­­­та то­­пов­­­ни гър­­­ме­­жи, да­­де­­ни от кре­­пос­­­ти­­те. До­­не­­со­­ха още два­­ма офи­­це­­ри, уби­­ти, за пог­­­ре­­бе­­ние, до ка­­пи­­тан Шо­­пов; еди­­ни­­ят, под­­­по­­ру­­чик То­­до­­ров, бе­­ше гол и с из­­­ря­­за­­но ухо, а дру­­ги­­ят, За­­ре Ран­­­ге­­лов, про­­бо­­ден с нож в гър­­­ди­­те. Пър­­­ви­­ят ла­­за­­рет за­­ми­­на за Ени­­кьой. Шар-кьой е за­­ет от тур­­с­­­ки­­те де­­сан­­т­­­ни войс­­­ки под ко­­ман­­­да­­та на Ен­­­вер бей; раз­­­то­­ва­­ре­­ни са око­­ло 30 ко­­ра­­ба войс­­­ка; на­­ши­­те доб­­­ро­­вол­­­ци здра­­во се дър­­­жат и не ги про­­пус­­­кат на­­зад от гре­­бе­­на на Те­­кир-даг
28.I. Ста­­нах от сън в 6.30 ч., прос­­­ти­­нал съм, усе­­щах бол­­­ки в кръс­­­та и пле­­щи­­те. Оти­­дох на те­­ле­­фо­­на и по­­пи­­тах го­­то­­во ли е за пог­­­ре­­бе­­ни­­е­­то – ка­­за ми се в от­­­го­­вор на то­­ва: да взе­­ма са­­ни­­тар­­­на ко­­ман­­­да и ту­­так­­­си да тръг­­­на да пог­­­ре­­ба вой­­ни­­ци­­те, да­­же ня­­кои ро­­ти ги но­­щес пог­­­реб­­­ли; та на гро­­бо­­ве­­те и на тях да нап­­­ра­­вя опе­­ло­­то. Тук, в те­­ле­­фон­­­на­­та стан­­­ция, чух как се да­­ва­­ше за­­по­­вед на Ма­­ке­­до­­но-Од­­­рин­­с­­­ко­­то опъл­­­че­­ние, под­­­по­­мог­­­на­­то от 3 дру­­жи­­ни от 50-и полк, стре­­ми­­тел­­­но да ата­­ку­­ва про­­тив­­­ни­­ка при Шар-кьой, где­­то ма­­со­­во е де­­бар­­­ки­­рал, и да го на­­ти­­ка в ко­­ра­­би­­те му. Да­­до­­ха ми ко­­ман­­­да от 24 са­­ни­­та­­ри-гро­­бо­­ко­­па­­чи, и аз с кон тръг­­­нах­­­ме към по­­зи­­ци­­и­­те. Най-пър­­­во пог­­­ре­­бах­­­ме под пол­­­ко­­вия пре­­вър­­­зо­­чен на 22-и полк пункт, в де­­ре­­то, вля­­во от пъ­­те­­ка­­та, млад­­­ши по­­до­­фи­­цер Ге­­ор­­­ги Ми­­нов, ар­­­на­­ут­­­че от Са­­мо­­ков, кой­­то бе­­ше ум­­­рял тук, след ка­­то е из­­­ми­­нал то­­ва мяс­­­то, от чиф­­­ли­­ка на­­сам, с ужас­­­ни мъ­­ки, ра­­нен на 3 мес­­­та в кра­­ка­­та, и още дру­­го ед­­­но мом­­­че, ко­­е­­то из­­­ле­­зе от пос­­­ле, че би­­ло ев­­­рей­­че. От­­­тук сля­­зох­­­ме по де­­ре­­то под чиф­­­ли­­ка, где­­то при ка­­мен­­­но­­то мос­­­те на­­ме­­рих ро­­та­­та на бра­­то; да­­до­­ха ми един вой­­ник да ме упът­­­ва – Хрис­­­то Ки­­ша­­та, и се смък­­­нах­­­ме на мяс­­­то­­то, где­­то е ста­­на­­ла ре­­ши­­тел­­­на­­та ата­­ка. Тук всич­­­ко е осе­­я­­но с хи­­ля­­ди тур­­с­­­ки тру­­по­­ве, по­­ве­­че­­то нах­­­вър­­­ля­­ни в ре­­кич­­­ка­­та-де­­ре, вслед­­с­­т­­­вие на ко­­е­­то во­­да­­та се бе­­ше дос­­­та из­­­диг­­­на­­ла и про­­муш­­­ва­­ше из­­­меж­­­ду тру­­по­­ве­­те; из тру­­по­­ве­­те е раз­­­ме­­ша­­но – има ка­­ма­­ри раз­­х­­­вър­­­ля­­ни ку­­тии с тур­­с­­­ки пат­­­ро­­ни, пуш­­­ки ма­­у­­зе­­ри, кар­­­теч­­­ни­­ци из­­­пот­­­ро­­ше­­ни, лен­­­ти за кар­­­теч­­­ни­­ци, сна­­ря­­ди, ко­­ли и пр., и пр.
