Прочетен: 21380 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2012 22:33
ЗОРБА ОТ БОБОВ ДОЛ
В памет на Венцислав Делибалтов
На старата автобусна спирка на “Възраждане” в София срещнах моя стар приятел Венцислав Делибалтов. Веднага забелязах, че Венци е “ на градус”. Приближава се като перест облак, плещест, наведен леко напред,носи се като платноходка, подухвана от вятъра...Веждите му са сключени, устремен и забързан е, все едно всички, събрани тук,около автобусите, него очакват, за да тръгнат.
Вижда един познат таксиметров шофьор и му подвиква гърлено:
- Приятел, така като ни гледаш, бе, с тоя апапин тука,двамата,може ли, бе, да ни подхвърлиш, бе, до Станкето?
Мъжът отговаря с готовност:
- Елате с мен, тръгваме.
Отзад, откъм Министерстовото на земеделието е паркирана колата му. Тръгваме.
- Бе, от обед , та до сега ,бе, се черпихме с едни, бе, приятели от, бе, от Кремиковци. ... Бе, убави хора. Бачкатори... Бе,убаво си прекарахме... Само дето си забравих , бе, у кръчмата,бе,сланинката...Знаеш,обичам,бе, сланинка... Бе, това е най-хубавото мезе, бе, за вино ... бе, с лют , бе, пипер и шарена сол.
- Защо не се върнеш да си я вземеш? – казвам.
- Аз, бе, никога, бе, назад, бе, не поглеждам! ... Бе, само напред. .. Знам,че ми се, бе, донесе. Досега нищо,бе, не съм губил. Бе, каквото и бе, да загубя, бе, донесе ми се, бе, дома.
Венци има говорен дефект по рождение, нещо като заекване.С този странен словоред Венци камуфлира дефекта си. От тук е това “бе”, което изпъстра речта му по един чуден, но симпатичен начин. Особено като имате пред вид неподражаемата му интонация.
С Венци ни запозна моят приятел, поета Велин Георгиев, журналист в окръжния вестник “ Звезда” в Кюстендил.
Спомням си като днес огромната му лапа, с която ми стисна ръката и се представи:
- Аз съм, бе, Венцислав, бе, Делибалтов, бе, от Бобов дол!
Оказа се, че сме колеги. Аз съм редактор в градския вестник в Станке Димитров /сега Дупница/ “Дупнишка комуна”, а той е главен редактор на вестник “Миньорси зов” в Бобов дол. Покрай Велин започнахме да се срещаме често, а и поне един път в месеца в градската печатница, където се печатаха вестниците ни.
Венци бе човекът-вестник!Сам подготвяше ежемесечното издание, сам написваше всички материали за вестника: уводни статии, коментари по различни актуални за мината въпроси, репортажи, очерци,интервюта, хроника, спорт, хумор, културна страница. И всичко това – с ярки, атрактивни заглавия, със жив, естествен, близък на миньорите език, придружено с хубави фотоснимки.
Сам подреждаше плана на страниците на вестника, сам коригираше материалите. Сам получаваше тиража на вестника и го предаваше на будката за вестници в града. Винаги навреме.
Когато през 1961 година се запозна с бъдещия си, незаменим приятел Велин, който току-що се бе върнал от младежките бигади в Съветския съюз, веднага го представи на миньорите със специален подлистник с негови стихотворения. Със снимка на Велин, с брадичка и таке – тогава доста предизвикателно. А стиховете! ... Те бяха като камък, хвърлен в блатото .. Остри, полемични, дисидентски, атакуващи соцпорядките, двоинствения морал. В едно от тях гневния поет се заканваше от името на работниците на властниците, гръмогласно: “С един юмрук ще ви докажа кой съм аз! “
Стиховете се превърнаха в събитие, коментираха се широко. Предизвикаха и обсъждане в ОК и ГК на БКП в Кюстендил и Бобов дол. Окръжният вестник “Звезда” публикува редакционна статия със многозначителното заглавие “Чий глашатай е вестник “Миньорски зов?”, имаше реакция и в органа на СБП “Литературен фронт”. И двамата бяха наказани с последно предупреждение за уволнение.
