Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2012 13:27 - ГОСПОДИ, ВОЗВАХ ТЕБЕ, О, ЧУЙ МЕ, ГОСПОДИ!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 14963 Коментари: 33 Гласове:
21

Последна промяна: 09.12.2015 11:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ГОСПОДИ, ВОЗВАХ ТЕБЕ, О, ЧУЙ МЕ, ГОСПОДИ!

/Чудо ли е, ти кажи? -2/

 

    До пенсионирането си през  2005 година работех в камгарната фабрика “Велбъжд” в Кюстендил. Пенсионирах се на 52 години, сега съм на 59. Чувствам се добре.От  нищо не се оплаквам.

Но през 1988 година  имах големи здравословни проблеми. Разболях се. Откриха ми злокачествени възли на щитовидната жлеза. Направо се топях като свещ, слабеех, станах 46 килограма. Какво  ли не ми откриха докторите: заболяване на щитовидната жлеза,тумор на едната гърда, нерви, безсъние. Това е месец май.

Виждам, че съм на ръба, на самия край. Лежа в спалнята и плача. Боже, не ми се умира. Мъж оставям, две деца оставям / а сега имам и три внучета/. Боже, помогни ми! Боже, искам да живея!

Една приятелка дойде при мен и като ме видя жив скелет, ми рече:

- Николинке, ти имаш нужда от друг доктор, твойте доктори няма да могат да те  спасят, повярвай ми. Без божия помощ няма да можеш да се излекуваш!

- Какво да направя? – питам я.

- Моли се, ми казва, моли се на Бога. Този “доктор” сам ще те намери.

В София в Онкологията ми направиха операция. Извадиха ми три възела, един голям като тампон, с разклонения към сърцето.  Операцията бе сполучлива.

След две години, през 1990,  ми се наложи нова операция – този път ми отстраниха тумор на едната гърда.

До тогава пушех по една кутия цигари  на два часа. Пиех и алкохол,  редовно и то  в доста големи количества, да не казвам какви. Въобще нередовен живот. Шемет.

Същата жена ми каза: “Няма да  те спасят операциите, нищо, че са сполучливи. Ти трябва сама да се спасиш. Но без божия помощ няма как  да се получи. Това е твоят избор. Единствен. Избирай!”

През 1991 година в една ветровита септемврийска нощ не можах да заспя. Целият ми живот  мина пред очите ми  като на кино. В унес чувам гласове: “Много е важно да запомниш думата “достатъчно”. Достатъчно. Трябва да станеш нов човек.” Сънувам сън. Продължавам да чувам гласове: “Стани и си измий краката.  Извади чисто нов бял чаршаф и го постели. Падни на колене. Моли се. Облечи си небесно-синята престилка.Вземи лист и химикалка и пиши... До всички хора!... Небесно послание.”

Седнах и записах  няколко изречения, които ми продиктува тайнствения глас.

А той продължи : “Вземи си по три от таблетките в шкафчето и ги изпий.”

 Това е към пет и половина сутрина. Заспала съм.В просъница чувам гласовете на двама  мъже. “На 38 години е. Как ще понесе гледката? Трябва да я върнем на 6 годинки.”

 Събуждам се /но в съня си!/  и се виждам на  шест години.. До мен – трима мъже с дълги,бели бради. С ореол около главите. “Това са светии”, помислих си. “Ела със нас!” - казаха и прекрачихме през една врата. “Това е Ада!- казаха – Не се страхувай,върви”. Наоколо - тъмно, лепкава тъмнина,чуват се  писъци, плач. В далечината като зловещи призраци се очертават мрачни планини, свети река от разтопена лава, а в нея лежи човек, тялото му нетленно. Чува се зловещо свистене: огромни черни птици, със седемметрови криле, прелитат над нас.

Това продължи три дни.

Вървим към една от планините и доближаваме до огромна врата със  злтен обков. Виждам улици със златни бордюри. От двете страни зелени поляни като плюш. Дървета с червени плодове. Огромни бели замъци. Палати. От небесата се носи чудна, сладка, упойваща музика.Аз съм с дълга, бяла риза.”

Казват ми: “Това е Рая!... Но ти не си още готова за него.”

Това е там – Горе. Докато спя.

