Прочетен: 34794 Коментари: 85 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2018 19:11
НЕ НИ ИСКАТ ТУК. ДА СИ ХОДИМ!
Пътниците, пристигащи на градската автобусна станция в Скопие, намираща се на левия бряг на река Вардар, между Стария мост и новоизградения Музей на холокоста, от известно време с почуда виждаха висок и строен млад мъж, брадат, в окъсани дрехи, приличащ на клошар, който ги спираше и с трескав, блуждаещ поглед им задаваше странния въпрос:: «Видяхте ли Биляна? Не пътува ли с вас Биляна?»
Учудени, хората отговаряха с повдигане на рамене: «Каква Биляна.? Не познаваме никаква Биляна.»
Случваше се някой от пътуващите по-често, след като отминат, да обясни на спътниците си: «Това е албанче... Поулавело... От няколко месеца все пита за някаква Биляна.»
Кръстеха се с думите: «Боже, опази!» И отминаваха равнодушно.
***
Биляна, студентка втори курс във Факултета по история на Скопския университет “ Св. Св. Кирил и Методий” започна да закъснява вечер.Отначало, залисани в програмите на телевизията, баща й Раде и майка й Петра, не забелязваха това. Обичайният час на прибиране бе 21.30 - 22 часа, но постепенно времето за вечерни разходки и дискотеки се разтегна - 22.30 – 23,00 та даже и 24,00 часа. Докато една пролетна нощ Петра се събуди от кошмарен сън: Видя Биляна в бяла риза, нагазила във Вардар, върви към отсрещния бряг,където тя я чака, говори и нещо, а тя не чува нищо... Пропада постепенно в дълбоката вода, но не спира. С цяло гърло Петра я призовава да се върне обратно,а Биляна върви напред, потъва все повече във водата, но не чува нейния глас...Петра скача, разтрива очи, цялата обляна в хладна пот. Отива в кухнята, пие вода, отваря вратата на Билянината стая – Биляна я няма. Леглото е покрито с китеник, а върху него разхвърляни книги. Сяда в хола да я чака и скоро чува звука от ключа в ключалката на външната врата. Биляна влиза на пръсти и се стъписва, виждайки вторачените очи на майка й.
- Какво е това, Билянче, колко е часа, не поглеждаш ли? ... Изкарах си акъла, като видях празното легло.
Биляна седна до майка си, прегърна я през рамо.
- Всичко е наред, майко ... Ей, наистина е станало късничко! – рече извинително Биляна. – С Весна бяхме на дискотека, а после с още две приятелки от университета се разхождахме в центъра... Извинявай, майко ... виждам, че си се притеснила. Хайде, да си лягаме... че утре ме чака тежък ден.
Петра забеляза приповдигнатото настроение в думите на дъщеря си, блясъка в очите й. Не и разказа за съня си. Не бяха свикнали да разговарят за такива неща.
На другия ден Петра сподели с Раде безспокойствата си.
- Какво има да се чудиш? ... Млада е ... сега й е времето да си походи ... Красива е, навъртат се момчета около нея, забелязвам ... Нема лошо... А, я си спомни какви бяхме ние на нейните години! А? ... И колко пъти ми се оплакваше за семейните разправии, като закъсняваше редовно с мен. И не стана ли това причина да ускориме сватбата си ... Каква свадба направихме само в Галичник! Още се помни. Такава ще бъде и сватбата на Биляна.
А закъсненията на Биляна продължиха. Постепенно свикнаха с новото й «разписание»».Един ден в кафе-сладкарницата на Централната болница в Скопие, където Петра работеше като медицинска сестра в неврологията, към нея се приближи приятелката й Олгица от Отделението за вътрешни болести. Разговориха се на чашка кафе.
- Петре, много красив зет ти е избрала Биляна! Верно, и тя е лепотица чудна, ама и момчето си го бива! Като филмови звезди са и двамата ... наистина да им се ненагледаш!
- Къде ги видя? – скри Петра изненадата, стъписването си от неочакваната новина.
- Ами, чакаха пред женската консултация. Да няма нещо, а? – усмихна се закачливо Олгица.
Петра потръпна, сви се като от неочакван удар, но отвърна небрежно:
- Кой знае по каква работа са били там. Няма нищо.
