Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2012 15:37 - КЛАС СТАНИ!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 12460 Коментари: 37 Гласове:
27

Последна промяна: 04.11.2012 12:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КЛАС, СТАНИ!

         На учителите от Блога! С любов!


      Всяка сутрин  ме събужда един гласовит петел. Дочуват се и други, но този е като войнишка тръба: силен, призивен, категоричен.

image

Пее от близкия хълм “Дабьето”, който доминира над селото и се вижда от всички страни.

Там е смълчаното селско Училище, в което  от 40 години няма ученици. Там е и Салона  за събрания, вечеринки и танцови забави, в който от толкова години не е стъпвал крак.

Видях училищния двор, където сме тичали като деца, влязох в класните стаи. Няма ги прозорците, няма ги вратите. Празно. И тъжно.

image


image
 

image


      А на двора срещнах дружина кокошки, водени от напет и важен петел. Стъпва важно, гордо, бдително се оглежда. Като недоверчива свекърва непрекъснато нещо мърмори,гълчи, подвиква на кокошките – бели и черни. Предупреждава ги да внимават и за най-малката опасност. Поглежда ме недоверчиво, изпитателно и за всеки случай  повежда кокошките настрани. Знае ли се кой си и какво им мислиш?

Това е Йордан Петела. Правилно сте прочели: Йордан Петела е. Така се казва.

image

Собственичката на дружинката Николина Ангелова, чиято къща е в непосрествено съседство с Училището, ми обясни: “ Този петел ми го донесе като малко петле моят братовчед от село Илия, Кюстендилско, Йордан. Затова го кръстих на негово  име, от благодарност. А петлето си научи името и се отзовава на него. Порасна, стана петел – левент, умен и интелигентен, истински водач на моите “белушки” и “чернушки”, така си ги наричам  кокошчиците, които също ми познават гласа и идват    когато ги повикам. Но е достатъчно да извика “Йордане, Йордане” и Йордан се появява, а  след него и “белушките” и “чернушките”. Интересното е, че Йордан реагира на всяка, според него, опасност и надава тревожен сигнал: “ко, ко, кооо!” Било то човек, който пристига при мен или минава покрай оградата, независимо дали е познат или непознат. Също ако минава куче, котка или някакво животно или прелита наблизо птица.”

Като бдителен бодигард е.

Казах “бодигард”, но като  гледам дружинката “белушки” и чернушки”, начело с достолепния Йордан Петела, как крачи бодро и шумно из  запустялия училищен двор,  си помислих: “А не са ли това палавите момичета и момчета от моето  детство, води ги учителят, директорът на Училището Йордан Петела?!”

Милите ми.

Ето ги идват: шумни,млади, весели!

И Училището като във вълшебна приказка се преобразява. Каквото  е сега – изоставено ... опустошено...разгромено... погрозняло ... осквернено ... /тук очите ми натежават, извинявайте/, изведнъж грейва в белота и слънчеви сияния, красиво, достолепно, примамливо! ... От разтворените прозорци излита като ято гълъби весела песничка, от едната стая, преплита се с песничката от другата стая ... Песента лети към синьото небе.

О, благодат! О, божествен благодат!

 image

image

image

А в свежата утрин, далеч преди да се покаже  лъчезарния диск на слънцето из-зад  върха на пирамидата “Градището”, чувам страстния зов на Йордан Петела:

“Ставайте,  хора, ставайте! Че имаме  хубав ден... Че имаме важна работа!”

          Пей, Йордане, пей Народен  Будителю! Пей, мили приятелю!

Пей  докато ни има. И след нас ..

 

Клас, стани!


image
 

 image

image










Гласувай:
27



1. анонимен - !
28.09.2012 15:43
!
цитирай
2. minavamottuk - Виждаш
28.09.2012 15:51
каквото си поискаш,и ни напомняш което искаме да забравим,Санде!Поздрави на Пастух!
цитирай
3. анонимен - Санде: Поздравявам всички, прочели краткия разказ за Йордан Петела - реквием за българското училище, за българското село, за ...
28.09.2012 16:03
... за България! Поздравявам Всички с Екинокс, Равноденствие на Жан Мишел Жар.

