Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2013 12:48 - ПОГРЕБАНОТО ГРОБИЩЕ
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 12941 Коментари: 55 Гласове:
36

Последна промяна: 01.11.2014 09:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  ПОГРЕБАНОТО ГРОБИЩЕ

 

 

“Епопея тъмна, непозната нам, епопея пълна с геройство и срам”

 

Иван Вазов

 

 

В навъсеното ноемврийско утро, на 6-ти ноември 2006 година към  9 часа, на Граничния премин /ГКПП/ между Косово и Рeпублика Македония при село Блаце, спря автобус.

 

Това не бе обикновен автобус.

 

На регистарските таблици имаше надпис KFOR –  автобус  на  военната Мироопазваща мисия на ООН в Косово. С него пътуваше взвод от  българския  военен контингент към международната мисия, воден от полковник на средна възраст, с благородна осанка и ведро лице. Всички бяха  с парадни, маскировъчни униформи и червени барети.

 

Това, което  впечатли дежурния македонски полицай бе, че войниците са въоръжени с автомати /знаеше, че са българи/, преметнати миролюбиво на гърдите им. За секунди му мина през главата, че тази подробност липсваше в  съобщението на министерството в Скопие, получено предишния ден. Допусна, че това е обичайна натовска практика. Отдаде чест на полковника, както беше прието и  любезно го запита:

 

 

- На посещение в Скопие, а?

 

- Днес е Архангелова задушница ... войнишката задушница, на която правим поклонение пред  загиналите войни, на тяхните паметници,  гробища  – отговори полковникът, без да уточнява за кои гробища става дума.

- Приятно прекарване в Република Македония! – С повдигане на ръка към фуражката и с ведра усмивка рече дежурният. Нещо непознато, като топла вълна,  се надигна в гърдите му, слушайки  позната реч на тези красиви, одухотворени лица на  българските  момчета.

*******

 

През 1917 г. на Южния фронт, по линията   Криволак, Удово, Завоя на Черна, Пътеле, Манастира „Свети Спиридон”, Добро поле, Дойран, Кенали, Мокра планина  българската армия се сражава  за обединение на Отечеството. Срещу нашите войски – 700 000 храбри българи, са изправени почти 1 милион английски, френски, италиански, руски, сръбски и гръцки войски. ...

  От тези боеве  в периода 1915 - 1918 г / Първата световна война / и от битките през лятото на 1913 г. /Междусъюзническата война/  на територията  на днешна Вардарска Македония  остават 471 военни гробища.

Край Битоля, на юг, в подножеието на  Баба планина  и връх  „Червената стена” се намира селото Цапари, където се сражава 6-та Бдинска и 8-ма Тунджанска дивизии. На 27 март френските войски започват офанзива. Артилерията им изстрелва близо 200 000 снаряда срещу българските позиции. След края на адския обстрел в настъпление тръгва вражеската пехота от 5 френски дивизии – почти 100 000 войника. Ние разполагаме само с около 20 000 души. Сражението е изключително кърваво и продължава близо два месеца. Със сетни усилия защитниците хвърлят дървета и камъни срещу настъпващите неприятели – оттам и другото име на върха – „Македонската Шипка”.

В двора на църквата „Св. Георги” в село Цапари, Битолско са запазени гробовете на 7 офицери и двама войника от 3-ти пехотен Бдински полк и 58-ми пехотен полк.

image                      image                                                 

 

Капитан Иван Илиев Филипов – Роден във Видин на 5 януари 1869 г. Помощник-командир на рота в 3-ти пехотен Бдински полк. Убит на 7 май 1917 г. на Кота 1248, северозападно от Битоля.

 

                

          Поручик Иван Живов – Роден в село Салаш, Белоградчишко през 1896 г. Командир на полурота в 3-ти пехотен Бдински полк.Убит на 14 май 1917 г. на Червена стена.

 

Подпоручик Иван Живков Тодоров. - Роден във Видин на 5 февруари 1891 г. Взводен командир в 8-ма рота на 3-ти пехотен Бдински полк. Убит на 7 май 1917 г. на Кота 1248.

 

Подпоручик Цено Витков Ламбрев – Роден в село Урбабинци, Кулско на 20 май 1897 г. Взводен командир в 8-ма рота на 3-ти пехотен Бдински полк.Убит на 7 май 1917 г. на Кота 1248.

 

Поручик Петър Хубенов – Роден в Плевен през 1896 г. Командир на полурота. Убит на 7 май 1917 г., южно от село Магарево.

 

Подпоручик Владимир Пюскюлиев – Роден в Свищов на 14 август 1896 г. Командир на 2-ра рота от 58-ми пехотен полк. Убит на 7 април 1917 г.

 

Поручик Божко Т. Кантарджиев – От град Лом. Убит на 23 март 1917 г. югозападно от Червена стена.

 

            Убитите войници са погребвани  в непосредствена близост до окопите, на обширен склон – планинска ливада, която е в непосредсвана близост с крайните къщи на селото. Тук лежат костите на 214 души. Скромен  паметник увековечава паметта на загиналите. Гробището е било поддържано до 1944 година.

След това идват булдозерите.

***


          
И така до 2004-та година, когато посланиците Александър Йорданов, а  след него генерал Михо Михов и военните аташета полковник Младен Младенов и полковник Иван Марин превръщат в своя първостепенна кауза възстановяването и  обновяването на офицерските паметници в селската църква и войнишкото гробище.

image       image

Разказваха ми как в едно село близо до река Вардар пристига съобщение, че ще събарят гробището на българските войници и офицери. Селяните  не допуснат да бъде осквернено.  Затова решават да го погребат. От ливадите покрай Вардар докарват чимове  и старателно покриват всичко, което може да покаже, че тук има гробове, кръстове, паметници.