Но каква става тук – долу?

Мъжът ми се прибрал от работа, видял, че съм в безсъзнание, видял разпиляните лекарства... Видял и посланието, което съм написала.. Звъни на Бърза помощ, закарват ме в  болницата,в едно отделение, в друго, накрая - в писхиатрията. Като се събуждам повтарям в унес, че съм внучка на Хан Аспарух и искам всички хора да се обичат.

След като разговаря подробно и обстоятелствено с мен, след като ми направиха изследвания, доторът ми рече: “Ти не си за тук. Не виждаме причини да си при нас. Твоето заболяване е свързано с вярата, с религията.”

В Онкологията в София бях на редовна  проверка. Докторката ми прави кардиограма. Първи път апаратът показва права линия. Ха! – учуди се докторката. Апаратът е изправен, а все едно не работи. Втори път - същото. “Невероятно. Не може да бъде!” диви се лекарката. “Какво е това чудо?! Прави линии. Не е възможно! Апаратът е изправен.”

Признавам си, че през това време аз мислено не бях в лекарския кабинет.Аз бях Горе, при моите светии и настойници.

На третия път, като видях опуленото лице на лекарката, безкрайната  и изненада и учудване, “слязох на земята, приземих се”, така да се каже. И апаратът ... заработи,  на екрана се появи пазнатата назъбена графика. А резултатът - отличен.

Лекарката ме гледаше смаяна, като извънземно същество. “Какво беше това? А? Какво беше това” – продължаваше да мълви.

Не и казах нищо.

В Онкологията ми направиха нов, основен преглед  /И двете операции  са ми правени там./Дадоха ми шест месеца болнични.

Отидох в работата. Там  ме отписали: едни казали, че съм полудяла, други, че съм умряла, трети, че съм пътник. Абе,едва ли не бяха разочаровани, че се появих жива. Гледат ме като шашардисани, все едно, че съм възкръснала от гробищата. Да ме извинят, но така си беше. Даже си разделили бижутата ми.

Раздадох всичките си останали бижута,. Всичко махнах от себе си – гердани,колиета, обеци, пръстени, всякакви дрънкулки. Всичко. Останах си само с моя Бог. И с Библията.

***

image

Сега съм добре. Нямам здравословни проблеми. Никакви. Живея в родната си къща в Пастух, заедно със старата си  майка /83/ и с моите “белушки и “червенушки”, начело с петела Йордан, за който ви е разказал Санде.

***

image

И какво да кажем накрая, драги ми читателю? Вярно  ли е всичко това? Какво мислиш? Лично аз нищо не мога да кажа. Оставям това на вас. Мога само да потвърдя, че  моята съселянка Николина Борисова Ангелова е добре.Често я посещават децата, внучетата. Минават покрай оградата, отиват на плаж  на реката - шумни, усмихнати, весели. Весела дружина. Покрай тях припка и малко, игриво кученце – Фея.

***

image






Гласувай:
22



Следващ постинг
Предишен постинг

1. minavamottuk - Неведоми са пътищата господни...
30.09.2012 13:54
а и твоето сърце е целунал Бог ,разказвачо...
цитирай
2. mariposatracionera - Където има вяра. ..
30.09.2012 15:06
Благодаря ти, Санде!
цитирай
3. анонимен - Санде: Много си щедра и милостива ...
30.09.2012 15:21
minavamottuk написа:
а и твоето сърце е целунал Бог ,разказвачо...


***
Благодаря ти.
цитирай
4. анонимен - Санде: Вярата - това е Бог!
30.09.2012 15:24
mariposatracionera написа:
Благодаря ти, Санде!


***
Бог има за този, който вярва.

За този, който не вярва - няма Бог.

Любов има за този, който вярва.

За тоди, който не вярва истински - няма любов.

Има изцеление и спасение за този който всеотдайно и безрезерво вярва. Даже да го смятат за гупак и наивник.

За този, който не вярва - няма.
цитирай
5. анонимен - Санде: Днес-утре ще дам на Николина Борисова Асенова да прочете написаното ... Ако ...
30.09.2012 15:27
Ако имате въпроси към нея, задайте и ги директно.

