Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2012 06:41 - Приказки за кучето: Жестокост
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 18129 Коментари: 57 Гласове:
43

Последна промяна: 12.01.2015 14:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ЖЕСТОКОСТ 

    
     Всички не само знаете, но и изпитахте теглилата на тази зима:дълга, тягостна, мъчителна. Затова ще ви спестя описанието й. Стойчо също се измъчи. Постоянно  мислеше за вилата си в село
N. Вече четири месеца не бе я навестявал и се безпокоеше как е оцеляла на тежките снегове, на снежните виелици. А и на опасността от крадци. Чували сте  поговорката: “Един гледа сватба, друг брадва.” Та какво по-удобно време за кражби от тази проточила се зима, когато всичко замира. Няма  хора по полето, по улиците и пътищата. А и вилната зона се е смълчала, наметната с белия дебел ямурлук на снеговете, на бялата тишина. А и цялата  живописна природа тук се е смълчала, сякаш се е сгушила от студа, замислена, задрямала в зимното спокойствие. Има нещо сурово, строго , но и величествено и  успокояващо в нагънатата и плавна верига на хълмовете, ограждащи селцето  от всички страни. От южната страна този хоровод се води от хълмовете на “Божурино”,“Врътежката” и “Команица”. Зад тях са селенията на свети Иван Рилски,селото Скрино и новоизградения манастир на името на светеца. На запад  веригата продължава с последните, смалени и успокоени хълмисти вълни на Осоговската  планина, на северозапад и север  се виждат снежно-синкавите очертания на Конявската планина.

    От изток, ах, от изток! Пред погледа ви се изправя  чудния и загадъчен  силует на пирамидата на “Градището” – с древна крепост и средновековната  църквица “Света Богородица”. На самия връх е кацнало самотно дърво.

    Зад него изгрява  слънцето.

 image

    Стойчо спря старата 30-годишна “Жигула” пред желязната врата, направена от самия него, от  винкел и  железна  мрежа. Първият катинар, завит с найлон, отключи лесно, но вторият нещо се закучи: мъжът въртя ключа във всички възможни посоки, изваждаше го, плюнчеше го, но  проклетия катинар бе като блокиран. “Ей, ама съм се престарал с тези два катинара. Направо съм заключил входната врата и от себе си!” – помисли си раздразнено мъжът. Накрая извади от багажника на колата кутийка с  грес, намаза ключа, пъхна го и след няколко минути, усети с облекчение, как ключът превъртя и отключи ключалката.

    Стойчо влезе в двора и веднага забеляза с учудване стъпки по тънката корица от сняг, покриваща циментираната алея към вилата в дъното.

    Стъпките бяха от животно. Най-вероятно от куче.  “Но как е влязло вътре?”,  зачуди се мъжът. Вилата бе заградена плътно от висока, два метра, желязна мрежа, а на върха по цялото  протежение на оградата бе  опъната бодлива тел. Вилата бе недостъпна, според Стойчо, за животни и обикновени, "редови" крадци.

    На всичко отгоре следите бяха пресни. “Какво ли е това? Кой и как е успял  да проникне в тази крепост?”

    Кой?

    В същия момент Стойчо чу яростен лай. Срещу него тичаше с оголени зъби и злобен лай куче: средно на ръст, кльощаво, направо жалко с външния си вид. Но решително. Гледаше го  като враг, нахлул неочаквано в неговото лично владение, в територията,за която то бе поело доброволно охраната.

    Мъжът бе слисан от тази неочаквана и непонятна реакция на  непознатия пес.

    Кучето стоеше  пред него с мрачна решителност, неумолимо и строго.

    - Кой си ти,бе? Какво правиш тук? Кой те пусна тук? – запита като на шега Стойчо.

    Кучето, обаче, не прие диалога: озъби му се отново и  продължи да го лае настървено.

    - Е е е, ама ти от дума не разбираш. Марш от тука! – извика мъжът, като му тропна няколко пъти с крак, замахна с ръка.

    И като не последва никакъв отговор, Стойчо грабна първият попаднал пред очите му прът и го размаха пред очите на  самоназначилия се пазач.

    - Махай се! Изчезвай! – повиши тон мъжът.

    Кучето отстъпи крачка назад, но не го изпускаше от очите си. Продължаваше да го лае ожесточено, заплашително, показвайки му недвусмислено, че няма на никаква цена да отстъпи.

    Кучето бранеше територията си. По всичко изглеждаше, че то е приело сериозно  вилата като своя отговорност и я пазеше като истински пазач.

    Явно битката беше неравна. Стойчо се ядоса. “Това ли дръгливо куче ще ми се опъва? Какво си мисли?... Аз да му се уплаша?! ... На това помиярче?”

    И през ум не му мина да продължи с кроткия тон, да потърси начин за сприятеляване. Нетърпелив, а  и ядосан бе на кучето. Кучето като че ли също  не го прие.

    Тук трябва да ви кажа, че Стойчо имаше лошо мнение за кучетата. Не ги обичаше.Вредни същества. Опасни. Никому ненужни. Никаква полза от тях. Скитници и хаймани. Разнасят само болести. Баща му Йован също не обичаше кучета. В  селския им дом никога не е имало кучета. Ако видеше куче да минава покрай дома им, замеряше го с камък.

