Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2012 18:23 - Зорба от Бобов дол
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 21361 Коментари: 56 Гласове:
35

Последна промяна: 11.04.2012 22:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗОРБА ОТ БОБОВ ДОЛ


В памет на Венцислав Делибалтов

 

     На  старата автобусна спирка на “Възраждане” в София срещнах моя стар приятел Венцислав Делибалтов.  Веднага забелязах, че Венци е “ на градус”. Приближава се като перест облак,  плещест, наведен леко напред,носи се като платноходка, подухвана от вятъра...Веждите му са сключени, устремен  и забързан е, все едно всички, събрани тук,около автобусите, него очакват, за да тръгнат.

    Вижда един познат таксиметров шофьор и му подвиква гърлено:

    - Приятел, така  като ни гледаш, бе,  с тоя апапин тука,двамата,може ли, бе,  да ни подхвърлиш, бе, до Станкето?

    Мъжът отговаря с готовност:

    - Елате  с мен, тръгваме.

    Отзад, откъм Министерстовото на земеделието е паркирана  колата му. Тръгваме.

    - Бе, от обед , та до сега ,бе, се черпихме с едни, бе,  приятели от, бе,  от  Кремиковци. ... Бе, убави хора. Бачкатори... Бе,убаво си прекарахме... Само дето си забравих , бе, у кръчмата,бе,сланинката...Знаеш,обичам,бе,  сланинка... Бе, това е най-хубавото  мезе, бе, за вино ... бе, с лют , бе, пипер и шарена сол.

    - Защо не се върнеш да си я вземеш? – казвам.

    - Аз, бе, никога, бе, назад, бе,  не поглеждам! ... Бе, само напред. .. Знам,че ми се, бе,  донесе. Досега нищо,бе, не съм губил. Бе, каквото и бе, да загубя, бе, донесе ми се, бе, дома.

    Венци има говорен дефект по  рождение, нещо като заекване.С този странен словоред Венци камуфлира дефекта си. От тук е това “бе”, което изпъстра речта му  по един чуден, но симпатичен начин. Особено като имате пред вид неподражаемата  му интонация.

    С Венци ни запозна моят приятел, поета Велин Георгиев, журналист в окръжния вестник “ Звезда” в Кюстендил.

    Спомням си като днес огромната му лапа, с която ми стисна  ръката и се представи:

     - Аз съм, бе, Венцислав, бе, Делибалтов, бе, от Бобов дол!

    Оказа се, че сме колеги. Аз съм редактор в градския вестник в Станке Димитров /сега Дупница/ “Дупнишка комуна”, а той е главен редактор на вестник “Миньорси зов” в Бобов дол.  Покрай Велин започнахме да се срещаме  често, а и поне един път в месеца в  градската печатница, където се печатаха вестниците ни.

    Венци бе човекът-вестник!Сам подготвяше ежемесечното издание, сам написваше всички  материали за вестника: уводни статии, коментари по различни актуални за мината въпроси, репортажи, очерци,интервюта, хроника, спорт, хумор, културна страница. И всичко това – с ярки, атрактивни заглавия, със жив, естествен, близък на миньорите  език, придружено с хубави фотоснимки.

    Сам подреждаше плана на страниците  на вестника, сам коригираше материалите. Сам получаваше тиража  на вестника и го предаваше на будката за вестници в града. Винаги навреме.

    Когато през 1961 година се запозна с бъдещия си, незаменим приятел Велин, който току-що се бе върнал от младежките бигади в Съветския съюз, веднага го представи на миньорите със специален подлистник с негови стихотворения. Със снимка на Велин, с брадичка и таке – тогава доста предизвикателно. А стиховете! ... Те бяха като  камък, хвърлен в блатото .. Остри, полемични, дисидентски, атакуващи соцпорядките, двоинствения морал. В едно  от тях гневния поет се заканваше от името  на работниците на властниците, гръмогласно: “С един юмрук ще ви докажа кой съм аз! “

    Стиховете  се превърнаха в събитие, коментираха се широко. Предизвикаха и обсъждане в ОК и ГК на БКП в Кюстендил и Бобов дол. Окръжният вестник “Звезда” публикува редакционна статия със многозначителното заглавие “Чий глашатай е вестник “Миньорски зов?”, имаше реакция и в органа на СБП “Литературен фронт”. И двамата бяха наказани с последно предупреждение  за уволнение.

