Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2012 09:00 - ЧУДО ЛИ Е, ТИ КАЖИ ?
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 16707 Коментари: 42 Гласове:
38

Последна промяна: 08.04.2012 14:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЧУДО ЛИ Е, ТИ КАЖИ ?

                               На Димитричка

       Вратата се отваря и от кабинета на един от зам.министрите на македонското външно министерство излизат двама души. Гостът е на около 60 години, нисичък на  ръст, и дали поради тази причина,или по друга, но ходи някак си изпъчено, наперено, стъпва така да се каже с апломб, като че иска да покаже колко е той  важен.

   Придружава го млад служител от Протокола, облечен също официално, с костюм, вратовръзка, лъснати обувки.

    В сградата няма асансьор и двамата се насочват към стълбището. Ненаправил и една крачка  след първото стъпало, гостът изведнъж  полита неочаквано напред, строполва се като подкосен   и започва да се търкаля  като  изпусната футболна топка надолу:  изхвърчава луксозна папка изпод мишницата му, разпиляват се листи, а  тялото му се спира да се търкаля чак на площадката между етажите. Лицето му е окървавено, сгърчено от болка. Опитва се да  се изправи, но целият потръпва в конвулсия. Момчето се хвърля напред, опитва са да го повдигне, да му помогне да се изправи, но гостът  само охка безпомощно.

    - Господине, какво  стана,  господине? ... Чакайте да ви помогна ... ето, опрете се на ръката ми ... чакайте ...ах ... какво стана ... как така ... -  говори объркано  момчето от Протокола.

    В това време се появяват служители и служителки от съседните кабинети и суматохата става пълна.

    - Какво стана, какво стана? – надвикват се.

    - Бързо  извикайте Бърза помощ! ... Може да е инфаркт .... инсулт ... – гадаят.

    - От къде е гостот? – питат други.

    - От Бугария ... Имаше состанок кай зам. министерот Стояновски ...- отговаря момчето от Протокола.

    - Донесете вода! ...Вода донесете ...Дайте да го изправим да седне ... Не го пипайте ... Нека дойде докторот .. – чуват се най-различни предложения.

    В това време се чува воят на сирената на Бърза помощ.

 ***

    И какво стана понататък? – ще попитате вие.

    Ами, нищо - ще кажа аз.- Както се казва в подобни случаи: ами, събудих се.

    Ха-ха! Събудих се в леглото си. Сънувал съм.

    Тук, когато разказвам случката, моите приятели започват да се смеят неудържимо, а колежката Ценка  Малева казва: “Ти ли ме бутна или сама паднах!”

    Работата, обаче,  съвсем не е до шеги и даже е доста сериозна. Това ще ви кажа.

    Ето за какво става дума:

    През  2006 година ми се появи сериозен здравословен проблем. Ни в клин, ни в ръкав, съвсем неочаквано / и незаслужено! – ще добавя./ ми се схвана кръста. Като оставим настрана въпроса, че кръстът е особено важен за мъжете, промени  ми се походката, стойката и даже поведението като цяло. Започнаха  да ми изтръпват краката. Болка няма, но не си чувствах краката, появявиха се в начало нещо като мравки по тях.. Промяната първа забеляза жена ми.

    - Защо ходиш прегърбен? ... Какво става? ... Я се изправи, какво си се подгърбил като старец!

    Освен променената “визия”, така да се каже,  разбрах, че съществува реална опасност да се пребия, особено зимата – по заледените тротоари и улици. А най-много когато слизам по различните стълбища. Тази опасност започнах да сънувам. Вече го описах в кошмарния си сън.

    И така цялата 2006 година. Стисках зъби, преструвах се на читав и чаках годишната отпуска през август за да потърся медицинска помощ.

    Тук ще ви призная, че съм недоверчив към всякакви лекарства, а и към лекарите. Откровено казано, даже вярвам в чудеса, но не и в разните му болници и чудодейни лекарства.

    Затова решихме преди да се предам на лекарите, да отидем с жена ми  на море. Първо, да видим как ще ми подействат морската вода, морското слънце и морския пясък.Надежда някаква, наивна. А си и казахме утешително: “Може би това ни е и последното море!”