Същият ден Петра попита Биляна какво е търсила пред женската консултация и какъв е бил този младеж с нея.Биляна се засмя пресилено:
- Ей, как научи? ... Да не си пуснала някои разузнавачи след мен?!
- Случайно разбрах от в моя колежка. – рече майка й.
Това успокои Биляна. Прегърна майка си и каза доверително:
- Не се безпокой, майко. Всичко е наред. А момчето е мой приятел от няколко месеца. Студент е по информатика. Добро момче, от добро семейство.
Биляна скри, че приятелят й е студент от Тетовския университет, албанския университет. А момчето е албанец. Реши това да разкаже по-нататък, в друг по-подходящ момент.
Вечерта Петра каза на Раде:
- Ами, ние сме си имали кандат-зет! Първо Олгица ми каза, а после и Биляна потвърди.
За пръв път Раде прие тази новина с някакво вътрешно безспокойство, с някакъм потаен страх в душата си. Защо Биляна не е споделила досега? Ако не с него, поне с майка си? Каква е тази странна тайна, каква е тази застрашителна тайнственост?
Същата вечер имаше «семеен съвет». Бяха четиримата – той-Раде, Петра, Биляна и с две години по-малкия и брат – Виктор, абсолвент в Гимназия «Орце Николов» в столицата.
- Билянче, защо не ни каза досега, че имаш сериозен приятел? ... Защо трябва да научаваме от други? ... Познаваш ли го добре? Кои са родителите му? – Нежният, чувствителен, но строг в такива случаи Раде, гледаше в упор обичаната си дъщеря, целият изпълнен с неясна тревога.
` - Ами, момчето е много добро, много красиво, много умно ... Много се обичаме. Много го обичам, тате. – проплака Биляна.
- Но защо не си ни казала досега,защо? Че с кой друг може да споделиш това, ако не с нас?! Че за майката и бащата нема друго нещо по-важно. Доверие ли ни нямаш, що ли? Поне на майка си да бе казала.
- Казах на брат ми. Виктор знае. Познава и момчето. – смутолеви Биляна.
- Браво, бе! Вие ще ни скъсате нервите! ... Каква е тази тайна? От кого се пазите – от майка ви и от баща ви?! – Раде вече бе загубил самообладание. По характер бе барутлия човек, пламваше лесно , но и лесно му минаваше. – И това доживяхме! Нашите деца да се крият от нас! Какъв срам!
Раде бе почервенял цялия, а Петра гледаше пребледняла.
- Ти , бе Викторе, ти защо не ни каза?! – погледна Раде люто към Виктор, който се бе свил на стола си.- Каква е тази тайна? Полудявам! ...От нас да крият! ... Не, не е истина!
- Кака ме помоли засега да не ви казвам, тя щяла да ви каже ... като му дойде времето.- промълви тихо Виктор.
- Абе, вие луди ли сте!... Като му дойде времето ... Какво е това? – извиси глас Раде..
- Татко, работата е в това, ... че моят приятел е ... албанец.... Притеснявах се да ви кажа. – промълви тихо Биляна.
- Какво? Повтори, че не чух! – подскочи Раде.
- Ами, момчето е албанче... Много го обичам, бе татко!...Обичам го.
Няколко минути в хола владееше тишина. Чуваше се само глухото и равнодушно тик-такане на стенния часовник.
И Раде, и Петра гледаха като попарени, хванали се за главите, навели се ниско над масата. Раде бе стиснал юмруци, сякаш трябваше да отбранява семейството си от вероломен враг.
- По-добре вземи един пистолет и ме застреляй ... Една дъщеря да имам и да я дам на шиптър? Жив да не бях, да чуя това! – проплака, безсилен да проумее връхлетялата го неочаквано беда.
- Не, не мога да повярвам...Ох...Какъв албанец!... Ама, не знаете ли, че те са други хора? ... Не са като нас... С тях може да живеем само отделно!... Заедно - не! – продължаваше Раде нервната си тирада.
Биляна гледаше татко си с широко отворени очи, неразбираща тази ярост, изригваща от гърдите му.
- Не... никога. Забрави го ... Остави го албанчето. Откажи се от него, иначе аз се отказвам от тебе! ... Ще ни се смеят всички, всички ще ни се смеят! ... Още по лошо - ще ни съжаляват ...
