Прочетен: 31465 Коментари: 67 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2012 18:15
СТАНИ, ЯНЕ!
В късния следобед на един априлски ден през 1992 година Христо Поповски и съпругата му Христина пътуват от Батак за Ракитово, когато на един завой след Цигов Чарк виждат закъсала “Застава” със скопски номера. От небето се сипе пороен дъжд. Долината и хълмовете се огласят от гръмотевици, сякаш гръмовержеца Зевс е изпаднал в истерия и търкаля празните си бъчви по небето, сподирени от мигащи мълнии. Кротката Родопа е настръхнала, ядосана кой знае защо и на кого. Шосето прилича на тъмна река, канавките са пълни с вода и водачите трябва да внимават.
Христо, с негова “Лада” се движи предпазливо, отминава спрялата “Застава” и спира на два-три метра пред нея. Намята дъждобран и се доближава до младия мъж, който е повдигнал предния капак на колата и бърника нещо.
- Какво става бе колега? ... Проблем, а?
- Проблем... Аутото нещо се люти, не сака да ни вракя во Скопие – отгваря мрачно непознатият.
- Приятел, нищо не може да се направи тука. А виж и времето, вие сте вир вода. Сервиз трябва. Дайте ще ви закача за моята кола – предлага Христо.
И донася след миг въже за теглене на закъсалата кола.
И така, внимателно и бавно, двете коли пристигат в Ракитово. Спират пред дома на Христо и Христина. Поканват вътре неочакваните гости от Скопие, дават им бельо и анцузи да се преоблекат. Двамата треперят премръзнали, прекарали са няколко часа под хладния дъжд.
И вече разположили се около масата в хола, на чаша ракийка, гостите се представят.
- Аз съм Ристо Терзийски, а ово е сопругата Ленка.
- Ха! – плесва с ръце Христина – Че вие сте адаши двамата! Ристо и Христо... Ристо от Скопие и Ицо от Ракитово. А аз съм Христина или Хриси, както ме наричат приятелите.
Вечерта преминава в оживен разговор. С радост откриват много успоредици между тях, не само по възраст – мъжете са тридесет и пет годишни, а жените им – с три години по-млади. А и децата им по две, момиче и момче, на сходна вързаст – осем и десет години. Професиите им също съвпадат – Христо е преподавател по география в гимназия «Св. Климент Охридски» в Ракитово, а Христина е детска учителка, макар че от две години се занимава изключително със семейния ресторант, който поглъща цялото и време. Ристо е преподавател по история в Скопския университет «Св. Кирил и Методий», а съпругата Ленка е учителка по химия в Гимназия «Орце Николов» в македонската столица. Оказва се, че и двамата са членове на ВМРО – Христо на българското, Ристо – на македонското.
- Е, сега и вие ако сте като нас запалени планинари, няма да повярвам! – казва като на шега Христо, макар че нещо му подсказва,че това е точно така.
- А за какво мислите, че се намерихме тука, в Родопите? Ние македонските планини сме ги прошетали и то не веднъж ... Затова се прехвърлихме към Пирин, Рила, Родопите ... А имате още ...
Този факт предизвиква обща еуфория: разказват се спомени от различни пътешествия, от различни места, споделят се интересни преживявания.Веднага се чертаят съвместни пътувания – и тук, в България, и в Р Македония. Вдигат се наздравици и с бялото, и с черното вино, на което Христо е майстор.
Така започва едно знаменито приятелство между ракитовеца Христо и скопянина Ристо, продължило безметежно и щастливо три години. До една фатална дата през 1995 година. Но ... да не бързаме.
Двете приятелски семейства, понякога и с децата, преброждат по време на ученическите ваканции, а най-много през лятото, Родопа планина, Рила, Пирин.Захласват се не само по природните забележителности и красоти, но отделят специално внимание на историческите забележителности, на музеите и паметниците по цялата територия на посещаваните места. Ристо се интересува особено от местата, свързани с македонските освободителни борби, с Блаканската, Междусъюзническата и Първата световна война, с въстанията, с бележити личности като Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров, Даме Груев,Пере Тошев, Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Борис Сарафов, Иван Гарванов, Димо Хаджидимов, Христо Матов, Кръстьо Асенов,Михаил Развигоров,Христо Узунов,Коста Паница,Постол Войвода,Иван Михайлов, Никола Малешевски и др.