 Внимателно и с любов селяните са покрили гробището със зелен саван. Запалват свещи, прекръстват се и с навлажнени очи напускат святото място.

 *******

 Представителната част от българския военен контингент на Мироопазващата мисия на ООН в Косово е построена в двора на църквата «Свети Георги»

 Тук са: посланик Александър Йорданов, военният аташе полковник Младен Младенов, кметът на селото Йордан Станиновски, отец Методий, председателят на Църковното настоятелство Никола / майсторът, който  възстанови  седемте офицерски  паметници/, членовете на българското посолство в Скопие,  жителите на Цапари.

 Отец Методий отслужи литургия в памет на падналите български воини на фронтовата линия  над село Цапари.

 

 

Посланик Йорданов, придружаван от полковниците Младенов и Стоичков, приема строя на почетния взвод и националния ни флаг.

 

 Оловни облаци са надвиснали над Баба планина, над селото, на притихналото множество в двора  на църкавата.

 Откъм Червената стена  долитат тътени, като взривове от далечни кариери.  Над призрачната линия, където се срещат планината и небето мигат светкавици.Струва ми се, че цялата природа е притихвала ... настръхнала. Мисълта неволно се връща към онези бурни месеци на войната, когато, земята на Цапари, а и  на цялото Битолско поле  трепери от ехото на кървавия бой.

Почетния взвод прави своя тържествен марш. Всички падат на колене в знак на почит и преклонение пред героите.

image

Българското знаме също прави  поклон пре верните чада на България. След повече от 80 години забрава и мълчание!

image

 

В този миг се случи чудо.

 

 

Откъм Червената стена се чу мощен гръм.

 

 

Земята затрепери.

И небето заплака.

 

 

Не мислете, че това е художествен образ.

 

 Небето наистина заплака.

 

***

  «Българио, за тебе те умряха,

 

една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.»

 

 Иван Вазов

1885

                                                               image                                                                            

***   

 

Д О Й Р А Н

 

 

Дойран!

 

 

 Птици корморани гонят

 

 рибата към мрежите на нови

 времена и провидения.

 Дойран!

 Свършиха ли се сълзите,

 

 че пресъхва езерото с форма

  на око присвито?

 Бог е синеок. Но кой гледа тъмно от подземна

 наблюдателница към небето?

 Дойран!

 Град на призраците. Град,

 

 изгорен като писмо, като прощално

 завещание, за да не се изпълни.

 Само черквата останала. По-точно

 обгорелите стени на черква.

 Череп на убита вяра.

 Дойран!

 

Хълмове трънливи

 

сключват мълчалив венец

  над това световно гробище

 

 на световната война.

 Синове на толкова народи

 са намерили смъртта си тук.

 Гробища войнишки – мъжки гробища –

 страшна геометрия от кръстове,

 построени в боен ред.

 Някаква ръка невидима

 тук полага светещи цветя.

 Тук душата на народите се вижда.

 

  А ти, който ме доведе тук,

  ти приятел ли си или ангел гневен?

 

Тук – на края,  на върха и на ръба,

 тук – на границата на изчезването,
виждам българските гробища.
Те зеят под

 бодливата забрава.

 Разгромени, разкопани, осквернени ...

 Подир няколко години

 дъжд ще заличи и тези дупки.

 Но не мисля, че това ще трогне някого.

 

 Виждам ги убитите момчета –

 Даскали по български език.

 Даскали по българско мълчание. Ковачи на

 победи пропилени. Селяни,

 сеещи кръвта си без въздишка.

 

  Някога от тези възвишения

  се е виждала България.

 

 А сега се вижда само някаква

   мръсна, задушаваща мъгла.

 И какво се мъчи да ни каже

 тази зинала земя и тези

 повалени кръстове с изчукани

 надписи – какво говорят?

 “Мъртвите сте вие” – казват те. –

 А онез, които си направиха

 

 от окопите гробове,

  днеска от гробовете си правят

 дойрански непревземаеми,

 неподвластни на смъртта окопи.

 

 

Любомир Левчев

 

 

 

 

 

 



 

 