Ко­­са­­та се сви­­ва чо­­ве­­ку, ка­­то гле­­да ос­­­тан­­­ки­­те от тук ра­­зиг­­­ра­­ла­­та се ужас­­­на кър­­­ва­­ва бор­­­ба! Тук бе­­ше ве­­че за­­рит Хрис­­­то Га­­лев от с. Ча­­мур­­­лия, ко­­го­­то опях и пос­­­та­­вих кръст с над­­­пис. По-до­­лу пог­­­ре­­бах Хрис­­­то Ге­­орг. Му­­таф­­­чийс­­­ки от с. Ча­­мур­­­лия, на ко­­го­­то че­­ре­­път в ти­­ла бе­­ше от­­­не­­сен, та мо­­зъ­­кът му се бе­­ше из­­­мък­­­нал из ку­­хи­­на­­та и се дър­­­же­­ше на топ­­­ка; до не­­го в друг гроб пог­­­ре­­бах Хрис­­­то Ми­­ха­­лов Сто­­и­­лов от с. Стам­­­бо­­ло­­во, всич­­­ки от 10-а ро­­та, на ко­­го­­то ко­­жа­­та по гла­­ва­­та бе­­ше ця­­ла од­­­ра­­на, ка­­то от­­п­­­ред на че­­ло­­то има­­ше нап­­­ра­­вен про­­рез с нож; че­­ре­­път се бе­­ле­­е­­ше ка­­то яй­­це. До не­­го тур­­­нах­­­ме дру­­го ед­­­но мом­­­че, не­­из­­­вес­­т­­­но от где е, ко­­е­­то ед­­­вам из­­­мък­­­нах­­­ме из пър­­­на­­ра, где­­то се бе­­ше оп­­­ле­­ло в бор­­­ба, пред­­­по­­ла­­гам, с по­­па­­да­­ли­­те око­­ло му тур­­­ци. По-го­­ре, в ни­­ва­­та под чиф­­­ли­­ка, бе­­ше нап­­­ра­­вен го­­лям гроб, вър­­­ху кой­­то нап­­­ра­­вих опе­­ло­­то. До тук бях­­­ме прик­­­ри­­ти зад храс­­­ти­­те, мяс­­­то­­то е нис­­­ко, рав­­­но с мор­­с­­­ко­­то рав­­­ни­­ще, та не ни за­­бе­­ляз­­­ва­­ше фло­­та­­та, със­­­то­­я­­ща се от три ко­­ра­­ба, ко­­я­­то се на­­ми­­ра­­ше не­да­­ле­­че от нас, на 2-3 км. С риск на жи­­во­­та си тръг­­­нах­­­ме на­­зад, по въз­­­ви­­ша­­ва­­ща­­та се мес­­т­­­ност, раз­­п­­­ръс­­­на­­ти на го­­ля­­ма дис­­­тан­­­ция, и един по един, ка­­то прес­­­ка­­чах­­­ме на вся­­ка крач­­­ка тру­­по­­ве­­те тур­­с­­­ки, из­­­ка­­чих­­­ме се при чиф­­­ли­­ци­­те и от­­­там оти­­дох­­­ме при брат ми.