    Двамата се гледаха известно време в упор, без надежда някой да отстъпи.

    Стойчо замахна с пръта. Кучето захапа пръта и не искаше да го пусне. Отстъпваше, но не пускаше дървото.

    Това ядоса още повече Стойчо. С рязко, нервно движение, той измъкна пръта и успя да удари със сила кучето. То изпищя, сви  се на кравай, но не побягна. Мъжът продължи да го удря, като повтаряше с нарастваща раздразненост и ожесточение:

    - На ти!... На ти! ... Сега добре ли ти е така? ...А сега лай, де! ... А сега ме нападай!

    Кучето  притихна.

    Последваха няколко конвулсивни движения със задните му крака, след което  съвсем утихна.

    Стойчо го хвана за  краката и го хвърли в дерето, в края на вилния имот, като продължаваше да псува.

    - Айде е е,  вечна ти памет ... Отивай да пазиш  горе ... Яс тука сам че се паза!

     Това ми го разказа самия Стойчо.

    Но ако си мислите, че с това се приключи тази одиозна история, лъжете се.

    Има си и продължение.

    - Най-чудното е че тази история се повтори - продължава разказа си Стойчо. - Не е за вярване! Отивам следващата  неделя отново на вилата. Отварям вратата, единия катинар, после втория, този път без компликации, влизам вътре. И какво да видя? ... Същото куче ... отново вътре в двора. Живо. Съживило се. Сигурно не съм го утепал, а е било само у безсъзнание. Гледа ме на кръв. И отново се нахвърли с лай върху ми. Този път изобщо не опитах примирие. Пак грабнах гьостерицата. Тоя път кучето  побягна. Но го настигнах в едно кюше при оградата. Довърших го, но сега вече гарантирано – нема да се връне повече!”

    - Стойчо, ти не помисли ли, че това непознато куче пази твоята вила. С цената на всичко. – рекох.

    - И от мене ли ще я пази?!... А а а а, така не сме се разбрали! – прекъсна ме невъздържано Стойчо.

    И като ме погледна с мътни очи,  рече:

    - Ама ти какво се умълча нещо  ...къде стана ... къде се разбърза? ... Чакай, бе, чакай бе човек ... за къде да бързаме ? ... Работата не е заек да избега ... Чакай да сипна по чаша ракия ...”

***

       И какво да кажем тук, драги ми читателю? Какво можем да кажем?

    Какво да кажем на Стойчо?

    Аз лично нищо не мога да кажа. Нищо не му казах повече.

    Погледнах само към високите хълмове, върхове и хребети, които ви описах в началото и ми се стори, че всички те бяха потъмнели, погрознели,  бяха се отдалечили от селцето, от вилната зона,  от всички нас. Изглеждаха ми притихнали  в някакво вцепенение и студено безразличие. А  внушителната  и омайна преди пирамида на “Градището”  се бе приближила до нас – настръхнала и застрашителна.


image

         Над цялата долина, над горите и полето, над реката, която не спира вечния си ход, бе легнала тежка сянка. И тишина – непонятна, неестествена, тревожна.Оглушителна.Къде са птиците, къде е вятъра, къде е слънцето? Къде са хората?

     А самотното дърво на върха бе станало като че ли още по-самотно. Странният му профил бе очертан на фона на стоманено-сивото небе  като всевиждащ, но неудобен и даже ненужен свидетел на едно престъпление.

 

http://www.youtube.com/watch?v=8SYO8dYVBaI



 
  


 

 

 

 

 

 

 


                       


 

 

 







Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Случка с тъжен край си разказал....
28.03.2012 07:27
Жалко, че хора, като Стойчо не са осъзнали едно, че биейки кучето бият себе си. Да стигне до такава жестокост говори, че той самият е такъв. Кого ли е убил, убивайки кучето?
Дали се е запитал някога?

Докато не осъзнаем, че всички ние и хората, и растенията, и животните, и птиците сме едно цяло и трябва да живеем в хармония ще има и такива разкази със заглавие - жестокост.
Заболя ме...
цитирай
2. syrmaepon - Странна история
28.03.2012 08:37
сякаш Кучето и Човекът са изгубени и никой не знае езика на другия...То най-трудно е да си намериш Пазач,който да те пази от самия себе си,а пък и да се сетиш ,да благодариш на Пазача.В симбиоза трябва да живеят Кучето и Човека,но преди това и общ език трябва,а пък и по Киплинг - честен договор ))) за да е ясно,какви са задълженията на единия,какви - на другия )))))
цитирай
3. nicodima - Санде, то и с хората е така...
28.03.2012 09:02
Вместо да седнат да се разберат, единият лае, другият веднага замахва, защото не знае да говори на езика на доброто, на разбирателството.
Тук по-страшното е, че насреща си има животинка, която пази. Тя не лае конкретно него, тя лае по всеки натрапник. Тя е опазила вилата и аз не съм сигурна дали тази вила оттук нататък няма да бъде ограбвана...

