Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2012 15:56 - СПАСЕТЕ КОТЕТО!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 10351 Коментари: 45 Гласове:
32

Последна промяна: 30.10.2012 13:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

СПАСЕТЕ КОТЕТО!

 

Чудо ли е , ти кажи?


Срещу градинката “Левски” в Дупница, веднага след  сладкарницата на ъгъла, започва кратка стръмна улица, която ви извежда на известната улица “Венелин”. Точно тук, в началото на улицата, чух  този звук – на мяучещо коте.  Огледах се и го видях  - на покрива на жилищна сграда, явно претърпяла неотдавна пожар. Покривът пропаднал на места, опушен. А на върха, на комина – котето. Мяука, изпраща  безпомощно призиви за помощ. Скимтящи, жални, абе, направо ще ти разплаче сърцето.

image

Представете си: дяволския силует на пострадалата сграда, на фона на скупчените сиви къщи,на строгия фон на  намръщеното, сиво небе, а  в дъното - огромната пирамида на Рила, замръзнала сякаш в своето величие и сила.
    Кой да помогне на клетото коте? Небето, планината, слънцето? Кой? Те са далече. Майка му? Тя не знае. Хората?
     Къде са хората?
     Наистина,къде са хората?
  Приближих се към сградата: вратите заключени, прозорците  до таванския етаж – затворени. Веднага се вижда, че до котето няма как да се стигне. Няма път до бедстващото коте. В същия момент преминаваше  мъж на средна възраст, в сини дочени дрехи, небръснат, с мътни  алкохолни очи. Води дръглива коза. Спрях го. Казвам:

- Извинете, сигурно сте от квартала /Христо Ботев!/, не може ли да се помогне на котето горе на комина?

- От три дена си мяука вече. Никой не му обръща внимание. - отговори равнодушно.

- Но как така? Съседите  не чуват ли? Минаващите граждани не  чуват ли? Не виждат ли?

- А, чуват, виждат, ама кой да си губи време с едно загубено коте ... Хората си имат дертове, имат си по-важна работа. Ете, я с козата ... Козата ли да гледам или коте некакво да спасявам?

- Ама нещо трябва да се направи, как така?! – упорствам аз.

Човекът с козата се почеса по главата, явно мъчейки се да измисли нещо.

- Абе, я се обади на Полицията. Това е нивна работа... Кой друг? Само Полицията... Кой друг ..

И си замина с козата, вързана с въженце, която, докато разговаряхме, климаше дълбокомъдрено брадата си, явно в знак на съгласие със стопанина си. А може би просто отпъждаше нахалните мухи от рижавата си глава.

През цялото време слушам паникьосания плач на котето. А и аз си имам срочна работа, трябва да бързам,да прескоча до баща ми тук, а после за София.

Реших: няма какво да се мисли, обадих се чрез тел. 112 на Полицията. Набързо след това дойде униформен /Районното е наблизо/. Млад, усмихнат, ведър човек. Нямаше какво да  обяснявам, видя бедстващото коте и каза:

- Това е работа за Пожарната... за  Пожарната е.

И веднага се обади на някакъв шеф в Пожарната. Тя също е наблизо и след няколко минути  пристигнаха двама огнеборци, в случая спасителите на бедстващата животинка. Дойдоха пеша. Носят две кирки.

- Ама тук е необходима стълба! Къде с тези кирки? – удиви се човекът от Полицията.

- Случаят е дребен. Не може сега за едно коте да вдигаме целият ... наличен състав на Пожарната, барабар с наличната техника. Стойте, та гледайте!

И започнаха двамата юнаци да разбиват с кирка външната врата. У-ха! Вратата здрава, масивна. Вдигна се шум.

От прозорците и  терасите на околните къщи се показаха любопитни  глави. След минута започнаха да прииждат. Както си бяхме четирима с полицая и огнеборците, за минути станахме осем, десет,  дванадесет, ... двадесет. Абе, стана като Грамадата на Иван Вазов – расте ли, расте, събра се внушителна тълпа. Явно развълнувана от ставащото. Не от  спасяването на котето! Да сме наясно. От разбиването на външната врата...Към  котето  на върха  никой не погледна.

По едно време най-отпред се изтъпани възрастен мъж, по потник и с пистолет в ръка.