Поздравявам и всички, които няма да го прочетат, защото са много заети - с бизнес, с преследване на близки и далечни цели, или просто не им се четат ... глупости.

Нищо не е последно. Животът продължава. Това ни казва Жан Мишел Жар.

Поздрави на моята съселянка Николина
цитирай
4. mariniki - вълнуващо...
28.09.2012 16:04
Санде, приятелю...
прочетох през сълзи... за жалост
истинно.. топъл поздрав
за теб..
цитирай
5. анонимен - Прекрасен постинг, Санде! На...
28.09.2012 16:19
Прекрасен постинг, Санде!
Наздраве!
цитирай
6. pevetsa - БЛАГОДАРЯ!
28.09.2012 16:37
БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!
цитирай
7. анонимен - Санде: Сърдечни поздрави, непознат приятелю!
28.09.2012 16:41
анонимен написа:
!


***
И аз нямам думи. Колкото ми останаха ги събрах около Йордан Петела, за да ви разкажа за едно българско училище.

Всички знаем, че не е само това в Пастух.
цитирай
8. анонимен - Здравей, Мария!
28.09.2012 16:44
mariniki написа:
Санде, приятелю...
прочетох през сълзи... за жалост
истинно.. топъл поздрав
за теб..


***
Радвам се , че те е развълнувало написаното за училището в Пастух и неговите днешни обитатели.

Поздрави и най-добри пожелания!
цитирай
9. анонимен - Санде: За мен е чест, Валери, че посети училището в Пастух и неговите ученолюбиви ученици!
28.09.2012 16:46
kapitannemo написа:
Прекрасен постинг, Санде!
Наздраве!


***
Поздрави и нови поетически вдъхновения и открития!
цитирай
10. анонимен - Санде: Благодаря ти, че мина от тук!
28.09.2012 16:49
minavamottuk написа:
каквото си поискаш,и ни напомняш което искаме да забравим,Санде!Поздрави на Пастух!


***
Колкото и да искаме, не можем да забравим тези неща. Те тичат по петите ни.

Поздрави и сърдечни пожелания за много радостни мигове!
цитирай
11. анонимен - Санде: И аз ти благодаря, приятелю Алекс, че дойде от другия край на България, за да видиш ...
28.09.2012 16:57
pevetsa написа:
БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!


***
... за да видиш моето училище.

Поздрави!
цитирай
12. stela50 - Прекрасен постинг, Санде ... чете се със сърцето
28.09.2012 18:15
и със сълзи в очите вълнуващият разказ ...
Мило и тъжно, бодро и носталгично, разочаровано
и оптимистично звучи историята за старото училище
и спомените от изминали години...
Поздрави и благодарности !
цитирай
13. tota - Санде,
28.09.2012 20:04
Никой не би останал равнодушен пред картината, която си описал - вместо звъна на училищния звънец, гласът на петела Йордан оглася селцето Ви. Вместо детска глъч, смях и песни - кокошките се надбягват в двора, покрай училището...Но още по тъжна е опустошената сграда, която пази спомена за живота в нея...
Тъжна е нашата действителност, но не бива да виним само превратностите на времето и последиците от тях, за нея. Самите ние - хората не сме на мястото си ...Гледам снимките и недоумявам - липсват прозорците, чиновете, дъските...къде ли са отишли? Нима тези, които са ги взели не ги е заболяло...Та това е родното им училище - то е храм, пред който се благоговее...
Защо не е помислено да се съхрани сградата така както е била? Да се запази една класна стая, а в останалите помещения да се уреди музейна сбирка. Паметта да е жива... За съжаление
не всяко поколение е на висота - едните градили, другите, допуснали да се съсипе съграденото...
Такава тъжна съдба имат училищата в много населени места. Без училище и без църква постепенно си отива и селото...Българското село ...на къде сме без него?

Поздрави!!
цитирай
14. анонимен - Санде: Зарадваха и ме стоплиха думите ти, Таня ...
28.09.2012 20:40
stela50 написа:
и със сълзи в очите вълнуващият разказ ...
Мило и тъжно, бодро и носталгично, разочаровано
и оптимистично звучи историята за старото училище
и спомените от изминали години...
Поздрави и благодарности !