- Обичам го, албанчето, обичам го. Ние се обичаме Ние сме си дали дума. – повтаряше като насън Биляна, попарена от яростния гняв на баща си.
Биляна видя Арбен за първи път на едно предновогодишно модно ревю в престижния столичен хотел «Александър Палас». Когато младежът се показа за първи път на червения килим в залата се чу като ехо едно «а а а а а», а Биляна хвана неволно ръката на приятелката си Весна и я стисна. Наистина, младежът си го биваше: висок, строен, с красиво,скулесто лице и топли, изразителни очи, с чуплива гарванова коса, която пада назад, стегната в тежка плитка.Това, което събра очите на присъстващите бе походката му, която е трудно да се опише, това може да се види само в дивата природа. И естествена пластичност, и стаена сила, и неподправена елегантност. Походката и целият силует наподобяваха гладна пума, съзряла жертвата, миг преди да се изстреля напред като индианска стрела.
След края на ревюто Биляна и Весна го причакаха във фоайето на хотела, заприказваха го, изразиха възхищението си от видяното.Представиха му се, и той се представи: Арбен Джафери, студент във втори курс по информатика в Тетовския университет.
На другия ден Арбен чакаше Биляна пред входа на университета. Покани я в колата си. Разходиха се до родното му Тетово, седяха и разговаряха в кафе-сладкарница на негов приятел. Разговорът им бе толкова интересен и непринуден, все едно, че се познават от години.
Така се започна тази любов от пръв поглед: страстна, пламенна, увличаща, като дълбока вода, буйна, опияняваща, авантюристична, безхитростна ...
Днес Биляна му разказа за вчерашния си бурен скандал в семейството. Арбен не се изненада.
- Знаеш ли, очаквах това ... не съм изненадан ...
И след кратка пауза добави:
- Не се отчайвай, но и при мен е същото. Не съм ти казвал. Нашите разбраха и ... не дават да се издума за ... Не искам да ти казвам какви ги наговориха за македонците.– замълча и видя сълзи в очите й.
- Важното е, че ние си вярваме и се обичаме. Ще намерим изход ... ще ги победиме. Вярваш ми, нали, Биляна? Ако се наложи, ще избягаме в чужбина ... Имам братовчеди на работа в Италия, в Милано. Ще ни помогнат.
- Трудно ще ни бъде. Трябва да завършим образованието си тук. А и онова ... Майка ми май е разбрала нещо, или се досеща... Това ще ги убие. -рече притихнала Биляна.
` - Детето ще го родиш. Няма какво да се мисли. Решил съм. – и я прегърна през рамото. – Никой не може да ни спре да се обичаме! Никой!
***
Работата се оказа далеч по-трудна, отколкото си го представяха Биляна и Арбен. Скандалите в двете семейства станаха ежедневие. Сякаш чума ги бе нападнала. Закъсненията станаха невъзможни. Раде причакваше със семейната « Застава» дъщеря си пред Университета. Тормозът над горкия Арбен в Тетово стана невъзможен. Забраниха му като начало да ползва семейната кола. Ограничиха до минимум и финансите. Какво ли не изобретяваха двамата млади за да се срещат. Започнаха и отсъствията от учебните занятия. Очертаваше се да загубят учебната година, макар, че бяха отлични студенти до запознанството им. И така пет месеца. Пет месеца в семейна обсада. Строга, немилостива, постоянна. Денонощна.
***
Цъфтящият месец май бе в стихията си. Земята беше избухнала в зеленина, зелененеха тополите и върбите край придошлата от пролетните води река Вардар, плодните дръвчета в нивите се белееха като невести в бяла премяна, над Шар планина се белееха перести облаци, а въздухът бе наситен с тръпчивия аромат на тържествуващата пролет.
Тази вечер се срещнаха на тяхното място, пред Търговския дом в «Капищец». Биляна бе с насинено око. Баща й се опита да я спре, но тя се дръпна решително, хвана се за вратата. Тогава ... тогава Раде я дръпна със сила, удари я през лицето, блъсна я в стената. За първи път в нейните двадасет години я удряха.Майка й скочи върху Раде, ридаейки и кълнейки го, а Биляна изскочи навън. Вече бе на площадката между етажите на сградата, когато чу продрания глас на баща си: «Не се връщай!»