Гласувай:
36
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - На този свят ден да изслушаме маршовете за прослава и почит на българските войни Поклон!
25.12.2013 14:38
И с благодарност към Александър Йорданов и генерал Михо Михов за възстановената памет и отдадената почит на погребаните в двора на църквата в Цапари български войни!
цитирай
2. sande - На колене!
25.12.2013 16:15
Красимир УЗУНОВ
Всяка години в първата събота на ноември православна България се прекланя пред паметта на загиналите мъже на България Тогава е Архангелска задушница или наричана от народа по-скоро Мъжка задушница. Помен за душите на българските офицери и войници, загинали по фронтовете, разпънали на кръст полуострова. Тогава на военния мемориал-костница в квартал „Орландовци” стари и по-нови военни министри, кандидати за слава, чужди военни аташета, почитат паметта на българските герои загинали по полетата на Добруджа или по чукарите на Македония.
След това мавзолеят се заключва, свещите в църквата се угасят, до следващия ноември и до следващата Мъжка задушница. Добре е ако някой от време на време се присети да изкорени бурените и да премете заключения двор. Така с едно „мероприятие” сме отчели дейност, отбелязали сме датата от календара и сме се опитали да получим поне частична индулгенция за забравата, на която сме обрекли тези, на които продължаваме да дължим правото си да живеем в свободна България.
Но ако костите на тези близо 5 000 офицери и войници са намерили покой във военния мемориал в София, трудно можем да отговорим колко са тези, които продължават да лежат в братски могили и масови гробници, по билата на македонските планини, в селските гробища и в дворовете на запуснатите църквици в отдавна напуснати села. Защото във всяко българско село и във всеки български град стои паметник на героите от войните. Каменно войниче, взело „При нозе”, пази паметта им, а къде равно, къде не съвсем, са изписани имена на позната и непозната топонимия – местности, върхове, оврази, станали символ на едни от най-кървавите страници в историята на народа ни.
...Криволак, Удово, Завоя на Черна, Пътеле, Манастира „Свети Спиридон”, Добро поле, Дойран, Кенали, Мокра планина...
Десетки са имената в Македония, свързани с героизма и саможертвата на българските войници. Сигурно са стотици тези, които още не знаем и които рискуваме завинаги да забравим.
цитирай
3. sande - Македонската Шипка!
25.12.2013 16:17
СЛУЧАЯТ ЦАПАРИ ИЛИ „МАКЕДОНСКАТА ШИПКА“
Понеделник, 04 Ноември 2013 09:41 Александър Йорданов Дипломация - Дневник
На Архангелова задушница е отслужена
панихида на българското военно гробище
в село Цапари, край Битоля. Зад това съобщение
на македонския вестник "Дневник"
се крие много история. Като посланик в Р Македония,
успях да възстановя първите и единствено запазени
паметници на българските офицери – герои, в двора
на църквата "Свети Георги" в Цапари.
И това стана без споразумение с македонската страна! Любопитна история!



• БИТКАТА ЗА ЧЕРВЕНАТА СТЕНА
През 1917 г. на Южния фронт българската армия се сражава, за да възвърне териториите и населението си в Македония. Срещу нашите войски са изправени почти 1 милион английски, френски, италиански, руски, сръбски и гръцки войски. Край Битоля, в Баба планина, се намира връх с името „Червената стена”. Евентуалното му превземане е отваряло пътя към долината на река Вардар, затова и защитата му е била от стратегическо значение. „Червената стена” се отбранява от 6-та Бдинска и 8-ма Тунджанска дивизии. На 27 март френските войски започват офанзива. Артилерията им изстрелва близо 200 000 снаряда срещу българските позиции. Благодарение на съдействието на местното население и доброто разузнаване, нашите войски са предупредени за готвената артилерийска атака и успяват да избягнат големи жертви. След края на адския обстрел в настъпление тръгва вражеската пехота. Срещу българите са изправени 5 френски дивизии – почти 100 000 войника. Ние разполагаме само с около 20 000 души. Сражението е изключително кърваво и продължава близо два месеца. Със сетни усилия защитниците хвърлят дървета и камъни срещу настъпващите неприятели – оттам и другото име на върха – „Македонската Шипка”. На 18 май нашата артилерия влиза в действие и нанася страховити щети на французите. Тях, завоевателите, няма кой да ги предупреди. Когато оръдията спират на фронта настава мъртвешка тишина. Един от Бдинските полкове тръгва напред. Войниците вървят прави, с щикове на пушките, без да издават звук, без да крещят ура. Оцелелите едва 259 французи се предават. Мълчаливата атака на бдинци е сринала психиката на врага. Подвигът на защитниците на Отечеството край Македонската Шипка е чутовен, неизмерим, велик.
• РЕШЕНИЕТО
Тази история научих от българския военен аташе полковник Младенов и от моите сътрудници Сашо Горов и Ваня Андреева. С тях посетихме село Цапари, където в двора на църквата „Св.Георги“ съществуваха в полуразрушено състояние надгробните паметници на седем български офицери загинали под Червената стена.
Близо година се опитвах да убедя македонската страна да подпишем споразумение за възстановяване на българските военни паметници и гробища. Преди мен същото е опитвал години наред и предходния наш посланик Ангел Димитров. Но бързо разбрах, че македонците ще протакат „дипломатично“ нещата. И реших да свърша работата и без дипломация. Пък каквото ще да става!
Заедно с кмета на община Цапари Йордан Статиновски и председателят на църковното настоятелство Никола, посетихме българското военно гробище. Обсъдихме възможността за възстановяване на паметниците в двора на църквата „Свети Георги“. И двамата бяха наясно, че официално разрешение за такова действие няма.
А паметниците наистина бяха в трагично състояние.


