Прочетен: 7655 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2013 13:31
ВСИЧКО ЛИ Е ДЕВАЛВИРАНО
Малки провинцилани истории
На всички Йордановци и Йорданки
Моят приятел Сотир Съботинов е шеф на Градския съд в Дупница, тогава, в 80-те години, Станке Димитров. Млад 40-годишен мъж, с черна, права, гарванова коса, с топли кафяви очи и ведра усмивка, която стопява за секунди ореола му на важна и недостъпна личност. Увлекателен събеседник, с жива и извънредна подвижна мисъл, той ви слуша внимателно, но изведнъж ви прекъсва и ви контрира с различното си мнение, понякога и напълно противоположно. Подхвърля всичко на съмнение, не приема категорични мнения, не признава капацитети и корифеи. Държи ви нащрек през цялото време и не приема нищо на доверие, той е постоянно в настъпление, а на вас ви се налага да се отбранявате или да отстъпите пред неговите аргументи.
Иначе е витален човек, позитивен, чужд на мрачни настроения, на фатализъм, на неверие, на мрачни прогнози и отчаяние.
По едно време, обаче, изведнъж настъпиха катаклизми в наглед солидната му и предначертана служебна кариера. А от там и в личния му живот.
Работата е там, че Сотир Съботинов се оказа опасно влюбен. Влюбен в красивата си секретарка. В красивата си секс-бомба секретарка.
Не закъсняха и доносите по негов адрес. В един провинциален град такива “забежки” не остават незабелязани, или както се пее в една известна песен става ясно, че си влюбен даже “преди самия ти да си разбрал”. А вече знаеха и в надлежните инстанции като ОК на БКП в Кюстендил и Съдийската колегия в София. Крайно компроментиращата новина стигна почти успоредно и при съпругата му – авторитетна прокурорка в Прокуратурата в града.
И сега какво? Около бедната глава на моя приятел пламна всичко. Както можете да си представите- толкова хора бяха получили осъдителни присъди около неговото съдийстване, че сега получиха златен шанс за слухове, осмиване, подигравки. И както можете да си представте – набързо бе свален от високия пост и започна битието му на “прост” адвокат.
Тогава се появи крилата му фраза, с която изразяваше разочароването си от системата и стоварилите му се на главата бедствия: “Всичко в Българи е девалвирано. Остават само курвите, мешаната скара и алиготето” /известен сорт вино по това враме/.
По същото време срещнах нашия общ приятел, придобил доста скандална слава поет Йордан Крайнидолски. Пита ме:
- Как е нашият приятел Сотир?
Обяснявам му какво се е случило междувременно и добавям с усмивка:
- Преживява тежко промяната. Даже е измислил за собствено успокоение една формула: “Всичко е девалвирано. Остават само курвите, мешаната скара и алиготето!”
Йордан Крайнидолски не се изненада. Беше разбрал отдавна, че Сотир носи тежките доспехи на главен съдия с досада, а в същност е като него - волна птичка.
Наскоро след това се срещнали със Сотир и Йордан Крайнидолски, известен с провокативния си характер и хаплив език, го иронизирал дружелюбно и с разбираема доза солидарност / Йордан Крайнидолски току-що бе преживял подобна история в окръжния, на ОК на БКП и ОНС, вестник “Звезда”:
- И каква стана тя сега? “Всичко е девалвирано, освен курвите, мешаната скара и алиготето”. Така ли е, а?
При първата ни среща в близките дни, Сотир ми разказа с неприкрито разочарование за разговора си с Йордан Крайнидолски Почувствал се предаден от нас, най-близките му приятели, заболяло го, че приказваме по този начин зад гърба му, едва ли не сплетничиме, подиграваме го, надсмиваме му се.Едва ли не интригантстваме.
Йордан Крайнидолски ме погледна изненадано и рече почти с детска откровеност:
- Как така ще се обиди? Как така те е разбрал? Нали се познаваме! Той знае какво мислиме за него...
И след кратка пауза добави, по-скоро за мен, отколкото за Сотир:
- Ако някой ти каже нещо, че чул някой от нас да каже нещо подобно за тебе, ти му отговори: “Вярвам,че си бил там и си чул какво е казал, но не си разбрал. Аз не съм бил там, но зная по-добре от теб какво е казал Йордан Крайнидолски за мене. Ти само си чул /може би/ но не си разбрал. Аз зная най-добре какво мислят моите приятели за мен”.
Тагове:
САНДЕ , Е КАК ДА НЕ ПРАВ ПРИЯТЕЛЯ ТИ...ТАКА СИ Е И ДО ДНЕС
ЧЕСТИТА НОВА 2013 ГОДИНА! МНОГО РАДОСТ И ЗДРАВЕ И ВСЕ ТУК ДА ПИШЕШ..ПИШЕШ..КНИЖКА ДА ИЗДАДЕШ..ЗА ДА СА НА ЕДНО МЯСТО ТЕЗИ МЪДРИ ИСТОРИЙКИ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
06.01.2013 12:29
но пък има и една красива неоспорима истина... че приятелството
е магия... поздравявам те, Санде... от сърце и душа..