Арбен също бе имал жестока схватка с баща си. Не беше бит, но бе много отчаян, обиден от грубите думи на близките си. Баща му, Харун Джафери, бе му заявил категорично: «Македонка този праг няма да прекрачи! Докато съм жив!» Твърдият и жизнерадостен Арбен бе като смазан. Черните му красиви очи изглеждаха хлътнали, излъчваха някаква мрачна решителност.
Купиха си малка бутилка коняк от будка на кея на Вардар, близо до центрлания площад и стария мост.
Пиха от коняка, държаха се за ръце, стояха прегърнати на брега на реката.
- Сега накъде? – попита Биляна.
- Надолу ... рече Арбен. - и посочи бушуващата река, запътена безгрижно към топлите морета. Няма да ни разделят, нали? – рече младият мъж.
- Няма да ни разделят! ... Тука не ни искат ... Заминаваме! - отговори Биляна. И хвана Арбен под лакътя, така както хващаше ръката на майка си, когато като малка влизаха да газят топлата река през лятото.
Нагазиха прегърнати в хладната вода. Вървяха уверено, изпълнени с някакава вътрешна лекота, щастливи ...
Буйната вода ги прие с нежна ласка и след малко вълните ги погълнаха.
***
Малко след това развеселена младежка компания излизаща от съседния ресторант с удивление видя как от дълбоките води на реката се появи човек.Изскочи като воден дух.Излезе на брега, лазейки, треперещ, с блуждаещ, трескав поглед...
Човекът не бе на себе си. Тялото му потръпваше в конвулсия.
Извикаха Бърза помощ.
***
Това е една тъжна история... Историята на невъзможната любов между красивата християнка Биляна и красивия мюсюлманин Арбен.Тук на Балканите. На нашите обичани Балкани.
Какво да кажем накрая? Какво да добавиме? ...Нищо не можем да кажем. Нищо не можем да добавим.
Това е.
Може би някой от вас ще каже: « Какво ли става в двете почернени семейства?»
Няма какво да правим там. Нямаме работа там...
Там е смъртта.
Да си ходим!
Да се махаме!
***
Тагове:
Македонската каша
Я! И царството би могло да е най-добрата...
09.02.2013 16:56
Сватбата е заснета в живописното и красиво село в Р Македония Галичник, в планинта Бистра, Дебърско,т.н. Миячия, където живеят коравите македонски българи, гранитната крепост на традицията.
Героите на разказа са от Галичник.
И същата песен в изпълнение на Гюлфие от Брезница, Родопите.
цитирай
на Балканите, и хората - най- скъпите им хора да я правят невъзможна,
да не разбират и подкрепят децата си ... любовта им ...
Не, навярно това е много стара легенда ... от векове.
Покъртителен разказ ... Извини ме за може би неясния коментар.
Жалосно Санде.
Радевците оште виреат/пораснуват/владеат по Македония.
Как е в България, има ли мешани бракове между помаците и Българите?
09.02.2013 19:01
***
Това е религиозното и етническото капсулиране, предразсъдъците, стереотипите на миналото.
Благодаря за посещението.
09.02.2013 19:03
на Балканите, и хората - най- скъпите им хора да я правят невъзможна,
да не разбират и подкрепят децата си ... любовта им ...
Не, навярно това е много стара легенда ... от векове.
Покъртителен разказ ... Извини ме за може би неясния коментар.
***
Благодаря за коментара.
***
Тази тема е вечна. И в 21 век се случва.
Поздрави!
Жалосно Санде.
Радевците оште виреат/пораснуват/владеат по Македония.
Как е в България, има ли мешани бракове между помаците и Българите?
***
Никола, все ми се струва, че в България тези етически и религиозни предрасъдъци са изживяни. Проблем , според мене, е изтъняването на традицията, обезличаването. Например неприемливо за мен е т.н. живеене на семейни начала. Хем е нещо като брак, хем не е. Ни риба, ни рак. Задоволяването с едно дете, по-редко две. Топиме се като народ и нация. Проблем.
Поздрави, Никола!
За съжаление това на Балканите може да се срещне и днес.
Питам се, дали някога тези нрави ще се променят?
***
В природата има хармония и красота. А птиците и песните им са симфонията на непокварения живот. Неоскърбен от човека.
Позцдрави!
***
Така е. Родителитге са едно, децата друго.
За съжаление това на Балканите може да се срещне и днес.