- Какво става тук! Какъв е този трясък? Защо разбивате вратата? Кой ви нареди?

Двамата  огнеборци  спряха с операцията по отварянето на входната врата. Гледаха и бършеха потни чела.

Човекът от полицията се опита   да му обясни ситуацията с бедстващото коте и спасяването му, но онзи се развика:

- Какво коте,бе? Нямате ли си друга работа? Коте ... – и плю настрана. – Намерили с какво да се занимават!  Срам за пагона! Аз съм пенсиониран полицай. И виждам, че става нещо нередно ...

Момчето от Полицията се  засуети, явно се чудеше как да излезе от  оформящия се скандал.

Реших да се намеся. Рекох:

- Господине, виждате котето  на покрива, не може да го оставим така. Да умре ли, да загине ли така?  От три дни е там. Гладно. Писка. Не се ли тревожат хората наоколо, децата?

- Ама, селянко,  какво си се загрижила за едно никакво коте? Ти ли ще спасяваш котета? Нямаш ли си друга  работа та си тръгнала по улиците като некоя .... – нахвърли се срещу мен жена на средна възраст, облечена в дълъг пеньоар на едри шарки, очевидно излиняли рози и навита на главата кърпа като чалма.

- А ако това ми е работата? – реших да блъфирам – Аз съм от Организацията за защита на животните. И съм тук защото имаме сигнал от будни граждани... Оставете ни да си вършим работата.

Онази млъкна, но продължи да ме гледа недружелюбно, като продължи да мърмори.

Пенсионираният полицай с пистолета  също  започна да пристъпва на  пръсти, разколебан. Явно нещо му щракна в главата и за да излезе “достойно” от ситуацията рече:

    - А кой ще плати за нанесените материални щети на собствениците на къщата? А? Кой ще плати?... Требе да се плати. Не може така. Кой от къде дошъл да грабне кирка и да руши къщите на хората.

      Множеството го аплодира одобрително. “Браво, прав си! Да платят”

Тогава  бръкнах в чантата си, извадих  двеста лева и гледайки  в очите младия полицай , му предадох сумата с думите:

- За всичко е помислено. Има си механизъм. Всичко е уредено. Ето я сумата.

Полицаят ме разбра, прибра парите, стискайки ми леко ръката, гледайки ме в очите.

- Моля ви разотивайте се. Оставете специалистите да си свършат работата... – каза с нарочен апломб младият полицай.

Хората се разотидоха, а моят  нов приятел ми върна парите с леко намигване и разбираща  усмивка.

Двамата смели огнеборци отново грабнаха кирките и ... ни погледнаха с ококорени очи:

- Амакотето вече го няма! Къде е котето? – въртяха се като ошашавени, вперили погледи в опустелия покрив.

“Къде е котето? Къде е котето?” – започнахме всички да  повтаряме, като обиколихме от всички страни къщата.

Котето го няма никакво.

- Сигурно се е уплашило  от шумната и наострена тълпа. Разбрало е, че хората не го искат и  е решило само да се спаси... Милото. – рекох.

Настъпи  тишина. Видях влага в очите на двамата пожарникари,стискащи замлъкналите и непотребни кирки ... Младият полицай се бе обърнал настрани с повдигнати, потрепващи  рамене.

Почувствах лекия бриз, идващ от Рила, от тъмната й, загадъчна сянка,от високите й върхове, с гугла от не стопен сняг.

О, Рила, о милата ми красавица, стояща като несменяем страж над родния ми град! Тук съм, близо до теб.

image

Слънцето също се показа , спокойно,ласкаво. Стори ми се този път ухилено.
          ***

Нищо  в този разказ не е измислено, включително странното и неочаквано изчезване на котето. Даже си помислих:

“Боже, ти ли помогна на нещастното коте, ти ли чу жалбата му?”

   
***

Това ми разказа моята близка Надя Котева, медицинска сестра във ВВМИ – София,героиня на предишния ми разказ “Един обикновен, необикновен ден”. Благодаря й.

 

 







Гласувай:
34
2



1. анонимен - Санде: Поздравявам всички, прочели разказа с песента "Целуни ме бързо" на Елвис Пресли.
09.10.2012 16:13
Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото си имат проблеми, дертове, и много по-важни работи от едно нещастно и закъсало коте.
Моля Чайчето, моята мила землячка, този път да не плаче. Котето е добре при нас на земята или горе на небето, от дясната страна на неговия спасител и закрилник - Бога.