Поздрави!
цитирай
4. sande - Поздравявам всички, прочели разказа, с "Одинокий пастух" - Енио Мориконе!
28.03.2012 09:17
Поздрави на всички от Пастух! Картините са от родното ми село.
цитирай
5. listec - Sande, Sande,
28.03.2012 09:52
Който е лош към животните, той е лош и към хората.
Стойчо е човек без сърце и това наказание му стига.
Аз на твое място бих му обърнала гръб завинаги.

Поздравления за вълнуващия разказ и за прекрасната природа на снимките! :)
Елица



цитирай
6. ivankalilova - Здравей, Саше, голям, , героизъм ...
28.03.2012 10:35
Здравей, Саше , голям ,,героизъм ''е проявил Стойчо .
Как ли е надвил на изнемощялото животно ?
Лошотията......граници няма ......
Благодаря, за чудесния разказ и невероятни снимки !
Твоето село си е истински рай!
Сърдечни поздрави!:)))
цитирай
7. kasnaprolet9999 - Какъв човек е този Стойчо, два пъти ...
28.03.2012 11:44
Какъв човек е този Стойчо, два пъти да допусне една и съща решка, пък и се хвали с деянията си. Трябва и да е много тъп, та да не се досети, че благодарение на това куче, къщата му е неограбена. Думи нямам за такива хора-тъпи и жестоки. Не ти трябва да другаруваш с него. Господ вижда всички и скоро ще му даде добър урок за стореното зло.
цитирай
8. stela50 - Здравей , Санде ... жестокостта винаги носи омраза ,
28.03.2012 14:17
показва човешката същност , унищожава чувства ...
Но не само това е посланието и замисъла на разказа ти ...
Въздействайки дълбоко води до размисъл за човешките
отношения и стойности .
Прекрасните снимки на твоето село са силен контраст
на разказаната история ... и в това има мисъл и чувство .
Поздрави !
цитирай
9. sande - За съжаление има и такива хора ...
28.03.2012 14:18
tota написа:
Жалко, че хора, като Стойчо не са осъзнали едно, че биейки кучето бият себе си. Да стигне до такава жестокост говори, че той самият е такъв. Кого ли е убил, убивайки кучето?
Дали се е запитал някога?

Докато не осъзнаем, че всички ние и хората, и растенията, и животните, и птиците сме едно цяло и трябва да живеем в хармония ще има и такива разкази със заглавие - жестокост.
Заболя ме...


***
В отношението към животните се проявява с пълна сила характера на човека, морала му, душата му, културата ....В отношенията си с хората такива хора често се прикриват, показват само една страна от себе си. Докато към животните са такива каквито са в действителност. Жалко - но факт.
"Кого ли е убил, убивайки кучето?", питаш.

Ами, убил е в себе си детето. А представи си само за миг, че в тялото на този невзрачен пришълец е вселена душата на майка му, на татко му или на дядо му Дине. ???
И както са дошли, така ще се върнат обратно.Потресени. Видяли са ада на Земята.

Благодаря за коментара.
цитирай
10. sande - Кучето и Човекът са изгубени и никой не знае езика на другия...
28.03.2012 14:27
syrmaepon написа:
сякаш Кучето и Човекът са изгубени и никой не знае езика на другия...То най-трудно е да си намериш Пазач,който да те пази от самия себе си,а пък и да се сетиш ,да благодариш на Пазача.В симбиоза трябва да живеят Кучето и Човека,но преди това и общ език трябва,а пък и по Киплинг - честен договор ))) за да е ясно,какви са задълженията на единия,какви - на другия )))))


***
Тази неизмислена история, Сирме, е повече страшна и грозна, отколкото странна. Би трябвало да бъде невъзможна, но ето - на, възможна е. Свидетел съм.
"То най-трудно е да си намериш Пазач,който да те пази от самия себе си" . Хубава мисъл, мъдра. Да не виждаш приятеля си, да не разбереш кой ти е приятел и кой враг - това си Божие наказание. А още повече - да унищожиш най-верния си приятел, това е вече престъпление. Самоубийство.

Поздрави!
цитирай
11. sande - И с хората е така ...
28.03.2012 14:39
"
nicodima написа:
Вместо да седнат да се разберат, единият лае, другият веднага замахва, защото не знае да говори на езика на доброто, на разбирателството.
Тук по-страшното е, че насреща си има животинка, която пази. Тя не лае конкретно него, тя лае по всеки натрапник. Тя е опазила вилата и аз не съм сигурна дали тази вила оттук нататък няма да бъде ограбвана..."

***
Права си, Никодима, често и с хората е така. Само човекът в природата убива от лошотия. Животните убиват, но по божия програма, за да се нахранят. Затова и убийствата, които върши човека са грозни, отвратителни. Осъдителни от всякаква гледна точка. Всяка смърт е една трегедия.

Поздрави!

Поздрави!

цитирай
12. анонимен - Тъжно
28.03.2012 14:40
Историята много ме натъжи. Ако имах възможност с такива като стоичо бих постъпил както те с животните.
цитирай
13. sande - Стойчо е човек без сърце и това наказание му стига.
28.03.2012 14:48
listec написа:
Който е лош към животните, той е лош и към хората.
Стойчо е човек без сърце и това наказание му стига.
Аз на твое място бих му обърнала гръб завинаги.