Питам се, дали някога тези нрави ще се променят?
***
Поздрави и въхищения!
За съжаление това на Балканите може да се срещне и днес.
Питам се, дали някога тези нрави ще се променят?
***
Тези нрави нямат шанс. Но ще дойдат други беди.
Поздрави!
Добре, че клиповете внесоха малко светлина.
09.02.2013 23:27
Добре, че клиповете внесоха малко светлина.
***
Имаме проблеми на Балканите, които ти знаеш по-добре от всички. Понеже си "горски пътник". Историята е повече, отколкото можем да понесем.
Поздрави!
09.02.2013 23:32
***
Поздрави!
10.02.2013 11:04
***
С българите не виждам сериозен проблем.
Поздрави!
***
Ние започнахме да се стреляме.В апартаментите. Даже и по деца. Не знам.
Да гледаме , все пак, по-оптимистично! По-здравословно е.
***
Поздрави!
10.02.2013 12:05
Нито македонката е виновна, нито албанецът. А не виждам да са виновни и бащите им. Времето е изкопало този трап на разделение, на неприемане на другия. И става драма в някои случаи, в нашия - трагедия. В този трап падат невинните младежи.
А за стереотипите си напълно прав. Затова старите хора казват: Лошо е да ти излезе лошо име.
Тежък разказ, Санде, дълбоко трогва.
Поздрав!
За толерантността на македонците бих казал (от собствен опит), че от балканските народи те би трябвало най-много да се замислят по нея.
Поздравления!
10.02.2013 13:55
Писано е: "Търсете Господа, доде може да се намери !". Кратките тайни удоволствия водят до вечни мъки на душата. Ако искате, вярвайте! Ваша воля!
Божиите закони се въртят и секат, независимо дали някой вярва в тях или не, дали ги изпълнява или не и техният съд е справедлив, поради свободно направения от нас избор.
10.02.2013 14:00
Тежък разказ, Санде, дълбоко трогва.
Поздрав!
***
Наистина кои са "другите хора"?. Кои са македонците? Кои са албанците? Кои са сърбите? Кои са турците? Кои са гърците? Кои сме ние - българите?
Може ли да живеем заедно? Можем ли да бъдем едно семейство?
10.02.2013 14:04
За толерантността на македонците бих казал (от собствен опит), че от балканските народи те би трябвало най-много да се замислят по нея.
Поздравления!
***
А и сега тази тема продължава. Технически прогрес в 21 -ви век.
А човекът си остава някъде там. Не знам къде.
Тежък разказ, Санде, дълбоко трогва.
Поздрав!
**
Наистина кои са "другите хора"?. Кои са македонците? Кои са албанците? Кои са сърбите? Кои са турците? Кои са гърците? Кои сме ние - българите?
Може ли да живеем заедно? Можем ли да бъдем едно семейство?
Можем ,всичко можем Само мъжете трябва да се резнат ,а жените да сложат фереджета.
10.02.2013 14:20
Писано е: "Търсете Господа, доде може да се намери !". Кратките тайни удоволствия водят до вечни мъки на душата. Ако искате, вярвайте! Ваша воля!
Божиите закони се въртят и секат, независимо дали някой вярва в тях или не, дали ги изпълнява или не и техният съд е справедлив, поради свободно направения от нас избор.
***
Прав си ,bogolubie, Божиите закони са изоставени и забравени в тези половинвековни лутаници.
И затова хората нямат надежда, нямат светъл лъч, пътеводен, пред себе си. И страдат.
Поздрави!
10.02.2013 14:54
Тежък разказ, Санде, дълбоко трогва.
Поздрав!
**
Наистина кои са "другите хора"?. Кои са македонците? Кои са албанците? Кои са сърбите? Кои са турците? Кои са гърците? Кои сме ние - българите?
Може ли да живеем заедно? Можем ли да бъдем едно семейство?
Можем ,всичко можем Само мъжете трябва да се резнат ,а жените да сложат фереджета.
***
Ножът не е опрял до кокала, не е това ситуацията в България. С браковете немаме проблем. Друг ни е проблема на нас и ти го знаеш.
Поздрави!
една тъжна, човешка история... кого да съдиш, кого да виниш...
не зная... но си мисля, че нещо трябва да се промени...
много е тъжно, Санде...много..