Специални поздрави за невероятния човек , медицинската сестра от ВВМИ - Надя!
цитирай
2. анонимен - Така е. . . В нашата мила родна дей...
09.10.2012 17:32
Така е... В нашата мила родна действителност, видиш ли си "спасителите", иде ти да изчезнеш яко дим:)
Поздрави за хубавите разкази, Санде, вече много рядко поглеждам тук!
В.
цитирай
3. tota - Санде, това е разказ с под текст. За ...
09.10.2012 18:12
Санде, това е разказ с под текст. За нас, за нашата чувствителност, за нашето отношение към живия свят. Трябва да се погледнем в огледалото. И вероятно ще се отвратим от себе си. Безразличието ни съпътства навсякъде…течението ни носи….на къде отиваме? Къде е съпричастността ни? Състраданието? Човечността? Изчезнат ли те, отиваме в пропастта.
Вероятно ще си кажем – едно коте, голяма работа…Какво толкова чудо? Чудо е отношението ни. Днес е коте, а утре това може да бъде човек. Ще го подминем ли?
Чудо са двамата огнеборци, които не успяват с тежките си кирки да спасят котето.
Чудо е и Надя - медицинската сестра от ВВМИ. Такива хора рядко се срещат. В забързаното време откликва на плача на котето. Състрадателното и сърце не остава безразлично.. За това е чудо.! Как се бори само за котето? Както за живота на хората в болницата, където работи.
Чудо е , че има все още такива хора в нашия отчужден и озверяващ свят.

Поздрави за проблемите, които очертаваш по един твой начин и ни замисляш над нещата от живота!

цитирай
4. jabalka - Привет и от мен Санде!
09.10.2012 19:08
Хубав разказ- тъжен- спомних си навремето и аз как осинових едно коте в дъжда и обикалях по къщите в един наш град...питах и разпитвах - "Случайно да не би да е ваше това коте?!" с надежда , че някой ще си го познае- но получавах отговор - "Кое да е наше? Мачката ли?" Помахване в празното като, че не съм в ред!
Поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
5. анонимен - Прекрасен разказ, написан инте...
09.10.2012 22:15
Прекрасен разказ, написан интелигентно и както казваш... съвсем истински. Може да се нарече и приказка за днешното време в което Слава Богу има и хора като теб. Не мога да не спомена "селския манталитет" с който се се сблъскала. Това е нещо, което трудно се променя. А животните- нашите добри пирятели много често са и наши мълчаливи жертви
цитирай
6. анонимен - мяу
09.10.2012 22:17
Прекрасен разказ, написан интелигентно и както казваш... съвсем истински. Може да се нарече и приказка за днешното време в което Слава Богу има и хора като теб. Не мога да не спомена "селския манталитет" с който се се сблъскала. Това е нещо, което трудно се променя. А животните- нашите добри приятели много често са и наши мълчаливи жертви
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - Този път хич не се разплаках, Санде. Сълзичка не съм проронила :)))
09.10.2012 22:24
анонимен написа:
Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото си имат проблеми, дертове, и много по-важни работи от едно нещастно и закъсало коте.
Моля Чайчето, моята мила землячка, този път да не плаче. Котето е добре при нас на земята или горе на небето, от дясната страна на неговия спасител и закрилник - Бога.

Специални поздрави за невероятния човек , медицинската сестра от ВВМИ - Надя!

Ако се питаш защо, отговорът е: защото съм коткаджийка и този филм съм го играла :) Сериозно!