    По този повод Венци направи следното обобщение:

    - Вельо, ясно е, че ние тоя свят няма да можеме да го оправиме,  но да си загубиме хубавата работа – това е сигурно!

    - Което е сигурно, сигурно е. Това го можем, види се. – потвърди Велин.

    Така продължи това приятелство: бурно, метежно, бохемско. Видят  ли се в Бобов дол, Кюстендил или в Станкето, значи следва маратон от безкрайни запивки

и разпивки, веселби и разговори.Появи ли се единия или двамата – това е знак за празник! Знае се кога и къде се започва, но никога не се знае кога и къде ще се завърши.Понякога в  градското управление на милицията, народната.

    Несекващите бохемски приключения на двамата приятели, обаче, не станаха причина нито веднъж да не изпълняват по един талантлив начин задълженията си като журналисти. Специално за Венци ще кажа, че  неговите кореспонденции от Мини-Бобовдол имаха постоянно място на страниците  и на “Звезда”,както и в предаванията на Радио “Благоевград”.А от време –навреме името на Венци Делибалтов се появаше и по националните медии. Невероятна работоспособност! Кога  намираше време да пише този човек, като го виждаха постоянно по кръчмите и ресторантите в трите града? Остава си тайна.

    Когато се събирахме тримата или четиримата / към нас се присъединяваше и съдята, а по-късно адвокат в Градския  съд в Станке Димитров /Дупница/ Седеф Соколов. А Венци, често се провикваше:

    - Абе, бе, Велине, абе, ако ние с тебе, бе, издадеме нашите, бе , “Избрани гафове”, бе у колко тома требе,бе,  да ги издадеме?

    На което Велин отговаряше с повдигане на рамене и усмивка:

    - Не знам, Венци. Сигурно много, ще надминеме “колегата” Достоевски.

    - Бе, спомняш ли си, кога, бе, бехме решили , бе, да  нападнеме  управлението на милицията в Кюстендил, бе да освободиме, бе Биньо , бе Иванов. Бе, за нещо, бе, арестуван. А това, бе, копеле, бе как успея да им избега? Бе, как успея, бе,  да прескочи, бе два метра, бе, ограда, и това, бе с болната, бе,  ръка, бе, сакатата?

    - Спомням си, спомням си – казва Велин.

    - А спомняш ли си, бе, как веднъж пихме от 12 на обед до 12 през нощта в ресторант “Волга”, бе, у Благоевград? И накрая леви,  леви, та у Федя Яков, бе посред нощ. А той така се зарадва като ни  виде, че като рипна, че каде се отнесе тоя македонец от Берово, че като донесе  от мазето цело буре с цръвено мелнишко вино на третио етаж и го стовари на масата. Бе, и сега се чудя: бе как успея,    бе,  сам да го донесе, бе, това буре?! ...  И  ние си пиеме цела  нощ от чепо... До сабаале. ... Бе чудна работа!? Бе никой, бе не беше , бе пиян! Бе, жена му на Федя се зачуди? Бе, вие сте некакви змеьове, бе, такви нема вече”, вика. А най-чудното бе, че  на другия ден, бе  ние тримата, бе,  едва успеяхме, бе до го свалиме това буре, бе, доле у мазето. Тримата!? Бе, направо се узорихме!

***

     Сигурно ще ме попитате: Защо ви разказвам всичко това? Може би не ви интересува.

    Та помислете си: всеки от вас има хора, които никак, ама никак, не може да забрави. Не може да изостави.Даже да решите  да ги изоставите – те не ви изоставят.

    Не е ли така?

    Така както си минавате през живота, през “преброените си дни”, както казва Велин Георгиев, с вас  и до вас вървят и други хора – близки, приятели,  някои от тях не  са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек.

    Тези хора не умират.Те ви карат да не се съгласявате със смъртта.Даже  да умрем, пак ще сме заедно.

    Така и с Венци.

                     image

    А защо Зорба? Прилича  на знаменития грък. И външно, и по характер, и по философията му към живота, и по несломимото му жизнелюбие... А и по танца... Венци знае този танц. И е гледка, невероятна и затаяваща дъха, да го видиш в късни часове как танцува знаменитото сиртаки на Зорба, как  пристъпва гордо, как прикляка, как докосва пода, как се изправя...Хоп!... Хоп! Отново!...Сега напред!... Хоп!...Хоп! ...Ех!