Писано е: "Търсете Господа, доде може да се намери !". Кратките тайни удоволствия водят до вечни мъки на душата. Ако искате, вярвайте! Ваша воля!
Божиите закони се въртят и секат, независимо дали някой вярва в тях или не, дали ги изпълнява или не и техният съд е справедлив, поради свободно направения от нас избор.
Какъв ти господ?" Та той да не е съдист да позволи кирливана мюсюлманин да удави момичето. Ако беше твойта дъщеря на това място, щеше да видиш Гспод през крив макарон. Всяка вяра е срам за съвремието, че стават такива нещастия! ГОСПОД СИ ГО ЗАКАЧИ У ВАС НА ПЕРОНА.......
10.02.2013 18:45
една тъжна, човешка история... кого да съдиш, кого да виниш...
не зная... но си мисля, че нещо трябва да се промени...
много е тъжно, Санде...много..
***
И аз като теб се въздържам да раздавам справедливост.
Родители - деца , бракове, любов - това е много стара тема. Тя е и в контекста на времето.
Поздрави, Мария!
10.02.2013 18:48
Писано е: "Търсете Господа, доде може да се намери !". Кратките тайни удоволствия водят до вечни мъки на душата. Ако искате, вярвайте! Ваша воля!
Божиите закони се въртят и секат, независимо дали някой вярва в тях или не, дали ги изпълнява или не и техният съд е справедлив, поради свободно направения от нас избор.
Какъв ти господ?" Та той да не е съдист да позволи кирливана мюсюлманин да удави момичето. Ако беше твойта дъщеря на това място, щеше да видиш Гспод през крив макарон. Всяка вяра е срам за съвремието, че стават такива нещастия! ГОСПОД СИ ГО ЗАКАЧИ У ВАС НА ПЕРОНА.......
***
Благодаря за посещението и коментара.
12.02.2013 16:49
Интересен въпрос е: защо и как така Арбен се оказва на брега? Самоспасил се , така да се каже.
Тук сигурно има специалисти, които могат да обяснят това по един по-професионален начин.
Моето обяснение е, че силното тяло на младежа отказва да умре, съпротивлява се, не приема смъртта, преко волята и свестта на Арбен, събужда се някакъв рефлекс за живот, рефлекс срещу смъртта, рефлекс на спасението. Поради това, разбирайки в болницата какво се е случилои осъзнавайки, че е жив - откача, побърква се.
Възможно ли е това? Според мен е възможно. Самият краен изход показва и доказва това.
Ако всичко е разказано както трябва.
Написах тези мои разсъждения заради доста радикалните коментари на един-двама преди тебе.
Приятно ми е да отбележа, че разсъждаваме еднакво.
Хубава вечер!
Тъжна история, Санде! Всичко има по този свят. Може би още не съзнаваме кои сме и какви сме...
Б.
13.02.2013 23:01
Ако взема да съдя от опита и позициите на разума, нещо от сорта на ... "сблъсъка" на цивилизациите, разлика в социални иерархии и място, на човек в тях, културно-религиозни различия - Ставам, като в стихотворението:
"Млад гидия !"
Криво седи, право съди стар кадия:
"Скоро тука тамбурата, луд гидия.
Де, да видим що е това за свят чудо,
как тъй става старо - младо, младо - лудо."
Занаглася тамбурата момък млади
дръпна лудо теловете за налука -
стар кадия кравай мустак позасука;
ей го спрепна, ей го метна изведнъжка -
че се сепна кадиево сърце мъжко;
и непочнал истинската луд гидия -
на юнашки нозе рипна стар кадия:
сви, изви се чак от подът до тавана! -
паницата с мастилото от дивана,
и торбите с хразавули по стените,
като пилци полетяха из мъглите...
"Свири, свири(!) бог убил те, луд гидия,
БОЖА ДАРБА, НЕ ЗАПТИСВА стар кадия !
- СВИРИ ! - СТРУВАЙ старо-младо, младо-лудо:
Що е БОЖА ДАРБА - ТО ЗА СВЯТ Е ЧУДО."
- Ще приключа казвайки - не мож дадем отговор !
- Всеки сам за себе си и от това, с "какви очи гледа", различно ще отсъди !
Тъжна история, Санде! Всичко има по този свят. Може би още не съзнаваме кои сме и какви сме...