При един разговор, Ристо му признава, че има намерение да напише обширна, изчерпателна студия за живота и делото на Яне Сандански, която да му отвори пътя към по-високи научни степени в Университета, но и в МАНУ /Македонската академия на науката и изкуствата/.
- Знаеш ли, забелязах нещо много интересно. Яне Сандански е едно от най-познатите имена и в България, и в Р Македония. А всъщност колко малко знаят хората за него! Много сложен житейски път, много противоречива биография ...
- Така е – съгласява се Христо – В България е изписано страшно много, сигурно има цели библиотеки, изписани за Яне, изследвания, книги, романи, филми се направиха, сериали... И пак не е осветено и изяснено всичко, може би.
Подарява му брошурата «Истинският лик на Яне Сандански» от Стоян Бояджиев, издание на Македонския научен институт. После многократно се връщат на тази тема, събират литература.
С проницателното си око, Христо забелязва още в началото на приятелството си с Ристо, че в разговорите им на различни исторически теми, македонецът крие предпазливо гледната си точка, подхода и оценката си за едно или друго събитие, за една или друга историческа личност. Лавира,не се отпуска, говори с недомлъвки,избягва директния сблъсък на мнение. Първоночално си мисли,че това е негова деликатност, осторожност. Всъщност и двамата интуитивно избягват теми, които могат да ги конфронтират или огорчат. Сянката на сериозните различия по македонския въпрос витае постоянно над тях, колкото и да игнорират това.
Христо и Христина правят годишно поне по едно гостуване в Скопие. Десетки са маршрутите им из македонските планини – от Струмица до Битола и Охрид, от Шар планина до Малешевската и Осоговската планина.
При първата им среща в Скопие през август 1992-ра година Ристо споделя за впечатленията си от брошурата на тогавашния председател на ВМРО в България Стоян Бояджиев за Яне Сандански. Изследването на Бояджиев, според него, съдържа ценна информация за участието на Яне в Балканската и Междусъюзническата война, хвърля светлина върху автономизма и федерализма му, върху бъдещето на Македония като независима държава, но като цяло представяла в негативна светлина образа на Яне Сандански.Особено неприемлива била информацията за «бизнесмена» Сандански, за богатствата му, представянето му като зловещ инициатор и поръчител на много убийства, вината му за кървавата вражда между двете крила във ВМРО.
***
На 21 април 1995 –та година Христо и Христина пристигат късно след обяд в Скопие на гости на Ристо и Ленка. Денят е дъждовен,тежки, черни облаци са надвиснали над града, над обвития в мъгла хълм «Водно», обгръщаш като стена южния край на столицата.
В дъното, в западна посока, бляскат сиянията на Шар планина.
Възбудата и радоста от срещата на двете приятелски семейства и този път е голяма. Атмосферата в дома на семейство Терзийски в квартал «Капищец» е празнична. Разполагат се около масата в просторния хол. По Македонската национална телевизия дават документален филм за Яне Сандански. Тогава всички си припомнят, че на този ден преди 80 години в Пирин, близо до Роженския манастир е загинал Яне Сандански. Гостите също са вперили с любопитство очи в телевизора, интересно им е какво ще бъде казано за славния, но изпълнен с противоречия «цар на Пирина». Веднага след документалния филм започват първите вечерни новини, а те също са посветени на Яне. Дават обширен репортаж, както се казва, от «мястото на събитието», направен от македонски екип.
А «събитието» прилича повече на скандал, на метеж, на разбеснели се групи като след скандален футболен мач. Развяват се македонски знамена, блъскат се хора, полиция напира, размахва палки...
Всички гледат като същисани. Какво странно поклонение!