    Резултатът, обаче, бе катастрофален. Морските бани се оказаха напълно неподходящи и противопоказни. Кръстът се затегна още повече, а краката ми се сковаха допълнително. Разходката от “Трифон Зарезан”  на “Златните пясъци” до “Морското казино” в края  на морската плажна ивица я вземах на три-четири почивки. А в някои случаи се отказвах още след първите  сто метра от ведомствената вила.

    Прикованият към леглото! Не е никак радостна тази переспектива, нали?

    Веднага след завръщането в София  посетих Неврологичното отделение на Висшия военно-медицински институт.

    Направиха ми лабораторни изследвания. Докторът  дълго и внимателно се вглеждаше в написаното, поглеждаше ме, питаше откога, как се е развивало заболяването, бърчеше чело.Накрая каза колебливо:

    - Най-вероятно имате  прищипване на нерв. От там идва всичко.... Но  за да бъдем напълно сигурни, трябва да ви се направи ядрено-магнитен резонанс. Да видим къде е прищипването. И какво трябва да се направи... Не е проста работа.И тогава ще видим: операция ли, медикаментозно ли лечение, ... едва тогава ще се види.Следващата седмица може да направим  изследването.

    А отпуската свършваше.

    И така заминах за Скопие.  Остана да се види кога да стане този специален преглед.

    Между другото си помислих: Този ядреномагнитен резонанс може да го направя и в македонската столица. Защо не? Колко му е! Хем няма да отсъствам от работа.

    И така  свърши годината. Малко преди Нова година почувствах, освен обичайните притеснения, и леко неразположение, нещо като настинка.

    За да прекъсна  задаващата се неприятна ангина, взех   превантивни мерки с  намиращите се в домашната аптека дежурни за екстрени ситуации лекарства:  аспирекс /американски аспирин/ и една добавка “вирус стоп”.Това имахме в момента, това взех. Три дни подред – по три пъти, сутрин обед и вечер по едно хапче.

    И процесът спря.

    Гърлото вече не ме болеше, неприятната хрема спря.

    И!

    О, чудо!

    Болката в кръста изчезна, тръпненето в краката изчезна. Сякаш никога не го е имало.

    Изправих се. Здрав. Прав.Все едно, че кошмарния сън е бил наистина сън.

    Чувствах се като новороден.

    Изправен, уверен, подмладен с десетина години.Най-малко. Подскочих като младо момче. У-ха. Клекнах. У-ха! Отново подскочих. Заситних ръченица. У-ха!

    Не вярвах на себе си.Истина ли е всичко това? Къде отиде скованият кръст, къде избягаха мравките в краката? Къде отиде кошмарния сън с търкалянето по стълбите в македонското МВнР, окървавен и жалък? Къде избяга зловещия  и застрашителен ядрено-магнитен  резонанс?

    Като разказвах на приятели историята, те се присмиваха скептично: “Излекувал си се, защото никога не си  бил болен.”

    Докторите, на които разказвах случката мълчаха озадачени. “Всичко е възможно, макар и невероятно. Тези наивни “лекарства” всъщност са освободили по някакав чуден начин прищипнатия нерв. И това е възможно. Макар и  рядко случващо се. Щастливец си. Пази те някой, силен ти е ангела-пазител” – шегуваха се.А спомената вече колежка Ценка Малева ме потупа по рамото,ухилена до ушите: "Браво бе,най-после се намери човек да открие универсален лек срещу всякакви болежки: аспирин! Ти си за нобелова награда!"

    От този ден и кошмарния сън спря. Отиде си.

       Както се казва в такива случаи в приказките: “За вас лъжа, за мен – истина!”

    От този чуден ден изминаха шест години, но споменът за това чудо продължава да тича по петите ми. Животът, това чудо, понякога ни подлага на неочаквани и незаслужени изпитания, понякога съдбата е жестока и несправедлива,върви и мачка пред себе си като побесняла и неразумна стихия, но ето и такъв миг, когато небесата сякаш се отварят сияйно и милостива ръка се протяга над нас, за да ни погали, да ни помилва.

    Не е ли така? Чудо е. И колко прекрасно е всичко това!