В английския двор на една нова сграда до нас (нали знаеш - един дълбок трап, в случая около 3 метра, от който да влиза светлина в стаите на подземния етаж) беше пропаднало едно котенце на видима възраст около 2 месеца. И то като описаното плачеше и търсеше помощ, но сградата беше недовършена и съответно - заключена, а навън беше адски горещо. Аз се опитах да му подам дълга пръчка (представяш ли си как лазя около строежа да подавам пръчката :)))), но то беше много будалявичко и не можа да се сети да забие нокти, за да го издърпам. Единственото, което можах да направя, беше да му пусна сто грама котешки бисквитки и срязана пластмасова бутилка с водичка, за да не загине, докато измисля нещо. На другия ден бисквитките бяха изядени и водата изпита, а малкото пак пищеше и го чувах на петия етаж. Майката също се беше появила и му пригласяше. Наложи се да викам пожарната. И какво мислиш ми казаха? Че не им било работа да спасяват котки, защото през лятото имало много пожари. Обаче аз си имам отработен механизъм, който винаги помага. Казах на дежурния: "Добре, щом не искате да дойдете, когато аз ви викам, ще дойдете, когато извикам две телевизии и едно радио." Естествено, след пет минути дойдоха с една стълба и измъкнаха котето. Е, аз отнесох едни ... български, но животът възтържествува :)

Всъщност, разказът ти, Санде, повдига един жизнено важен въпрос - колко сме човеци и колко ценим живота. "Малко." е моят отговор...
Поздрави, приятелю!
цитирай
8. анонимен - Санде: Тука е така! Както казва писателят Георги Марков в "Задочни репортажи" ...
09.10.2012 22:36
анонимен написа:
Така е... В нашата мила родна действителност, видиш ли си "спасителите", иде ти да изчезнеш яко дим:)
Поздрави за хубавите разкази, Санде, вече много рядко поглеждам тук!
В.


***
Поздрави, приятелю!
цитирай
9. анонимен - Санде: Какво ще видим в огледалото?
09.10.2012 22:43
tota написа:
Санде, това е разказ с под текст. За нас, за нашата чувствителност, за нашето отношение към живия свят. Трябва да се погледнем в огледалото. И вероятно ще се отвратим от себе си. Безразличието ни съпътства навсякъде…течението ни носи….на къде отиваме? Къде е съпричастността ни? Състраданието? Човечността? Изчезнат ли те, отиваме в пропастта.
Вероятно ще си кажем – едно коте, голяма работа…Какво толкова чудо? Чудо е отношението ни. Днес е коте, а утре това може да бъде човек. Ще го подминем ли?
Чудо са двамата огнеборци, които не успяват с тежките си кирки да спасят котето.
Чудо е и Надя - медицинската сестра от ВВМИ. Такива хора рядко се срещат. В забързаното време откликва на плача на котето. Състрадателното и сърце не остава безразлично.. За това е чудо.! Как се бори само за котето? Както за живота на хората в болницата, където работи.
Чудо е , че има все още такива хора в нашия отчужден и озверяващ свят.

Поздрави за проблемите, които очертаваш по един твой начин и ни замисляш над нещата от живота!



***
Ще видим не котето, а себе си. И няма да се харесаме.

Благодаря за достойния коментар.
цитирай
10. анонимен - Санде: Поздрави, Ябълчице!
09.10.2012 22:46
jabalka написа:
Хубав разказ- тъжен- спомних си навремето и аз как осинових едно коте в дъжда и обикалях по къщите в един наш град...питах и разпитвах - "Случайно да не би да е ваше това коте?!" с надежда , че някой ще си го познае- но получавах отговор - "Кое да е наше? Мачката ли?" Помахване в празното като, че не съм в ред!
Поздрави и най-добри пожелания!


***
Много трогателен е разказа ти. Дописваме се.

Радвам се на коментара ти.
цитирай
11. анонимен - Санде: Анонимните сте като Незнайния воин. Без вас победа няма!
09.10.2012 22:50
анонимен написа:
Прекрасен разказ, написан интелигентно и както казваш... съвсем истински. Може да се нарече и приказка за днешното време в което Слава Богу има и хора като теб. Не мога да не спомена "селския манталитет" с който се се сблъскала. Това е нещо, което трудно се променя. А животните- нашите добри пирятели много често са и наши мълчаливи жертви


***

Съгласен с теб и се радвам. Точен и красноречив си. С малко думи.

Поздрави!
цитирай
12. sande - Санде: Поздрави, Чайче! Твоят разказ допълва моя. Радвам се. Без сълзи.
09.10.2012 22:55
4aiotgluhar4e написа:
анонимен написа:
Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото си имат проблеми, дертове, и много по-важни работи от едно нещастно и закъсало коте.
Моля Чайчето, моята мила землячка, този път да не плаче. Котето е добре при нас на земята или горе на небето, от дясната страна на неговия спасител и закрилник - Бога.