По този повод Венци направи следното обобщение:
- Вельо, ясно е, че ние тоя свят няма да можеме да го оправиме, но да си загубиме хубавата работа – това е сигурно!
- Което е сигурно, сигурно е. Това го можем, види се. – потвърди Велин.
Така продължи това приятелство: бурно, метежно, бохемско. Видят ли се в Бобов дол, Кюстендил или в Станкето, значи следва маратон от безкрайни запивки
и разпивки, веселби и разговори.Появи ли се единия или двамата – това е знак за празник! Знае се кога и къде се започва, но никога не се знае кога и къде ще се завърши.Понякога в градското управление на милицията, народната.
Несекващите бохемски приключения на двамата приятели, обаче, не станаха причина нито веднъж да не изпълняват по един талантлив начин задълженията си като журналисти. Специално за Венци ще кажа, че неговите кореспонденции от Мини-Бобовдол имаха постоянно място на страниците и на “Звезда”,както и в предаванията на Радио “Благоевград”.А от време –навреме името на Венци Делибалтов се появаше и по националните медии. Невероятна работоспособност! Кога намираше време да пише този човек, като го виждаха постоянно по кръчмите и ресторантите в трите града? Остава си тайна.
Когато се събирахме тримата или четиримата / към нас се присъединяваше и съдята, а по-късно адвокат в Градския съд в Станке Димитров /Дупница/ Седеф Соколов. А Венци, често се провикваше:
- Абе, бе, Велине, абе, ако ние с тебе, бе, издадеме нашите, бе , “Избрани гафове”, бе у колко тома требе,бе, да ги издадеме?
На което Велин отговаряше с повдигане на рамене и усмивка:
- Не знам, Венци. Сигурно много, ще надминеме “колегата” Достоевски.
- Бе, спомняш ли си, кога, бе, бехме решили , бе, да нападнеме управлението на милицията в Кюстендил, бе да освободиме, бе Биньо , бе Иванов. Бе, за нещо, бе, арестуван. А това, бе, копеле, бе как успея да им избега? Бе, как успея, бе, да прескочи, бе два метра, бе, ограда, и това, бе с болната, бе, ръка, бе, сакатата?
- Спомням си, спомням си – казва Велин.
- А спомняш ли си, бе, как веднъж пихме от 12 на обед до 12 през нощта в ресторант “Волга”, бе, у Благоевград? И накрая леви, леви, та у Федя Яков, бе посред нощ. А той така се зарадва като ни виде, че като рипна, че каде се отнесе тоя македонец от Берово, че като донесе от мазето цело буре с цръвено мелнишко вино на третио етаж и го стовари на масата. Бе, и сега се чудя: бе как успея, бе, сам да го донесе, бе, това буре?! ... И ние си пиеме цела нощ от чепо... До сабаале. ... Бе чудна работа!? Бе никой, бе не беше , бе пиян! Бе, жена му на Федя се зачуди? Бе, вие сте некакви змеьове, бе, такви нема вече”, вика. А най-чудното бе, че на другия ден, бе ние тримата, бе, едва успеяхме, бе до го свалиме това буре, бе, доле у мазето. Тримата!? Бе, направо се узорихме!
***
Сигурно ще ме попитате: Защо ви разказвам всичко това? Може би не ви интересува.
Та помислете си: всеки от вас има хора, които никак, ама никак, не може да забрави. Не може да изостави.Даже да решите да ги изоставите – те не ви изоставят.
Не е ли така?
Така както си минавате през живота, през “преброените си дни”, както казва Велин Георгиев, с вас и до вас вървят и други хора – близки, приятели, някои от тях не са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек.
Тези хора не умират.Те ви карат да не се съгласявате със смъртта.Даже да умрем, пак ще сме заедно.
Така и с Венци.
А защо Зорба? Прилича на знаменития грък. И външно, и по характер, и по философията му към живота, и по несломимото му жизнелюбие... А и по танца... Венци знае този танц. И е гледка, невероятна и затаяваща дъха, да го видиш в късни часове как танцува знаменитото сиртаки на Зорба, как пристъпва гордо, как прикляка, как докосва пода, как се изправя...Хоп!... Хоп! Отново!...Сега напред!... Хоп!...Хоп! ...Ех!