цитирай
4. sande - Архангелова задушница!
25.12.2013 16:19
Битоля. Началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната Иван Жерков и постоянният секретар на отбраната Добромир Тотев участваха на 2 ноември в тържествена церемония по повод Архангелова (мъжка) задушница на военното гробище в село Цапари, Битолско, Република Македония, съобщиха от министерството.
В памет на загиналите за Родината герои беше отслужена панихида в църквата „Свети Георги“. На паметниците в българското военно гробище и в двора на църквата бяха поднесени венци и цветя от името на Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Македония, посолството на Република България в Република Македония, организации, сдружения и граждани.
На събитието присъстваха още бригаден генерал Христо Тихинов, директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“, бригаден генерал о.р. Валентин Цанков, съветник на министъра на отбраната, подполковник Милко Чонов, военен аташе, дипломати от българското посолство, експерти от Министерството на отбраната, представители на неправителствени организации и граждани.
По време на посещението в Република Македония делегацията от Министерството на обраната посети още българските позиции на 9-та пехотна Плевенска дивизия в района на Дойран, чешмата-паметник „Цар Фердинанд”, разрушения паметник на полковник Каварналиев край Дойран, военното гробище на 8-ми пехотен Приморски полк в с. Хума, Гевгелийско,както и български позиции, бункери и военни гробища в района на Завоя на река Черна, височина Дъбица, над село Маково.
цитирай
5. sande - Село Цапари. Слава!
25.12.2013 16:23
В южната част на днешна Република Македония, близо до втория по големина град Битоля се намира величествената планина Пелистер. Тук преди 85 години, по времето на Първата световна война българският войник написа славни страници от националната ни военна история. Споменът за тези славни времена е избледнял с времето. Идеологическата историография през последните 50 години наричаше Първата световна война война между два империалистически лагера, война за чужди интереси. Не така са смятали обаче героите от славната 6-а пехотна Бдинска дивизия по непристъпните зъбери и окопи на Кота 1248, Червената стена, Братин дол. Днес споменът за тях оживява само върху надгробните паметници на загиналите офицери в църковния двор на никому неизвестното, но толкова прославено в българската военна и революционна история село Цапари.
цитирай
6. sande - Панде Евтимов от Скопие:В Македония и днес Българската армия обаче живее в спомените, преданията, песните, преразказите, легендите.
25.12.2013 16:30
НА МАКЕДОНСКА ЗЕМЯ ИМА НАД 400 ГРОБНИ МЕСТА НА БЪЛГАРСКИ ВОЙНИЦИ



- Г-н Евтимов искам да поговорим с Вас за боевете на Битоския фронт и по-важното - за това, което е останало от тях до днес. Говори ли се за тях в район, в който те са се състояли?
- Историята на войните е жестока, особено в Македония. През Първата световна война Българската армия воюва на широк фронт и застава срещу една силна армия , съставена от много националности и на практика воюва срещу целия свят. На македонския фронт срещу нея са 1,2 милиона войници, които газят македонската земя и остават пустош. Българската армия е окопана на македонско-гръцката граница. Тя воюва на свой терен, на своя земя, в своя среда, където има еднакъв език, еднаква музика, еднакви гробища на дедите. Тава е силата й. Тя е придобила опит по време на войните – Сръбско-българската, Балканските войни.Това създава една стоманена военна система на опитни войници и офицери, които никога на бойното поле не са се научили на отстъпки, а винаги са знаели да кажат напред и са побеждавали или са загивали на бойното поле като герои. Както казва сръбският военен историк Опачич - „българският войник се е окопал в земята, като че ли ще воюва с години”. А един френски офицер заявьвя „само през мъртъв български войник може да се премине демаркационната линия”.

В Македония и днес Българската армия обаче живее в спомените, преданията, песните, преразказите, легендите. На македонска земя днес има над 400 гробни места, в които са поогребани български войници - в Битолско са в село Цапари, в Беранци, във Витол Тища, в Старавина... Също така военни гробища има в Преспа, Скопие, Охридския край и т.н. Важно е,че българските войници са били погребвани в гробища и в църковните дворове заедно с останалото местно население и духовници, а и месни свещеници са участвали в траурната церемония. Докато руснаците и сърбите, въпреки че са православни, нямат гробове на селските гробища.

- Кои битки са били най - големи, най - страшни?
- Във войната няма щастие, има юначество. Най-големите сражения за времето на Първата световна война, според мен, са на Дойранската позиция от генерал Вазов, след това жестока е битката срещу Целия свят, ако мога да кажа така фигуративно на река Черна – при завоя на село Скочивир. След това на „Червената стена” на планина Пелистер над село Цапари Битолско, където Бдинската дивизия разбила две френски дивизии и един разширен гръцки полк. Ще кажа и борбата на 50-я полк на Българската армия на планина Галичица, на висината Томорос.
И днес след 90 и повече години има много песни за тези геройски подвизи. Например: „Край Битола в окопи млад войник кръжи” или песента за Томорос между двете езера – Преспанското и Охтридското „Няма вода, няма храна, но има само пустейлия и неприятел пред себе”. Войникът пее и когато умира. Той изказва своята мъка и тъга там. В песента за Борис Дрангов певецът казва „Навсякъде врага победихме, сега се връщаме у дома, където нашите майки чакат, но някои майки не успяха да посрещнат своите синове”.
цитирай
7. germantiger - Благодаря - рядък и същностен постинг!
25.12.2013 20:07
Линквам постинга ти към три групи във вибокс7

Тези снимки едва ли могат да се намерят свободно в нет-а, за действията на част от българските политици (поне някои положително български) научавам с учудване от теб.