  ***                image
Иван Мърквичка Ръченица  / не оригинал/
Владимир Высоцкий Утренняя гимнастика

http://www.youtube.com/watch?v=GVWkrzWTDV0&feature=related

Владимир Высоцкий На Большом Каретном

http://www.youtube.com/watch?v=snh5EPtTUZw

 

 










Гласувай:
38



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздравявам всички, които са прочели този разказ, както и тези, които няма да го прочетат, с песните на Владимир Висоцки "Утренняя гимнастика" и ...
13.02.2012 09:20
... и "На Большом Каретном"!

С пожелание да сме живи и здрави и да вярваме, че има и чудеса!
цитирай
2. ivankalilova - Благодаря, Санде, за прекрасния ...
13.02.2012 10:17
Благодаря, Санде, за прекрасния разказ и и за вечния , незабравим Висоцки !
Сърдечни поздрави! Хубав ден --топъл и уютен!:)))
цитирай
3. martiniki - еее, браво!
13.02.2012 11:16
всекиму, който има нужда - такова чудо!
цитирай
4. sande - Ваня, повлечи крак, да му тръгне на този разказ, да го прочетат повече хора ...
13.02.2012 13:27
Защото сигурно не са малко онези, които се надяват на чудо. А както се вижда чудото не е невъзможно. Има го, някъде е около нас.

Поздрави!
цитирай
5. sande - Здравей, Мартиники!
13.02.2012 13:33
Радвам се, че между първите прочете новия ми разказ. Още повече ми е приятно, че не съм те разочаровал.

Добре е, че чудеса се случват. Макар и не толкова често. А пък и ако се случват често, няма да са чудеса.

Но пожелавам искрено на всеки, който има проблем или страдание, освен всичко, да вярва и в чудесата. Лек има за всеки, който вярва, че има лек.
цитирай
6. stela50 - Здравей ,Санде ... Хубав разказ ,
13.02.2012 14:03
наистина стават чудеса , припомни ми една случка ,
която рядко разказвам , защото звучи невероятно ...
Та аз съм от тези , които винаги ще вярват в чудеса .
С удоволствие прочетох ... Благодаря и за поздрава
с любимия Висоцки .
Поздрави !
цитирай
7. get - - Лумбаго е било, според непрофесионалто ми мнение, Санде !
13.02.2012 16:17
- Според скромните знания на един потомък, от род на знахари и билкари :))

- Появява се обикновено между 40-50 год. най-вече при мъжете ; в резултат на отслабване на кръстната мускулатура и стари травми. Морските ... най-вече бани са противопоказни. Налага се прилагане на загревающи лапи от съвсем прости и често срещащи се в природата продукти ... като, например чесън плюс растително масло ... счуква се и се капват няколко капки от растителното масло. Така изготвената констистенция трябва да е възможно по-гъста, като мармалад(шипки) ... но хайде да не досаждам и оспамвам темата ти - Защото народът ни го е казал - за всяка болка расте и съответната билка :)) !
- В тази връзка ме връщаш назад в спомените ми ... когато са ми възлагали от Комисията по лекарствените средства и Министерство на здравеопазването да извършвам проверки, относно лица упражняващи лечение неправомерно. Да знаеш колко родени таланти и събирана вековечна традиционна мъдрост бе унищожена по този начин ! - но нейсе !! ... основното, което следва да знаем, че правилна е формулата "Здрав(ият) дух, води до здраво тяло", а не както ни се внушава от класическата(официална) медицина "Здраво тяло - здрав дух!"
- Ювенал го е казал точно:"Mens sana in corpore sano - Здрав дух в здраво тяло". - Но виж какво нещо е Словото и как някои, могат с едното разместване местата на думите, да ни внушат нещо невярно ?!!
цитирай
8. sande - Поздрави, Таня, колкото и да е чудно, струва ми се, че всеки има поне по едно чудо ...
13.02.2012 16:31
stela50 написа:
наистина стават чудеса , припомни ми една случка ,
която рядко разказвам , защото звучи невероятно ...
Та аз съм от тези , които винаги ще вярват в чудеса .
С удоволствие прочетох ... Благодаря и за поздрава
с любимия Висоцки .
Поздрави !

