Прочетен: 11725 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2015 10:48
ЧОЧО ПОПЙОРДАНОВ В СКОПИЕ
Не много време след бляскавата премиера на “Хъшове” в Народония театър ”Иван Вазов” в София през 2004 година, постановката на Александър Морфов бе представена и на сцената на Националния театър в македонската столица. С радост и даже с известно удивление видях, че салонът е препълнен и то с млади хора. Не очаквах това, тъй като бележитата повест на Иван Вазов е малко позната в Република Македония, а и рекламата за гостуването на българските артисти бе мижава: малки обяви в отделни медии, няколко афиша пред самотната сграда на театъра, стърчаща на левия бряг на река Вардар със странната си, тежка аркитектура. Макар и намираща се в централната част на града, тя е усамотена, малко хора минават покрай нея. Явно, обаче, домакините от Националния театър си бяха свършили добре работата – рекламата бе направена в Скопския университет “Свети Св. Кирил и Методий”и в средните столични училища.
И ето, появява се в самото началото на представлението постановчикът му Александър Морфов и казва: “Радваме се, че сте тук.Ще видите спектакъла “Хъшове” по известната повест на народния поет на България Иван Вазов, патрон на нашия театър. Ще видите животът на хъшовете, емигранти в Румъния по време на османското владичество, които страдат, мечтаят и се борят за освобождението на народа си. Един от героите се казва Македонски. Артистът, който пресъздава неговата роля се казва Петър Попйорданов, наследник от фамилията на легендарния Миле Попйорданов. С тази постановка изразяваме нашето признание и към македонците, взели участие в освободителните борби на българския народ!”
Последните думи на Морфов отекват във вече стихналата зала, но все още слухът долавя шепот, скърцане на столове.
Завесата се отваря и представлението тръгва. Казвам «тръгва» и веднага разбирам колко несръчно разказвам. Спектакълът излита! Артистите играят така вдъхновено, така всеотдайно, така завладяващо, че залата притихва, пленена и омаяна от изкуството на българските артисти. От ставащото на сцената, от магията на истинския театър.
А Чочо Попйорданов, той не играеше Македонски – той бе Македонски!
Повярвайте ми, аз съм видял през живота си не малко неща, но това, което ставаше пред очите ми бе някакво чудо! Та представете си – тези темпераментни млади хора не шукнаха до края на представленето. До края на представлението! Сякаш бяха забравили да дишат. Забравиха и да ръкопляскат на ефектните сцени ... Първото нещо, което си помислих, че младите хора са запленени не само от интересната интрига и от обаянието на артистите, но и от магията на езика. Та те играеха ролите си на български език, а ... всичко е толкова ясно, разбираемо, близко, мило...Не зная. Това си помислих за момент. Имах чувството, че публиката потъна в омагьосания мрак на салона, а на светлата сцена се вихреха колоритните Вазови герои, ту екзалтирани, ту тъжни, ту усмихнати, ту замечтани на брега на въображаемата голяма река, търсещи през мъглата образа на своето Отечество.
И завладяващата песен «Бел Кон», кавърверсия на македонския композитор Влатко Стефановски, в невероятното изпълнение на Христо Мутафчиев:
«Всеки от нас има своя звезда, която го следва докато е жив.
Когато свети ярко, човек е щастлив.»
И многократните възгласи на хъшовете:«Да живее България!,Да живее България! Да живее България!»
Това се не забравя.
А над Чочо Попопйорадонов – Македонски ярко грееше неговата звезда.
Той бе щастлив.
ПОКЛОН!ПОКЛОН,ЧОЧО!ПОКЛОН,ЗВЕЗДА МЕЖДУ ЗВЕЗДИТЕ!
***
http://paper.standartnews.com/archive/2002/11/03/nedelnik/s3536_6.htm
***
http://www.blitz.bg/news/article/198128
Тагове:
Приказки за кучето: Бодигардът!
МАКЕДОНСКИ РЕПОРТАЖИ: РАЗДЯЛА НА ГРАНИЦА...
Беше звезда на Народния театър,а сега е звезда,която ни гледа отгоре и продължава да
ни топли със своята неотразима светлина!
Вечна ти памет,Чочо,ти грееш като звезда и в сърцата на хората!