***
Истината не трябва да се спестява, колкото и неудобна да е. Като в огледало в нея ще видим и себе си, и времето в което живеем.

Сърдечни поздрави от Пастух!
цитирай
15. анонимен - Санде: Горчивите ти думи, Ати, дописват разказа за съдбата на селското училище ...
28.09.2012 20:51
tota написа:
Никой не би останал равнодушен пред картината, която си описал - вместо звъна на училищния звънец, гласът на петела Йордан оглася селцето Ви. Вместо детска глъч, смях и песни - кокошките се надбягват в двора, покрай училището...Но още по тъжна е опустошената сграда, която пази спомена за живота в нея...
Тъжна е нашата действителност, но не бива да виним само превратностите на времето и последиците от тях, за нея. Самите ние - хората не сме на мястото си ...Гледам снимките и недоумявам - липсват прозорците, чиновете, дъските...къде ли са отишли? Нима тези, които са ги взели не ги е заболяло...Та това е родното им училище - то е храм, пред който се благоговее...
Защо не е помислено да се съхрани сградата така както е била? Да се запази една класна стая, а в останалите помещения да се уреди музейна сбирка. Паметта да е жива... За съжаление
не всяко поколение е на висота - едните градили, другите, допуснали да се съсипе съграденото...
Такава тъжна съдба имат училищата в много населени места. Без училище и без църква постепенно си отива и селото...Българското село ...на къде сме без него?

Поздрави!!


***
Поздравявам те с едно от любимите ми стихотворения на тази тема. За Петревене се отнася, но и за Пастух, а и за стотици залязващи български села.

СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев

цитирай
16. анонимен - Санде: Това е картината в Община Невестино. Данните са от 2008 година. Броят на жителите се стопява непрекъснато и драстично.
28.09.2012 21:05
Населени места в община Невестино

(15.12.2008)

Невестино - 647 души
Ваксево - 592 души
Четирци - 189 души
Рашка гращица - 180 души
Еремия - 180 души
Друмохар - 166 души
Неделкова гращица - 146 души
Лиляч - 134 души
Пелатиково - 133 души
Тишаново - 101 души
Долна Козница - 100 души
Згурово - 97 души



Църварица - 67 души
Пастух - 65 души
Мърводол - 61 души
Страдалово - 61 души
Илия - 60 души
Кадровица - 53 души
Смоличано - 35 души
Раково - 32 души
Длъхчево-Сабляр - 23 души
Ветрен - 15 души
Чеканец - 0 души

Население

3 148 души (15.12.2008)

Етнически състав

(2001)

99.1% - българи
цитирай
Изтрий
цитирай
17. yuliya2006 - ДНЕС ИДВАМ В ТВОЯ МЪДЪР ДОМ ПРИЯТЕЛЮ ...
28.09.2012 22:16
ДНЕС ИДВАМ В ТВОЯ МЪДЪР ДОМ ПРИЯТЕЛЮ И ТИ СЕ ПОКЛАНЯМ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
18. 4aiotgluhar4e - Санде, стана ти навик да ме разплакваш!!!
28.09.2012 22:57
Трудно ми е да изроня от клавиатурата каквото и да било. Представям си как си го писал и се сещам какво ти е било...
http://youtu.be/r3YTyH9iTKA
цитирай
19. анонимен - Санде: Джулия, красавице, както казва Пеню Пенев ...
28.09.2012 23:06
... "Недей разплаква моето сърце."
цитирай
20. анонимен - Санде: Здравей, Чайче!
28.09.2012 23:20
4aiotgluhar4e написа:
Трудно ми е да изроня от клавиатурата каквото и да било. Представям си как си го писал и се сещам какво ти е било...
http://youtu.be/r3YTyH9iTKA


***
Ще видя приложението. Благодаря ти, землячке мила.

Трудно се пишат тези неща, права си. Това е като самобичуване, като поглед в огледалото - с отчаяние.