Специални поздрави за невероятния човек , медицинската сестра от ВВМИ - Надя!

Ако се питаш защо, отговорът е: защото съм коткаджийка и този филм съм го играла :) Сериозно!

В английския двор на една нова сграда до нас (нали знаеш - един дълбок трап, в случая около 3 метра, от който да влиза светлина в стаите на подземния етаж) беше пропаднало едно котенце на видима възраст около 2 месеца. И то като описаното плачеше и търсеше помощ, но сградата беше недовършена и съответно - заключена, а навън беше адски горещо. Аз се опитах да му подам дълга пръчка (представяш ли си как лазя около строежа да подавам пръчката :)))), но то беше много будалявичко и не можа да се сети да забие нокти, за да го издърпам. Единственото, което можах да направя, беше да му пусна сто грама котешки бисквитки и срязана пластмасова бутилка с водичка, за да не загине, докато измисля нещо. На другия ден бисквитките бяха изядени и водата изпита, а малкото пак пищеше и го чувах на петия етаж. Майката също се беше появила и му пригласяше. Наложи се да викам пожарната. И какво мислиш ми казаха? Че не им било работа да спасяват котки, защото през лятото имало много пожари. Обаче аз си имам отработен механизъм, който винаги помага. Казах на дежурния: "Добре, щом не искате да дойдете, когато аз ви викам, ще дойдете, когато извикам две телевизии и едно радио." Естествено, след пет минути дойдоха с една стълба и измъкнаха котето. Е, аз отнесох едни ... български, но животът възтържествува :)

Всъщност, разказът ти, Санде, повдига един жизнено важен въпрос - колко сме човеци и колко ценим живота. "Малко." е моят отговор...
Поздрави, приятелю!


***
цитирай
13. анонимен - поклон пред такива сърдечни все още намиращи се хора
09.10.2012 23:10
да наистина е много поочителен Вашия постинг ,не само че хората не ги интересува ами и простащината им лъсва ,защото могат да си дават парите на измамните циганки и телефонни измамници но да се спаси един живот не че е животинче а е живот почват да обиждат и там подобни ав чужбина ме трогна един случаи на човешко отношение към куче ,след боледуване остава неподвижно и тези млади собственици го завеждат на процедури в клиника за животни със водни всекидневни процедури и тои не само че се оправя ами и бяга ,страдали са заедно снего и с тяхната обич и помощ кучето оздравява.
цитирай
14. buba4ko - в европа е друго
09.10.2012 23:58
когато бях студент, на бригада в англия много бях шашнат от първите страници на местните вестници :))
Там на първа страница не пишат за подкупни съдии, продажни полицаи или безнаказани мафиоти или златки...
там все пишеха за животни в беда как ги спасяват + снимки :)
и все пожарната бяха регоите - коте на дърво, коте на покрив, куче заклещено между 2 железа...
и това беше 2001-а година - къде са те, къде сме ние :-x
цитирай
15. kasnaprolet9999 - Трогателен разказ и чудно какво ли е ...
10.10.2012 00:12
Трогателен разказ и чудно какво ли е станало с това красиво коте. Преди 3 г. малкият ми син се върна от морето с три малки котета. Хазайката на квартирата в която бил искала да ги изхвърли и той ги взел, за да им намери стопани.Гледахме ги около месец в къщи преди това да се случи, но успяхме с обяви по интернет. Ние си имаме котка, но тя не ги искаще и ги биеше.
цитирай
16. анонимен - Санде: И в Европа, и в Америка е друго. В САЩ има специална служба, която се грижи за животни в беда - домашни, диви ...
10.10.2012 07:19
buba4ko написа:
когато бях студент, на бригада в англия много бях шашнат от първите страници на местните вестници :))
Там на първа страница не пишат за подкупни съдии, продажни полицаи или безнаказани мафиоти или златки...
там все пишеха за животни в беда как ги спасяват + снимки :)
и все пожарната бяха регоите - коте на дърво, коте на покрив, куче заклещено между 2 железа...
и това беше 2001-а година - къде са те, къде сме ние :-x


***

Гледали сме филми по телевизията. Тази ситуация при нас показва къде сме ние като общество.
цитирай
17. анонимен - Санде: 13. анонимен. Благодаря ти за коментара, приятелю!
10.10.2012 07:25
И аз се радвам, че има такива хора между нас. Надя е чудото. Тя няма да си тръгне докато не помогне, каквото и да и струва това.