 ***
    Нещо забравихме ли?

    Ами сланинката. Сланинката забравихме в софийската кръчма.

    Прав беше Венци. Донесоха му я в следващите дни – у дома, в Бобов дол. Приятели.

 

 
Greek Zorba Alexis Zorbas

http://www.youtube.com/watch?v=2AzpHvLWFUM

Zorba"s Dance in colour version 2 from the film Zorba the Greek

http://www.youtube.com/watch?v=LL4UYNZ22-A&feature=related

 

 









Гласувай:
35



1. minavamottuk - Големи хора,
10.04.2012 18:44
с големи сърца-де ги вече...
цитирай
2. sande - Поздравявам всички, които прочетат този разказ с "Танца на Зорба" от филма "Зорба Гъркът"!
10.04.2012 19:44
Думата "делия" означава буен човек, често срещан епитет в народните песни за буен, юначен мъж, малко "луд" по характер.
Оказва се, че в България фамилното име Делибалтов се среща често. Много са Делибалтовите в България.
Ако потърсите на "гугъл" това име, от Бобовдол се появява изключително името на Борислав Делибалтов или по-известен с името Борис Дали. Популярен изпълнител на народни песни.

А за Вннцислав Делибалтов - нищо. До днес.
цитирай
3. yuliya2006 - Тези хора не умират. Те ви карат да не ...
10.04.2012 22:29
Тези хора не умират.Те ви карат да не се съгласявате със смъртта.Даже да умрем, пак ще сме заедно.

Така и с Венци

ТОВА СА ТЕ ЯРКИ..ДРЪЗКИ..ВОЛНИ..И ГИ НОСИМ С НАС..

ВИНАГИ МЕ КАРАШ ДА СЕ УСМИХВАМ..ВИНАГИ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. stela50 - Хубав разказ , Санде ... Има незабравими , оставящи
10.04.2012 23:26
след себе си дълбока следа хора ...
...Така както си минавате през живота,с вас и до вас вървят и други хора – близки, приятели, някои от тях не са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек...
Зорба и танцът са сякаш свързани с историята за Венци ...
Поздрави !
цитирай
5. sande - Здравей, Гинке! Радвам се, че първа мина от тук. Ще му върви на разказчето.
11.04.2012 06:33
minavamottuk написа:
с големи сърца-де ги вече...


***

Хубава седмица и хубави Велики Великденски празници!
цитирай
6. sande - Поздрави, Джулия! Има ли нещо по-хубаво от усмивката на една хубава жена!
11.04.2012 06:37
yuliya2006 написа:
Тези хора не умират.Те ви карат да не се съгласявате със смъртта.Даже да умрем, пак ще сме заедно.

Така и с Венци

ТОВА СА ТЕ ЯРКИ..ДРЪЗКИ..ВОЛНИ..И ГИ НОСИМ С НАС..

ВИНАГИ МЕ КАРАШ ДА СЕ УСМИХВАМ..ВИНАГИ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


***
И талантлива.
цитирай
7. sande - Човек е жив докато е жив споменът за него ...
11.04.2012 07:10
stela50 написа:
след себе си дълбока следа хора ...
...Така както си минавате през живота,с вас и до вас вървят и други хора – близки, приятели, някои от тях не са отдавна между живите. Но ви следват неотстъпно. Вървите заедно. Разговаряте мислено. Смеете се. Спомняте си. А те не са живи. Но вървят с вас. И пътя е по-лек...
Зорба и танцът са сякаш свързани с историята за Венци ...
Поздрави !


***
Такива хора хора не умират, не само героите от паметниците.Те ни карат да не се съгласяваме със смъртта. Да търсим тяхното рамо.