***
Радвам се, че прочете за това чудо, а се надявам, че някога ще разкажеш и за твоето чудо.
цитирай
9. sande - Гет: Според скромните знания на един потомък, от род на знахари и билкари :))
13.02.2012 16:35
Гет, аз даже не знаех какво е това лумбаго, чувал съм само тази дума.

Но и постфактум не е лошо да науча нещо по въпроса.

Благодаря ти.

Поздрави!
цитирай
10. megg - " Животът, това чудо ( ... )"
13.02.2012 17:18
Санде, как само разказваш - и живо, и увлекателно - за сериозното, за неочаквани изпитания по този свой начин - дяволито и с усмивка.
Поздравления и благодаря за поздрава! :)
цитирай
11. tota - За всяка болка има и билка или лек, особено, ако ние самите открием това чудо!
13.02.2012 17:26
Санде, отново една интересно разказана случка. И както е казала по - горе, Мег, въпреки болката с устойчивост и усмивка. Само в такива случаи се появява чудото!!
Благодаря за поздрава!!

Поздрави!!
цитирай
12. sande - Здравей, Мег!
13.02.2012 17:34
megg написа:
Санде, как само разказваш - и живо, и увлекателно - за сериозното, за неочаквани изпитания по този свой начин - дяволито и с усмивка.
Поздравления и благодаря за поздрава! :)


***

Радвам се, че намина и прочете чудната история, а още повече, че ти е допаднала. Благодаря за вниманието!

цитирай
13. sande - Поздрави, Тота! Благодаря за приятелската подкрепа.
13.02.2012 17:39
tota написа:
Санде, отново една интересно разказана случка. И както е казала по - горе, Мег, въпреки болката с устойчивост и усмивка. Само в такива случаи се появява чудото!!
Благодаря за поздрава!!

Поздрави!!


***
Какво да ти кажа. Тук в Блога ние за едната добра дума се моткаме. А когато думата е казана от човек, на когото вярваш - това вече е наистина стимул.

Благодаря за посещението.
цитирай
14. razkazvachka - Ами - тропай на воля - най-хубаво е човек да не го боли.
13.02.2012 19:18
Каквото и да е.
цитирай
15. audan - И старило, и патило!
13.02.2012 20:36
До 8-ми клас бях ходещо кюфте с "букет" съпътстващи патогенни симптоми- стенокардия, лошо оросяване на крайниците, синузит и дори първи стадий на диабет.
Но ... в мен се влюби най-хубавото момиче не само в класа, но и в целия град - Исперих. И с мен стана чудо. Тогава се замислих кое предпочитам - да съм идеален според мен, но никой да не ми обръща внимание или да съм какъвто съм си и да ме харесват жените. Избрах второто и ... стана чудо - постепенно се превърнах от псевдо-сумист в строен момък.

Минаха години и сега малко се движа, което води до "схващания", както му казва народът. Лекувам се така - клякам. Да, клякам изправен гръбнак и ръце напред, с които съм се захванал в неподвижен предмет или за ръцете на помощник.
Резултатът е бърз и чудодеен.

И още нещо.
Миналата или по-миналата година България посети един 108-годишен индиец, който не се държеше "като пенсионер". :) Това беше онзи йога, който по време на Соца правеше представления в Цирка. Е, пак дойде и беше в чудесна форма.
Основния му съвет беше - спете по корем!

Е, логично е,че ако го послушаме, ще станем като него - възрастни, но не стари. Та нима това не е прекрасно?!

ПП Само да вметна, че учителят на йогата беше на 158 г., ако не греша,но във всеки случай повече от 150.
цитирай
16. kalin8 - Пожелавам ти...
13.02.2012 20:43
Пожелавам ти повече да не се сещаш за тези мъки!
Нещо от моя блог-рол:
Любе-Ясный сокол
http://www.youtube.com/watch?v=1otHMfUajI8
Б.
цитирай
17. sande - Ами това и правя, Гери, скачам си на воля, потропвам си ...
13.02.2012 20:48
razkazvachka написа:
Каквото и да е.


***

Болката може да се победи, а най-добре е сама да си отиде. По живо, по здраво.

