Прочетен: 14379 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2014 06:38
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ВЪРЗАН ПАКО - МИРНО СЕЛО
И този ваканционен сезон – от април до края на октомври, двамата приятели Пако и Томето трябваше да бъдат заедно в Пастух.Но това не се случи.
Пако остана в Банкя, а Томето, както и предните години, си зае мястото на първи пазач на къщата ни и първи бодигард.
Тъй-като двамата приятели са добре известни в Блог.бг и имат свои “фенове” тук, няма как–трябва все пак да се даде някакво що-годе приемливо обяснение на този необясним факт.
Работата е в това, че Пако и Томето бяха разделени от “вътрешното положение в България”. Сигурно обяснението ви звучи маниерно, несериозно и високопарно, но това е действителната причинна. Колкото и да не ви се вярва на пръв поглед.
За обстановката в България не се налага да се мотивирам–колко е тя нестабилна, неспокойна, проблемна, а в моменти застрашителна и отчайваща. Замисляли ли сте се, обаче, как всичко това рефлектира във всички кътчета на страната, дори и в най-отдалечените и притихнали и затихващи селца? Дори до кучетата там!
Да. Дори до кучетата там.
Хората са притиснати от недоимъка, от проблемите по оцеляването. От грижите за скромното домашно стопанство ... От болките си, от болестите, от страховете си, от несигурността, от коварствата на старостта.
Миналата година броя на кучетата надхвърли два пъти броя на жителите. Ако жителите са 35 /повечето от 70 до 90 години/, значи кучетата са над 70, с постоянно нарастващ брой. Сравнително малко са тези, които имат конкретен стопанин и собственик, другите са “общоселско достояние”, т.е. свободно скитащи. И както можете да се досетите, свободните кучета започнаха да притесняват /меко казано!/ хората. Днес един се оплаква, че му изяли осем кокошки, утре-друг съобщава за шест, трети изпищява за три. и т.н. Стига се до истинска война, която завършва тази зима с погром над кучешката дружина. Сега няма скитащи кучета /временно!/.
Е, как при тази ситуация да пуснем буйния и неспокоен Пако да се шета из бранното поле?!
А и в Банкя са му ограничили свободата. Зеленчуковите градините около река “Скакля” в кв. “Вердикал” , където през зимата и ранната пролет се разхождаше на воля, сега за него са под запрещение. С една дума – лежи си вързан. Вързан Пако – мирно село!
Ех, труден кучешки живот! Даже и когато си ВИП куче.
А Томето? Томето няма никакви притеснения. Живее си царски. Движи се навсякъде важен-важен, необезпокояван, от нищо и никого не се плаши, владее положението във всяка минута. Живее нашироко. С висок жизнен стандарт: закуска, обед и вечеря, деликатеси. Всички екстри.
Томето
И пак е същият строг и сигурен пазач. Денонощно. Реагира със заплашителен лай и на най-малкия, даже неуловим за нас, съмнителен звук. Оградата е инспектирана мигновено и “врагът” е прогонен.
Наскоро Томето имаше интересно премеждие, за което заслужава да ви разкажа. В последно време няколко сутрини поред Томето ядосваше стопанката, направо я изваждаше от равновесие, с това, че го хващаше да спи на забранено място–това са меките възгалавници на импровизирания диван за сядане около масата в лятната кухня. Макар, че си има свое канапе–плетен стол, покрит с килимче. След вечеря бе изведен пред външната врата с препоръката:
”Томе, отивай при стопанката си Снежана да пазиш там, утре пак ще дойдеш!” И вратата бе заключена. Залостена бе здраво и задната врата, която извежда на пътя към Струма. Освен затворена с резе и синдижири, тази врата бе затисната отвътре с два тежки камъка, с което се превърна във врата на бастион, на зандан за опасни престъпници.
И какво мислите се случи?
Само след 20 минути. Томето се въртеше около и под масата в лятната кухня–ни лук ял, ни лук мирисал. Весело и невинно въртеше опашка.
Погледнах към задната врата. Тя бе отворена. Зееше отблъсната сякаш от тежка машина. Двата камъка се търкаляха безпомощно на половин метър от врата, като пометени от стихия.
С това опитите да бъде експулсиран наказателно Томето, макар и само за през нощта, бяха преустановени.
И още нещо ново. Мястото на отсъстващия Пако бе заето от нежна гълъбица. Кръстихме я Гълъбина. Невероятно красива, с два пиринчени пръстена на краката. Стана почти домашна птица.
Какво ли е това? Кой ли я изпрати, как ни намери?
Загадка. Тайна.
Тагове:
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ЛЮБОВЕН ТРИЪГЪЛНИК
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО:ПАКО – САМОТНИЯТ БЕГА...
Поздравявам "кучкарите" в Блога и феновете на Пако и Томето.
Сериалът продължава.
Ще добавя, като Сирма, дано дойдат по - добри времена, за да се възстанови равновесието в този пъстър свят и да се настани трайно хармонията!
Тъжен разказ, Санде, и хубав. История за кучета и хора, а всъщност - всички едно тук, на тази Земя. И Гълъбина е хубавица, ето виж как светът ти се запълва - хора, животни, птици ... все деца на Земята.
Поздрав!
Очаквам с нетърпение продължението на сериала... Поздрави !
***
Поздрави , Сирме! Животът е суров! И за хората , и за кучетата. Какво казва Поета Вапцаров: "Живот без маска и без грим - озъбено свирепо куче!"
***
Благодаря за хубавите думи, Мая.