Червената стена е класика!
цитирай
8. germantiger - Така, те представих "там" вибокс7 три групи
25.12.2013 20:10
Силен и рядък постинг

за "вчера" при Дойран и малкото в полза на България днес

http://sande.blog.bg/izkustvo/2013/12/25/pogrebanoto-grobishte.1222193

от човек пряко замесен в последния пробългарски "акт"
цитирай
9. demograph - Благодаря Санде!..Честито Рождество Христово.
25.12.2013 20:29
А дали България отбеляза по някакъв начин героизма на чадата си, удивили света със своята храброст и саможертва....
Поне ние да го сторим...Благодаря ти.
цитирай
10. sande - Честито Рождество Христово приятелю!
25.12.2013 20:38
Да бъдем пак каквито бяхме или всинца да се изтребим! Раковски
цитирай
11. sande - Честито Рождество Христово!
25.12.2013 20:41
Мир и багодат!
цитирай
12. planinitenabulgaria - Изключително силен постинг! Трябва да се популяризира!
25.12.2013 20:45
От тез събития се възползва тогавашната мафия, която с несправедвивите договори след края на войната доведе до ВСВ, а с нея до победа на мафията, която днес управлява света. Ако мафията нямаше интерес така да се "развива" България дали нямаше да издухат тези боклуци, които ни крадат? Не сме воювали през ПСВ за чужди интереси, сега служим на тези чужди интереси! Разпъват ни на три - към Турция, към Русия и към Европа, но май-най активните агенти сега са тези, които работят за Турция. Само няколко области останаха за сега без валии..
цитирай
13. ka4ak - Сашо,с Благодарност към теб!!!:)))
25.12.2013 21:56
Пуснах го в http://bg-bg.facebook.com/!!!:)))
цитирай
14. tota - Заслужена почит на българските войни и с болка за помрачената памет
25.12.2013 22:33
Те обичаха България и бяха готови да умрат за нея.
Ние, днес се кланяме на онези от Европа, дето прекроиха границите така, че да сме единствената държава, която граничи със собствени територии и народ.

Поклон чеда български! Можем ли да се равняваме по Вас? Можем ли?

Да загубиш най - ценното живота си и да няма кой капка вода къде да сипе ...с трева да обраснат не само гробовете, ами и паметта. Има народно поверие, който не тачи мъртвите, добро няма да види.
Какво допуснахме и в предишните и в последните години?
Да бъдат покрити с чимове или заравнени със земята гробищата за да се изтрие войнишката памет. Само за това, че са войни на майка България.
Погребаното гробище разкрива състоянието на гробищата, помрачената памет там и тук.
Това, което е направено е лъч, който трябва да освети пътя на тези останали длъжници и до ден днешен не само на загиналите, а и на техните близки и идващите след тях.
Нима ще оставим всичко да потъне в забрава?
цитирай
15. sande - Една Коледа!
26.12.2013 06:21
Геройство по Коледа
Дата: декември 25, 2013 В: Водещи новини, История

Геройство по Коледа
През декември 1917 г. на Дойранските позиции малко преди Коледа при командващия 9-та плевенска дивизия Генерал Владимир Вазов идват местни Български войници.“Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!“ – молят бойците генерала, за който се знае:додето гледа Вазов до там требе да го завземем.
“Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?“ – пита ги генералът.
Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага:Хванете английски офицер, тогаз – от мене 20 дни, от царя-10, и ето ви го цял месец при булките. Бойците козируват като при заповед.

На 23-ти вечерта 7-мина, без да обадят никому,тръгват в снежната буря към вражите позиции:между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденската завера.Облечени в бели ризи,те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер. Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре. 11 пияни британски офицери падат в плен. Обличат ги и тях в бели ризи и 7км. с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Офицер спира с изваден пищов тумбата:
„Парола!“
Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртукът му: „Това стига ли?“
„Стига!“,невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов…

Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи.

(благодарение на Валентин Кючуков)

цитирай
16. 4aiotgluhar4e - Честито Рождество Христово!
26.12.2013 09:59
Четох, Санде, и плаках на глас. Убийствен постинг! Просто душата ми се обърна с хастара навън. Един от братята на моя дядо и мъжът на едната от сестрите му са загинали точн на 24 декември край Братин дол. Вестта дошла чак на Иванов ден, когато са празнували имения ден на дядо ми. Всики започнали да вият на умряло и тогава прабаба ми станала и креснала: "Я се утрайте! Умрелио не можете да го дигнете, а живио има празник, утре че ревете!" И така...

Бъди жив и здрав, Санде!
цитирай
17. megg - " Небето наистина заплака."
26.12.2013 10:13
Болка, от която остава непреодолима горчилка ...
Топлят спомените за героичните дни, тъжна топлина, но и - светла гордост, признателност, че ги е имало родолюбивите българи; тези, за които родината не е само дума, а - дълбока връзка със земята, святата, и с небето над нея; небето проронващо сълза за достойните синове на България.
Поздрав за силния постинг, Санде!

Честита Коледа! Здраве, благоденствие и мир!
цитирай
18. sande - Поздрави, Тигре! Българските политици са на плаж на Варадеро ...
26.12.2013 10:33
germantiger написа:
Линквам постинга ти към три групи във вибокс7

Тези снимки едва ли могат да се намерят свободно в нет-а, за действията на част от българските политици (поне някои положително български) научавам с учудване от теб.

Червената стена е класика!


***
Забравим ли дедите си - не сме се родили!

Забравим ли миналото - умрели сме.
цитирай
19. sande - Един завет оставили са нам дедите! Велик завет!
26.12.2013 10:43
demograph написа:
А дали България отбеляза по някакъв начин героизма на чадата си, удивили света със своята храброст и саможертва....
Поне ние да го сторим...Благодаря ти.


***
http://edinzavet.wordpress.com/
цитирай
20. sande - Горчиви истини ...
26.12.2013 10:45
planinitenabulgaria написа:
От тез събития се възползва тогавашната мафия, която с несправедвивите договори след края на войната доведе до ВСВ, а с нея до победа на мафията, която днес управлява света. Ако мафията нямаше интерес така да се "развива" България дали нямаше да издухат тези боклуци, които ни крадат? Не сме воювали през ПСВ за чужди интереси, сега служим на тези чужди интереси! Разпъват ни на три - към Турция, към Русия и към Европа, но май-най активните агенти сега са тези, които работят за Турция. Само няколко области останаха за сега без валии..


