Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2012 08:00 - "Нека ме цели свет заборави, само немой ти!"
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 5905 Коментари: 29 Гласове:
29

Последна промяна: 09.01.2016 18:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Нека ме цели свет заборави, само немой ти!" 

 

              В памет на инж. Пенчо Тодоров

 

 Телефонът извъня  продължително, настойчиво. Всъщност, сигурно както обикновено и както звънят всички телефони по ведомства и институции, но тогава ми се стори така: звънеше настойчово и като че ли тревожно. Чух в слушалката чуруликащия глас на телефонистката Данчето.

- Свързвам ви с посолството в Делхи.

Чух угрижения глас на моя стар приятел и колега Атанас:

- Знаеш ли, снощи  тук в хотел “Интернационал”  е загинал нашия приятел Пенчо Тодоров – започна без увъртания, направо с трагичната вест. – Имало е пожар в  хотела, Пенчо е бил на 13-ия етаж, побягнал е по резервното стълбище, но е паднал, задушен от гъстия дим.... Подробностите ще  ви изпратим с грама, служебно.

Сигурно съм стоял пребледнял, ошашавен от неочакваната, злокобна  вест, защото моят  колега по кабинет Тодор Гелев, ме погледна с тревога.

- Какво има, какво се  е случило?

Казвам му. Той също е стресиран. И той е приятел с Пенчо от неотдавнашната ни работа в Кабул, ние в посолството, а Пенчо като служител в UNDP  /Програмата на ООН за развитие/. Не е нужно да ви  обяснявам, че  в такива “горещи точки”, каквато бе Афганистан през 80-те години / а сигурно и сега/, българите бързо се сближават, сприятеляват. Макар че са известни и досега по света като непоправими индивидуалисти.

Започнахме да обсъждаме веднага как да съобщим ужасната вест на семейството му – на съпругата Еди и дъщеря му Розка. Може би е най-добре да  съобщим на първо време за пожара и затова, че няма още информация за Пенчо. За да свикнат постепенно към последващата жестока информация. Малко  по-късно се получи и служебна  грама за случилото се.

Докато се чудехме какво и как да постъпим, телефонът извъня отново. Стори ми се, че черната слушалка подскочи, толкова съм бил наелектризиран.

Чух  ридаещия глас на Еди:

- Сашо, миличък, кажи ми какво става ... Някакъв идиот се обадил от Външно министерство и казал на Розка, че Пенчо е загинал в Делхи. Тя припаднала...

- Еди, по телефона няма да говорим ... Идваме веднага с Тодор Гелев... Идваме. – рекох с тон,може би делови, но  който не оставя място за илюзии и напразни надежди. При създадената вече обстановка.

А ето какво се случило междувременно.  Служебната информация  получили първо  в отдел “Икономически”, който отговаря за международните служители по света./Ние сме от отдел “Информация”, втория адресат/ И  един  от зам.-началниците, съветник, немлад, направил този непростим гаф. Вдигнал телефона на семейството Тодорови, попитал кой е отсреща. Розка отговорила,че е дъщерята на Пенчо Тодоров, а майка й била навън в този момент. А въпросният началник казал с равен глас:

- Трябва да  ви съобщя, че вашият баща Пенчо Тодоров е загинал вчера при пожар в хотел в Делхи, на връщане за България.

И се чул звука от струполването на девойката и  едно “тууу –тууу – тууу “ в слушалката.

Както се казва: без коментар!

Е, тръгнахме ние двамката с Тодор със свити сърца към дома на Пенчо.Говорим си за разни случаи, прочетени най-често в медиите, за пожари в хотели. Тодор ми разказва за пожар в хотел “Москва”  в центъра на руската столица. Тези пожари за зла проклетия  лумват в късните часове на денонощието и като правило тръгват от приземните етажи, превръщайки гостите в хотела от  горните етажи в обречени заложници. Разказва  ми за отчаяните опити на най-храбрите да намерият спасение. Едни  накъсали  чаршафите и направили от тях въже, с което се спуснали през прозореца, други скачали от прозорците като обезумели.