Тя ще ви отговори лично.
цитирай
6. mariniki - аз вярвам, Санде...
30.09.2012 15:43
Бог е любов и милосърдие... лошото е, че
хората го забравят... на Николинка пожелавам
още много дълги години живот и здраве...
стопляш сърцето с разказите си..
светъл поздрав за теб...
цитирай
7. анонимен - Санде: Поздравявам всички, прочели разказа с "Господи, возвах тебе" на Исихия ...
30.09.2012 15:46
Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото нямат време, а и не вярват много-много в разни чудеса и чудесии.

Поздравявам специално Николина Борисова Асенова от село Пастух!
цитирай
8. анонимен - Санде: Сърдечни поздрави, Мария!
30.09.2012 16:06
mariniki написа:
Бог е любов и милосърдие... лошото е, че
хората го забравят... на Николинка пожелавам
още много дълги години живот и здраве...
стопляш сърцето с разказите си..
светъл поздрав за теб...


***
Благодаря ти за посещението. И за светлите, нежни думи.
цитирай
9. анонимен - Благодаря ти! Чудесен постинг!
30.09.2012 16:08
Благодаря ти! Чудесен постинг!
цитирай
10. анонимен - Санде: И аз ти благодаря, анонимен приятелю ... Както виждаш и аз съм анонимен ..
30.09.2012 16:48
... Анонимен в собствения си Блог, в собствената си страничка. Защо?

Откъде да знам. И аз това питам.

Но в света на чудесата всичко е възможно. Нема лошо. Да сме живи и здрави.
цитирай
11. minavamottuk - Желая на ,
30.09.2012 19:06
Николина най-доброто ,тя и силна и смела жена,благодаря ,че ни запозна с нея,жива и здрава да е...яка ,истинска българка,силен е коренът ни и благословен от Бог
цитирай
12. анонимен - Санде: Ще и предам, Гинке, твоите поздравления...
30.09.2012 19:24
Николина ще се зарадва.

Поздрави!
цитирай
13. minavamottuk - Благодаря
30.09.2012 20:17
единствен си си направил труда да видиш името ми..и повече дори...
цитирай
14. syrmaepon - Здраве на Николинка!
30.09.2012 20:24
А за вярата - Господ дарява и взима и така трябва ,защото всички сме негови чеда...
цитирай
15. yuliya2006 - ОТНОВО НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ ПРИЯ...
30.09.2012 20:33
ОТНОВО НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ ПРИЯТЕЛЮ!
ЗА СИЛАТА НА ДУХ,ВЯРА И ОЦЕЛЯВАНЕ...ЗА НЯКОИ НЕВЪЗМОЖНО, НО ЖИВОТА НИ ПОКАЗВА ПРИМЕР ЗА ТОВА
ПОЗДРАВИ НА ТАЗИ СЛЪНЧЕВА ЖЕНА, ДОКОСНАТА ОТ БОГ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
16. анонимен - Санде: Гинке, мила, и ти като жена ми си щетоводителка. Щетоводителките трябва да се ценят и уважават ...
30.09.2012 21:03
minavamottuk написа:
единствен си си направил труда да видиш името ми..и повече дори...


***
Защото как ще се борим срещу кризата и недоимъка, ако не знаем какви са щетите и откъде идват.

Отново сърдечни поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
17. анонимен - Санде анонимнио: Здравей, Сирме!
30.09.2012 21:07
syrmaepon написа:
А за вярата - Господ дарява и взима и така трябва ,защото всички сме негови чеда...


***
И аз това ще кажа.

А на Николина утре ще предам твоя поздрав и пожелание.
цитирай
18. анонимен - Санде: Ето, живота ни показва, че няма невъзможни неща, че винаги има спасение ...
30.09.2012 21:13
yuliya2006 написа:
ОТНОВО НЕВЕРОЯТЕН ПОСТИНГ ПРИЯТЕЛЮ!
ЗА СИЛАТА НА ДУХ,ВЯРА И ОЦЕЛЯВАНЕ...ЗА НЯКОИ НЕВЪЗМОЖНО, НО ЖИВОТА НИ ПОКАЗВА ПРИМЕР ЗА ТОВА
ПОЗДРАВИ НА ТАЗИ СЛЪНЧЕВА ЖЕНА, ДОКОСНАТА ОТ БОГ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


***
Ще предам на Николина твоите сърдечни поздрави. Утре. На площада, където чакаме колата с хляба. / така е: понеделник, сряда и петък. Пием заедно кафе по график./
Спасението е в нас и в нашата вяра и сила.