Поздрави!
цитирай
18. sande - Санде: Поздрави, Невенке!
10.10.2012 07:29
kasnaprolet9999 написа:
Трогателен разказ и чудно какво ли е станало с това красиво коте. Преди 3 г. малкият ми син се върна от морето с три малки котета. Хазайката на квартирата в която бил искала да ги изхвърли и той ги взел, за да им намери стопани.Гледахме ги около месец в къщи преди това да се случи, но успяхме с обяви по интернет. Ние си имаме котка, но тя не ги искаще и ги биеше.


***
Какво е станало с котето? Въпрос.

Но каквото и да е станало - то е вече спасено. Вътре в нас. Щом има такива благородни хора като Надя, полицайчето, двамата огнеборци ... И като вас.
цитирай
19. syrmaepon - Здравей,Санде!
10.10.2012 08:40
Котето явно понеже е малко и неопитно и по характер плашливо и навярно се е уплашило от толкова много хора....
Една подобна история наблюдавах и аз.На село селските котки обикалят дворовете и си имаме постоянни познайници - с имена и т.н.Веднъж една от тия котки се окотила на нашия таван и то без ние да разберем.Когато котета поотраснаха чак разбрахме,защото майка им реши да ги мести - пак тайно от хората - нали все пак е майка и не знае какво ще е отношението към малките.И тъй котката планира един преход от таванското прозорче,по един перваз преминава на покрива на лятната кухня и оттам по познати пътеки.Двете малки котета се справиха,обаче дали най-малкото или най-страхливото не ще и не ще да се осмели да мине по перваза.Майката го насърчава,окуражава,вика го не и не ...И точно тоя шум достигна до нас мотаещи се под покрива.Всички вдигнахме глави и гледаме сценка - как майката призовава малкото да скочи.То пък ,като усети допълнително внимание съвсем се шашардиса и се скри навътре.Накрая някой от нас се качи на тавана,взе котето и го свали долу да търси майка си и тъй беше спасено...
Животинки и те своите големи истории преживяват..
цитирай
20. yotovava - Дано Бог се е погрижил,
10.10.2012 08:55
няма по-голяма сила от искрата на живота - котето се е спасило, Санде, вярвай ми.
цитирай
21. анонимен - Здравей, Сирме!
10.10.2012 09:12
Твоят разказ обяснява какво се е случило най-вероятно. Котето само се е спасило. Преодоляло е стреса благодарение на шумната тълпа.

Но понеже това е художествен разказ /все пак!/, реших финалът да е отворен. Нека и Бог помага. А и контрапункт на хорската индеферентност ми се искаше да има. Нали?

Поздрави и хубав есенен ден!
цитирай
22. анонимен - Милата животинка! Дано наистина е ...
10.10.2012 09:34
Милата животинка! Дано наистина е добре! А на жената решила да я спаси мога да кажа само едно: Благодаря! от името на всички нещастни загубени кученца и котенца. И да е жива и здрава! Защото, който няма сърце да помогне на коте в беда, утре няма да спре и да помогне и на човек.
цитирай
23. анонимен - Санде: Здравей, Валя!
10.10.2012 09:50
yotovava написа:
няма по-голяма сила от искрата на живота - котето се е спасило, Санде, вярвай ми.


***
За котките казват, че имат няколко живота. Не случайно котката най-добре се е адаптирала и приспособила към хората. Затова е и вековната омраза на кучето към котката. Тя е вътре, то - отвън. Кучешки живот. А котката - на топло.

Поздрави и хубав ден!
цитирай
24. анонимен - Санде: Пак ще кажа: хората като Надя се едно от чудесата на света ...
10.10.2012 09:53
анонимен написа:
Милата животинка! Дано наистина е добре! А на жената решила да я спаси мога да кажа само едно: Благодаря! от името на всички нещастни загубени кученца и котенца. И да е жива и здрава! Защото, който няма сърце да помогне на коте в беда, утре няма да спре и да помогне и на човек.