- Знаеш ли, не минава  и без куриози при подобни  инциденти. Една компания от шест руснаци  си били направили весела разпивка в една  от хотелските стаи. Разбирайки за суматохата, предизвикана  от пожара и виждайки,че са отрязани от  огъня, просто си преместили масата и питиетата в банята, изолирали вратата с мокри одеяла и продължили с веселбата... Така ги намерили, натаралянкани като  казаци около и под масата.

- Знае ли човек ... В такъв момент най-често паниката взема връх. Може би Пенчо е имал някакъв изход, но е хукнал по проклетите стълби ... – казвам.

Позвънихме на външната врата и пред нас застанаха майката и дъщерята. Преди да сме казали и дума, само като ни видяха лицата, двете се разридаха неудържимо. Прочетоха в очите ни вестта, която носиме. Половин час ли, час ли  измина, докато горе-долу ги  успокоихме. Измиха си лицата на чешмата в банята и точно седнахме  около масичката в хола и ... телефонът започна да звъни. Звъни!!! Нито  Еди, нито Розка, пожелаха да вдигнат слушалката. Гледаха я втренчено, с уплах, като някаква бомба, която всеки момент ще избухне и ще ни помете.

Отидох до малката масичка и вдигнах слушалката.Всички ме гледат втренчено.И чух един весел, веселяшки  глас, на наш кабулски приятел – Братан  Резашки, ветеринарен лекар, специалист, работещ в Афганистан по линия на двустранното сътрудничество и помощ:

- Е е е е, какво правите, бе? Пирувате си сигурно... Браво, бе, не ви е срам! Аз пък ви нося много поздрави от Пенчо. Там ли е Еди, да се  разберем кога да се видим.

Замръзнах от веселия му, безгрижен тон. Рекох:

- Ама ти не знаеш ли какво се случи с Пенчо?

- Какво да се случи? – продължаваше Братан  с безгрижния си  тон.- Какво може да се случи? Пенчо е жив и здрав. Идва си. Нося писмо до Еди. Тези дни си е тук. Я, ми я дай, лично да и предам поздравлението.

И като не получи никакъв отговор от мен, /глътнал съм си езика явно!/ започна да ругае:

- Абе, вие там всички ли сте пияни, Санде, ти ли си? ...

Присъстващите в хола усетиха, че има нещо много, много, много странно, неадекватно и непонятно в поведението ми. В очите им прочетох  ужасния въпрос:

- Кой е? ... Какво каза.

- Братан Резашки. Носи писмо от Пенчо. Поздравява ни.- Това казах.

 

***

 Описвайки този драматичен ден, като че ли не остана време да ви кажа нещо за самия Пенчо Тодоров. Отличен специалист, инженер по водно стопанство. Работил дълги години по линия на ООН в Танзания,  а от няколко години в Афганистан. Натрупал голям опит в  решаването на един жизнен въпрос за много страни по света – водата. Специалист  с голям опит в търсенето и използването рационално на водните ресурси. Тук, в тази планинска страна вода има достатъчно, но да стигне  тя до хората, до домовете, градините,полята -  това си е задача сериозна и сложна, изискваща не само сериозни държавни и обществени субсидии,  но и добри, опитни специалисти. Какъвто бе Пенчо. Човек неспокоен, жив, пъргав, инициативен, отзивчив и всеотдаен. И в работата, и в ежедневното общуване.

Спомням си един негов урок, и за мен, и за много други хора. Развали  се леката ми кола, “Фолцваген” – костенурка. В Кабул без кола не можеш да направиш и две крачки.. В един от сервизите ми казаха, че е заминала цялата електросистема на колата и ми казаха, че трябва да се поръча нова.  Ще ми струва около 1500 щ.д.  А  купих колата  на старо за 1600 щ.д. А докато се поръчат и пристигнат резервните части ще минат най-малко два месеца. Отчайващо положение.