Поклон!
10.05.2013 20:20
Поклон, звезда, между звездите!
11.05.2013 06:50
Беше звезда на Народния театър,а сега е звезда,която ни гледа отгоре и продължава да
ни топли със своята неотразима светлина!
Вечна ти памет,Чочо,ти грееш като звезда и в сърцата на хората!
Поклон!
***
Поздрви, Хлорис!
***
Поклон!
11.05.2013 07:02
***
Никола, изминатите времена на отчужденост и противопоставяне на политическа и идеологическа основа дадоха своя жесток отпечатък върху поколенията край Вардарот. Въпреки всичко, аз съм оптимист, защото сега възможностите за комункация между хората са огромни и безкрайни, а и европейските интеграции и перспективи пред двете страни ще променят жалостивата картинка.
11.05.2013 07:09
***
Има една стара песен, Коле, " брегот се рони ке паднеш ...", брегот покрай Вардарот/ а и покрай Струма и Дунав/ се рони, но трябва да се мине по него, няма накъде.
Още веднъж поздрав!
***
Нали знаеш Силата на съдбата, а изстрадалият българин казва: " Какво му е писано на човек на главата, на камък нема да падне..."
***
А има и едно друго слънце, което "във душите грей" и което ни възражда.
Поздрави, Демографе!
Въпреки песимизмът на нашия приятел Никола от редовете се долавя онова скритото в душите на младите зрители - съмнението. И въпросът "Кои сме ние? " Останала е частица, която дълго е търсила отговора, а може би чака само мига, когато ще поиска да премине през двата бряга.
Затова в отношенията ни доминанта трябва да бъде културният обмен. За да не четем такива писания: "Основата на България е Македония"
/Световният македонски конгрес: Основата на България е Македония
http://news.plovdiv24.bg/431663.html/
***
Радвам се, че си наминала, за да прочетеш този спомен за Чочо Попйорданов от Скопие, където се случи да се запозная с този забележителен актьор и човек.
Поздрави!
***
И особено за такъв талантлив, чуден, извън всякакви стандарти човек и артист.
И смъртта му прилича на игра.
Поздрави!
изучават! Българска целесобразна политика липсва. Аз не я гледам, не препознавам.
Въпреки песимизмът на нашия приятел Никола от редовете се долавя онова скритото в душите на младите зрители - съмнението. И въпросът "Кои сме ние? " Останала е частица, която дълго е търсила отговора, а може би чака само мига, когато ще поиска да премине през двата бряга.
Затова в отношенията ни доминанта трябва да бъде културният обмен. За да не четем такива писания: "Основата на България е Македония"
/Световният македонски конгрес: Основата на България е Македония
http://news.plovdiv24.bg/431663.html/
***
Наистина какъв трап е изкопало времето между братята на Балканите! Братя, а не се познават!? Не е истина! Но е факт!
За мен ЧОЧО беше нещо повече от голям артист.
Израснала съм с "Миле Попйорданов" и Орце от СОЛУННСКИТЕ атентатори.
В "ХЪШОВЕ" наистина не ИГРАЕШЕ, той БЕШЕ Македонски!
На 24-ти май е 200-ното представление, но ще е без него.
Бог да Го прости!
изучават! Българска целесобразна политика липсва. Аз не я гледам, не препознавам.
***
... но всичко това е неприродно, неестествено, проклето. Бог види!
Защо им се отне Косово, а ? Люлката им я нема.
Това е наказание. Божие наказание заради безбожност и безчовечност.
Не кради! Божия заповед.
За мен ЧОЧО беше нещо повече от голям артист.
Израснала съм с "Миле Попйорданов" и Орце от СОЛУННСКИТЕ атентатори.
В "ХЪШОВЕ" наистина не ИГРАЕШЕ, той БЕШЕ Македонски!
На 24-ти май е 200-ното представление, но ще е без него.
Бог да Го прости!
***
Чочо Попйорданов носеше в кръвта си Македония. Трудно може някой да го замести в ролята му на Македонски от "Хъшове".
***
Поздрави, Ябълчице!
Бях потресена от нелепата му смърт!
Поклон пред светлата му памет!
Но на заден ход. По Чочовски.