Поздрави, Таня!
цитирай
8. tota - Поздрави, Санде!
11.04.2012 07:11
За това, че пишеш за приятели, споменът за които се е врязал в паметта ти. Всеки човек е такъв, какъвто Бог го е създал и средата изваяла.Твоят Венци се е докоснал до живота на онези мъже, чийто труд носи риск всеки миг. Те знаят цената на живота и това ги прави други в ежедневието извън работата. Душата му е била широка, светла. Танцът разкрива не само темперамента , усета към музиката и ритъма в нея, а показва и същността на човека. В танца може да се познае всеки.
"... Венци знае този танц. И е гледка, невероятна и затаяваща дъха, да го видиш в късни часове как танцува знаменитото сиртаки на Зорба, как пристъпва гордо, как прикляка, как докосва пода, как се изправя...Ех!"
Образно, красиво...сякаш душата му пее, завладяна от музиката в нея и хармонията! Човек обикновен, от плът и кръв…и различен, заради жизнелюбието му.
Светла да е паметта на Венцислав Делибалтов!!
цитирай
9. yotovava - Замислих се, че, да, всеки от нас има
11.04.2012 07:47
незабравими хора, за които се сещаме на маса, в компания и разказваме преживяното с тях.
Докато не си отидат, отидат ли си веднъж, нещо тежко сляга в душите ни, Санде, един такъв човек загубихме миналата година... и някак не ни се говори за него.

Валя
цитирай
10. sande - Добро утро, Тота, напълно споделям коментара ти и те поздравявам!
11.04.2012 07:51
Внеци е като самороден къс антрацит, откъртен от дълбоките недра на Разметаница.

Той е автентична част от този народ, населяващ равнината и хълмовете й. Святка като антрацит и излъчва топлина, огън от сърцето си.
цитирай
11. sande - Българите като че ли сме доста сурови и сдържани към близките си хора ...
11.04.2012 07:58
yotovava написа:
незабравими хора, за които се сещаме на маса, в компания и разказваме преживяното с тях.
Докато не си отидат, отидат ли си веднъж, нещо тежко сляга в душите ни, Санде, един такъв човек загубихме миналата година... и някак не ни се говори за него.

Валя


***
Докато са живи, все се въздържаме да им кажем колко ги обичаме и колко са те важни за нас, а пък когато вече ги няма е загубен вече смисъла за добрата дума.

Поздрави и най-добри пожелания за добро настроение през Великите Великденски празници!
цитирай
12. katan - Стават все повече нещата, които си отбелязвам за четене:))).
11.04.2012 08:47
Ще ги прочета с удоволствие, Санде, но ..., когато сколасам.
Поздравявам те !
цитирай
13. sande - Здравей, Катя, надявам се, че преодоляваш успешно временните затруднения!
11.04.2012 09:04
И скоро ще бъдеш отново в най-добрата си форма, готова за нови пътешествия и интересни пътеписи.
цитирай
14. syrmaepon - Хубави хора,истински,
11.04.2012 10:11
на тях се крепи света,атланти демек ))).Мъждукат в тъмнината,че да не изгубим съвсем посоката...
цитирай
15. sande - Поздрави, Сирме! Интересна е темата за празниците в ежедневието, предизвикани от общуването
11.04.2012 11:34
Винаги съм мислил и съм се даже удивлявал, че тези хора предизвикват някакво лъчение, едно особено развиделяване, едно бодро усещане за ново утро. Този тип хора носят светлината в себе си, умеят да се радват на живота, такъв какъвто е и да ни очароват с жизнелюбивите си пориви, да ни въвличат в празниците на ежедневието, не на календарните празници..
цитирай
16. lubara - Поздрави, sande!
11.04.2012 13:16
Чалгарите са на всеки километър, за съжаление. А истинските хора са само в нас.
цитирай
17. makont - Здравей, Санде. Знаеш ли, твоят разказ ме накара да се усмихна.
11.04.2012 14:06
Нещо топло и човешко, един хубав спомен, който те кара да се чувстваш добре. Е, ти успя да ни го предадеш и на нас. Такива хора,да, страдаме много, като ги загубим, но когато отмине мъката, остава прекрасният спомен и той е винаги с усмивка, той те кара да усещаш този, който го няма вече до теб. Хубави Великденски празници ти желая!
цитирай
18. neprosvet - Мил спомен за добър приятел...е усещането, което остави у мен, разказът ти, Санде!
11.04.2012 16:46
С увеличаване на "преброените дни" се трупат и спомените у нас, които топлят сърцето и са балсам за душата...
Прочетох с удоволствие!
Благодаря ти Санде!
Светли Великденски празници!
Поздрави!
цитирай
19. sande - Поздрави, приятелю!
11.04.2012 17:21
lubara написа:
Чалгарите са на всеки километър, за съжаление. А истинските хора са само в нас.