Поздравления за вълнуващия разказ и за прекрасната природа на снимките! :)
Елица


***
Напълно съм съгласен с коментара ти. Това е и смисъла на разказа - да заклейми това отвратително явление - жестокостта към животните. По селата, а даже и в градовете - това е нещо което се случва не толкова рядко. За жалост.

Но има и други хора. В Пастух често идва една моя близка, медицинска сестра във ВВМИ- София, която, заедно с мъжа си, се грижат за едно съседско куче. Купуват и му носят винаги храна за кучета. Правят го с радост.

Поздрави!
цитирай
14. sande - Поздрави, Ваня!
28.03.2012 14:55
ivankalilova написа:
Здравей, Саше , голям ,,героизъм ''е проявил Стойчо .
Как ли е надвил на изнемощялото животно ?
Лошотията......граници няма ......
Благодаря, за чудесния разказ и невероятни снимки !
Твоето село си е истински рай!
Сърдечни поздрави!:)))


***
Лошотията понякога граници няма. Даже и сред тази райска природа.
Когато човек избяга от своята си човешка природа - на благородство, чувствителност, състрадание към по слабия, уважение и взаимопомощ между хората, покровителство и грижа за животните.
цитирай
15. sande - kasnaprolet9999]: "Думи нямам за такива хора-тъпи и жестоки."
28.03.2012 15:00
kasnaprolet9999 написа:
Какъв човек е този Стойчо, два пъти да допусне една и съща решка, пък и се хвали с деянията си. Трябва и да е много тъп, та да не се досети, че благодарение на това куче, къщата му е неограбена. Думи нямам за такива хора-тъпи и жестоки. Не ти трябва да другаруваш с него. Господ вижда всички и скоро ще му даде добър урок за стореното зло.


***
Справедливо е възмущението ти. Аз също вярвам, че на този свят има възмездие.
Затов в рзказа има едно самотно дърво на хълм "Градището". То вижда всичко. "Затова хората казват: Имай страх от Бога!

Поздрави!
цитирай
16. sande - Убийството на животно не се преследва от закона, но е грях. Грях.
28.03.2012 15:06
stela50 написа:
показва човешката същност , унищожава чувства ...
Но не само това е посланието и замисъла на разказа ти ...
Въздействайки дълбоко води до размисъл за човешките
отношения и стойности .
Прекрасните снимки на твоето село са силен контраст
на разказаната история ... и в това има мисъл и чувство .
Поздрави !


***
Така е - разказът е преди всичко за хората. Кучетата - те са свикнали на всичко.

Поздрави, Таня!
цитирай
17. sande - анонимен: Историята много ме натъжи.
28.03.2012 15:11
анонимен написа:
Историята много ме натъжи. Ако имах възможност с такива като стоичо бих постъпил както те с животните.


***
Така е приятелю/ко непознат/а.

Така е "в прекрасния и гневен свят", както би се изразил писателят Андрей Платонов.

Поздрави!
цитирай
18. demonwind - Нещо подобно
28.03.2012 15:26
ми се случи преди около четири години - в двора на къщата ни, където се бяхме преместили от София да си живеем, намерихме един ден едно куче. Имаше дупка в оградата и беше влязло оттам. Настървено започна да ни лае. Двете му предни крачета не бяха наред - или беше бито много лошо преди време, или така се беше родило. Но се оправяше. Криво-ляво, успяхме да си влезем. Жена ми му изкара храна. Кучето попритихна, страхливо гледаше манджата. След два дена вече спеше в празния курник в дъното на двора. Малкия го кръсти Бау-Бау Кики. Живя при нас само няколко месеца - подгонени от "най-стабилната държава в ЕС", отидохме да си търсим късмета другаде. Оставихме Кики, нали имаше дупка в оградата, така или иначе щеше да излезе. През лятото се върнахме. Бяха минали само шест месеца. Шефа на мандрата ми се хилеше още на първата среща да ми се хвали, че кучето ни било станало негов храненик. Обаче видиш ли, за беля добермана му го разкъсал, завалийката... От други съседи разбрах, че го е пуснал на добермана за кеф... После същия този мандраджия едвам оцеля от трихинелоза след консумация на бракониерски убит от него глиган.
Преди това кученце имахме котка. Бяла, изключително добро създание. Когато малкия се роди, я заведохме при бабата на жена ми. Котето се почувства като новородено - свободата често се оценява най-силно от животните. Докато бабата не влезе за две седмици в болница и съседката не отрови всички котки - били я гледали през джама... Нашата беше в това число. След това същата съседка си посече със секира кучето - било вече много старо и му падали зъбите из двора, щяла да си вземе ново...
Като се замисля каква сган живее сред хората, стигам до думите на Ян ван Хелсинг, които той препредава от един висш илюминат - хората в огромната си част (95 %) са едно стадо, на което трябва само храна, зрелища и здрава ръка, която да го управлява. Странно, но почти същото го е казал и преди почти век и самия Владимир Илич...
цитирай
19. sande - 18. demonwind - "Нещо подобно ми се случи преди около четири години - в двора на къщата ни, където се бяхме преместили от София да си живеем, намерихме ..
28.03.2012 15:38
Поздрави, Яворе!