***
Затова на тези хора им се случват чудеса. Имат божията закрила.

Поздрави!
цитирай
25. makont - В момента живеем в толква болно общество, в толкова болно време,
10.10.2012 11:02
че ми иде да вия от болка. На никой не му пука за човешкия живот, та за едно коте. Единици биха проявили съчувствие и биха направили нещо за клетата живинка. А тези, които го направят, както виждаш ги вземат или за луди, или ги овикват. Малко черноглед ми е коментарът, Санде, но това е, защото не виждам спасение. Белите ластовички, като тази дама, за която пишеш са малко. Поздрави за хубавия разказ!
цитирай
26. syrmaepon - Дано се е спасило
10.10.2012 11:12
анонимен написа:
Твоят разказ обяснява какво се е случило най-вероятно. Котето само се е спасило. Преодоляло е стреса благодарение на шумната тълпа.

Но понеже това е художествен разказ /все пак!/, реших финалът да е отворен. Нека и Бог помага. А и контрапункт на хорската индеферентност ми се искаше да има. Нали?

Поздрави и хубав есенен ден!


Но пък пожарникарите са се отзовали - все пак човешкото у нас все още вирее..)))
цитирай
27. sande - Санде: Поздрави, Мая!
10.10.2012 11:23
makont написа:
че ми иде да вия от болка. На никой не му пука за човешкия живот, та за едно коте. Единици биха проявили съчувствие и биха направили нещо за клетата живинка. А тези, които го направят, както виждаш ги вземат или за луди, или ги овикват. Малко черноглед ми е коментарът, Санде, но това е, защото не виждам спасение. Белите ластовички, като тази дама, за която пишеш са малко. Поздрави за хубавия разказ!


***
За съжаление си права. И по селата нравите са груби. Нормално е да се поставят новородените котета в стара кошница или в нов кашон и да ги пуснат в реката на далечно плаване. Наистина е тъжно. Но нали заради това пишем, да помогнем някак си чрез словото. Словото - с друго не разполагаме.
цитирай
28. анонимен - Санде: Винаги има надежда. Нали затова казват: Надеждата умира последна!
10.10.2012 11:25
syrmaepon написа:
анонимен написа:
Твоят разказ обяснява какво се е случило най-вероятно. Котето само се е спасило. Преодоляло е стреса благодарение на шумната тълпа.

Но понеже това е художествен разказ /все пак!/, реших финалът да е отворен. Нека и Бог помага. А и контрапункт на хорската индеферентност ми се искаше да има. Нали?

Поздрави и хубав есенен ден!


Но пък пожарникарите са се отзовали - все пак човешкото у нас все още вирее..)))

цитирай
29. mariniki - разказ за милосърдието...
10.10.2012 11:28
за което, хората така често забравят...
и Елвис... Санде, приятелю...
ти си невероятен Човек..
цитирай
30. анонимен - Санде: Благодаря ти, Мария!
10.10.2012 11:40
Милосърдието - качество на силните и душевно богатите.

Милост за природата, милост за живия свят.

Спасете котето - спасете себе си!
цитирай
31. анонимен - pipinana
10.10.2012 15:36
ei ei koi me zaka4a , sas kapan4eta ,,,,BOKO , az sam li4no s teb mili , drugoto e laja
цитирай
32. анонимен - pipinana
10.10.2012 15:43
koteto e li4no samo na BOKO ! Nikoi da ne si misli 4e 6te go pipa tova kote !I gladno i jadno sedi , no s drugi niama d aide niakde !Samo BOKO si znae !!!!!! a stiga s laji ve4e
цитирай
33. анонимен - pipinana
10.10.2012 15:56
celivam si milia BOKO , drugi ne me interesuvat Kotetro e samo i li4no na BOKO !!!!
цитирай
34. katan - Здравей, Санде!
10.10.2012 16:20
Този твой разказ го приех като комично-драматичен.
Най-напред се усмихвах на жалното, сирото коте и на това, че никой, ама никой не може да го свали от там, където е, ако то самото не пожелае:) /знам го от личен опит:)/.
После се зачетох и открих целия драматизъм на днешния ден - всичко обърнато наопаки - безчовечност, бездуховност, безразличие, несъпричастност, липса на състрадание дори към едно невинно и беззащитно коте, бабаитлъка на някои /дали само накои?!:(/.
Винаги ме караш да търся "под вола теле" с твоите разкази, Санде.
Четейки нататък си помислих - "Горкото коте! При целия този шум и тупурдия къде ли се е дянало?".
Коте шум не търпи и се крие в "миша дупка", което пък ме кара да разсъждавам още по въпроса за драматизма на деня,но ще спра до тук.
Ще се порадвам на Рила и на лекия бриз, идващ от високите й върхове.
За съжаление не мога да видя и чуя клиповете, но си представям нещо красиво и величествено като самата природа.