Върхът на вахканалията стига, когато камерата на оператора показва разкривеното от злоба лице на брадат мъж, който си блъска главата в гранитната плоча на гроба и крещи: «Стани, Яне, стани да видиш какво става! ... Стани, Яне, има още душмани за трепане!»
Христо е станал прав и се кръсти.
- Боже, какво е това? Ние на война ли сме? Боже, какви са тези глупости?!
Тогава се чу гласа на Ристо, който наподобяваше повече на хрип:
- Ами, ето – виде се. Вашите бият нашите ...
След тези думи в хола настъпва за секунди неловко мълчание.Присъстващите се поглеждат объркано, безпомощно.
В настъпилата нелепа тишина прозвучава гласът на Христо,изненадан, притихнал, болезнен:
- Ристо, сега остава да се разберем кои са ваши и кои са наши ... Ако под «наши» разбираш тези майкопродавци от ОМО «Илинден», те може да са наистина ваши, но не са наши, бъди сигурен.
- Барат си правата, какво има тука за чудене? И Яне е бил за федерална Македония .. –отговори му примирително Ристо.
- Знаеме ги добре – платени агенти на УДБА, сърбомани, сепаратисти - казва невъздържано Христо и добавя след кратка пауза на продължаващото вцепенение и объркване:
- Знаеме ги добре. Всяка година правят провокации на този гроб, трябва да си заработят проклетия грош ... - вдигна безпомощно рамене Христо. – Нормален човек не може да отиде спокойно на това място и да поднесе цвете.
- И какво излиза сега? У Бугария да се наречеш македонец, значи си ненормален ... Е, и това требеше да чуеме, тука среде Скопие. – рече язвително Ристо.
В този момент се чу смътен тътен, като ехо на взрив от далечни кариери,стъклата на прозорците потрепераха,някакви чудни сенки пробягаха по стените. Всички се оглеждат смутено.
- Не знам кой е нормален и кой ненормален, но ние с Христина ще си ходим. Съжалявам. – прозвуча изненадващо, но решително гласа на Христо. Той бе опрял ръка на рамото на жена си и рече тихо, но твърдо:
– Ставай, тръгваме си.
- Ристо, какво правите? – проплака Ленка – Момчета, не мойте вака ... Ах, какво ви стана денеска?
Христина познаваше твърдия, непреклонен характер на мъжа си, нищо не каза, а сълзите и се стичаха, гърдите и потръпваха в конвулсия.
***
И си тръгнаха Христо и Христина.Македонските им домакини са като попарени, неочаквания скандал ги е вцепенил. В кухнята печеното агне и двете дамаджани с бяло и червено вино, донесени от Ракитово остават неначенати. Баницата на Христина - също. А и подаръците за Ристо и Ленка, за децата, останаха недарени.
През целия обратен път Христо и Христина мълчаха. Като започнаха изкачването на хълма след Крива река, заваля изведнъж пороен дъжд, отекнаха гръмотеници, светкавици раздраха небето.
- И небето се разплака ...– промълви тъжно Христина.
- А, разплакало се е ... Изпраща ни с гръмове и проклятия. – отговори Христо с въздишка, запали цигара и изрече - По дяволите!
20.12.2012 17:32
„Изоставен от собствените си царедворци, изключен от създадената от него собствена партия, Яне е на път да загуби целия си авторитет. Спасява го Балканската война, която му дава възможност за поредния завой." (Елдъров Св., стр. 15).
Сандански дава пълноценно съдействие на българската армия, организира производството на хляб за войниците (5000 хляба на ден), прочиства долината на Струма от турски войски, наблюдава и донася за движението на турските армейски части. Негови чети водят сражения в Кресненското дефиле и при Рупелския проход и стават авангард на 7 рилска дивизия в марша й към Солун и накрая влиза на кон в града заедно с престолонаследника княз Борис и принц Кирил. В навечерието на Междусъюзническата война правителството му възлага дипломатическа мисия - да отиде в Албания и да установи връзка с албанските водачи Цура и Бюлетинац с оглед да бъдат на българска страна при предстоящата Междусъюзническа война.
