Постинг
17.01.2012 21:20 -
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ОМРАЗА
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 21288 Коментари: 55 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2016 12:46
Прочетен: 21288 Коментари: 55 Гласове:
43
Последна промяна: 17.02.2016 12:46
ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: ОМРАЗА
На Martiniki
Сигурно всеки от вас е чувал тази фраза: “Мразят се като куче и котка!”
Аз съм имал много пъти възможност да се убедя, че това е така. Да, мразят се. По-точно е да се каже, че кучето мрази котката. Котката е най-често потърпевшата. Налага и се често при случайна среща с куче да използва цялата си котешка бързина, пъргавина и хитрост за да спаси кожата си от експлозивната и с нищо не предизвикана агресия на кучето. В секундата, когато изниква пред кучето, вековният и враг се изстрелва като торпедо по нея – без да се замисля, без да се колебае, мълчаливо, мълниеносно, немилостиво. Спасение котката намира в най-близкото дърво, току под носа на кучето успява да се покатери и да заеме безопасна позиция в клоните. А надбяганото и надхитрено куче обикаля около дървото, лае заплашително, сипейки по този начин пръски от слюнка и проклятия към тази нагла и във висша степен отвратителна, според него, твар.
Откога и откъде идва тази праисторическа ненавист?
Сигурно още от времето на Адам и Ева. Това е съперничество за място под слънцето, съперничество за милостта на човека. Котката, като изпечена по природа подмазвачка и лицемерна дипломатка, печели без проблем това житейско съревнование. Тя не се стреми само да се подреди в обкръжението на човека, а се навира, снишавайки се и мъркайки приспивно, влиза безшумно в дома му, настанява се на най-удобното место в дома – на пода, на килима, във фотйола, в леглото. А полека-лека се настанява и в скутите на стопанката. Задоволява се с малко млекце или остатъци от храната на стопаните.
А кучето обикаля немило-недраго по двора, гледа всичко това и кръв капе от сърцето му.
Каква несправедливост!
Котката отговаря само да гони, и то когато е в настроение, от къщата келавите мишки, страхливите плъхове и от време на време някое безобидно влечуго, а кучето дава денонощен караул да пази къщата и стопаните от нагли крадци, от опасни и жестоки вълци, и лято, и зиме, в пек и студ. И я му подхвърлят комат клисав хлеб или парче оглозгана кост, я не.
Затова хората обичат да казват: Котката се привързва към къщата, а кучето – към стопаните.
Каква несправедливост!
Как да не мразиш тези проклети котки!
За да не вземаме така безпринципно страна, налага се да посочим, че омразата между кучето и котката не е фатално предопределена. В природата има милост, толерантност и хармония. И справедливост от едно, по-висше ниво.
Знае се, че не са малко случаите, когато и кучето, и котката си живеят в мир и съгласие и всеки знае своето си място. Това е, когато двамата попаднат на умни, грижливи и справедливи стопани. Тогава и кучето, и котката бързо разбират, че има място и за двамата, под справедливото върховно покровителство на стопаните.
Всеки, който е наблюдавал съжителството между разни домашни животни в един селски двор е забелязал, каква безупречна йерархия и строго чинопочитание се установява. Да не споменавам, че не са редки случаите, когато се създава истинско приятелство между различни животни. Да не говорим за случаите, когато при екстрени и трагични обстоятелства, се е случвало котка да се грижи майчински за току-що родено кученце. Или обратно.
Чудни са чудесата ти, Господи!
Първото ни домашно куче, красивата и елегантна афганистанска хрътка Анабела мразеше и преследваше котките с фанатичната омраза на истински афганистански талибан. Сигурно няма котка в Седми микрорайон на квартал “Люлин” в София, която да не е катерила светкавично канадските тополи между блоковете, преследвана от неумолимата преследвачка Анабела.
Брат й, също афганистнец, Шер, нямаше в кръвта си тази омраза и страст за преследване на котките. Случвало се е да подгони котка, но някак си вяло, без хъс, без “мотивация”.Потича малко,потича, спира се разколебан на сред пътя,огледа се небрежно, сякаш си казва:”Струва ли да се хабя заради това нещастно създание! При това не става за нищо,а за ядене – хептен.”
За подвизите в Пастух на Пако, новото ни, черно и на пръв поглед страшновато куче, вече разказах. Не усетихме кога се бе превърнал в безмилостен изтребител на селските котки, повечето от тях скитащи, бездомни.