Вче­­ра дру­­га­­ри­­те му за­­поч­­­на­­ли да ко­­па­­ят гро­­ба му, но ка­­то ги об­­с­­т­­­ре­­ля­­ли, ос­­­та­­ви­­ли го не­­до­­из­­­ко­­пан. За­­да­­вен от съл­­­зи, бър­­­же нап­­­ра­­вих опе­­ло­­то. След то­­ва съ­­бух му чо­­ра­­пи­­те и му обух мои но­­ви, обър­­­сах го, раз­­­коп­­­чах и пак прег­­­ле­­дах. Оде­­я­­ло­­то, с ко­­е­­то го бях пок­­­рил – от­­к­­­рад­­­на­­то, съ­­що взе­­ти му опин­­­ци­­те от кра­­ка­­та, по­­я­­со­­ка от сна­­га­­та и шап­­­ка­­та от гла­­ва­­та. Ос­­­та­­вих две мом­­­че­­та под наг­­­ле­­да­­та на Хр. Ки­­ша­­та да по­­из­­­дъл­­­ба­­ят още мал­­­ко за­­поч­­­на­­тия гроб, а аз с ос­­­та­­на­­ли­­те вой­­ни­­ци оти­­дох от­­с­­­ре­­ща, в па­­ди­­на­­та, да пог­­­ре­­ба вой­­ни­­ци­­те, ко­­и­­то бя­­ха уби­­ти в та­­зи мес­­т­­­ност, а по­­дир то­­ва от­­­но­­во да се вър­­­на при бра­­то, та и не­­го да скрия в зе­­мя­­та. Ед­­­ни от вой­­ни­­ци­­те ко­­па­­е­­ха го­­ле­­мия гроб, а дру­­ги с но­­сил­­­ка­­та до­­на­­ся­­ха при гро­­ба по­­кой­­ни­­ци­­те. Ко­­га­­то бя­­ха до­­нес­­­ли 7 ду­­ши и ос­­­та­­ва­­ше още два­­ма да до­­не­­сат от би­­ло­­то на хре­­бет­­­че­­то и аз бях за­­поч­­­нал опе­­ло­­то, фло­­та­­та, ко­­я­­то до­­се­­га ни зор­­­ко сле­­де­­ше, из­­­вед­­­нъж от­­к­­­ри зал­­­пов огън по нас и от три­­те ко­­ра­­ба с по 6 оръ­­дия. Ка­­но­­на­­да­­та бе­­ше страш­­­на, ед­­­ни от мом­­­че­­та­­та на­­ля­­га­­ха в из­­­ко­­па­­ния гроб, а ние, ос­­­та­­на­­ли­­те, из­­­по­­па­­дах­­­ме по зе­­мя­­та, из­­­бър­­­ка­­ни меж­­­ду по­­кой­­ни­­ци­­те, и тъй се бях­­­ме за­­ле­­пи­­ли с пос­­­лед­­­ни­­те, що­­то от­­­да­­леч на­­да­­ли мо­­же­­ха да раз­­­ли­­чат, че то­­ва са жи­­ви хо­­ра, ко­­и­­то очак­­­ват смърт­­­та си еже­­ми­­нут­­­но. Всич­­­ки се кръс­­­тех­­­ме и мо­­лех­­­ме Бо­­га да ни за­­па­­зи нев­­­ре­­ди­­ми, а гра­­на­­ти­­те па­­да­­ха все око­­ло нас, ка­­то ни за­­сип­­­ва­­ха от вре­­ме на вре­­ме с из­­­ро­­ве­­на­­та пръст. То­­ва ужас­­­но по­­ло­­же­­ние трая неп­­­ре­­къс­­­на­­то 20 ми­­ну­­ти.