Поздрави, Джулия!
цитирай
19. tota - Здравей, Санде!
30.09.2012 22:58
Силата на човек е във вярата. Тя е тази, която може да го крепи и в най - трудните минути.Това преживяване, което си пресъздал отново ни навява на мисълта, че освен вярата за оцеляването на човека е и воденето на природосъобразен начин на живот. Изпитанията, които са и били изпратени и думата "достатъчно" са станали причина да се изправи на краката и да продължи житейския си път. Бих добавила и думата потребност и полезност - на децата и на съпруга си. Молбата и да иска да продължи да живее е била продиктувана именно от това.
Случката ни разкрива, че не сме сами на тази земя!! И за да оцелеем на нея трябва силно да вярваме в доброто и да бъдем човеци!!

Поздрави! Поздрави и на Николина за волята и да избере сама своя път!!!!
цитирай
20. sande - Санде: За волята да избереш сам своя път...
01.10.2012 05:58
Благодаря за коментара.
Наистина много често в трудни моменти хората не вярват, че нещата зависят от тях, предават се. "Така е писано!", казват и отказват да се борят. Не търсят спасение.
Приятелката на Николина казва: Ти сама трябва да се спасиш! Избирай!
НО ОТ КАКВО ДА ИЗБИРА? Избира едно от едно. Спасението.

Поздрави!
цитирай
21. katan - Отново съм с твоите герои, Санде.
01.10.2012 16:29
Знам точно какво е да си на ръба.
Тогава идва ВЯРАТА, която те въздига, която прави невъзможното възможно.
На мястото, където описваш случката с поредния преглед си помислих за Вера Кочовска /Бог да Я прости!/.
По същия начин и тя е "шашнала" японската техника и специалисти.
Те я бяха признали за извънземна.
Допускам, че има свръхестествени сили, които понякога ни показват ПЪТЯ.
Случай с мен, съвсем истински и преживян преди повече от 30 години - бях задремала за секунди /това си е прецедент за мен:)/ и в тази дрямка - полубудна ми се яви една блага женска фигура и ми каза, че детето ми не е кръстено.
В този миг чух писъка му и скочих.
Детето беше паднало и си счупило ръчичката /по-късно стана ясно/.
След няколко дни бяхме на черква с двете ми деца. Аз се помолих и си запалихме свещички. Малкото и то искаше да запали, аз му казах: "Другия път".
В това време дойде жената, която продаваше свещи и попита защо не сега.
Казах й, че не е кръстено.
След малко повече от половин час излязохме с едно православно християнче повече:).
Кръстница му стана тази жена.
Така и с Николинка - с Божията помощ и нейното желание сега е стопанка на Йордан Петела, на няколко белушки и чернушки:), щастлива баба на три внучета и всичко останало.
На снимките, на фона на зеленото и цъфналото мушкато ми прилича на съвременна Мадона - на Пастушка Мадона.
Поздрави на Николинка и автора, който я направи героиня на тези два разказа.

Сега продължавам напред:))).