Поздрави, Гери!
цитирай
18. sande - Здравей, приятелю Ивайло!
13.02.2012 20:51
audan написа:
До 8-ми клас бях ходещо кюфте с "букет" съпътстващи патогенни симптоми- стенокардия, лошо оросяване на крайниците, синузит и дори първи стадий на диабет.
Но ... в мен се влюби най-хубавото момиче не само в класа, но и в целия град - Исперих. И с мен стана чудо. Тогава се замислих кое предпочитам - да съм идеален според мен, но никой да не ми обръща внимание или да съм какъвто съм си и да ме харесват жените. Избрах второто и ... стана чудо - постепенно се превърнах от псевдо-сумист в строен момък.

Минаха години и сега малко се движа, което води до "схващания", както му казва народът. Лекувам се така - клякам. Да, клякам изправен гръбнак и ръце напред, с които съм се захванал в неподвижен предмет или за ръцете на помощник.
Резултатът е бърз и чудодеен.

И още нещо.
Миналата или по-миналата година България посети един 108-годишен индиец, който не се държеше "като пенсионер". :) Това беше онзи йога, който по време на Соца правеше представления в Цирка. Е, пак дойде и беше в чудесна форма.
Основния му съвет беше - спете по корем!

Е, логично е,че ако го послушаме, ще станем като него - възрастни, но не стари. Та нима това не е прекрасно?!

ПП Само да вметна, че учителят на йогата беше на 158 г., ако не греша,но във всеки случай повече от 150.


***
Старите да можеха, младите да знаеха.
цитирай
19. yotovava - :)))))))))))))))
13.02.2012 20:53
Да се надявам така да ми мине и на мен кракът - днес яко се изтърсих, силно се надявам да е само изкълчване или разтегнато сухожилие.
Хубава вечер, Санде

Валя
цитирай
20. sande - Ще ти мине, Валя, ще ти мине и ще замине и даже ще забравиш за този малшанс ..
13.02.2012 21:03
Юнак /юначка/без рани не може.
цитирай
21. sande - Поздрави, Борисе!
13.02.2012 21:29
kalin8 написа:
Пожелавам ти повече да не се сещаш за тези мъки!
Нещо от моя блог-рол:
Любе-Ясный сокол
http://www.youtube.com/watch?v=1otHMfUajI8
Б.


***

Благодаря ти за тези пожелания и за хубавата песен.

Както казват в нашия край: Да бъдем крепки и непоправими!
цитирай
22. jabalka - Привет!
13.02.2012 22:13
Духа и вярата довеждат много премеждия до край добър и до Вяра-
Макар и чели сме за граховото зърно и планините...!
Та вярата ни прави прави чудесата !
Благодаря за поздрава и лека вечер!
цитирай
23. esen - Колко е хубаво!
13.02.2012 23:03
Дай, Боже, всекиму такива чудеса! И весели хорА!
цитирай
24. 4aiotgluhar4e - Санде, изчаках се бе, човек! Вече щях да почна да те издирвам :)))
13.02.2012 23:42
На върха на пръстите ми е да напиша "Браво! Хубав разказ!", но знам, че не е разказ, живот е. А в живота като те боли, хич не ти е до браво. Но пък животът ни учи на много неща. Както е рекъл един забележителен българин, "со кротце, со благо и со малко кьотек" :))) Сигурна съм, че на всички ни трябва по едно такова сдрусване, за да се стреснем и да се вкараме в релси.

Извън това, чудо казваш... Може, ама надали. По-скоро друго се е случило. От хремата си кихнал и нервът се е освободил. А ако е чудо, значи си го заслужил. Баба ми казваше, че чудеса се случват на добрите хора. Значи и ти си такъв :)

Мен ако питаш, избутай спомена, който те следва, в кьоравото кьоше и се радвай на живота. Поздрави, приятелю, и благодаря за Висоцки!
цитирай
25. sande - Поздрави!
14.02.2012 09:25
jabalka написа:
Духа и вярата довеждат много премеждия до край добър и до Вяра-
Макар и чели сме за граховото зърно и планините...!
Та вярата ни прави прави чудесата !
Благодаря за поздрава и лека вечер!