Гледаха я и нашите специалисти от сервиза за автобуси “Чавдар”, които бяха закупени от  Завода в Ботевград. И те се въртяха, въртяха, гледаха, цъкаха с езици и казаха важно: “Няма как, ще трябва да се бръкнеш по-дълбоко. Това са тук старите коли, трошки, боклуци.”

Като си отидоха, Пенчо ме дръпна настрани:

- Спокойно. Всичко ще се уреди. Не ги слушай тези, нищо не разбират... Връзкари.

Отидохме с негова кола в един мижав сервиз в централната част на града.

- Нищо няма да казваш, аз ще говоря с майстора. И му каза:

- Маджид,този наш приятел има малък проблем: загуби се електричеството на колата му. Ела с нас, да погледнеш.

Взехме майстора. Със себе си човекът носеше само една отвертка. Вдигнах капака. Майсторът започва да опипва кабелите отиващи в свещите. Рече след една минута:

-       Ето този кабел трябва да сменим.

След  петнадесет минути донесе друг кабел, смени го. И количката избръмча,само дето не подскочихме от радост - и колата, и аз, все едно, че нищо и нямало.

- Колко струва? – питам.

- А, нищо. Нищо не струва. Ако друг път имаш проблем – идвай при мен- отговори небрежно.

 

***

 Наскоро прочетох пътеписната книга "В подножието на Килиманджаро" на кинодокументалиста  от близкото минало Теню Казака. Там на връх Кибо/6000м./, най-високия връх на Килиманджаро, сред голите скали, глетчери и  заледени канари екипът е оставил плоча с надпис от покорителите на върха. Между тях е и името на Пенчо Тодоров. 26 август 1971 година.

От там, от този леден връх на горещата Африка ни гледа сега Пенчо. Чувам ведрия му, окуражителен глас:

“Спокойно. Всичко  ще се уреди. Тези нищо не разбират.”

 

***
image











Гласувай:
29
0



1. sande - Санде: "Нека ме цели свет заборави, само немой ти!"
30.11.2012 08:41
С тази песен на хърватския певец Владо Калембер поздравявам всички, които са прочели разказа за приятеля Пенчо Тодоров. Поздравявам и онези, които няма да го прочетат, защото бързат и нямат време за подобни лакърдии.
цитирай
2. syrmaepon - Здравей,Санде!
30.11.2012 08:55
И тъжен и весел и странен е животът.Много бързи и мобилни станахме - още Бог не е написал сценария си ,а ние вече спущаме завесата на спектакъла ))) Лошото е че ,в бързината забравяме да се вглеждаме и в нас и около нас..
цитирай
3. stela50 - Трудно ми беше да прочета разказа, Санде...
30.11.2012 11:47
Скоро изгубих една скъпа приятелка. Но в живота го има и това,
което не може да се прочете равнодушно - съобщението на близките
без чувства, без уважение към болката, без мисъл за живите ...
Не се забравят приятелите ...
цитирай
4. neprosvet - Привет, Сандее!
30.11.2012 12:41
Не бъди толкова скромен, приятелю! Ти знаеш, че не пишеш "лакърдии"...просто в скромността прозира едно голямо Човешко сърце!
Прочетох с удоволствие и уважение към скъпият ти приятел, Пенчо!
Когато човек живее по-дълго ще има и такива тъжни и скъпи спомени...това е живота...
цитирай
5. sande - Санде: "Нека ме цели свет заборави, само немой ти, само немой ти ..."
30.11.2012 13:05
syrmaepon написа:
И тъжен и весел и странен е животът.Много бързи и мобилни станахме - още Бог не е написал сценария си ,а ние вече спущаме завесата на спектакъла ))) Лошото е че ,в бързината забравяме да се вглеждаме и в нас и около нас..