цитирай
22. zvezdichka - Докато не дойде изпитанието,
01.10.2012 16:54
докато не се лута и не потърси избавление от своите слабости и болести човек не може да разбере, че в него има много повече като сила на духа, която може да се изправи в даден момент и да му помогне да преодолее отчаянието. Но без вяра казва библията не е възможно да се угоди на Бога. Така и без вяра не е възможно спасение. Човек днес дава вярата си на различни неща, но важното е човек да намери истинската вяра, която може да спаси погиналото в нас и да ни даде нов поглед за нещата, за които човек си мисли, че е обречен. Радвам се, че тази жена се е докоснала до вярата, защото тя е която ще я крепи и ще й дава сили трудните моменти. Дори вярата помага на човек да се научи да лети над ежедневните неща и да обърне поглед нагоре, към Небето.
Господ да благослови вярата на тази жена и да й даде изцеление!
Поздрав и на теб Сашо за разказа!
цитирай
23. анонимен - Санде: Здравей, Катя!
01.10.2012 17:06
katan написа:
Знам точно какво е да си на ръба.
Тогава идва ВЯРАТА, която те въздига, която прави невъзможното възможно.
На мястото, където описваш случката с поредния преглед си помислих за Вера Кочовска /Бог да Я прости!/.
По същия начин и тя е "шашнала" японската техника и специалисти.
Те я бяха признали за извънземна.
Допускам, че има свръхестествени сили, които понякога ни показват ПЪТЯ.
Случай с мен, съвсем истински и преживян преди повече от 30 години - бях задремала за секунди /това си е прецедент за мен:)/ и в тази дрямка - полубудна ми се яви една блага женска фигура и ми каза, че детето ми не е кръстено.
В този миг чух писъка му и скочих.
Детето беше паднало и си счупило ръчичката /по-късно стана ясно/.
След няколко дни бяхме на черква с двете ми деца. Аз се помолих и си запалихме свещички. Малкото и то искаше да запали, аз му казах: "Другия път".
В това време дойде жената, която продаваше свещи и попита защо не сега.
Казах й, че не е кръстено.
След малко повече от половин час излязохме с едно православно християнче повече:).
Кръстница му стана тази жена.
Така и с Николинка - с Божията помощ и нейното желание сега е стопанка на Йордан Петела, на няколко белушки и чернушки:), щастлива баба на три внучета и всичко останало.
На снимките, на фона на зеленото и цъфналото мушкато ми прилича на съвременна Мадона - на Пастушка Мадона.
Поздрави на Николинка и автора, който я направи героиня на тези два разказа.

Сега продължавам напред:))).



***
Радвам се на коментара ти и на разказаното лично преживяване.
Днес сутринта на гости ми бе Николина, заедно с нейна приятелка. Прочете разказа и бе трогната, макар че аз общо взето повтарям нейните думи. Развълнува се, най-много от факта, че много хора ще прочетат нейната история и вероятно ще имат полза за самите себе си, за свои близки. Искаше да ми целува ръка, каза, че и моето появяване и божия работа. Не било случайно.

Сърдечни поздрави!
цитирай
24. анонимен - Санде: Поздрави, Звездичке.
01.10.2012 17:11
zvezdichka написа:
докато не се лута и не потърси избавление от своите слабости и болести човек не може да разбере, че в него има много повече като сила на духа, която може да се изправи в даден момент и да му помогне да преодолее отчаянието. Но без вяра казва библията не е възможно да се угоди на Бога. Така и без вяра не е възможно спасение. Човек днес дава вярата си на различни неща, но важното е човек да намери истинската вяра, която може да спаси погиналото в нас и да ни даде нов поглед за нещата, за които човек си мисли, че е обречен. Радвам се, че тази жена се е докоснала до вярата, защото тя е която ще я крепи и ще й дава сили трудните моменти. Дори вярата помага на човек да се научи да лети над ежедневните неща и да обърне поглед нагоре, към Небето.
Господ да благослови вярата на тази жена и да й даде изцеление!
Поздрав и на теб Сашо за разказа!


... Да, това е наистина автентична история за вярата и изцелението.

Права си, че обикновено хората не осъзнаваме, с какви скрити сили разполагаме и колко повече нещата зависят от самите нас.

С най-добри пожелания за храбрите пътешественици!
цитирай
25. анонимен - Санде: Николна ме помоли да ви поздравя със следното нейно стихотворение:
02.10.2012 03:00
01.10 18:51
ПРИНЦЕСА


За моя мил баща съм аз принцеса.
В живота труден единствена утеха.
Внуците и внучките за него – те са
едничка радост, гордост и разтуха.
Благодаря на татко, като и на Бога.
Закрилата безценна те за мен са.
Без тяхната любов и милост аз не мога.
На всички братя и сестри желая здраве,
и вярата в Спасителя Христос да ни помага,
на всеки да дари любов и мирно сглаве.