***
Нещо забравихме ли?
Ами сланинката. Сланинката забравихме в софийската кръчма.
Прав беше Венци. Донесоха му я в следващите дни – у дома, в Бобов дол. Приятели.
Greek Zorba Alexis Zorbas
http://www.youtube.com/watch?v=2AzpHvLWFUM
Zorba"s Dance in colour version 2 from the film Zorba the Greekhttp://www.youtube.com/watch?v=LL4UYNZ22-A&feature=related
Тагове:
Естонският посланик посети Благоевград
Нова услуга улеснява жителите на Благоев...
10.04.2012 19:44
Оказва се, че в България фамилното име Делибалтов се среща често. Много са Делибалтовите в България.
Ако потърсите на "гугъл" това име, от Бобовдол се появява изключително името на Борислав Делибалтов или по-известен с името Борис Дали. Популярен изпълнител на народни песни.
А за Вннцислав Делибалтов - нищо. До днес.
Така и с Венци
ТОВА СА ТЕ ЯРКИ..ДРЪЗКИ..ВОЛНИ..И ГИ НОСИМ С НАС..
ВИНАГИ МЕ КАРАШ ДА СЕ УСМИХВАМ..ВИНАГИ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
...Така както си минавате през живота,с вас и до вас вървят и други хора – близки, приятели, някои от тях не са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек...
Зорба и танцът са сякаш свързани с историята за Венци ...
Поздрави !
11.04.2012 06:33
***
Хубава седмица и хубави Велики Великденски празници!
11.04.2012 06:37
Така и с Венци
ТОВА СА ТЕ ЯРКИ..ДРЪЗКИ..ВОЛНИ..И ГИ НОСИМ С НАС..
ВИНАГИ МЕ КАРАШ ДА СЕ УСМИХВАМ..ВИНАГИ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
***
И талантлива.
...Така както си минавате през живота,с вас и до вас вървят и други хора – близки, приятели, някои от тях не са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек...
Зорба и танцът са сякаш свързани с историята за Венци ...
Поздрави !
***
Такива хора хора не умират, не само героите от паметниците.Те ни карат да не се съгласяваме със смъртта. Да търсим тяхното рамо.
Поздрави, Таня!
"... Венци знае този танц. И е гледка, невероятна и затаяваща дъха, да го видиш в късни часове как танцува знаменитото сиртаки на Зорба, как пристъпва гордо, как прикляка, как докосва пода, как се изправя...Ех!"
Образно, красиво...сякаш душата му пее, завладяна от музиката в нея и хармонията! Човек обикновен, от плът и кръв…и различен, заради жизнелюбието му.
Светла да е паметта на Венцислав Делибалтов!!
Докато не си отидат, отидат ли си веднъж, нещо тежко сляга в душите ни, Санде, един такъв човек загубихме миналата година... и някак не ни се говори за него.
Валя
Той е автентична част от този народ, населяващ равнината и хълмовете й. Святка като антрацит и излъчва топлина, огън от сърцето си.
11.04.2012 07:58
Докато не си отидат, отидат ли си веднъж, нещо тежко сляга в душите ни, Санде, един такъв човек загубихме миналата година... и някак не ни се говори за него.
Валя
***
Докато са живи, все се въздържаме да им кажем колко ги обичаме и колко са те важни за нас, а пък когато вече ги няма е загубен вече смисъла за добрата дума.
Поздрави и най-добри пожелания за добро настроение през Великите Великденски празници!
Поздравявам те !
11.04.2012 09:04
11.04.2012 11:34
11.04.2012 16:46
Прочетох с удоволствие!
Благодаря ти Санде!
Светли Великденски празници!
Поздрави!
***
Радвам се, че прочете разказа за Венцислав Делибалтов, бе, от Бобовдол.
***
Споделям напълно коментара ти и те поздравявам!
11.04.2012 17:31
Прочетох с удоволствие!
Благодаря ти Санде!
Светли Великденски празници!
Поздрави!
***
А мрежата на 21-ви век нека стане техен дом, или убежище някакво. Какво друго можем да направим, наистина?