***
И аз това ще кажа:Лек има за този , който вярва, че има. Както и любов. Както и Бог!
цитирай
26. sande - Здравей, Златке!
14.02.2012 09:31
esen написа:
Дай, Боже, всекиму такива чудеса! И весели хорА!


***
Хубав ден ти пожелавам! Свети Валентин да те закриля!
цитирай
27. syrmaepon - Здравей,Санде,
14.02.2012 09:42
много приятно както винаги.Изпитанията навярно ни ги изпраща Бог,инак как да оценим неговата сила ,пък и проверява ни вярата наверно
цитирай
28. sande - Поздрави, Чайче! Ами в тези снежни виелици и тунтулявици човек като нищо може да се загуби ...
14.02.2012 09:53
4aiotgluhar4e написа:
На върха на пръстите ми е да напиша "Браво! Хубав разказ!", но знам, че не е разказ, живот е. А в живота като те боли, хич не ти е до браво. Но пък животът ни учи на много неща. Както е рекъл един забележителен българин, "со кротце, со благо и со малко кьотек" :))) Сигурна съм, че на всички ни трябва по едно такова сдрусване, за да се стреснем и да се вкараме в релси.

Извън това, чудо казваш... Може, ама надали. По-скоро друго се е случило. От хремата си кихнал и нервът се е освободил. А ако е чудо, значи си го заслужил. Баба ми казваше, че чудеса се случват на добрите хора. Значи и ти си такъв :)

Мен ако питаш, избутай спомена, който те следва, в кьоравото кьоше и се радвай на живота. Поздрави, приятелю, и благодаря за Висоцки!


***
Благодаря ти за топлите думи. В студената зима топлата дума е като грейка.

Какво да ти пожелая в Деня на Свети Валентин?

Намисли си нещо. Пожелавам ти го! С гаранция и обратна разписка.
цитирай
29. sande - Здравей, Сирме!
14.02.2012 12:23
syrmaepon написа:
много приятно както винаги.Изпитанията навярно ни ги изпраща Бог,инак как да оценим неговата сила ,пък и проверява ни вярата наверно


***
Може би нищо не е случайно.След отминалите опасности, болести, преживелици, ставаме по-силни.

Поздрави и най-добри пожелания за двата празника!
цитирай
30. vahisht - Хубаво и увлекателно....
14.02.2012 20:35
разказваш, Санде и по този начин караш читателя да съпреживява, както болежките така и чудото освободило те от тях!
Тук ще прикрепя една от любимите си фрази:
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."-A.A
С мое продължение: Първият начин прави хората понякога нещастни, а при втория те почти винаги са щастливи:)- В.Б

Бъди здрав и щастлив, Санде!
цитирай
31. sande - Поздрави, приятелю Василе!
14.02.2012 21:03
И на мен ми харесва много повече втората версия.

Бог има за този, който вярва, че го има. Който вярва, че няма - за него няма.

Любов има за този който вярва в любовта. За този, който не вярва, че има истинска любов, за него няма. А и любовта бяга от него.

Така и за чудесата. Който не вярва в чудото - и чудото не вярва в него. И ще му избяга.
цитирай
32. makont - За сега ще се насладя на едната песен,
17.02.2012 21:04
че от бумаги едва ми се подава главата, но като приключа ще прочета. Така по вентилаторния метод не обичам да чета и затова не започвам. Усмихнат уикенд от мен!
цитирай
33. sande - Добро утро, Мая!
18.02.2012 08:43
Хубав съботен ден!
цитирай
34. makont - Е сега вече прочетох,
18.02.2012 11:15
много интересно разказано, не те натоварва докато четеш и те кара да се усмихнеш накрая. Чудото е в самия теб, според мен. Болката си отива, когато спрем да мислим за нея. Знаеш ли, аз почти не боледувам(да не чуе дявола), защото просто нямам време за това. Толкова много работа и всеки си иска своето и дори да боли, работя, особено сега. И то боли, боли пък спре, след като не може да ме тормози. Усмивки от мен, Санде!
цитирай
35. sande - Радвам се,Мая, че намери време да прочетеш тази история, а още повече, че те е развеселила ...
18.02.2012 12:22
Защото се знае, че по начало жените са много повече ангажирани и натоварени в семейството, с много повече грижи и ежедневни задължение по сравнение с мъжете.