Николина Ангелова
Пастух 2012 г.
цитирай
цитирай
26. kasnaprolet9999 - Да, това си е чудо. Веднъж и на мен ми ...
05.10.2012 12:24
Да, това си е чудо. Веднъж и на мен ми са случи да се разхождам в отвъдното, имаше и един беловлас старец, който ме разходи с лодка по някаква река, не бе страшно.Веднъж пък ми направиха операция и ми сложиха някакво апаратче отзад на врата няколко същества в странни дрехи. Паралелният свят се грижи за някои от нас.
цитирай
27. neprosvet - Привет, Санде!
14.10.2012 08:28
Започнах да чета от там, до където бях стигнала.
Харесах разказа за Николинка, изпълнен с толкова топлота и искреност!
Желая и много здраве и вълнуващи и радостни преживявания с обичаните от не я
внуци и близки хора!
Не съм религиозна, но твърдо си вървам в Създателя-Бог. Уверена съм, че той помага на всички добронамерени хора, които истински му се помолят и имат още недовършена мисия на тази Земя. Нали Бог е любов, и ако и ние я притежаваме трябва да я отдаваме и получаваме докато ни има?!
Спирам до тук.
Поздрави за топлият, искрен разказ!
Ще се върна за да продължа нататък.
Хубави слънчеви и прекрасни дни за теб и малкото останали жители на това красиво кътче - Пастух!:)))
цитирай
28. анонимен - Санде: Поздрави, Невенке!
16.10.2012 09:32
kasnaprolet9999 написа:
Да, това си е чудо. Веднъж и на мен ми са случи да се разхождам в отвъдното, имаше и един беловлас старец, който ме разходи с лодка по някаква река, не бе страшно.Веднъж пък ми направиха операция и ми сложиха някакво апаратче отзад на врата няколко същества в странни дрехи. Паралелният свят се грижи за някои от нас.


***

Радвам се, че вярваш в чудесата. Те помагат в решителен момент и смъртоносна опасност, както сполучливо казваш "на някои".

Съдбата знае кого да пази.
цитирай
29. sande - Санде: Здравей, мила Непросвет Тронкова!
16.10.2012 09:40
neprosvet написа:
Започнах да чета от там, до където бях стигнала.
Харесах разказа за Николинка, изпълнен с толкова топлота и искреност!
Желая и много здраве и вълнуващи и радостни преживявания с обичаните от не я
внуци и близки хора!
Не съм религиозна, но твърдо си вървам в Създателя-Бог. Уверена съм, че той помага на всички добронамерени хора, които истински му се помолят и имат още недовършена мисия на тази Земя. Нали Бог е любов, и ако и ние я притежаваме трябва да я отдаваме и получаваме докато ни има?!
Спирам до тук.
Поздрави за топлият, искрен разказ!
Ще се върна за да продължа нататък.
Хубави слънчеви и прекрасни дни за теб и малкото останали жители на това красиво кътче - Пастух!:)))


***

Погледни още веднъж снимката на Николинка, направена от мен на балкона на дядовата и къща в Пастух. Тук живее с майка си, която е на 80 и не знам на колк години. Жизнена. Пийва си с мен и щерката ракийка. А Николина е спокойна, жизнерадостна ... здрава.

Намерила е хармонията между нея и останалия свят.

Снай-добри пожелания за здраве и добри чудеса!
цитирай
30. анонимен - Санде: Къде е моят скъп приятел поручик Галицин, къде са господа офицерите, медсестрите? ...
16.10.2012 09:57
Корнет Оболенски да налее вино!

Нямат ли край тези безкрайни военни мисии?
цитирай
31. sande - Санде: Интересна публикация на същата тема. Неврохирург в кома посещава Рая:
03.12.2012 09:18
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1657275
цитирай
32. sande - Някой ми праснал минус, защо ли ?
13.04.2017 09:56
Наистина, защо ли ?

Николинка е истинска. Не е измислена.

Разказаната история е истинска. Макар да изглежда фантастична, измислена.

Сигурно е някой прекален светец. А прекаленият светец и Богу не е драг.

Или е някой богохулник... Прости му, Боже.

А може да е и някой гипсиран камунист, марксист- ленинец.

Сигурно е някой караконджул. И без тях не може.

цитирай
33. sande - ПЕТ ГОДИНИ МИНАХА!
13.04.2017 10:07
Нашата героиня Николина Ангелова от село Паастух, Кюстендилско е жива и здрава. Няма здравослоовни проблеми. Щастлива е.

Поздрав от Нея и мен до Всички !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2668273
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031