***

***

Добрите хора страдат безнадеждно.
С очи открити ходят по земята,
прощават в любовта, обичат нежно
конете, вятъра, дъжда, децата.

Добрите хора красота жадуват.
От малкото доволни, с чест живеят.
Подаръци с последен лев купуват,
със жест да ги поднасят не умеят.

Добрите хора винаги ги мамят.
Утеха в добрината си намират.
Когато на света ги вече няма,
тогава ги и жалят, и разбират.

Иван Тренев

цитирай
6. sande - Санде: Таня, докато е по-млад човек, обикновено не разбира истински загубите ...
30.11.2012 13:14
stela50 написа:
Скоро изгубих една скъпа приятелка. Но в живота го има и това,
което не може да се прочете равнодушно - съобщението на близките
без чувства, без уважение към болката, без мисъл за живите ...
Не се забравят приятелите ...


***
Това е тема, която нося постоянно в себе си, следва ме по петите, прониква и в деня, и в сънищата ... Споменът е нещо, което става част от нашата същност, от нашия живот, не само минал, но и сегашен, а и бъдещ. Загубите се увеличават постоянно, нашия личен кръг се стеснява, стеснява ... Докато и ние самите станеме спомен.
цитирай
7. sande - Санде: Здравей, драга ми Непросвет Тронкова, която аз с най-добро чувство и на шега наричам "щетоводителка"...
30.11.2012 13:20
neprosvet написа:
Не бъди толкова скромен, приятелю! Ти знаеш, че не пишеш "лакърдии"...просто в скромността прозира едно голямо Човешко сърце!
Прочетох с удоволствие и уважение към скъпият ти приятел, Пенчо!
Когато човек живее по-дълго ще има и такива тъжни и скъпи спомени...това е живота...


***
Но ето ти вече истинските щети в живота,които не подлежат на каквито и да е счетоводства, които с нищо не можеш да възстановиш или компенсираш. Истинските загуби в живота на всеки човек - смъртта на близки хора и приятели.

Радвам се, че прочете и благодаря за добрата дума.
цитирай
8. hristo27 - Чудесен разказ! Хареса ми. Прев...
30.11.2012 15:13
Чудесен разказ! Хареса ми. Превратностите на съдбата винаги са непредвидими.
цитирай
9. pioneer - аз още нямам такова преживяване. ...
30.11.2012 17:56
аз още нямам такова преживяване.
Родителите са живи. Другарите и приятелите също.
не знам какво да кажа.
ме изненада думата „мижав„.
Не съм я чул 100 години.
поздрави Санде.
познавач на хората и майстор на думите.
цитирай
10. sande - Санде: "Нека ме овой свет напущи, само немой ти, само немой ти ..."
30.11.2012 18:19
hristo27 написа:
Чудесен разказ! Хареса ми. Превратностите на съдбата винаги са непредвидими.


***

Поздрави, Христо! Радвам се, че си харесал разказа.
цитирай
11. sande - Санде: Всички да са живи и здрави - и близки и приятели!
30.11.2012 18:22
pioneer написа:
аз още нямам такова преживяване.
Родителите са живи. Другарите и приятелите също.
не знам какво да кажа.
ме изненада думата „мижав„.
Не съм я чул 100 години.
поздрави Санде.
познавач на хората и майстор на думите.


***

мижав сервиз - мизерен, неугледен, беден, сбутан

Мижава заплата - малка, колкото да не умреш от глад.

Широк спектър има тази народна дума.