Поздрави!
цитирай
21. hopfen - Ех, Санде, Санде
29.09.2012 00:03
друго нямаше ли какво да напишеш, бе братко...
Този петел още канти в главата ми и всичко ми горчи....
За миналите дни, за класовете които ставаха, но не оставаха по родните си места, за тези, които някога ще стават- много ми се иска да бъде така:
Наздраве!
цитирай
22. анонимен - Санде: . hopfen, Болярине царски, Наздраве!
29.09.2012 00:17
Сипи си една ракийка, братко, отлей малко на земята и кажи още веднъж: Наздраве!

Заедно с мене.

Поздрави!
цитирай
23. kasnaprolet9999 - Тъжно и мило ми стана за твоите мл...
29.09.2012 00:23
Тъжно и мило ми стана за твоите младежки спомени, не можем да върнем времето назад, но е хубаво да си спомняме за стойностните неща в живота. Поздрави!!!
цитирай
24. sande - Санде: Невенке, не тъгувай! Това е живота.
29.09.2012 00:46
Така е в "прекрасния и гневен свят", както казва Андрей Платонов.

Слънчеви поздрави!
цитирай
25. martiniki - Да, живот. Нека дълго възвестява утрото петелът :)
29.09.2012 01:26
Хубав ден!
цитирай
26. sande - Санде: Добро утро, Дора!
29.09.2012 06:21
Радвам се на посещнието ти и ти пожелавам красиви есенни дни.
цитирай
27. mrazekoff - И, аз мога да напиша разказ
29.09.2012 08:00
голям и покъртителен за това, което е останало от нашето УЧИЛИЩЕ.
Те са били 3, а сега няма нито едно, а сме на по-малко от 15 километра от града - от Русе....
Друг е въпроса какво се учи сега в училищата.
Как не се пишат двойки, как се "преминават" учениците от клас в клас и накрая излизат полуграмотни, неможещи да четат гладко един нормален текст...
Ако някога в България има война, то тя трябва да е да българското училище и образование.
И, тази война трябва да има един единствен победител - УЧИЛИЩЕТО!
Отнемането на училището е отнемане на живота, защото в миналото то е било най-важното място - родилния дом на просперитета на една нация...
А, сега??????
Йордан петела!!!!!!
Сърцето ми плаче....:(
цитирай
28. syrmaepon - Чудно написано!
29.09.2012 09:13
И все пак,има надежда,че едни деца ще преоткрият това скрито щастие и ще изберат да се върнат )))) А училището ще дочака - щом си има такъв напет пазител )))
цитирай
29. анонимен - Санде: Напиши го този разказ, приятелю Стефане, за твоето училище ...
29.09.2012 11:25
mrazekoff написа:
голям и покъртителен за това, което е останало от нашето УЧИЛИЩЕ.
Те са били 3, а сега няма нито едно, а сме на по-малко от 15 километра от града - от Русе....
Друг е въпроса какво се учи сега в училищата.
Как не се пишат двойки, как се "преминават" учениците от клас в клас и накрая излизат полуграмотни, неможещи да четат гладко един нормален текст...
Ако някога в България има война, то тя трябва да е да българското училище и образование.
И, тази война трябва да има един единствен победител - УЧИЛИЩЕТО!
Отнемането на училището е отнемане на живота, защото в миналото то е било най-важното място - родилния дом на просперитета на една нация...
А, сега??????
Йордан петела!!!!!!
Сърцето ми плаче....:(


***
Както видя, аз моето съм го оставил на Йордан Петела.

Поздрави!
цитирай
30. анонимен - Санде: Привет, Сирме!
29.09.2012 11:29
syrmaepon написа:
И все пак,има надежда,че едни деца ще преоткрият това скрито щастие и ще изберат да се върнат )))) А училището ще дочака - щом си има такъв напет пазител )))