Виждал съм го как преследва една от котките на съседа Благой. Тя обаче е котка, която е родена и израсла тук, познава си терена отлично, скрива се за секунди на безопасно и сигурно място. А Пако обикаля, мъчи се да и хване дирите, виждал съм го изкатерен върху керемидите на покрива на една от съседните къщи и да се оглежда наоколо безпомощен и объркан.Като глух пъдар. А котката в това време е заела стратегическа защитна позиция на балкона на къщата на Благой. От балкона към тавана е изправена дървена,паянтова, стълба, по която при необходимост ще избяга, а за Пако тя си е направо непреодолимо препятствие. Усети ли го, че тръгва към нея, котката е вече на безопасно място на тавана..
По едно време жените от съседната Долна махала започнаха да се питат една друга:
- Абе, кой ни унищожава котките? Някой нещо да знае? Някой нещо да е видял?
Питаха ме и мен, на което аз отговорях невъзмутимо:
- Че откъде да знам. И аз това питам.
По едно време намерих мъртва котка в двора. Спогледнахме се с Благой, който бе влязъл в двора по това време.
- Какво значи това?- попитах го озадачено.
- Ами Пако е донесъл нещо за ядене,мръвка,да ви подпомогне малко в изхранването – насмя се той.
Един ден отидох, заедно с Пако, на гости на моя съсед, даскал Борис Стоичков.Докато си пиехме ракията, видяхме как Пако, се стрелна като светкавица и подгони една от котките, които се щураха из овощната градина. За секунди котката се намери между зъбитe на неумолимия Пако. И падна мъртва.
Борис каза:
- Остави ми Пако за няколко дни. При мен безстопанствените, диви котки са истинска напаст. Всичко преобръщат наопъки. Не можеме със съпругата Верка, да оставим тендежера, какъвто и да е съд, без да го пребарат, без да го оближат тези натрапници. Ще ни докарат някоя болест.
***
Все пак се наложи бързо да върнем Пако в Банкя. Не всички котки в селото са безстопанствени и диви, нали?
Сигурно ще попитате: А какво стана с първото куче,нежната красавица,афганистанската хрътка Анабела?
Ами... Ами ... загина.Стана жертва на страстта си да преследва с нищо невинните и симпатични котки, божи създания като нея самата.
На 1 юни 1998 година, в Деня на детето, синът ми Християн извел любимата си хрътка Анабела на сутрешна разходка между жилищните блокове.
В този ден леките автомобили се движат бавно и със запалени фарове,за да се знае, че това е Ден на детето ...и за да пазят децата,естесвено.
За нещастие Анабела подгонила една котка, котката пресича улицата, Анабела стремглаво подир нея и така попада под гумите на лекия автомобил.
Водачът спрял, огледал предната броня и десния калник, изпсувал злобно и продължил пътя си. Към кучето, проснато на асфалта, с лека струйчица пурпурна кръв на муцунката, не погледнал.
***
И какво да кажем сега ние, накрая?
А?
Какво да кажем?
Не ви ли се струва, че и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов,преданост и надежда Него, техния Бог – Човека.
И очакват да каже: “Вие сте мои и аз съм ваш. С омразата – до тук!”
***
Шер и Анабела - малки
Анабела
Пако на скалата
Пако и Тетка /Тета/
На Martiniki
Сигурно всеки от вас е чувал тази фраза: “Мразят се като куче и котка!”
Аз съм имал много пъти възможност да се убедя, че това е така. Да, мразят се. По-точно е да се каже, че кучето мрази котката. Котката е най-често потърпевшата. Налага и се често при случайна среща с куче да използва цялата си котешка бързина, пъргавина и хитрост за да спаси кожата си от експлозивната и с нищо не предизвикана агресия на кучето. В секундата, когато изниква пред кучето, вековният и враг се изстрелва като торпедо по нея – без да се замисля, без да се колебае, мълчаливо, мълниеносно, немилостиво. Спасение котката намира в най-близкото дърво, току под носа на кучето успява да се покатери и да заеме безопасна позиция в клоните. А надбяганото и надхитрено куче обикаля около дървото, лае заплашително, сипейки по този начин пръски от слюнка и проклятия към тази нагла и във висша степен отвратителна, според него, твар.
Откога и откъде идва тази праисторическа ненавист?
Сигурно още от времето на Адам и Ева. Това е съперничество за място под слънцето, съперничество за милостта на човека. Котката, като изпечена по природа подмазвачка и лицемерна дипломатка, печели без проблем това житейско съревнование. Тя не се стреми само да се подреди в обкръжението на човека, а се навира, снишавайки се и мъркайки приспивно, влиза безшумно в дома му, настанява се на най-удобното место в дома – на пода, на килима, във фотйола, в леглото. А полека-лека се настанява и в скутите на стопанката. Задоволява се с малко млекце или остатъци от храната на стопаните.