***
Радвам се, че прочете разказа за Венцислав Делибалтов, бе, от Бобовдол.
цитирай
20. sande - Здравей, Мая!
11.04.2012 17:24
makont написа:
Нещо топло и човешко, един хубав спомен, който те кара да се чувстваш добре. Е, ти успя да ни го предадеш и на нас. Такива хора,да, страдаме много, като ги загубим, но когато отмине мъката, остава прекрасният спомен и той е винаги с усмивка, той те кара да усещаш този, който го няма вече до теб. Хубави Великденски празници ти желая!


***
Споделям напълно коментара ти и те поздравявам!
цитирай
21. sande - Тези скъпи за сърцето ни хора можем да ги възкресим единствено чрез спомените за тях ...
11.04.2012 17:31
neprosvet написа:
С увеличаване на "преброените дни" се трупат и спомените у нас, които топлят сърцето и са балсам за душата...
Прочетох с удоволствие!
Благодаря ти Санде!
Светли Великденски празници!
Поздрави!


***
А мрежата на 21-ви век нека стане техен дом, или убежище някакво. Какво друго можем да направим, наистина?
цитирай
22. megg - Поздравления, Санде!
11.04.2012 23:51
Доброта и носталгия бликат от разказа ти - светъл разказ за светлите хора, които бележат пътя на човека. И вървят по този път, дарявайки волност, свободолюбие, усмивки ... дори когато вече не са тук.
Благодаря за споделеното!
Светли празници! :))
цитирай
23. nicodima - Имаше такива колорити по тогавашните медии...
12.04.2012 11:00
Може би и сега ги има, но времето беше такова, че ги нямаше състезанието, надпреварването, бързането - все пречещи да се види Човека...
Сътрудничех като студентка към радиото и що спомени имам - все са ярки, а случките - странни и невероятни...
Да, има хора, които не можем да забравим...
Поздрави за човещината, с която са пълни разказите ти!
цитирай
24. sande - Благодаря ти, Мег, за топлите и насърчителни думи.
12.04.2012 11:23
megg написа:
Доброта и носталгия бликат от разказа ти - светъл разказ за светлите хора, които бележат пътя на човека. И вървят по този път, дарявайки волност, свободолюбие, усмивки ... дори когато вече не са тук.
Благодаря за споделеното!
Светли празници! :))


***
Всички добри думи и светли чувства отнасям към Зорба от Бобовдол - знаменития приятел Венцислав Делибалтов. И към онези мили и незабравими хора, които не са вече между нас, но са с нас.
цитирай
25. sande - Поздрави, Никодима!
12.04.2012 11:26
nicodima написа:
Може би и сега ги има, но времето беше такова, че ги нямаше състезанието, надпреварването, бързането - все пречещи да се види Човека...
Сътрудничех като студентка към радиото и що спомени имам - все са ярки, а случките - странни и невероятни...
Да, има хора, които не можем да забравим...
Поздрави за човещината, с която са пълни разказите ти!


***
Казала си щедро всичко.

С най-сърдечни пожелания за весели и благословени Велики Великденски празници за теб и близките ти хора!
цитирай
26. benra - Това са вечните
12.04.2012 13:03
хората, които не умират!
Винаги разказваш толкова истински и топло.Благодаря и светли празници!
цитирай
27. tsanynka - Чудесен разказ!
12.04.2012 18:04
И много истински...Имам такива приятели-отидоха си ненавреме...Но все едно,че не са ме напуснали,защото си ги нося в сърцето...Това са хора,които са взели частици от сърцето ми и са останали в него на тяхното място...завинаги...
Сърдечни поздрави!:)
цитирай
28. sande - Поздрави, Бенра, радвам се,че си прочела разказчето и че си го харесала.
12.04.2012 19:09
benra написа:
хората, които не умират!
Винаги разказваш толкова истински и топло.Благодаря и светли празници!