Мерсия Макдермот ни рисува един Яне, който си е поставил за ръководен принцип следната мисъл: „Робът се бори за свобода, а свободният - за съвършенство." За съжаление този лозунг съвсем не може да бъде квалификация за личността на Яне. Този лозунг е и си остава подходящ за истинските наши безкористни национални герои, които отбелязваха в тефтерчето си колко гроша са дали за храна и боза и на които никога не им е идвало на ума да се борят за богатство!
След смъртта си Яне Сандански по направен опис от Мелнишкото общинско управление е оставил следното имущество:
1. 30 000 оки вино. По цени в края на 1996 г. по 150 лв. на литър (а оката е и повече от литър) стойността възлиза на 4 500 000 лв.
2. 9000 оки ракия. По цена 300 лв. на литър - 2 700 000 лв.
3. Тютюни в складовете му, оценени за 300 000 лв. тогавашни пари. При направената справка в БНБ за курса на лева по това време се оказва, че левът е бил равен на 0,9 от една английска лира. При курс на английската лира 400 лв. (в края на 1996 г.) това е огромната сума от 120 000 000 лева!
Освен имуществото по този официален опис Яне е получил 2000 турски златни лири за направата на Роженската църква.
20.12.2012 18:46
***
Да е като него славен, страшен. Народен закрилник. Борец срещу неправдите.
До некъде го докарва. Чува му се гласа. Пред микрофона.
История, доказваща, че книгите се пишат от хора...
Б.
История, доказваща, че книгите се пишат от хора...
Б.
***
Радвам се, че си прочел разказа за двамата приятели, за двете приятелски семейства от България и от Македония, които стават жертва на македонизма, на отровата на македонизма, който се оказва, има дълбоки корени.
20.12.2012 21:00
***
Българите и братята им от Вардарска Македония трябва да намерят пътя на сближението и братството. Спасителният път. Друг път няма.
Благодаря за вниманието.
***
Знанието ли пречи или незнанието?
Понякога и знанието може да пречи. Но кое знание?
Пред мрака на истините.
Тъжна история, Санде!
Поздравления за разказа!
***
Знанието ли пречи или незнанието?
Понякога и знанието може да пречи. Но кое знание?
Пред мрака на истините.
Знанието. Ако не бяха чували за Яне Сандански сега щяха да си бъдат все още приятели.
Глупаци, човеците са големи глупаци! Ха-ха
Ристо от прикаската горе е човек мутант. Душевно осакатен мутант. Нај хубаво се чувствува преоблечен во српски дрехи. Не си губите времето. Оште гледате со романтични очи македонија. Нема таму ништо романтично.
21.12.2012 03:44
***
Благодаря за този коментар. Наистина точно казано. Точно попадение. Без да обвиняваме и ругаем когото и да било.
Тъжна история, Санде!
Поздравления за разказа!
***
Благодаря, Мег, за този коментар, написан с болка и съжаление за разминаванията между хоата. Наистина човешка история.
Утре живей! Утре бъди...с нова мечта, с нова надежда...!
***
Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Клуб 50+
Поздрави!
21.12.2012 03:55
***
Знанието ли пречи или незнанието?
Понякога и знанието може да пречи. Но кое знание?
Пред мрака на истините.
Знанието. Ако не бяха чували за Яне Сандански сега щяха да си бъдат все още приятели.
Глупаци, човеците са големи глупаци! Ха-ха
***
Но нали Яне Сандански, Гоце Делчев и другите, изброени в началото, излязли от прашните страници на историята могат и да ни сближават, не да ни разделят.
Благодаря за коментара, Пламене!
***
Коле, писателят Йордан Радичков вярваше, че за човека винаги има спасение.Аз, казва, ходя на едно изворче в шумата. И да пресъхне, пак там ще ходя.
Ристо от прикаската горе е човек мутант. Душевно осакатен мутант. Нај хубаво се чувствува преоблечен во српски дрехи. Не си губите времето. Оште гледате со романтични очи македонија. Нема таму ништо романтично.