Щом прес­­­та­­на ка­­но­­на­­да­­та, без да гу­­бим вре­­ме по­­ве­­че, ре­­ших­­­ме да ос­­­та­­вим тру­­по­­ве­­те и вед­­­на­­га да за­­поч­­­нем да про­­бя­­га­­ме през от­­к­­­ри­­то­­то мяс­­­то край бра­­то­­вия гроб, пос­­­ле на­­до­­лу, зад чиф­­­ли­­ка, а от­­­там – в де­­ре­­то, при око­­па­­ни­­те ро­­ти, на по-бе­­зо­­пас­­­но мяс­­­то. Пре­­бя­­га­­ха един по един ве­­че три­­ма ду­­ши; вдиг­­­нах се и аз – чет­­­вър­­­ти по­­ред, прид­­­ру­­жен от Сто­­ян Со­­ко­­лов от с. Гор­­­ни Окол, Са­­мо­­ков­­с­­­ко, и се до­­мък­­­нах­­­ме при бра­­то, ко­­го­­то бя­­ха изос­­­та­­ви­­ли тия мом­­­че­­та, що ос­­­та­­на­­ха да ко­­па­­ят гро­­ба му. Ня­­ма­­ше по­­ве­­че вре­­ме за гу­­бе­­не; бър­­­же го свля­­кох­­­ме в плит­­­кия гроб, пок­­­рих гла­­ва­­та му с пеш­­­ки­­ра му, а тя­­ло­­то – с ши­­не­­ла и за­­поч­­­на Сто­­ян с изос­­­та­­ве­­ния ко­­пач да го за­­ри­­ва от ед­­­на стра­­на, а аз, ко­­ле­­ни­­чил над не­­го, сри­­вах зе­­мя­­та от дру­­га­­та стра­­на. Ос­­­та­­ва­­ше да се тур­­­не още ед­­­на чет­­­върт от зе­­мя­­та и ето – от­­­но­­во от­­к­­­ри­­ха стрел­­­ба­­та – за­­бе­­ля­­за­­ха ни. Мо­­мен­­­тал­­­но и два­­ма­­та лег­­­нах­­­ме връз гро­­ба, вър­­­ху бра­­та ми, и очак­­­вах­­­ме та­­ка тук смърт­­­та си, но за щас­­­тие не ни улу­­чи­­ха; се­­га ре­­ших­­­ме да на­­пус­­­нем то­­ва опас­­­но мяс­­­то. И ето, със съл­­­зи на очи раз­­­де­­лих се за­­ви­­на­­ги с ми­­лия ми и не­­заб­­­ра­­вим брат и за­­поч­­­нах­­­ме да бя­­га­­ме не по на­­чер­­­та­­ния от по-нап­­­ред път, а пра­­во на­­го­­ре по тре­­вя­­са­­ла­­та пъ­­те­­ка, към би­­ло­­то: на­­ми­­рах­­­ме то­­ва мяс­­­то по-крат­­­ко, ма­­кар и по-опас­­­но.
Но ето, щом се зак­­­рих­­­ме в па­­дин­­­ка­­та зад би­­ло­­то, из­­­вед­­­нъж зас­­­ви­­ри гра­­на­­та по по­­со­­ка към нас; без да щем, ин­­с­­­тин­­к­­­тив­­­но лег­­­нах­­­ме на зе­­мя­­та с обър­­­на­­то ли­­це към до­­ла, на раз­­с­­­то­­я­­ние 8 крач­­­ки един от друг, ка­­то гра­­на­­та­­та по­­пад­­­на тък­­­мо в сре­­да­­та меж­­­ду нас, ка­­то ни за­­си­­па с из­­­ро­­ве­­на­­та зе­­мя, а ка­­ли­­мав­­­ка­­та ми от­­­ле­­тя на­­до­­лу из до­­ла, от­­­не­­се­­на съ­­що от пръст­­­та. Срещ­­­на­­та ро­­та от 49-и полк бе­­ше зри­­тел на всич­­­ко то­­ва, ко­­е­­то ста­­на с нас, и чух как из­­­ви­­ка­­ха: „Дя­­до по­­па уби­­ха!” Но ка­­то се опом­­­них мал­­­ко, бър­­­же ста­­нах, дос­­­тиг­­­нах си ка­­ли­­мав­­­ка­­та, прид­­­ру­­жен съ­­що от не­­за­­сег­­­на­­тия Сто­­ян, по­­тъ­­нал във вир-во­­да, сля­­зох до­­лу при ро­­та­­та на по-бе­­зо­­пас­­­но мяс­­­то. Още при пър­­­ва­­та ка­­но­­на­­да ко­­нят ми из­­­бя­­га, на­­ме­­рих го пос­­­ле го­­ре, на пун­­к­­­та, где­­то го бя­­ха спре­­ли и уло­­ви­­ли. Тук, в до­­ла, пог­­­ре­­бах две мом­­­че­­та от 49-и полк и след ка­­то ху­­ба­­во си от­­­по­­чи­­нах, от­­п­­­ра­­вих се на­­го­­ре, а гра­­на­­ти­­те, ма­­кар по-ряд­­­ко, неп­­­рес­­­тан­­­но се си­­пе­­ха по око­­пи­­те, но мен не за­­сег­­­на­­ха ве­­че. Из до­­ла срещ­­­н












Гласувай:
13



1. sande - За поръчки. Тиражът е на приключване.