***
Без война, Коста, сме като след война.
цитирай
21. sande - Благодаря за вниманието!
26.12.2013 10:47
ka4ak написа:
Пуснах го в http://bg-bg.facebook.com/!!!:)))


***
Добре е тези страници от историята на България да препрочитаме.
цитирай
22. sande - Поклон чеда български! Можем ли да се равняваме по Вас? Можем ли?
26.12.2013 10:49
tota написа:
Те обичаха България и бяха готови да умрат за нея.
Ние, днес се кланяме на онези от Европа, дето прекроиха границите така, че да сме единствената държава, която граничи със собствени територии и народ.

Поклон чеда български! Можем ли да се равняваме по Вас? Можем ли?

Да загубиш най - ценното живота си и да няма кой капка вода къде да сипе ...с трева да обраснат не само гробовете, ами и паметта. Има народно поверие, който не тачи мъртвите, добро няма да види.
Какво допуснахме и в предишните и в последните години?
Да бъдат покрити с чимове или заравнени със земята гробищата за да се изтрие войнишката памет. Само за това, че са войни на майка България.
Погребаното гробище разкрива състоянието на гробищата, помрачената памет там и тук.
Това, което е направено е лъч, който трябва да освети пътя на тези останали длъжници и до ден днешен не само на загиналите, а и на техните близки и идващите след тях.
Нима ще оставим всичко да потъне в забрава?


***
Честита Коледа! С най-добри пожелания!
цитирай
23. sande - Много вълнуваща история си разказала, Чайче!
26.12.2013 10:56
[quote=4aiotgluhar4e]Четох, Санде, и плаках на глас. Убийствен постинг! Просто душата ми се обърна с хастара навън. Един от братята на моя дядо и мъжът на едната от сестрите му са загинали точн на 24 декември край Братин дол. Вестта дошла чак на Иванов ден, когато са празнували имения ден на дядо ми. Всики започнали да вият на умряло и тогава прабаба ми станала и креснала: "Я се утрайте! Умрелио не можете да го дигнете, а живио има празник, утре че ревете!" И така...

Бъди жив и здрав, Санде![/quote

***
"Я се утрайте! Умрелио не можете да го дигнете, а живио има празник, утре че ревете!"

Трогателни, велики думи на една българка!
цитирай
24. sande - Благосдаря за този прочит и за коментара, Мег!
26.12.2013 10:59
megg написа:
Болка, от която остава непреодолима горчилка ...
Топлят спомените за героичните дни, тъжна топлина, но и - светла гордост, признателност, че ги е имало родолюбивите българи; тези, за които родината не е само дума, а - дълбока връзка със земята, святата, и с небето над нея; небето проронващо сълза за достойните синове на България.
Поздрав за силния постинг, Санде!

Честита Коледа! Здраве, благоденствие и мир!


***
Честита Коледа и весели Новогодишни празници!
цитирай
25. sande - Специални поздрави за посланик Александър Йорданов, посланик генерал Михо Михов и военните аташета полк. Младен Младенов и полк. Иван Марин!
26.12.2013 11:05

Един завет оставили са нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!...“



И тоз завет на миналото грял е в дните

кат дивен фар, и вожд той бил е драг

на всички тез, кои загинаха в борбите

за род, за родна чест, презрели суетите

на грешний свят, презрели бащин праг.



И не ли той под родно знаме днес войските

събира пак? И не ли тоз свещен

завет на всички тям сгрява им душите

и вика ги в борба неравна със вразите

без жал да мрат за бащин край рожден?...



Един завет оставили с нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!...“
цитирай
26. sande - За създателите на "Един завет"!
26.12.2013 11:12
Поетът Иван Йончев, автор на текста на марша “Един завет”, е роден на 03.04.1884 г. в гр. Самоков. Учи в Първа софийска гимназия, но поради заболяване не успява да завърши образованието си. Още като ученик пише стихове и сътрудничи на списания. Заради чудесния му теноров глас през 1906 г. е изпратен да следва в Загребската консерватория, но след завръщането си отново прегръща поезията. През 1915 г. написва прекрасното си стихотворение “Заветът на дедите”. През 1919 г. по текста на стихотворението капелмайсторът Георги Шагунов композира музиката на марша под заглавието “Един завет”. През Първата световна война Ив. Йончев е мобилизиран в допълващата дружина като “войник за специални поръчения”, но поради крехкото си здраве умира от туберкулоза на 26.05.1918 г.