Поздрави, Никола!
цитирай
12. 4aiotgluhar4e - Светла му памет на приятеля ти, С...
30.11.2012 22:16
Светла му памет на приятеля ти, Санде! И поклон на теб, че го носиш в сърцето си! Клише е, но е истина, че човек е жив докато го помнят приятелите.
Не мога да коментирам повече, нападат ме спомени. Но ще ти подаря една песен, ти ще разбереш: http://youtu.be/4yRk91_5jS4
цитирай
13. yuliya2006 - НИЕ ВСЕ НЕ ВЯРВАМЕ. . НЕ ИСКАМЕ ДА ...
30.11.2012 22:18
НИЕ ВСЕ НЕ ВЯРВАМЕ..НЕ ИСКАМЕ ДА ПОВЯРВАМЕ..СЯКАШ Е СТРАШЕН СЪН...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
14. injir - Какво ли не преживяват хората. . .
30.11.2012 22:20
Какво ли не преживяват хората...
цитирай
15. tota - Всичко има в живота на хората, но най - трудно се понася загубата на близък човек ...
30.11.2012 23:11
Санде, щом след толкова години възкресяваш спомен за твой приятел, винаги си го носил в мислите си. Такива мигове изпълнени с тъга оставят отпечатък. И това “Спокойно. Всичко ще се уреди. Тези нищо не разбират" - е достатъчно за да ни докоснеш до човека Пенчо Тодоров.” Светла да е паметта му!
Натъжи ме...
цитирай
16. sande - Санде: "Нека ме цели свет заборави, само немой ти, само не мой ти ..."
01.12.2012 03:10
4aiotgluhar4e написа:
Светла му памет на приятеля ти, Санде! И поклон на теб, че го носиш в сърцето си! Клише е, но е истина, че човек е жив докато го помнят приятелите.
Не мога да коментирам повече, нападат ме спомени. Но ще ти подаря една песен, ти ще разбереш: http://youtu.be/4yRk91_5jS4


***
Чайче, аз не искам да пиша подобни разкази IN memoriam.

Дано по-редко ми се налага. Но с годините, това като че става неизбежно ...

Епопея на незабравимите.

Нека останат из мрежата някои златни за мен имена.Незабравими.


цитирай
17. sande - Садне: Колкото и да не ни се иска да вярваме, има и друг паралелен свят. На незабравимите.
01.12.2012 03:15
yuliya2006 написа:
НИЕ ВСЕ НЕ ВЯРВАМЕ..НЕ ИСКАМЕ ДА ПОВЯРВАМЕ..СЯКАШ Е СТРАШЕН СЪН...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


***
Там вече са и моите родители, скъпите на сърцето ми хора. Да се надяваме, че този свят, там - при тях, е по-добър.
цитирай
18. sande - Санде: Здравей, Марина, радвам се, че прочете разказа.
01.12.2012 03:22
injir написа:
Какво ли не преживяват хората...


***
Животът започва с много радост, възторг, вяра, надежди,... върхове, ... падания...

Победи. Успехи. Но има и жестоки удари. Несправедливи. Много ранно напускане на живота.
цитирай
19. sande - Санде: "Нека ме овой живот напущи, само немой ти, само немой ти..."
01.12.2012 03:32
tota написа:
Санде, щом след толкова години възкресяваш спомен за твой приятел, винаги си го носил в мислите си. Такива мигове изпълнени с тъга оставят отпечатък. И това “Спокойно. Всичко ще се уреди. Тези нищо не разбират" - е достатъчно за да ни докоснеш до човека Пенчо Тодоров.” Светла да е паметта му!
Натъжи ме...


***
Благодаря за коментара. Всеки има скъпи хора, които живеят в паметта му, в сърцето, в спомена. Даже и тези, които твърдят,че нямат. Имат. Това е неизбжно, защото, както се казва, животът е кръговрат.

Тук не става дума, разбира се, за героите от националната история и историческите личности. Но и малките хора са от Епопеята на незабравимите. В нашия си скромен живот.

Поздрави!
цитирай
20. katan - Светла да е паметта на инж. Пенчо Тодоров,
01.12.2012 12:01
който има /не казвам "е имал"/ такъв приятел като теб, Санде!