Развълнува ме разказаното от теб. Жестокостта е вкопана сред българското племе. Колкото и да не ни се иска да го признаем.
Ние не хулим българите. Хората са различни.

Но е факт, че жестокостта и патологичните убийства на животни и на т.н. домашни любимци все още се смята за нещо обикновено. Но е отвратително, срещу което няма да се уморим да се борим. Пък да става каквото ще.

С най-добри пожелания!
цитирай
20. sande - Вижте това: Неразделни приятели!
28.03.2012 15:46
http://vbox7.com/play:4cc03782da

Поздрави!
цитирай
21. sande - В природата има обич, хармония, приятелство, преданост, благородство. Вижете това!
28.03.2012 15:55
http://vbox7.com/play:9d4b6fac61

Поздрави!
цитирай
22. pisatelkata - Хора като Стойчо не обичат нито ж...
28.03.2012 16:17
Хора като Стойчо не обичат нито животните, нито себе си.
Това куче може да е имало малки кученца ...
Нямам думи.

Приятен ден ти желая!
цитирай
23. planinitenabulgaria - При мен така дойдоха три кучета!
28.03.2012 16:22
Гледам ги, много са ми, но да си помисля да ги убия или отровя - би било като смъртен грях за мен. Егати говедото! Има хора, които мразят кучета и кучетата го усещат, но той не си е намерил майстора, да го изпохапе кучето. Това е заслужавал...
цитирай
24. sande - Не зная , Писателке, но ми се струва, че такива хора са егоцентрици, обичат най-много себе си ...
28.03.2012 16:30
pisatelkata написа:
Хора като Стойчо не обичат нито животните, нито себе си.
Това куче може да е имало малки кученца ...
Нямам думи.

Приятен ден ти желая!


***
Обичат се, болезнено, патологично. На всичко гледат от гледна точка на изгодата и практичността. Жалка история. Мрачна драма.

Поздрави!
цитирай
25. sande - Коста, тези хора няма да те настигнат и след сто години...
28.03.2012 16:33
planinitenabulgaria написа:
Гледам ги, много са ми, но да си помисля да ги убия или отровя - би било като смъртен грях за мен. Егати говедото! Има хора, които мразят кучета и кучетата го усещат, но той не си е намерил майстора, да го изпохапе кучето. Това е заслужавал...


***
Те се движат в обратната на теб посока.
Но да не ги подценяваме. Материално често те са доста добре ситуирани.

Поздрави!
цитирай
26. mt46 - Да,
28.03.2012 20:28
имало е и има такива жестоки, убиващи хора... Спомних си за "Нане Стоичковата върба" на Е. Пелин...
Поздрав за хубавия разказ, Санде!
Лека вечер!
цитирай
27. sande - Ние можем да се свършим, да изчезнем, те - не!
28.03.2012 21:27
Те често се смятат едва ли не маята на живота. Злото е по-силно.

Но не е вечно.
цитирай
28. smile999 - Прекрасен ден, за теб! За мен е ...
29.03.2012 08:13
Прекрасен ден, за теб!
За мен е удоволствие да те чета!:-)
цитирай
29. sande - Да живее усмивката!
29.03.2012 08:56
Здравей, smile999!

Радвам се и ти благодаря, че прочете тази история.

Независимо от тези страхотии и човешки лошотии, все пак усмивката е по-силна.
Човекът с усмивка е непобедим!

Поздрави!
цитирай
30. makont - Когато лош човек изпадне в неприятна ситуация
29.03.2012 14:12
винаги реагира по този начин. Отмъщава си на по-слабото и беззащитно създание. Та кучетата са толкова обичливи , с една блага дума можеш да го предразположиш. Но по-лесното е да дадеш воля на яростта си. Пълна комплексарщина. Хубаво е, че изобщо не си разговарял с него, каквото и да му кажеш, такъв човек няма да разбере. Поздрави, Санде!
цитирай
31. sande - Поздрави, Мая! В отношението в случая към кучето, но и по-широко - в отношението към кучетата ...
30.03.2012 18:32
... и цялата ситуация по този въпрос се оглежда като в огледало цялото ни общество. Жизненият стандарт, културният стандарт, равнището на организираната държава.

Така ли е в другите държави, в цивилизования свет? Не е.
Тези дни се вдигна шум около нападения на скитащи кучета над хора. Кучетата ли са виновни? И те са потърпевши, както и потърпевшите хора. Нещо не е наред. Но отговаря Човека.
Кой друг?
цитирай
32. martiniki - самотно дърво
30.03.2012 21:15
Не са виновни животните. Хората са тези, които се зоват "разумни" същества. Разумни?

Поздрави за разказа, Санде.
цитирай
33. megg - Колко хубаво би било!
30.03.2012 21:36
Ако живеехме в свят, в който всички - и хора, и животни - владеят езика на добротата.
Поздравления за разказа, Санде! И пейзажите са великолепни, уловили душата на човека. И - на света!
цитирай
34. sande - Хубаво си забелязала, Доре, самотното дърво ...
30.03.2012 22:01
martiniki написа:
Не са виновни животните. Хората са тези, които се зоват "разумни" същества. Разумни?