27.01.2015 12:50
АДРЕС: e-mail: priatel@abv.bg

“Приятел-Самоков “ООД

Издателски № 88
Надка Вардарова
цитирай
2. katan - ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК!
27.01.2015 14:57
Поздрави, Санде!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Трима мои дядовци са преживяли подобен ужас от 1912 до 1918 год.
27.01.2015 16:17
И тримата са се върнали живи.
На бойното поле резултатите са едни, но друго решават виликите сили. Макар и победители, те организират войната на съседите ни срещу нас - Междусъюзническата война, после ни отнемат Тракиите и други земи. И защо им трябва тази могъща Турция, която има нахалството да иска да влезе в ЕС и иска членство в Съвета за сигурност като велика сила?
цитирай
4. sande - Вижте как се брани българската земя! Живи и умрели я бранят! Братя ...
27.01.2015 17:57
"... Ос­­­та­­ва­­ше да се тур­­­не още ед­­­на чет­­­върт от зе­­мя­­та и ето – от­­­но­­во от­­к­­­ри­­ха стрел­­­ба­­та – за­­бе­­ля­­за­­ха ни. Мо­­мен­­­тал­­­но и два­­ма­­та лег­­­нах­­­ме връз гро­­ба, вър­­­ху бра­­та ми, и очак­­­вах­­­ме та­­ка тук смърт­­­та си, но за щас­­­тие не ни улу­­чи­­ха; се­­га ре­­ших­­­ме да на­­пус­­­нем то­­ва опас­­­но мяс­­­то. И ето, със съл­­­зи на очи раз­­­де­­лих се за­­ви­­на­­ги с ми­­лия ми и не­­заб­­­ра­­вим брат и за­­поч­­­нах­­­ме да бя­­га­­ме не по на­­чер­­­та­­ния от по-нап­­­ред път, а пра­­во на­­го­­ре по тре­­вя­­са­­ла­­та пъ­­те­­ка, към би­­ло­­то: на­­ми­­рах­­­ме то­­ва мяс­­­то по-крат­­­ко, ма­­кар и по-опас­­­но.
Но ето, щом се зак­­­рих­­­ме в па­­дин­­­ка­­та зад би­­ло­­то, из­­­вед­­­нъж зас­­­ви­­ри гра­­на­­та по по­­со­­ка към нас; без да щем, ин­­с­­­тин­­к­­­тив­­­но лег­­­нах­­­ме на зе­­мя­­та с обър­­­на­­то ли­­це към до­­ла, на раз­­с­­­то­­я­­ние 8 крач­­­ки един от друг, ка­­то гра­­на­­та­­та по­­пад­­­на тък­­­мо в сре­­да­­та меж­­­ду нас, ка­­то ни за­­си­­па с из­­­ро­­ве­­на­­та зе­­мя, а ка­­ли­­мав­­­ка­­та ми от­­­ле­­тя на­­до­­лу из до­­ла, от­­­не­­се­­на съ­­що от пръст­­­та. "

***
Не ви ли напомня това на Шипка?!
цитирай
5. sande - Булаир, Булаир!
28.01.2015 11:49
Bulgaria -Marsh -Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
цитирай
6. sande - в-к "Приятел" - Самоков
01.02.2015 10:28
ВЕСТНИК ПРИЯТЕЛ
https://plus.google.com/106875713916370728194/about?gl=bg&hl=bg
Страница в Google+ • Напишете първия отзив

Samokov, A.Karastoyanov St 2
072 266 730

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671729
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031