***

Весели Велики Великденски празници!
цитирай
29. sande - Здравей, Цани!
12.04.2012 19:13
tsanynka написа:
И много истински...Имам такива приятели-отидоха си ненавреме...Но все едно,че не са ме напуснали,защото си ги нося в сърцето...Това са хора,които са взели частици от сърцето ми и са останали в него на тяхното място...завинаги...
Сърдечни поздрави!:)


***
Благодаря ти за добрите думи и за поздравленията!
На теб и близките ти изпращам най-добрите си благопожелания за Празниците!
цитирай
30. martiniki - така е
13.04.2012 10:05
много хубав разказ, Санде...плътен и жив
цитирай
31. mitkaloto - Хареса ми разказа!Поздрав!
13.04.2012 12:16
Хареса ми разказа!Поздрав!
цитирай
32. анонимен - Санде: Радвам се, Дора, че намираш разказа за жив ...
14.04.2012 18:21
martiniki написа:
много хубав разказ, Санде...плътен и жив


***
Защото тези хора като Венци са много, много живи. Бе, направо не умират.

Поздрави за Великия Празник!
цитирай
33. анонимен - Санде /анонимен не по свое желание/: Весел Великден!
14.04.2012 18:32
mitkaloto написа:
Хареса ми разказа!Поздрав!


***
С пожелание за здраве, верни приятели, любов и много празници от календара и още повече - извън календара!
цитирай
34. daan - Христос Воскресе!
15.04.2012 12:29
Христос въскресе!
цитирай
35. анонимен - Во истина Воскресе!
15.04.2012 14:12
daan написа:
Христос въскресе!



***

Поздрави, Поете Македонски!
цитирай
36. ivankalilova - ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
15.04.2012 15:59
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!
цитирай
37. анонимен - Во истина Воскрсе!
15.04.2012 16:04
Здравей, Ваня!

С най-добри пожелания за теб и близките ти хора.Здраве, стабилност, любов и много празници!
цитирай
38. kosara2008 - понякога...
21.04.2012 18:18
незнам къде да приседна...
сега знам, ще идвам да чета твоята книга на живота, такъв какъвто е - тъжен, но велик,скоростен, но запомнящ се...при теб ухае на приятелство и онази исконна мъдрост - милостта,

щом познаваш Велин, значи знаеш какво значи да те брулят бурите и да останеш достоен ...

ще ти благодаря за разказа с една дума, която особено обичам - СПОЛАЙ ТИ,

бъди жив и здрав! и нека винаги звучи гласът в танца на Бобовдолският Зорбас - Венцислав Делибалтов................мир на душата му,
цитирай
39. анонимен - Мила,трогваш ме ...
21.04.2012 19:39
Опасявах се /основателно, може би/, че героите са странни и няма да бъдат разбрани "гафовете" им, начина на живот и мисленето им.

Сполай ти.
цитирай
40. анонимен - Анонимният съм аз - Санде ...
21.04.2012 20:04
А защо?

Защо!



цитирай
41. voinov50 - Незабравими образи, бе, :)))
23.04.2012 08:04
Мургавия бомбак Венци (от квартал "Селото" на гр. Бобов дол), Соколов и той бомбак (с пригладените назад прави коси) и Веселин - той не толкова (в духовен смисъл да, той не беше ли Крупничанин...), а бе, все незабравими личности...,
А на Федя от Берово ли му е семката, бре, не знаех да има комити и със семитски корени :)))
цитирай
42. sande - Санде: Поздрави Цветане /Войнов/!
23.04.2012 09:10
Мои мили чудаци, като птици у мене накацали.
Изпокъсах си струните
на сърцето, но ви възпях...
Вече сбогом на думите.
И на всичко, свързано с тях.

Велин Георгиев

Радвам се, че ги познаваш тези "образи невъзможни".
Велин е от Крупник. А Федя Яков - по потекло от Берово. Стана дума за това веднъж, тъй като и моите по линия на майка ми са преселници от Берово в Долна Козница.

С най-добри пожелания към теб!
цитирай
43. razkazvachka - Поздрави и от мен!
02.05.2012 08:29
Хубав спомен за приятелите - така и са останали - работата покрай танца, но всичко е вървяло.
цитирай
44. анонимен - Здравей, Гери!
02.05.2012 10:32
Точно се чудех защо и къде изчезна и ти се появи.

Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.

Поздрави!
цитирай
45. анонимен - и мен ме мързи да се логна:))) - книгата е издадена и половината изчезна - на 25 май ще ми правят официално представяне в КН-ския Хеликон
03.05.2012 10:25
анонимен написа:
Точно се чудех защо и къде изчезна и ти се появи.

Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.

Поздрави!