06.01.2013 14:29
Бъди здрав!
но пък има и една красива неоспорима истина... че приятелството
е магия... поздравявам те, Санде... от сърце и душа..
***
Радвам се,че намина. Лично аз в тази фраза "Всичко ли е девалвирано" съм имал в предвид закачка. Не случайно е въпрос. Нищо никога не може да се девалвира окончателно. Винаги има какво да се девалвира още ....
А пък за приятелството си права. Това е смисъла на написаното - доверието между приятелите. Няма друго.
06.01.2013 15:12
Бъди здрав!
***
Моят герой казва : "всичко е девалвирано", но това и малко поза, и малко за успокоение, след загубеното равновесие, личната служба, обществено положение и т.н. Човек има право и на отчаяние, и на крайни мисли, и на бунтуване, и на оправдание и т.н.
А поетът е прав за приятелството . Това е поантата, поне това съм искал да кажа. Това е казал преди всичко той - щом сме приятели - ние се познаваме. Не може друг да ни каже какви сме и какво някой бил евентуално казал. Най-често в живота това са интригантите, тази проклета пасмина няма лесно да изчезне или да се свърши някога.
Поздрави и най-добри пожелания!
***
Важното е да не девалвира думата Българин, защото циганизирането на България продължава с лудо темпо.
Да не девалвира и българския лев, а по-скоро да го смени еврото.
А най-важното е да сме живи и здрави, прави и корави. С висок дух и да вярваме в някои опори, като приятелството например.
***
Иначе какво ни остава?
06.01.2013 20:32
***
Прав си , Пламене. Но понякога работата взема та се закучи или изненадващо те сполетят удари е провали, тогава какво правиме?
Интересна случка си ни разказал, Санде. Не се забравят такива мигове. Но да живеем с надеждата, че има и друго , по - добро. Да са живи и здрави приятелите и всички празнуващи днес - Йордановден.
06.01.2013 21:21
***
Прав си , Пламене. Но понякога работата взема та се закучи или изненадващо те сполетят удари е провали, тогава какво правиме?
... а и се самооценяме, за да падне лустрото от ласкателствата на клакьорите ... тъй като сме били "силните на деня" :)) - Па после, след трезвата си самопреценка - вземаме се у ръце ... и-и-и току виж, По-рАстеме ?!!
- Ако ? - отново се подлъжеме ! - отново иде и падението ... за да ни покаже, в какви кумири ил"приятели" сме се предоверявали ... Паа-отпосле, отново горчивината от истината при личната самооценка, па после катарзиса-пречистване ... и-и-и отново ИзрАСтеме ... може да е й, на чуперек(палче) ... може педя да е ... но такъв е той, Пътя на Човека ... към Отеца му !
- Е те тогава, откриваме и истинските приятели ... които кога сме били "силни" и триумфирали във/с властта си(силен на деня) ... ако и да са виждали главозаймаването ни, ... деликатно са ни предпазвали от грешките, а кога не сме искали да ги чуем, скромно са стояли приемайки ни и с кусурите ни ! - а кога паднем надолу по "Стълбата"(спомни си Смирненски ?) - тогава ще дойдат да ни дадат ръка и с дума да ни утешат !
"А он, не вернулся от боя !"
Всичко някак е друго… А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води…
- Само той не се върна от боя…
Аз не знам кой беше прав — често спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.
....
И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя."
- И-и-и ни се иска(!) да кажем: „Ще запалим ли, брат!“ — но е тихо край мен. Вчера той не се върна от ... !!!
- това е прятеле Санде ... някой път ти е достатъчно дори само ... да помълчиш с приятел !
06.01.2013 21:35
Интересна случка си ни разказал, Санде. Не се забравят такива мигове. Но да живеем с надеждата, че има и друго , по - добро. Да са живи и здрави приятелите и всички празнуващи днес - Йордановден.
***
Чудя се на хора в Блога, които казват: Здравейте приятели!
Какви приятели? Какво е това?
Няма такова нещо. Приятелите са малко и те не са в Блога. Тук са съблогери, с които имаме допирни точки или нямаме. Както в панелката в "Люлин".
добър другар.
Но кашляше лошо.
Вапцаров.
Благодаря ти скъпи приятелю Гет за мъдрте думи. За чинодействието.
И аз ти желая здрави, много празници извън календара и добри приятели!
07.01.2013 15:58
Весели празници, Мая!
07.01.2013 20:53
Поздрави и най-добри пожелания!