Поздрави за разказа, Санде.


***

Ние защо си мислим, че никой не ни вижда, че никой не знае какво правим?

Самотното дърво ни гледа.
цитирай
35. sande - Ние живеем в едн свят, Мег, хора, кучета, други животни, птици, треви, дървета, всички...
30.03.2012 22:06
megg написа:
Ако живеехме в свят, в който всички - и хора, и животни - владеят езика на добротата.
Поздравления за разказа, Санде! И пейзажите са великолепни, уловили душата на човека. И - на света!


***
Това трябва да бъде свят на хармония. Но не е.
цитирай
36. 4aiotgluhar4e - Санде, мили приятелю, трети ден му рева на това кученце!
30.03.2012 22:09
И пак ще повторя моята теза, че ако не можеш да обичаш животното, което е всеотдаен приятел, не лъже не краде и не убива (освен ако не го доведат до озверяване двукраките животни), как ще обичаш хората?
Как може в тази красота, от която ти спира дъхът, да се пръкне такъв звяр като Стойчо!?! Жалко! Ти как се удържа да му претраеш? Ако бях аз, с тоя темперамент като Струма край Кресна, щях да го заплюя между очите.
Лоши сме хората, лоши и неблагодарни! Не заслужаваме ни добро, ни милост :(
цитирай
37. sande - Чайче, простотия ли е, лошотия ли е, трудно ми е да кажа ...
30.03.2012 22:37
Радой Ралин казва в "Люти чушки" "простотията е по-лоша и от лошотията".

Това винаги ще ме знимава: откъде идва тази лошотия, тази непонятна жестокост?

Сигурно от тежкия, груб и жесток живот в полу-планинските селца. От мизерията и грубите нрави. Не зная.

Има и други примери - светли, човешки, чувствителни,състрадателни, както в градовете, така и в селата. Ще се опитам да надникна в тези "неосветени дворове", в тази скрита картинка по-късно. Но засега това съм видял. Без да измислям или разкрасявам. Не е много окуражаващо, но това е.

Иначе, Чайче, тези наши приятели си остават наш идеал на любов, преданост,безкористност и почтеност.

Поздрави, скъпа приятелко и землячке!
цитирай
38. zelas - А за глутницата от кучета, която ...
31.03.2012 00:39
А за глутницата от кучета, която почти уби професор Ботьо Тачков, какво да кажем?

http://borsi.blog.bg/novini/2012/03/29/pomiiarite-v-bylgariia-iziadoha-jiv-edin-ot-malkoto-umni-byl.930707
цитирай
39. sande - Пламене, зная че не мислим много по-различно ...
31.03.2012 06:29
Кучетата, които нападнаха професор Ботьо Тачков, не са виновни. Те биха нападнали и мене, и тебе. Те биха нападнали и премиера Бойко Борисов, /макар, че той специално си има яка охрана, да не го мислим./ зщото са гладни, озверели. Кой е виновен? Те сами не могат да си решат проблемите. Не могат да си организират Профсъюз. Виновен е Човека. Негова е грижата за реда по пътищата, за реда в дискотеките, за градския транспорт, за чистота и пр. И за кучетата. Няма кой друг. Има общински власти, чиновници, бюджети. Има хуманитарни организации - Екоравновесие и други. Има европейски програми... Ние също сме тук! За какво сме? Щом други държави са си решили проблема с кучетата, защо ние да не можем? Или отговора е: Беден съм, защото съм беден. Слаб съм, защото съм слаб. Нещастен съм, зщото съм нещастен. Виновни няма.

Сега виждам, че разказа би трябвло да се казва:

"Спаси се в Ада!"

Поздрави, приятелю!
цитирай
40. zelas - Кучетата, които нападнаха проф...
31.03.2012 13:10
sande написа:
Кучетата, които нападнаха професор Ботьо Тачков, не са виновни. Те биха нападнали и мене, и тебе. Те биха нападнали и премиера Бойко Борисов, /макар, че той специално си има яка охрана, да не го мислим./ зщото са гладни, озверели. Кой е виновен? Те сами не могат да си решат проблемите. Не могат да си организират Профсъюз. Виновен е Човека. Негова е грижата за реда по пътищата, за реда в дискотеките, за градския транспорт, за чистота и пр. И за кучетата. Няма кой друг. Има общински власти, чиновници, бюджети. Има хуманитарни организации - Екоравновесие и други. Има европейски програми... Ние също сме тук! За какво сме? Щом други държави са си решили проблема с кучетата, защо ние да не можем? Или отговора е: Беден съм, защото съм беден. Слаб съм, защото съм слаб. Нещастен съм, зщото съм нещастен. Виновни няма.

Сега виждам, че разказа би трябвло да се казва:

"Спаси се в Ада!"

Поздрави, приятелю!


Санде, прав си виновен е човекът. Виновен е, че е изкарал вълкът от естествената му среда и го е направил на роб. За мен кучето като домашен любимец е нещо неестествено и вредно и за двете страни.

Ако кучето пази къща добре, но иначе цялата работа е за да накара човека да се чувствува специален.