Благодаря за споделеното!
Светли празници! :))
Сътрудничех като студентка към радиото и що спомени имам - все са ярки, а случките - странни и невероятни...
Да, има хора, които не можем да забравим...
Поздрави за човещината, с която са пълни разказите ти!
Благодаря за споделеното!
Светли празници! :))
***
Всички добри думи и светли чувства отнасям към Зорба от Бобовдол - знаменития приятел Венцислав Делибалтов. И към онези мили и незабравими хора, които не са вече между нас, но са с нас.
Сътрудничех като студентка към радиото и що спомени имам - все са ярки, а случките - странни и невероятни...
Да, има хора, които не можем да забравим...
Поздрави за човещината, с която са пълни разказите ти!
***
Казала си щедро всичко.
С най-сърдечни пожелания за весели и благословени Велики Великденски празници за теб и близките ти хора!
Винаги разказваш толкова истински и топло.Благодаря и светли празници!
Сърдечни поздрави!:)
12.04.2012 19:09
Винаги разказваш толкова истински и топло.Благодаря и светли празници!
***
Весели Велики Великденски празници!
Сърдечни поздрави!:)
***
Благодаря ти за добрите думи и за поздравленията!
На теб и близките ти изпращам най-добрите си благопожелания за Празниците!
13.04.2012 12:16
14.04.2012 18:21
***
Защото тези хора като Венци са много, много живи. Бе, направо не умират.
Поздрави за Великия Празник!
14.04.2012 18:32
***
С пожелание за здраве, верни приятели, любов и много празници от календара и още повече - извън календара!
15.04.2012 12:29
15.04.2012 14:12
***
Поздрави, Поете Македонски!
15.04.2012 16:04
С най-добри пожелания за теб и близките ти хора.Здраве, стабилност, любов и много празници!
сега знам, ще идвам да чета твоята книга на живота, такъв какъвто е - тъжен, но велик,скоростен, но запомнящ се...при теб ухае на приятелство и онази исконна мъдрост - милостта,
щом познаваш Велин, значи знаеш какво значи да те брулят бурите и да останеш достоен ...
ще ти благодаря за разказа с една дума, която особено обичам - СПОЛАЙ ТИ,
бъди жив и здрав! и нека винаги звучи гласът в танца на Бобовдолският Зорбас - Венцислав Делибалтов................мир на душата му,
21.04.2012 19:39
Сполай ти.
21.04.2012 20:04
Защо!
А на Федя от Берово ли му е семката, бре, не знаех да има комити и със семитски корени :)))
Изпокъсах си струните
на сърцето, но ви възпях...
Вече сбогом на думите.
И на всичко, свързано с тях.
Велин Георгиев
Радвам се, че ги познаваш тези "образи невъзможни".
Велин е от Крупник. А Федя Яков - по потекло от Берово. Стана дума за това веднъж, тъй като и моите по линия на майка ми са преселници от Берово в Долна Козница.
С най-добри пожелания към теб!
02.05.2012 10:32
Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.
Поздрави!
03.05.2012 10:25
Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.
Поздрави!
03.05.2012 23:13
Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.
Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))
Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.
Поздрави!
***
В кои книжарници се продава? В Банкя може ли да се нмери. Аз сега съм в Пастух.
Както знаеш тук им една централна и няколко частни библиотеки, но книжарница няма.
ПОЗДРАВИ!
Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.
Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))
***
Споделям тези скъровени думи и те поздравявам с хора на птиците, жабите и едно врабче солист!!
Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.
Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))
***
Споделям тези скъровени думи и те поздравявам с хора на птиците, жабите и едно врабче солист!!
И наистина до видело не можах да заспя... Боже, колко искам да си поджапам из реката!
Лека нощ. Този път.
жива...и още малко... някак по-щастлива...
31.05.2012 17:03
За змейовете, който не знаят умора и за оная сланинка в която се крие даже и работоспособноста, за теб Човека, който не забравя приятелите си:
Наздраве!
18.06.2012 12:31
Ние ще отидем при тях.
Но засега не бързаме.
Да си пием бирата и да ги спомняме.
20.06.2012 21:21
Те ще ги видят.