Така си живеем тук - с врабчетата, с Томето, с гълъбицата и постоянния, възторжен хор на птиците.
А идеята ти, че гълъбицата е послание от Пако е забележителна. Така е. Сигурно. /Какво знаем ние, само да мрънкаме./
Ще добавя, като Сирма, дано дойдат по - добри времена, за да се възстанови равновесието в този пъстър свят и да се настани трайно хармонията!
***
Даже ще кажа: домашните животни, кучетата, гълъбите, птичия свят - това е Божественото начало на света. Истинската, безсмъртна хармония. Погледни само с какво се занимават хората - с гадна политика, с лъжи, измами и мърсотии ... Не ми се говори за света на човека, който би трябвало да се пише с главна буква, но не се получава някак си.
Поздрави!
Тъжен разказ, Санде, и хубав. История за кучета и хора, а всъщност - всички едно тук, на тази Земя. И Гълъбина е хубавица, ето виж как светът ти се запълва - хора, животни, птици ... все деца на Земята.
Поздрав!
***
Благодаря за нежния коментар и съпричастност.
Очаквам с нетърпение продължението на сериала... Поздрави !
***
От коментара ти при Маконт научих, че и ти си от хората, които обичат кучета. Че си им фенка . А в Пастух от три години върви сериала за Пако и Томето. Ще го продължаваме, той сам се развива и носи изненади. Аз само записвам, водя протокола, така да се каже.
С най-добри пожелания за теб!
Заел съм се с един "Мечо" космат мъник, който има проблем със зрението и... НЕ ЯДЕ ОТ ЛЪЖИЦА, а само от земята. Не признава хляб-попара, а само гранули и месо, а е още няколко месечен.
Наистина "положението" рефлектира върху кучетата, няколко познато спряха да хранят споменатия мечо и събратята му. Преди това поспряха с майка им (и не ги виня хората), а причините при част от нехранещите действително са финансови.
Да са живи и здрави Пако и Томето (с по-завидна съдба) и пак да се съберат.
...
Обожавам да храня и птички (това го научих вън от бг), сега храня врабчета, правя им клипове и "рекорда" ми е 12 "апапи" ;) Малките дори да пада до тях хляба не се усещат да кълват - трябва родителите да им слагат в човките.
Веднъж успях и с чайки - прелитаха, после "пикираха", събраха се много и се престрашиха - при тях обаче ставаше с филии на няколко "части", при врабчетата е с филия на трохи (знаеш убеден съм:)
Pozdravi na drujinata ( s izvinenie za latinicata)
Кацат около вратата и се събират постепенно.
Няколко по-смели влизат вътре близо до прага и им хвърлям на земята откъдето кълват, понякога кацат на маса вътре в стаята или дори върху телевизор.
Хареса ми твоя "лаф" за тяхната благодарност с песен, не ми е хрумвало, дали е така - не знам, но ми се иска да е точно така, sande.
Някои имат смелостта да ядат на по-малко от метър встрани от кучетата!
БЛГ за третия клип!
Pozdravi na drujinata ( s izvinenie za latinicata)
***
Поздравлявамете - аз , Томето, Гълъбина и още 100 врабчета! Врабчетата ще изпеят и един възторжен химн за теб.
Кацат около вратата и се събират постепенно.
Няколко по-смели влизат вътре близо до прага и им хвърлям на земята откъдето кълват, понякога кацат на маса вътре в стаята или дори върху телевизор.
Хареса ми твоя "лаф" за тяхната благодарност с песен, не ми е хрумвало, дали е така - не знам, но ми се иска да е точно така, sande.
Някои имат смелостта да ядат на по-малко от метър встрани от кучетата!
БЛГ за третия клип!
***
Доверчиви, но винаги нащрек. Познават добрия човек и са готови даже да му се качат на главата.
С тях няма скука, лошо настроение и кисели физиономии. Животът е хубав!
***
Още щом съмне, гръмне хорът на хиляди врабчета, славеи, косове, гълъби, сойки, кълвачи ... Даже и през ноща репетират.
Не чакат аплодисменти, нито отплата или похвали.
Възхваляват Живота, който според тях е прекрасен.
В сравнение с тях аз съм тромав, муден и направо безгласен, даже бездарен.
Но заедно сме силна дружина.
Поздрави!
Имаме многу нежен език Санде!
Тетка ми Благородна през директна интеракция е Ноне, кога зборуваме за неа во нејзино отсуство става Нонето. Съшто и за другарка и Костадинка, Коца, Коцето.
Не знам дали оште живеат прекрасниве деминутив форми во Велес Македония.
Мъшки имена со ваков деминутив во Велес нема. Затова пак во Струмица се много чести.
***
Не случайно ги вземат за гранични кучета, за полицейски следотърсачи, за охрана на обекти.
Те са за сериозни стопани, грижливи и отговорни. Скитаща немска овчарка не съм срещал.
Поздрави!
Имаме многу нежен език Санде!
Тетка ми Благородна през директна интеракция е Ноне, кога зборуваме за неа во нејзино отсуство става Нонето. Съшто и за другарка и Костадинка, Коца, Коцето.
Не знам дали оште живеат прекрасниве деминутив форми во Велес Македония.
Мъшки имена со ваков деминутив во Велес нема. Затова пак во Струмица се много чести.
***
Той е отличник. Научил е уроците на живота.
За езика си прав. И тук малките имена, казваме им "име на галено", са широко разпространени.Костадин - Коце, Димитър - Мите, Иван - Ванката, Надежда - Надя, Дена, Ристена - Тена, Гюргена - Гюра, Христина - Тина, Тинка.