Поздрави, Санде!
цитирай
35. анонимен - Санде: Не е на Боко котето-VНо даже и да е на Боко ...
10.10.2012 17:40
анонимен написа:
celivam si milia BOKO , drugi ne me interesuvat Kotetro e samo i li4no na BOKO !!!!


***
Споко.

Поздрави!
цитирай
36. анонимен - Санд: Здправей, Кате!
10.10.2012 17:42
katan написа:
Този твой разказ го приех като комично-драматичен.
Най-напред се усмихвах на жалното, сирото коте и на това, че никой, ама никой не може да го свали от там, където е, ако то самото не пожелае:) /знам го от личен опит:)/.
После се зачетох и открих целия драматизъм на днешния ден - всичко обърнато наопаки - безчовечност, бездуховност, безразличие, несъпричастност, липса на състрадание дори към едно невинно и беззащитно коте, бабаитлъка на някои /дали само накои?!:(/.
Винаги ме караш да търся "под вола теле" с твоите разкази, Санде.
Четейки нататък си помислих - "Горкото коте! При целия този шум и тупурдия къде ли се е дянало?".
Коте шум не търпи и се крие в "миша дупка", което пък ме кара да разсъждавам още по въпроса за драматизма на деня,но ще спра до тук.
Ще се порадвам на Рила и на лекия бриз, идващ от високите й върхове.
За съжаление не мога да видя и чуя клиповете, но си представям нещо красиво и величествено като самата природа.

Поздрави, Санде!


***
Благодаря ти за коментара.

Такава е историята. Весело-тъжна.

Като самия ни живот.

Поздрави!
цитирай
37. megg - Много хубав разказ, Санде!
10.10.2012 20:25
История за човещината, дето се губи, но я и има; за съпричастността и егоизма, за отворените сърца и самодоволството ... За правото да бъде запазена всяка живинка, та нали това е животът?!
Поздрав!
цитирай
38. mt46 - Поздрав
10.10.2012 22:26
за хубавия разказ, Санде!
ПП: Защо все излизаш анонимен?!...
цитирай
39. анонимен - Санде: О, Мег! така е .....
10.10.2012 22:39
Това е животът.

В прекрасния и гневен свят, кактко казва Андрей Платонов..
цитирай
40. анонимен - Санде: Поздрави, Поете!
10.10.2012 22:45
mt46 написа:
за хубавия разказ, Санде!
ПП: Защо все излизаш анонимен?!... Аз правя добри свирки и мога да ти духам където поискаш?


***
Анонимен? Сигурно от скромност.

Като Незнайния воин.
цитирай
41. martiniki - Хубава история с коте, за хората :)
11.10.2012 22:05
Благодаря!


допис
(прозвуча ми като "Спасете душите си)
цитирай
42. анонимен - Санде: Здравей, Мартиники!
12.10.2012 09:52
Радвам се, че си сред спасителите на котето.В коет не сесъмнявам, защото ти винаги си била там.

Поздрави и хубави есенни дни! И хубаво вино.
цитирай
43. анонимен - Санде: Унтер Пришибеев е жив! Героят на Чехов.
17.10.2012 21:47
Двама са гласували против.

А няма за какво.

Но ... "онзи" е жив.
цитирай
44. takaini - Изпитание Божие е, Sande! А те са ...
26.11.2012 12:10
Изпитание Божие е,Sande!
А те са много и често не се усещаме,ако в сърцето ни няма доброта и състрадателност!
Чудесен разказ!:))
цитирай
45. sande - Да, мила, изпитание е божие. Котето - това сме ние!
28.11.2012 20:23
Ще се спасим ли?

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1690586
Постинги: 181
Коментари: 5688
Гласове: 10724
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031