Б.
***
Както казва автора: нищо не можем е да кажеме, освен да си ходиме.
***
Радвам се на одобрението ти за написаното.
Поздрави!
14.02.2013 07:44
Поздрави!
Много ме развълнува и трогна разказа ти.
Напомни ми едни забранени любови в Мостар и Сребреница.
Балкански нрави, които не знам кога ще се променят.
Но май не са само БАЛКАНСКИ.
Те са общочовешки. Неприемането, разделянето и дискриминацията по различни принципи ги има навсякъде, но на Балканите те са винаги много драматични и трагични.
Мога да ти кажа, че на няколко пъти настръхвах и се задъхвах.
Не искам да правя анализ на целия ти разказ, защото ще се "забравя".
Искам да ти кажа, че има и изключения - бракове между албанци и македонки и между македонци и албанки.
Аз познавам лично един син на баща македонец и майка албанка. Един достоен син на достойни родители, което показва, че правилото наистина има и изключения.
Иска ми се правилото да стане изключение, а изключенията - правило.
Кога? Не знам, но тогава няма да има тъжни истории и трагични любови.
Тогава няма да се делим на християни и мюсюлмани, на македонци и българи, на бели и черни, на богати и бедни, на ...
Поздрави Санде!
Права си, че има и изключения и то не от вчера. Жената на Любомир Фръчковски, университетски професор, бивш министър на външните работи на Р Македония, е албанка. А той е от фамилията на резбарите и иконописците на черкви от Галичник. Същото село откъдето /литературно само/ са героите на разказа Раде и Петра.
Поздрави!
Сложно положението ;-)
14.02.2013 16:16
15.02.2013 17:12
Но разделението съществува, предрасъдъците, културните, цивилизационните различия.
Разказът не e нито против албанците, нито против мкедонците. Надявам се, това да е ясно.
Поздрави!
Тук любовта е трябвало да победи. Така почувствах и историята на Бети Махмуди, Уилям Хофър /Не без дъщеря ми/. Там различията на религията уби любовта им.
Поздрави, Санде!
Вечна тема.
Смъртта на тази любов доказва - за кой ли път! - че истинската любов е безсмъртна.
"Искам да видя пиеса, филм или разказ за любов между християнка и мюсюлманин. Защо да е невъзможно? Да има очакваните усложнения , но девойката да извика високо: Обичам го турчето!"
Това беше подтика за тази история.
05.03.2013 08:57
Този македоно-албански сериал ще има много продължения, драматични и трагични. Няма как да има хепиенд. Тй се развива по собствена логика и всеки е прав за себе си.
А за нас какво остава?
Не ни искат там. Но няма къде да ходим.
Там е Свети Климент Охридски.
..още по-тъжно ми става да гледам как братска Македония се дави, но не поема нашата ръка подадена за спасение...
Сватбата е заснета в живописното и красиво село в Р Македония Галичник, в планинта Бистра, Дебърско,т.н. Миячия, където живеят коравите македонски българи, гранитната крепост на традицията.
Героите на разказа са от Галичник.
И същата песен в изпълнение на Гюлфие от Брезница, Родопите.
цитирай
защо не познаваме тези древни българи...? Защо оставяме чужди да ги приласкават...Мечтая си за сълзлив български сериал, на който да плачем с обич към душевната красотата на българите мохамедани и за Родопа, майчицата на майките ни! Такъв в който да се обичаме и прегръщаме..Не такъв който да ни отдалечава.
09.03.2013 14:47
12:21
И песните!..............Благодаря.
цитирай
***
За арменците го е казал поета и комитата Яворов, но и за братята ни македонци се отнася.
Нещо в кръвта ми шепти, че ще се намерим. Ще се срещнем. И светът ще замлъкне.
12:25
parasol написа:
Няма да има мир в Макеония. Бях там миналата седмица. Албанският фактор е в подем и изостря ситуацията. Той не е просто етнически, а фундаменталистки. Превземат лека полека Македония. Размириците продължават. На този фон любовта е изключение и по правило - жертва.
..още по-тъжно ми става да гледам как братска Македония се дави, но не поема нашата ръка подадена за спасение...
***
Пак ще кажа: България и Македония са като сиамски близнаци. Всеки опит да бъдат разделени ще свърши със смъртта на единия.