***
Коле, ето ти една африканска мъдрост:
Направи Господ крокодила. Погледна го. Не го хареса.
Но стореното, сторено.
Поздрави, приятелю!
На първо място седи заговорът срещу Б. Сарафов и Ив. Гарванов. Това действие е продиктувано от намерението да се отклони със сила ВМОРО от основната й цел - борба за освобождение на Македония и Одринско като етап за обединението на българите в едно отечество. Този заговор цели да бъде пренасочена дейността на ВМОРО към автономия на част от българските земи и същата да бъде противопоставена на съществуващата вече свободна държава. И вместо свобода за поробените българи, поставя се нов идеал - реформиране на турската империя.
С това Яне Сандански е първият колаборационист в новата ни политическа история, съюзил се с поробителя срещу свободен брат.
Той е първият братоубиец.
Гоце Делчев, Груев, Цончев, Сарафов, Гарванов, Пере Тошев, Развигоров, Узунов се бореха за едно и също свято дело. Имаше остри спорове, противоречия, противопоставяния. Но нито Цончев вдигна ръка срещу Сарафов, нито обратното. Яворов бе напълно несъгласен с постъпките на Яне и предпочете да се оттегли от революционната борба, като напусна четата му. Никой от тях не се продаде и не измени на своето отечество. В болните си амбиции да застане начело на ВМОРО Яне Сандански не се поколеба да се сработи с турската, руската и сръбската политическа полиция, чиято цел бе много ясна - да се отслаби освободителното движение на българите в поробените краища и да бъде предотвратено обединението на българския народ. Сандански внесе в македонското националноосвободително движение непознатото дотогава явление на братоубийството. И това с пълно съзнание. Какво означава друго негово изказване: „Зная, че от своя смърт няма да умра. Убивал съм - ще ме убият." (Изказване пред Апостол Попстамов.) Убийството на Б. Сарафов е начело на разцеплението на освободителното движение на българите. Деятелността на Яне роди националния сепаратизъм, известен като македонизъм, който дава отровните си плодове и до днес...
Поздрави,Санде, за хубавия разказ!
21.12.2012 16:51
Весели празници!
Знаеш ли какво правят англичаните? Измислят си герои, защото нямат истински. А ние нашите ги разпъваме на кръст...
По-късно, след 44, когато са искали по паспорти да ги пишат македонци, той е удрял по масата и крещял:
- Аз съм българин бе, какъв македонец ще ме пишете.
То е като да речеш на шопа, че е друг, или на трънчанина, че не е българин.
22.12.2012 09:46
Знаеш ли какво правят англичаните? Измислят си герои, защото нямат истински. А ние нашите ги разпъваме на кръст...
***
Чайче, благодаря ти за този коментар.
Трябва да се внимава много с фактите от историята. От днешна гледна точка е лесно да се съди. Даже да се знаят фактите, пак има проблеми.
В разказа поради тази причина, съм внимавал на не вземам страна по историческите събития и личности. Но как те рефлектират в двама души от двете страни на границата? Различно. И ето ти един ненужен сблъсък. Провалено приятелство. На ниво отделни хора. Но може да проваля приятелството и на ниво държави.
Аз виждам най-малко четирии нива/вида/ на македонизъм.
1. Македонски македонизъм. Начин на оцеляване на една етническа група при определени катаклизми и ситуации, без лесен изход. Камуфлажна история. Оправдавам този македонизъм.
2. Сръбомански македонизъм. Начин за оцеляване, мимикрия, но в полза на определена държава. Неприемлив, разбира се. Самоубийствен.
3. Античен македонизъм. Начин на измъкване от сегашните и по-далечни реалности. Фатализъм. Също е антибългарски и в полза на друга държава.
4.Политически македонизъм - Сталин, Коминтерна, Георги Димитров, БРП /к/, Тито, инжинеринг за създаване на нови нации и езици.
Върху всички проявления на македонизма се виждат последиците от фатални събития, резултати от войни, от неуспешни борби, от съперничества на държави и сблъсък на идеологии.