Хората имат нужда да се занимават с нещо и най-обичат да се занимават с неща, които подсилват Аз-а им.

Докато четях разказа ти и коментарите си мислех, защо хората упрекват Стойчо, а когато например се появят мишки в къщата, всеки просто слага капана и ги улавя мъртви.

Защо мишките заслужават пердаха и кучето не?
цитирай
41. sande - Куче, бивш вълко, спаси се в Ада!
31.03.2012 13:32
... При хората.

Философски погледнато е така, Пламене, но имаме заварено положение ...

Така са се докарали работите, че всички сме в лодката.

Кой да изхвърлиме? Никого и нищо не може да изхвърлиме. Включително и мишките, плъховете, змиите и смоците, домашните жаби - също. Конските мухи - и те.

Ами ако трябва да съберем в Ноев ковчег най-важното, което да вземе със себе си при световен катаклизъм, сигурно и за кучето трябва да се намери място. Няма как.



цитирай
42. zelas - . . . При хората. Философски погл...
31.03.2012 16:20
sande написа:
... При хората.

Философски погледнато е така, Пламене, но имаме заварено положение ...

Така са се докарали работите, че всички сме в лодката.

Кой да изхвърлиме? Никого и нищо не може да изхвърлиме. Включително и мишките, плъховете, змиите и смоците, домашните жаби - също. Конските мухи - и те.

Ами ако трябва да съберем в Ноев ковчег най-важното, което да вземе със себе си при световен катаклизъм, сигурно и за кучето трябва да се намери място. Няма как.


За това си прав - в заварено положение сме.

В Ноевия ковчег бих сложил само неща и животни от първа необходимост. Ако трябва да избирам между кучето и котка, ще сложа кучето, но ако изборът е между куче и овца, ще взема овцата.
цитирай
43. sande - В началото бе овцата. Овцата я вземаме на първо место: от нея е млекото, вълната, месото, агнетата ...
31.03.2012 16:43
И кучето ще вземем. Да пази овцата.
цитирай
44. divna8 - Животните се учат на жестокост от ...
02.04.2012 12:18
Животните се учат на жестокост от нас, хората!
За мен това е неоспорима истина... Нямаме ИЗБОР: всяка една живинка има място и значение на тази Земя и във Вселената. Изчезването на една само брънка разрушава цялата верига и осъжда на гибел всички ни. Отдавна трябваше да го разберем - вкупом, а не само единици от човешкия вид.
Иначе рушим сами върха, но който смятаме, че сме "венец" ... Да, ама трънен...

Тъжен разказ, но истината често е такава - особено когато е намесена и не-любовта към самия себе си, изразена чрез жестокост към другите... Защото не всеки има куража и лудостта да се самонарани от не-обич, затова го прави косвено... И от жестокост към животните неусетно преминава към жестокост към себеподобните - човешкия вид.

Поздрави, Санде, за куража да повдигнеш завесата на този щекотлив - и в момента по медиите! - въпрос!!!
цитирай
45. jabalka - Поздрави от мен!
02.04.2012 14:07
Голям храбрец, Голяма работа е ... но винаги ми се свива сърцето когато наблюдавам подобна - БЕЗ МИСЛЕНА ЖЕСТОКОСТ, защото тя е показателна за това - колко малко има в ума и сърцето на хората, които я проявяват!
Успешен и Богат на позитивни случки ден!
цитирай
46. sande - Поздрави, Дивна! С възторг прочетох коментара ти! Дава ми надежда ...
02.04.2012 14:32
Може да не сме болшинство, но сме силни.

В Любовта е силата. Без нея ни чака Смъртта.
цитирай
47. sande - Здравея, Ябълчице! Невинното кученце търси спасение при Човека. Но попада в Ада!
02.04.2012 14:38
Освен това иска да помогне безкористно на Човека. Да го спаси от крадци.
Но жестокия човек е неспасяем.

Благодаря ти за хубавите и верни думи.

Така е, жестокостта е признак на слабост.

А и на падение.
цитирай
48. vladun - Покъртителен разказ!
02.04.2012 14:57
Вместо да му подхвърли коричка за примирие, Стойчо пребива до смърт кучето, при това два пъти...рецидивист, нямам думи..
Много въздействащ разказ, Санде, и много поучителен!

Бъди здрав!
цитирай
49. sande - Здравей, Владо!
02.04.2012 15:05
Радвам се, че намери време да минеш насам и да прочетеш тази жестока история, сега, когато се вдига много врява и пушилка около клетниците - скитащите кучета.
Които също търсят спасение в Ада! При хората.
цитирай
50. sande - Стойчо не е сам. Стойчовците са много, вероятно много повече отколкото си мислим ...
03.04.2012 14:23
Стойчо - това сме всички ние.

Това ни е държавата.