ци
Клипът е изключителен! В 5 минути и 56 секунди ще видите македонската сватба в нейната безсмъртна красота и великолепие. Ще видиите сияйната традиция на празника, кристалната, строга и развихрена народна душа, където се пази всичко, което има стойност и което ни е съхранило. За да ни има.
Сватбата е заснета в живописното и красиво село в Р Македония Галичник, в планинта Бистра, Дебърско,т.н. Миячия, където живеят коравите македонски българи, гранитната крепост на традицията.
Героите на разказа са от Галичник.
И същата песен в изпълнение на Гюлфие от Брезница, Родопите.
цитирай
защо не познаваме тези древни българи...? Защо оставяме чужди да ги приласкават...Мечтая си за сълзлив български сериал, на който да плачем с обич към душевната красотата на българите мохамедани и за Родопа, майчицата на майките ни! Такъв в който да се обичаме и прегръщаме..Не такъв който да ни отдалечава.
***
Никога, никога не трябва да се отказваме и да загърбваме нашите братя.
Те са наши.
Наши.
Да не забравяме народния поет Иван Вазов.
Иван Вазов
Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"
Април, 1913 г.
Най-скъпия шамар! 1912 г. Прилеп.
Никой не се е сетил досега да го представи за номинация в Книгата на Гинес.
1 милион лева дава през 1921 год. /принца става крал/ крал Александър Караджорджевич на семейството на Данаил и Люба Зойчеви от Прилеп заради шамара на дъщеричката им Василка Зойчева.
Гордите българи не приемат сумата.
1934 година Владо Черноземски застрелва краля Караджорджевич на централния булевард "Канебир" в Марсилия.
На ръката на атентатора е открита татуировка: "1924 г. - ВМРО - "Свобода или смърт!"
Убит е и френския външен министър Луи Барту.
Световна новина! Светът е смаян!
Какво ще кажете? А?
Ето колко струва един шамар на сръбския крал.
Постинг: Па шта си ти? Това е най-скъпия шамар в целия свят!
Уж, си мислим, че сме преодолели предразсъдъците, а те все повече ни завладяват.
Какво е това?
Някаква проклетия, някаква орисия, някаква поличба?
Поздрави!
24.03.2013 18:06
***
С най-добри пожелания за истинска любов, здраве, хармония и сбъдване на всички желания и мечти.
Даже решението на двамата влюбени да завършат живота си във водите на реката е най-голямото и последно доказателство за любовта им. Или заедно, или заедно в смъртта, което е крайно и емоционално решение. Ние не го одобряваме, но нямаме власт над него.
Интересен въпрос е: защо и как така Арбен се оказва на брега? Самоспасил се , така да се каже.
Тук сигурно има специалисти, които могат да обяснят това по един по-професионален начин.
Моето обяснение е, че силното тяло на младежа отказва да умре, съпротивлява се, не приема смъртта, преко волята и свестта на Арбен, събужда се някакъв рефлекс за живот, рефлекс срещу смъртта, рефлекс на спасението. Поради това, разбирайки в болницата какво се е случилои осъзнавайки, че е жив - откача, побърква се.
Възможно ли е това? Според мен е възможно. Самият краен изход показва и доказва това.
Благодаря за посещението!
Прави ми в впечатление , че повечето хора не допускат че това може да се случи в България ?!?! Аз съм живият свидетел на лични драми и тегоби които преживяваха мои връстници малко по малки на възраст - 18- 20 - годишни в един град - малък град, който живееше в собствен свят и закони, няма да коментирам името и положението му в момента, аз оцелях там много трудно спаси ме волята ми оцеляване - духовно разбира се и отказът ми да бъда асимилирана... само ще допълня че когато едно стегнато , свито , малобройно общество реши да те асимилира и претопи по свой образ и подобие - единствено с дух и вяра в Отца и Неговата подкрепа и твоите ръце и воля могат да ти помогнат да Бъдеш и Продължиш!
Да такива неща се случват и в България само че мааалко по назад във времето - 90 - те години!
Поздрави Санде!
Благодаря ти, че ме изслуша!
Бъди, Здрав! :))
Светът става все по-глобален, но малките общности най-често са консервативни и приемат ингерацията само доколкото може да им донесе някакви облаги.
С най-добри пожелания за здраве, хубави мигове и творчески сполуки.