Композиторът Георги Петров Шагунов – автор на музиката на марша “Един завет”, е роден на 15.03.1873 г. в гр. Пловдив и до 1889 г. учи във френския колеж “Св. Августин”, след което заминава за Лион, Франция, за да следва медицина. Там обаче се записва в курсовете на Лионската държавна музикална консерватория и завършва диригентския курс. През 1895 г. се завръща и отбива редовната си военна служба като капелмайстор в Пловдив и Лом. В Бургас пристига на 24.01.1897 г. и служи като капелмайстор в 24-ти пехотен полк до пенсионирането си на 05.11.1930 г. През 1919 г. Г. Шагунов композира върху текста на родолюбивото стихотворение на Ив. Йончев прекрасния си марш “Заветът на дедите” (”Един завет”). Огромното му творчество включва 75 марша, 114 валса, 159 танга, фокстроти, полки, мазурки и др. 46 увертюри, сюити, фантазии и др., 6 симфонии, 1 опера, 4 детски оперети и 152 аранжимента. С единия от неговите два погребални марша е изпратен във вечното му жилище на 10.11.1948 г.
цитирай
27. syrmaepon - Честита Коледа, Санде!
26.12.2013 11:54
Във война сме - само, че срещу себе си, а тази война най-трудно се води.
цитирай
28. sande - Благодаря за поздравлението!
26.12.2013 13:18
С най-добри пожелания и за теб и за всички, които не само обичат България, но и правят взможното тя да бъде едно добро място за живеене и за просперитет!
цитирай
29. stela50 - Честито Рождество Христово, Санде !
26.12.2013 16:08
С вълнение и премрежени очи прочетох този постинг ...
Поклон ! Дълбок поклон пред родолюбивите българи !
Нека няма погребани гробища, нека не остава забравен
заветът на дедите... велик завет, написан с кървав меч...
Поздрави и благопожелания, приятелю !
цитирай
30. vmir - Дълбок поклон пред героите, дали живота си за България!
26.12.2013 16:15
Гигантския дух на тези обикновени хора се усеща и днес и дава смисъл на обезсмисляното ни по много начини настоящо живуркане. Вечна слава на тези безкористни българи, за които България е била над собствения им живот.

Честито Рождество Христово!
цитирай
31. sande - Някаква ръка невидима тук полага светещи цветя.
26.12.2013 16:41
stela50 написа:
С вълнение и премрежени очи прочетох този постинг ...
Поклон ! Дълбок поклон пред родолюбивите българи !
Нека няма погребани гробища, нека не остава забравен
заветът на дедите... велик завет, написан с кървав меч...
Поздрави и благопожелания, приятелю !


***
Честита Коледа, Таня! С най-добри пожелания за здраве и радостни мигове!
цитирай
32. sande - "Ковачи на победи пропилени. Селяни, сеещи кръвта си без въздишка."
26.12.2013 16:45
vmir написа:
Гигантския дух на тези обикновени хора се усеща и днес и дава смисъл на обезсмисляното ни по много начини настоящо живуркане. Вечна слава на тези безкористни българи, за които България е била над собствения им живот.

Честито Рождество Христово!


***
Вечна слава на геройте, достойните синове на България!
цитирай
33. yotovava - Дали някога ще се съберем с всички, които са разделени от нас?
26.12.2013 17:08
И представяш ли си каква сила бихме били!
цитирай
34. germantiger - ...
26.12.2013 17:35
sande:
Забравим ли миналото - умрели сме.

...

Лаконични, силни и точни думи!
цитирай
35. kasnaprolet9999 - Какви мъже е имало тогава, шапка им ...
26.12.2013 19:24
Какви мъже е имало тогава, шапка им свалям. За тях родината е била всичко, а сега на такъв патриотизъм се гледа с насмешка и като отживелица от много хора. Вечна им памет. Недей да страдаш за гробовете, душите на умрелите не са там, те са на едно по-добро място, където имат признание за всичко, което са направили за родината си. Важното е ние да не ги забравяме и твоят постинг е много полезен в това отношение. Хората не умират истински, ако има кой да си спомня за тях и да ги обича. Да сведем глава пред тяхната саможертва и подвиг.
цитирай
36. sande - Заедно с нашите деди сме световна сила!
26.12.2013 19:54
yotovava написа:
И представяш ли си каква сила бихме били!


***
Валя,мила, много се надявам де не сме последните българи.

Вярвам. Надявам се. Моля се.

Светли Коледни празници!
цитирай
37. sande - Да бъдем пак каквито бяхме, или всинца да се изтребим! Раковски
26.12.2013 19:59
kasnaprolet9999 написа:
Какви мъже е имало тогава, шапка им свалям. За тях родината е била всичко, а сега на такъв патриотизъм се гледа с насмешка и като отживелица от много хора. Вечна им памет. Недей да страдаш за гробовете, душите на умрелите не са там, те са на едно по-добро място, където имат признание за всичко, което са направили за родината си. Важното е ние да не ги забравяме и твоят постинг е много полезен в това отношение. Хората не умират истински, ако има кой да си спомня за тях и да ги обича. Да сведем глава пред тяхната саможертва и подвиг.


***
А онез, които си направиха

от окопите гробове,

днеска от гробовете си правят

дойрански непревземаеми,

неподвластни на смъртта окопи.

цитирай
38. sande - Няма накъде да се отстъпва! Зад нас е България!
26.12.2013 20:01
germantiger написа:
sande:
Забравим ли миналото - умрели сме.

...

Лаконични, силни и точни думи!

цитирай
39. martiniki - Благодаря за паметта, Сашо! За припомнянето. Горчива чаша...
26.12.2013 21:00
Честито Рождество!
цитирай
40. razkazvachka - Изключителна публикация!
26.12.2013 21:42
Това най-много ценя при тебе - автентичността на текста като факти и като емоция!
цитирай
41. sande - Честито Рождество Христово!
27.12.2013 09:06
martiniki написа:
Честито Рождество!


***

С най-добри пожелания за здраве, радости и плодородие през 2014 година - на теб и семейството ти!
цитирай
42. sande - Радвам се, че си харесала написаното за възстановяването на българските военни гробища и паметници в Македония!
27.12.2013 09:12
razkazvachka написа:
Това най-много ценя при тебе - автентичността на текста като факти и като емоция!