С пожелание да бъдеш винаги "във форма", здрава и пъргава и да не ти се налага да разчиташ на чудеса. Чудо е да няма чудеса.

Бъди винаги усмихната, здрава и щастлива!
цитирай
36. divna8 - Не се предавай, Санде, пред никакви ...
18.02.2012 13:44
Не се предавай, Санде, пред никакви вируси, прищипнати нерви и хапове...
И дълго да ситниш Ръченицата на Живота, за да ни радваш с невероятните си разкази за човешките премеждия и чудеса :):):)
цитирай
37. sande - Благодаря ти, драга Дивна, за добрите думи!
19.02.2012 10:24
Понеже днес е такъв ден и са много тези, които се връщат към думите на Васил Левски, аз ще се възползвам от това, за да припомня какво казва Апостола пред турския съд. На въпрос с какво се е занимавал, той отговаря:

"Давах надежда на българите!"

Ами и аз, според скромните си възможности, се опитвам с тези истории, да давам надежда на хората, че никога нищо не е загубено.

И да си ситним "Ръченицата на Живота", който сам по себе си е едно Чудо.
цитирай
38. pazzza - Мдаа:))))), чудесата спохождат тия, що вярват в тях.
20.02.2012 09:39
Подир всичката жлъч и безмерна глупост, дето се изливат от бг страниците в нета, току се заричам, че нивгаш вече няма да припаря ни до блог, ни до форуми разни, изобще до ничии мисловни напъни за творчество, споделени мисли или каквото му се казва на цялото това "писане, заради самото писане".
И те ти на - чудо! Изскокне от нейде я разказ, я стих, я просто размишление, дето тъй ми гъделичка ума и го чета с тъй искрено наслаждение, та пак си връщам вярата, че има добронамерени хора, с талант да изразяват на хартия преживявания, впечатления, собствени съждения. И...забождам нос в компютъра и се почва пак едно ровене в тинята....
Вас, Санде, Ви навестявам често-често, и въпреки, че на моменти се чувствам малко дефицитна откъм речников фонд, или иначе казано - далеч от дарбата на можещите да пишат, - удоволствието от гостуването ми в блога Ви остава. Желая Ви много и чудесни чудеса:)))) и.....пак ще Ви навестя:)))
цитирай
39. sande - Развълнува ме истниски, драга Петя ...
20.02.2012 10:17
Много пъти съм си задавал въпроса: Защо пиша? За кого? Има ли смисъл? не е ли това занимание безсмислено?!

Губене на време ли е? Суета ли е? Наивност ли е? Гъделичкане на егото...

Твоите думи ми дават надежда, че не е безсмислено /съвсем!/ това занимание на самотника.

Още повече, когато това са думи на човек, който носи тази искра, сам пише, сам страда от това самотно занимание.

Благодаря ти.
цитирай
40. liliyanaandreeva - Това документалистика ли е или с...
20.02.2012 12:37
Това документалистика ли е или сюрреализъм?
цитирай
41. sande - Би трябвало да бъде разказ, според моето намерение ...
20.02.2012 13:51
Случката със заболяването и изцеляването е разказана едно към едно.

Другите работи, сънища, диалози, фабула, конструкция - са авторови писания и пр. Без което не може.

Поздрави!
цитирай
42. vladun - Страдалец си бил, Санде, но нека да ...
02.03.2012 01:30
Страдалец си бил, Санде, но нека да останат в миналото - и болката и кошмарите!
Честита баба Марта!
цитирай
43. sande - Здравей, приятелю Владо, от приятелския град Перник!
04.03.2012 21:28
Важното е да сме живи и здрави. Другото ще го купиме. А пък циганите казват: "Ако не можеме да го купиме, че го откраднеме!"
цитирай
44. sande - Поздрав
06.09.2020 18:07
КОТЕТО СПАСЕТЕ!




Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.

Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?

Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.

Даже селфи си щракнахме двама! –
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.

Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей!
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!



Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност във топчица черна! –
Теб! – сполай ти, че прати ми днес.

Валери Станков
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671881
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031