22.12.2012 09:54
По-късно, след 44, когато са искали по паспорти да ги пишат македонци, той е удрял по масата и крещял:
- Аз съм българин бе, какъв македонец ще ме пишете.
То е като да речеш на шопа, че е друг, или на трънчанина, че не е българин.
***
Така е. Затова в България не може да бъде продаден македонизъм даже за пет стотинки.
Географско-етническия елеммент "македонци" е вплетен органично и естествено в основата и ватъка набългарската нация и народ. Той е неразкъсваем.
В България има повече "македонци", на цялата и територия, отколкото във Врадраска Македония.Моите предци по линия на майка ми са дойдени от Берово. И са си българи, без и през ум да им минава друго. Както и твоите хора.
Поздрави!
- Избор в който основно и определящо бе, че РЕАЛНАТА БОРБА е БИЛА, БЕШЕ и ще бъде МЕЖДУ СВОБОДАТА И ТИРАНИЯТА.
- Почти без никакво значение от обществен ценз, занятие или образование, но движени от присъщото и намиращо се у ВСЕКИ ЕДИН СВЕСТЕН човек, природно-присъщо чувство за СПРАВЕДЛИВОСТ – Те, българите израстнаха – извисиха се и надмогнаха всичко, що е дребно и объркващо-пречещо – За да бИде(стане от) човека – Човек !!
- Това което ги направи Човеци – бе Силата(?) всеки сам по себно си … "СИЛАТА ДА СЕ ИЗПРАВИШ ПРЕД НЕПРИЯТНИТЕ ИСТИНИ." !!
- Това бе, което даде сила на войводата банскалия, Радон Тодев – ЖИВ ДА ГО ОПЕЯТ (!!)– и после да легне спокоен в гроба – отдал живота си за другите !
- А е толкова просто ! – да погледнеш вътре в себе си ?! … и да „откриеш Силата” – тази която ни възправя и ни прави Свободни, тоест Човеци !!!
- Простете патетиката в словата на Гет – търсещ този Път – който прави от човека – в Човек ?!!
Гет, приятелю, с малко думи си казал толкова истини!
Пред историята трябва да стоим голи, като пред военна комисия, както казваше Йорда Радичков, макар и по други поводи.
Благодаря ти за чинодействието!
заметена от недалновидни политици... а за Македония
се е стражавал дори Яворов... като за България...
кому е нужно това противопоставяне
между родни братя... ех, Санде...
22.12.2012 14:31
***
Свети над нас нова нощта -
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре -
утре живей, утре бъди!
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда,
с нова любов, с ново сърце!
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
със теб живот!
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич,
свети с безброй, с безброй лица!
Клуб 50+
Хубав разказ, скъпи Санде, но много тъжен и тревожен.
Насъскани на "наши" и "ваши" до фанатизъм.
Кой може да им обясни, че НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО?!:(
За нас българите е така.
Едно сме. Както казва Вапцаров "Това е толкоз просто и логично!"
Но ето, край Вардарот е друго. Какво се е случило?
Всичко, което се случи през последните 70 години тук е посяло отровното си семе, край бреговете на легендарната река Вардар.
Аз съм оптимист. Реката ще отнесе глупостите, отровите... всичко.
И ще бъдем пак заедно. Кръвта вода не става.
Поздрави санде!
23.12.2012 15:48
Да ме простят нашите добри съседи, но при тях Македония и македонците присъстват изключително като политическа тема, като предмет на политически кроежи или териториални претенции. А погледнете българската култура, в която е душата на нашия народ. Ами че Македония и македонските българи са втъкани в нейните основи, без тях няма изобщо българска култура. Така е у двамата Славейковци, Стоян Михайловски, Вазов, Антон Страшимиров, Кирил Христов, все хора родени и израснали далеч от Македония. А най-големият ни поет след Ботев, чирпанлията Яворов, трагично погина и не друго, а Македония беше на устата му при последния дъх. Аз вече не говоря, че в целия спектър на националния живот и култура откриваме трайно заложени имената на родени македонци или бежанци от тоя край — почнете от Паисий Хилендарски, минете през Неофит Рилски, Теодосий Синаитски, Йордан Джинот, Григор Парличев, за да стигнете до Александър Балабанов Иван Снегаров, Симеон Радев, Андрея Ляпчев, Никола Генадиев, Йордан Бадев, Димитър Талев и т. н.