цитирай
46. анонимен - Като сте я подкарали нелогнати, и аз така да кажа :)
03.05.2012 23:13
Наистина има такива хора, които вървят неотлъчно до теб в живота. Ти може да ги пъдиш, но те са ти се залепили като чички и, ако не на яве, на сън те навестяват. Аз вярвам, че са ни специално пратени в живота за разкош, по милост или за да ни пазят от нас самите.

Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.

Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))
цитирай
47. sande - Разказвачке, какво е заглавието на книгата и как да я гепиме?
04.05.2012 10:27
анонимен написа:
анонимен написа:
Точно се чудех защо и къде изчезна и ти се появи.

Вярвам, че всико при теб е окей и вече си издала книгата.

Поздрави!


***
В кои книжарници се продава? В Банкя може ли да се нмери. Аз сега съм в Пастух.
Както знаеш тук им една централна и няколко частни библиотеки, но книжарница няма.

ПОЗДРАВИ!
цитирай
48. sande - Анонимна, но от Долината на великата река Струма ...
04.05.2012 10:31
анонимен написа:
Наистина има такива хора, които вървят неотлъчно до теб в живота. Ти може да ги пъдиш, но те са ти се залепили като чички и, ако не на яве, на сън те навестяват. Аз вярвам, че са ни специално пратени в живота за разкош, по милост или за да ни пазят от нас самите.

Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.

Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))


***
Споделям тези скъровени думи и те поздравявам с хора на птиците, жабите и едно врабче солист!!
цитирай
49. 4aiotgluhar4e - Хе-хе, не можах да се скрия :) Не съм си правила илюзии :)
04.05.2012 20:47
sande написа:
анонимен написа:
Наистина има такива хора, които вървят неотлъчно до теб в живота. Ти може да ги пъдиш, но те са ти се залепили като чички и, ако не на яве, на сън те навестяват. Аз вярвам, че са ни специално пратени в живота за разкош, по милост или за да ни пазят от нас самите.

Знаеш ли Санде, този разказ го чета за четвърти път и а-ха, да напиша нещо и се спирам. Днес май се досетих защо и малко се стреснах. А какво ще кажеш за това, че ти може да си този човек в нечий живот? Аз имам няколко близки, приятели, с които имам такава връзка. Колкото пъти се сетя за тях, те ме усещат и ми се обаждат. Може да е след месеци, но сякаш вчера сме се видели. Те помнят какво съм казала и какво съм направила, аз не помня за себе си, но помня тях.

Ей, сега как ме размисли, Санде! Отиде ми нощта :) За наказание, познай ме :)))


***
Споделям тези скъровени думи и те поздравявам с хора на птиците, жабите и едно врабче солист!!

И наистина до видело не можах да заспя... Боже, колко искам да си поджапам из реката!
цитирай
50. sande - Ние от Долината на Струма се опасни агенти ...
04.05.2012 20:56
Надушваме се от стотици километри.

Лека нощ. Този път.
цитирай
51. mariniki - истинско...
31.05.2012 16:37
усмихнах се... и се почувствах
жива...и още малко... някак по-щастлива...
цитирай
52. анонимен - Санде: Поздрави, Поетесо талантлива!
31.05.2012 17:03
Целувам сладките ти думи.
цитирай
53. hopfen - Така е Санде,
17.06.2012 22:05
лошото е само, че все повече хора вървят до нас, от ония които не се забравят....
За змейовете, който не знаят умора и за оная сланинка в която се крие даже и работоспособноста, за теб Човека, който не забравя приятелите си:
Наздраве!
цитирай
54. анонимен - Санде: Наздраве, Болярине Царски!
18.06.2012 12:31
За съжаление е така: много станаха онези скъпи хора, които се преселиха.

Ние ще отидем при тях.

Но засега не бързаме.

Да си пием бирата и да ги спомняме.
цитирай
55. bven - Санде, има такива хора - като ги срещнеш, може да е за миг, но този миг е за цял живот:))
20.06.2012 21:21
Нека в наздравиците си да ги споменаваме и да се опитаме да бъдем като тях - да пръскаме искри, до светлото в тъмната нощ!
Те ще ги видят.
цитирай
56. sande - Санде: Поздрави, Татяна!
22.06.2012 09:09
Радвам се, че намина и прочете писанието за един "образ невъзможен" и знаменит приятел.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2668370
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031