Ако е само Стойчо - с мед да го нахраниме.
цитирай
51. magicktarot - Силен разказ, Сашо!
05.04.2012 23:49
Има нещо много мистериозно в тази история - недоловимо, но се усеща. Макар и тъжна, отвъд жестокостта и тъжното се вижда "още нещо"... Не знам как да го кажа, за да не прозвучи откачалски - но наистина, понякога си мисля, че такива кучета не са съвсем от "нашия свят", независимо, че изглеждат и реагират като обикновени, материални същества...
Поздрави!
цитирай
52. sande - Макар и тъжна, отвъд жестокостта и тъжното се вижда "още нещо"...
06.04.2012 09:38
Дай Боже, да е така, Соня. Защото наистина към това се стремях... Иначе от тази примитивна история не става нищо.

Винаги се опитвам да "повдигна" нещата леко над земята. Да се намери втория план.
Затова най- важното в разказа е автора, природата - хълмовете, небето, самотното дърво, птиците, тишината ... Те ни казват нещо. Иначе какво може да ни каже този примитив Стойчо?

Благодаря ти за този прочит.
цитирай
53. razkazvachka - "благодарност"
02.05.2012 08:32
ей големи животни могат да са хората
цитирай
54. анонимен - Санде: Поздрави, Разказвачке!
02.05.2012 10:37
Така е. Човек който не обича животните, а още повече такъв, който ги мрази е точно някаква странно и неразбираемо животно.

Поздрави!
цитирай
55. romanticgirl25 - Не съм съгласна, че кучетата нападат всички! Ние хората сме виновни че сме ги оставили без помощ и подслон!
09.10.2013 18:02
Това е моя отговор на коментиращите!
Умрях...аз умрях заедно с това кученце. Така умело го нарисува, че ме разплака.
Аз веднъж в столицата бях отишла в късен час да си взема вечеря с близки хора и стоим пред една дюнерджийница. Свечерило се е. глудница към 20 кучета се приближават. Всички бягат, но аз просто нормално си излезнах. Защото знам, че съм добра, правила съм много добрини за кучетата и те също за мен. Знам, че кучетата знаят и усещат кой е лош и кой добър.
Просто излезнах, няколко от тях гонеха другите, а две се душеха и еднно тръгна към мен със зверска злоба. След секунди мълчание и от моя страна усмивка то просто спря, погледна ме и му отчупих от питката и месото.
Това е за мен истинско проникване-те са ясновидците на света.
Друг път когато срещам пред работа кученца те сами искат да си играят с мен. Знаят, че ги обожавам.
Заклела съм се да защитавам тези създания до живот!
Защото и баща ми е много строг с тях и види ли куче го дърпа за където намери, но пък кучетата на улицата ни го чуват от километри и лаят по него. Няма ненаказано зло!
Уникален писател си! Приличаш ми отчасти по описанието на природата около теб на вуйчо ми, който е бил учител на деца до 4 клас. той има разкази и сякаш не четеш, а виждаш природата и хората...
Продължавай все така!
цитирай
56. kalin8 - Привет, Санде!
28.04.2014 19:14
Оставя белези тази история...
Най-лошото е това, че сме пълни- препълнени със Стойчовци, а да се понаучат на човещина е твърде трудна работа, нали?
Б.
цитирай
57. sande - Ако се погледнем в огледалото, Борисе, няма да се харесаме ...
17.06.2014 08:05
А колко е просто всичко.
Стойчо е трябвало да се усмихне на кучето. Да му каже няколко благи думи. Да му каже: Благодаря ти непознато, мило кученце, че ми пазиш вилата и че си я опазило. Спокойно. Успокой се. Аз съм стопанина. Ще се разберем. Я сега на първо време да хапнем малко вкусна баничка, да си я поделим като хората ...

Ех! ...
цитирай
58. sande - МАРИАНА, бЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОЗИ КОМЕНТАР!
05.04.2017 06:09
romanticgirl25 написа:
Това е моя отговор на коментиращите!
Умрях...аз умрях заедно с това кученце. Така умело го нарисува, че ме разплака.
Аз веднъж в столицата бях отишла в късен час да си взема вечеря с близки хора и стоим пред една дюнерджийница. Свечерило се е. глудница към 20 кучета се приближават. Всички бягат, но аз просто нормално си излезнах. Защото знам, че съм добра, правила съм много добрини за кучетата и те също за мен. Знам, че кучетата знаят и усещат кой е лош и кой добър.
Просто излезнах, няколко от тях гонеха другите, а две се душеха и еднно тръгна към мен със зверска злоба. След секунди мълчание и от моя страна усмивка то просто спря, погледна ме и му отчупих от питката и месото.
Това е за мен истинско проникване-те са ясновидците на света.
Друг път когато срещам пред работа кученца те сами искат да си играят с мен. Знаят, че ги обожавам.
Заклела съм се да защитавам тези създания до живот!
Защото и баща ми е много строг с тях и види ли куче го дърпа за където намери, но пък кучетата на улицата ни го чуват от километри и лаят по него. Няма ненаказано зло!
Уникален писател си! Приличаш ми отчасти по описанието на природата около теб на вуйчо ми, който е бил учител на деца до 4 клас. той има разкази и сякаш не четеш, а виждаш природата и хората...
Продължавай все така!


***

Марианче, за кого ли написах този разказ? За теб? Не. Ти обичаш кучетата. И те те разбират и обичат. За Стойчовци? Те не четат.

За себе си. Искам да се освободя от този кошмар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2672270
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031