Но вече стана безпределно ясно, че аргументите нямат никаква сила за формирането на политическите реалности, че силата формира и аргументите.
Какво ни остава? Според мен надеждата е единствено и само в укрепването и развитието на общоевропейския процес и структури. Вече четири-пет столетия човечеството се движи и уповава на националните идеи, те показаха чудеса на творчество във всички области на живота и духа. Но изглежда съвременният свят, с всичките му придобивки от атомната енергия до комуникациите, иска друго, цивилизовано поведение и съзнание, което поставя общочовешките ценности над всичко. Или така, или Босна и Херцеговина! Изглежда, други пътища не останаха. Само при развитието на общоевропейския процес нещата ще дойдат на мястото си. Тогава ще се вдъхновяваме не от териториални придобивки, а от културно и икономическо влияние. Само ако границите помежду ни и Тук, на Балканите, престанат да са проблем, да се осигури безпрепятствено движение на хора, идеи, култури, стоки, както е в цивилизования свят, само тогава всеки ще си получи своето. Или най-малкото — споровете няма да се докарват до варварска вражда и изтребление.
Македонският проблем беше създаден от Европа в последната четвърт на миналия век. Той може да бъде разрешен само в рамките на интегрираща се Европа през двадесет и първия век. Това ви го казвам аз, неведнъж обвиняван като националист ...»
Август. 1992, Розино.
Тончо Жечев
Когато у нас избухна демокрацията, бащи и синове се изрепчиха един на друг, дългогодишни приятели не смееха да се погледнат в очите, но пък смело се обвиняваха в бивали и най-вече небивали издевателства и едва ли не престъпления...
Политиката е виновна, както и людете, които се подвеждат по нея.
Когато у нас избухна демокрацията, бащи и синове се изрепчиха един на друг, дългогодишни приятели не смееха да се погледнат в очите, но пък смело се обвиняваха в бивали и най-вече небивали издевателства и едва ли не престъпления...
Политиката е виновна, както и людете, които се подвеждат по нея.
***
Така е, Красимире. За съжаление. Вместо приятелство и братствво - противопоставяне, вражди. Вместо добросъседство, солидарност, взаимопомощ, човещина - войни, гробища.
Но на днешния ден ми се иска да вярвам, че Доброто е по-силно и ще победи. Тези думи изглеждат банално и като лозунги. Но какво ни остава?
25.12.2012 08:46
25.12.2012 09:08
***
... не са така безобидни и заблуждават хората във Вардарско, даже университетски професори се хващат на въдицата. А и пропагндата, медиите вдигат пушилка и деформират реалната картина, тровят атмосферата на добросъседството.
Весела Коледа и успешна Нова година! Здраве и берекет!
http://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%88%D0%BE%D0%BD,_%D0%AD%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BC
***
Гордея се с твоето приятелство.
С най-добри пожелания за здраве, добруване, късмет!
25.12.2012 20:46
http://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%88%D0%BE%D0%BD,_%D0%AD%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BC
***
... и че имаме общи приятели, преди да се запознаем тук. На първо место Владо Мокров, блестящ журналист, витязот на македонското новинарство. Главен редактор на сп. "Македонско дело".
от сърце..
С най-сърдечни пожелания и за теб! Весели празници! Здраве, любов и творческо вдъхновение през новата 2013-та година!
Честита Коледа и на теб и успешна 2013-та година. Свързвам я с нови надежди и с напредък във всички области на българите и България. С добри вести.
Може би имаш право, драга ми Мая. По всички нормални логики е така. Не е нормално едно чисто човешки приятелство да се разруши така лесно, с един скандал. И то предизвикан от телевизията.
Но.