***
И аз искам да бъда оптимист като теб за бъдещето на селските училища , но статистиката малко ме отчайва ... Но здраве да е!
цитирай
31. mrazekoff - Не е проблем да го напиша този разказ
29.09.2012 14:45
анонимен написа:
mrazekoff написа:
голям и покъртителен за това, което е останало от нашето УЧИЛИЩЕ.
Те са били 3, а сега няма нито едно, а сме на по-малко от 15 километра от града - от Русе....
Друг е въпроса какво се учи сега в училищата.
Как не се пишат двойки, как се "преминават" учениците от клас в клас и накрая излизат полуграмотни, неможещи да четат гладко един нормален текст...
Ако някога в България има война, то тя трябва да е да българското училище и образование.
И, тази война трябва да има един единствен победител - УЧИЛИЩЕТО!
Отнемането на училището е отнемане на живота, защото в миналото то е било най-важното място - родилния дом на просперитета на една нация...
А, сега??????
Йордан петела!!!!!!
Сърцето ми плаче....:(


***
Както видя, аз моето съм го оставил на Йордан Петела.

Поздрави!


и то не за едно, а за две училища.
Едното в което съм учил и сега е изрисувано с драсканици - пусто и самотно. Само по избори хората го навестяват, защото в него има две избирателни секции.
Другото - бивше училище, впоследствие - здравна служба с родилен дом, където съм роден и аз, а сега случайнозабогатели "бизнесмени" си го прехвърлят от ръка на ръка и с неясно бъдеще ....
цитирай
32. yotovava - :)))))))))))
29.09.2012 20:45
А в свежата утрин, далеч преди да се покаже лъчезарния диск на слънцето из-зад върха на пирамидата “Градището”, чувам страстния зов на Йордан Петела:
цитирай
33. анонимен - Санде: Поздрави, Валя!
29.09.2012 21:50
Докато Йордан Петела ни събужда със своя страстен и възторжен зов, нищо не е загубено. Имаме още шансове.
цитирай
34. katan - Санде, Санде!
01.10.2012 11:50
Умееш да разплакваш, да предизвикваш усмивка и много, много размишления като истински разказвач.
Все още ми е "стиснато гърлото", макар това да го чета за втори път.
Преди време ти бях написала някъде за "реквием на българското село".
И този твой реквием за БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ въобще е в твоя си типичен САНДЕВСКИ стил.
Снимките от празната училищна стая през прозореца без рамки и стъкла са все едно картина на Салвадор Дали.
Училишният звънец накрая все пак вдъхва оптимизъм и надежа, че някой ден, НЯКЪДЕ /не в Пастух:(/ може да зазвъни и събере малки-любознайковци в класна стая, с "КЛАС СТАНИ!"
Тогава ми става малко мъчно за Йордан Петела и неговите белушки и чернушки:), че ще трябва да освободят "терена":), но ... това е животът.
Поздрави, скъпи Санде!
/До съвсем скоро в следващия ти постинг:)/.
цитирай
35. sande - Санде: Пастух ще стане курортно селище, а Йордан Петела все ще си пее ...
02.10.2012 11:57
Деца от различни краища ще идват тук на курорт, риболовците на риболови така ще продължава живота ...

А училището ще бъде само спомен.

Сърдечни поздрави, Катя! Благодаря за вниманието, чудесния ти коментар.
цитирай
36. анонимен - CTZZTpmcpI
30.10.2012 08:20
gBmr8N <a href="http://xpwqbawexape.com/">xpwqbawexape</a>, [url=http://fhwxkbmerxda.com/]fhwxkbmerxda[/url], [link=http://bskblwnmifon.com/]bskblwnmifon[/link], http://owjjeaqkhcuq.com/
цитирай
37. анонимен - zItmoUNtpJYVAaSkPnC
03.11.2012 03:38
7hOg9l <a href="http://eorblznoomuy.com/">eorblznoomuy</a>, [url=http://fodwsihnbxvk.com/]fodwsihnbxvk[/url], [link=http://eyyhlrsxboub.com/]eyyhlrsxboub[/link], http://nzwtadsvidvf.com/
цитирай
38. анонимен - swgrdSXigkwLYbuq
06.11.2012 03:05
C8pyV3 <a href="http://fttehapzlgdj.com/">fttehapzlgdj</a>, [url=http://nrfzreqvltmi.com/]nrfzreqvltmi[/url], [link=http://kdkxuyzvibtl.com/]kdkxuyzvibtl[/link], http://fokrkrpxagap.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2668362
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031