;
***

Честита Коледа! С най-добри пожелания за здраве, радостни мигове и нови творчески вдъхновения!
цитирай
43. makont - Честита Коледа, Санде!
27.12.2013 18:41
Ти умееш да докоснеш сърцето с това, което пишеш. Възстановяването на гробищата и фактът, че нечие сърце трепва при споменът за жертвите и днес е нещо повече от празник. Това е знак, че ни е останала някаква чест, спомен и гордост от славата и достойнството на падналите войни. Бог е синеок, Санде, той вижда всичко, улавя и мъката и славата и почитта. Благодаря и приеми моите най-искренни пожелания за крепко здраве, всичко друго да се нареди, така, както го желаеш ти и любимите ти хора. Поздрави!
цитирай
44. sande - Бог е синеок. Но кой гледа тъмно
27.12.2013 20:22
Честита Коледа, синеока красива жена!

С наи -добри пожелания за здраве, любов и светли мечти.
цитирай
45. get - - Пред ТИТАНИТЕ поклон !! - това пише един от тях ?
28.12.2013 19:47
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,

ЕДНА БЕ ТИ, ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ,

И ТЕ ЗА ТЕБ, ДОСТОЙНИ МАЙКО БЯХА,
И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



... И-и-и ... Санде ! - наченах в началото на Словото си, с думи за ТИТАНИте ? - А ЗНАЕМ (!) титани родом, са всички пред гръцки(пред"олимпийски) богове ?
- Ние човеците сме се по-родили, от "пепелта" на титаните ? ... След битката на Новото поколение(олимпийски) богове ("титаномахия" ?) !

- Това можем да прочетем в/според Орфика, на Керн(фр.) а той ? ... по Олимпиодор. Комментарии към "Федон" от Платон 61 с; виж античните, Опиан; Елиан; Олимпиодор // Бележки от А. А. Тахо-Годи в кн. Платон. Събрани съчинения. М., 1990-94. В 4 т. Т.4. С.739

- Не ще сме ний Българите, от Кал заченати - а произхода ни е от титаните - но това става ! - Кога се събуди Дух наший !
цитирай
46. sande - Поздрави, скъпи приятелю Гет!
28.12.2013 20:02
Ти пристигаш като Радецки - с гръм!

Без теб няма победа!

Без теб няма широка и толерантна дискусия.

Съкровено споделяне.

Или честен двубой на мнения.
цитирай
47. romanticgirl25 - За много години Санде! Пак дъха ми взе с твоите безкрайни истории.
17.01.2014 20:16
Череп на убита вяра.....толкова силни думи. Обожавам стиховете на Левчев, а пък и ми е наблизо;)
Едно време са искали да заличат гробовете. Ние сме се били в Македония. А сега ни плюят. Срам и жал. Представям си следващото поколение какво ще е . Защото нито знаят важните дати, нито ги интересува. Пропадане на държават. Представям си да стане война...Не дай боже!!!
Господ да пази България!
И ПОКЛОН ЗА ЗАГИНАЛИТЕ!
Ти си уникален писател и човек- не само докосваш душите ни, а и ме караш да се замислям,кожата ми настръхва. Личи си че си патриот! :)
Сърдечни поздрави от Смолян!
цитирай
48. mimayordanova - Научих много неща! Благодаря!
18.01.2014 22:58
Научих много неща! Благодаря!
цитирай
49. sande - "Ковачи на победи пропилени. Селяни, сеещи кръвта си без въздишка."
19.01.2014 09:39
romanticgirl25 написа:
Череп на убита вяра.....толкова силни думи. Обожавам стиховете на Левчев, а пък и ми е наблизо;)
Едно време са искали да заличат гробовете. Ние сме се били в Македония. А сега ни плюят. Срам и жал. Представям си следващото поколение какво ще е . Защото нито знаят важните дати, нито ги интересува. Пропадане на държават. Представям си да стане война...Не дай боже!!!
Господ да пази България!
И ПОКЛОН ЗА ЗАГИНАЛИТЕ!
Ти си уникален писател и човек- не само докосваш душите ни, а и ме караш да се замислям,кожата ми настръхва. Личи си че си патриот! :)
Сърдечни поздрави от Смолян!


***
Поздрави, Романтичке! Радвам се, че си харесала написаното.
цитирай
50. sande - Поздрави, mimayordanova !
19.01.2014 09:42
mimayordanova написа:
Научих много неща! Благодаря!


***
Радвам се, че намираш за полезно четивото.

С най-добри пожелания!
цитирай
51. bojil - Да живее Българския патриотизъм!
04.02.2014 10:59
Да живее Българския патриотизъм!
цитирай
52. sande - Да живее българския патриотизъм!
04.02.2014 12:16
Поздрави, Божиле!
цитирай
53. sande - Македонската Шипка:Тоя връх висок е!
27.08.2014 14:47
"Тоя връх висок е, тя ще ни съзре.

Ако би бегали, да мрем по-добре!"

Иван Вазов
цитирай
54. metlichina - .....
29.11.2014 19:10
разплака ме, Санде...
цитирай
55. sande - " Разгромени, разкопани, осквернени ..."
30.03.2015 15:59
metlichina написа:
разплака ме, Санде...


***
Ще възстановим всеки гроб, всяко име!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1517493
Постинги: 181
Коментари: 5673
Гласове: 10416
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728