Политиката е нещо много коварно, йезуитско, мръсно. Хората понякога носят отровата в душата си, в мисленето си ,в коплексите си, в поведението си. По невидими и неведоми вени и капиляри тази коварна отрова се акомулира у човека. Та даже и майка му не може да го познае в определен момент. Не са един и два случаите. А и македонските освободителни борби носят този страшен комплекс: борят се за едно свято дело, а се избиват помежду си. Жалко е все пак.
Весели Новогодишни празници!
Поздрави, Санде, и благодатна нова година!!!
29.12.2012 16:12
***
Накъде со омрази? Накъде со пропаганди? Накъде со старото юголсоловенско МАНУ?
Нали сме веке европейци?
Весели Новогодни празници ти посакувам!
Поздрави, Санде, и благодатна нова година!!!
***
Ние сме оптимисти или поне трябва да бъдем оптимисти. Кръвта вода не става.
Весели Новогодишни празници!
Здраве и веселба в 2013 и теб Санде пријатело.
Дай Боже! А и затова работиме, затова пишеме.
Поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=-tEfdXXBtHw
http://utrinski.com.mk/?ItemID=4E9EB342AEE76B458EAC288CCAF13E6F
Жалко за Яне! Жалко за Гоце! Жалко за сите.
Признавам, че нямам афинитет към художествената литература в разните й форми и затова първоначално подходих резервирано към разказа. Но с навлизането в него той ме увлече, понесе ме в своето русло до самия край. Не помня от кога не съм бил грабван от повествованието и не съм преживявал толкова искрено житейските перипетии на героите, както в тази история. Тя изглежда истинска, но и да не е, е написана много живо и образно и изгражда напълно истински човешки характери и съдби. Както казват италианците: "Se non e vero, e ben trovato" (ако не е вярно, е добре измислено).
Аз лично вярвам, че случаят е истински, но за мен е интересно и това, че е пресъздаден с такова умение и естественост, непринудено и картинно от "риболовен експерт"! Искам да кажа, че историята и начинът, по който е предадена, наистина много ми допадна и ми достави духовна наслада.
Поздравления за автора!
Виктор Кордон
Колко сърдечни приятелства са опропастени от от тази прилепчива напаст.
Колко смесени бракове са се разпаднали.
Колко деца са се откъснали от майката или бащата от двете страни на проклетата граница!
Проклета граница между братя.
Проклета да е!
03.02 11:26
Каква си ти?
29.12.2013 09:43
ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов
Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"
Април, 1913 г.
Споделям чувствата ти, по отношение на специалната дума "маке", каквото и да означава това. Според мен българите интуитивно са разбрали, че такава специална порода хора /българи/ непремено се нуждае от специално название и обръщение. :). Определено мога да твърдя, че тракийските българи са по-различни, може би на мира и оранта. Комитите са друга работа, такава им вековната специализация - на границата да воюват. Също като кавказците ))).
"
***
Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - на тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и абсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът, сатаната, е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!
Между другото: това се потвърждава - на Деветото.
цитирай
21.04 02:42
Маке. В тази кратка дума всеки от нас чувства невидимия суров и безмилостев пръст на Съдбата. Братя, а разделени на два бряга от временното Време, от бездушието на Вековете ... Времето бяга като хоризонтите, които са все недостижими.
цитирай
Редактирай | Изтрий
46. sande - Маке - Епопея ...
21.04 02:45
Маке. То идва от епопеята за Обединение на българите, от Балканските войни, от Първата световна война, от всички войни ... От 450-те войнишки гробища в Македония, от въстанията, от несекващите битки, от Гоце и Яне, от Тодор Александров и Ванчо Михайлов, от Солунските гемиджии, от Мара Бунева и полковник Борис Дрангов.
03.02 11:32
ПОТОМЪК
Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена –
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.
Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на престара канара.
Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.
Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в мойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.
Аз мога пред бесилка да запея,
загледан във високите звезди.
Аз мога и в смъртта да живея,
аз – кръв и плът от моите деди.
Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги! ... До края на света!
Матей Шопкин