Телефоните звънят все по един и същ начин за всяка новина.
Човешката душа сякаш вече знае какво ще чуе, вероятно и за това приемаме звъненето различно.

Поздрави, Санде - за приятеля и човека!
цитирай
21. sande - Здравей, Кате!
01.12.2012 13:25
Телефонът е безразличен и равнодушен. Безчувствен. Не го интересува каква новина пренася. За живот, или за смърт.

А човекът е сърце! Приема всички трептения и трепти. Смее се или плаче. Или е равнодушен - рядко.

Права си - човешката душа приема звъна на телефона различно. Празнува или тъжи. Тя е централата на човека. И на света.

Благодаря ти, Кате, за този коментар.
цитирай
22. makont - Ще помълча, Санде,
01.12.2012 19:16
честно не знам как се действа при такава новина. Да не дава Бог. Аз ще понеса каквото и да е, но как ще кажа на другите, не знам. Напълно разбирам болката ти и съпричасността. Поздрави и светла памет на тези, които вече не са до нас, но все още обичаме!
цитирай
23. sande - Санде: "Нека ме овой свет напущи, само немой ти, само немой ти ..."
01.12.2012 20:31
И аз, мила ми Мая, не зная как се реагира при подобна ситуация.

Ние всички не знаем. Но ще дойде ден да узнаем. Не го искаме. Но няма друго.

Поздрави!
цитирай
24. mariniki - никой не си отива завинаги...
01.12.2012 21:06
щом споменът за него живее в сърцата на приятелите му...
Санде разплака ме, приятелю... трогна ме до дъното
на душата...
цитирай
25. sande - Санде: Къде е моят скъп приятел поручик Галицин, къде са господа офицерите, къде е поручик Ржевски с щабното куче Буш, къде е корнет Оболенски да налее вино...
01.12.2012 21:12
... къде са медсестрите...

Нямат ли край тези мироопазващи мисии?

Ще ви дочакаме.
цитирай
26. sande - Санде: Добро утро и хубава неделя!
02.12.2012 04:00
mariniki написа:
щом споменът за него живее в сърцата на приятелите му...
Санде разплака ме, приятелю... трогна ме до дъното
на душата...


***
Аз се извинявам, Мариники, за това вълнение и дисконфорта, но се радвам, че си прочела тази неизмислена история.

Благодаря ти, мила ми Поетесо, за милите думи.
цитирай
27. megg - Ох, живот! ...
04.12.2012 15:23
Всичко има в него ... Понякога е толкова странен, редува болка и радост, реално и абсурдно ... но има толкова светлини в него, една от тях е способността да носим любимите хора, приятелите в душите си. Да ги носим и тук, и когато са отвъд ...
Тъжна история, Санде, поднесена по твоя вълнуващ начин!
Светла да е паметта на приятеля ти!
цитирай
28. sande - Санде: :" Смъртта идва по телефона". Не очаквах, че ...
05.12.2012 09:05
... Не очаквах, че това заглавие ще пропъди читателите.

Много ценя, тези които прочетоха разказа и тези които коментираха. Тях приемам като близки приятели.

Но заглавието е наистина мрачно, стресиращо, "трилърско".

Но не бих се отказал от него. Разказа не е за нещастния случай, не е за обстоятелствата на смъртта, а за това какво се случва около нея - реакциите на институциите, чиновниците, близките приятелите, изправени пред ... телефона. Своеобразен знак на лошата вест. И за печалната парадоксалност на живота понякога. И на смъртта, която пристига понякога по телефона, като лоша, неуместна шега.
цитирай
29. sande - Смъртта идва по телефона ...
09.01.2016 13:55
Това бе първото заглавие на разказа.

После го смених.

Новото е по-добро.Това е послание. И е по-светло. Друг акцент. По-топъл и човешки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1690586
Постинги: 181
Коментари: 5688
Гласове: 10724
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031