А кучето обикаля немило-недраго по двора, гледа всичко това и кръв капе от сърцето му.
Каква несправедливост!
Котката отговаря само да гони, и то когато е в настроение, от къщата келавите мишки, страхливите плъхове и от време на време някое безобидно влечуго, а кучето дава денонощен караул да пази къщата и стопаните от нагли крадци, от опасни и жестоки вълци, и лято, и зиме, в пек и студ. И я му подхвърлят комат клисав хлеб или парче оглозгана кост, я не.
Затова хората обичат да казват: Котката се привързва към къщата, а кучето – към стопаните.
Каква несправедливост!
Как да не мразиш тези проклети котки!
За да не вземаме така безпринципно страна, налага се да посочим, че омразата между кучето и котката не е фатално предопределена. В природата има милост, толерантност и хармония. И справедливост от едно, по-висше ниво.
Знае се, че не са малко случаите, когато и кучето, и котката си живеят в мир и съгласие и всеки знае своето си място. Това е, когато двамата попаднат на умни, грижливи и справедливи стопани. Тогава и кучето, и котката бързо разбират, че има място и за двамата, под справедливото върховно покровителство на стопаните.
Всеки, който е наблюдавал съжителството между разни домашни животни в един селски двор е забелязал, каква безупречна йерархия и строго чинопочитание се установява. Да не споменавам, че не са редки случаите, когато се създава истинско приятелство между различни животни. Да не говорим за случаите, когато при екстрени и трагични обстоятелства, се е случвало котка да се грижи майчински за току-що родено кученце. Или обратно.
Чудни са чудесата ти, Господи!
Първото ни домашно куче, красивата и елегантна афганистанска хрътка Анабела мразеше и преследваше котките с фанатичната омраза на истински афганистански талибан. Сигурно няма котка в Седми микрорайон на квартал “Люлин” в София, която да не е катерила светкавично канадските тополи между блоковете, преследвана от неумолимата преследвачка Анабела.
Брат й, също афганистнец, Шер, нямаше в кръвта си тази омраза и страст за преследване на котките. Случвало се е да подгони котка, но някак си вяло, без хъс, без “мотивация”.Потича малко,потича, спира се разколебан на сред пътя,огледа се небрежно, сякаш си казва:”Струва ли да се хабя заради това нещастно създание! При това не става за нищо,а за ядене – хептен.”
За подвизите в Пастух на Пако, новото ни, черно и на пръв поглед страшновато куче, вече разказах. Не усетихме кога се бе превърнал в безмилостен изтребител на селските котки, повечето от тях скитащи, бездомни.
Виждал съм го как преследва една от котките на съседа Благой. Тя обаче е котка, която е родена и израсла тук, познава си терена отлично, скрива се за секунди на безопасно и сигурно място. А Пако обикаля, мъчи се да и хване дирите, виждал съм го изкатерен върху керемидите на покрива на една от съседните къщи и да се оглежда наоколо безпомощен и объркан.Като глух пъдар. А котката в това време е заела стратегическа защитна позиция на балкона на къщата на Благой. От балкона към тавана е изправена дървена,паянтова, стълба, по която при необходимост ще избяга, а за Пако тя си е направо непреодолимо препятствие. Усети ли го, че тръгва към нея, котката е вече на безопасно място на тавана..
По едно време жените от съседната Долна махала започнаха да се питат една друга:
- Абе, кой ни унищожава котките? Някой нещо да знае? Някой нещо да е видял?
Питаха ме и мен, на което аз отговорях невъзмутимо:
- Че откъде да знам. И аз това питам.
По едно време намерих мъртва котка в двора. Спогледнахме се с Благой, който бе влязъл в двора по това време.
- Какво значи това?- попитах го озадачено.
- Ами Пако е донесъл нещо за ядене,мръвка,да ви подпомогне малко в изхранването – насмя се той.
Един ден отидох, заедно с Пако, на гости на моя съсед, даскал Борис Стоичков.Докато си пиехме ракията, видяхме как Пако, се стрелна като светкавица и подгони една от котките, които се щураха из овощната градина. За секунди котката се намери между зъбитe на неумолимия Пако. И падна мъртва.
Борис каза:
- Остави ми Пако за няколко дни. При мен безстопанствените, диви котки са истинска напаст. Всичко преобръщат наопъки. Не можеме със съпругата Верка, да оставим тендежера, какъвто и да е съд, без да го пребарат, без да го оближат тези натрапници. Ще ни докарат някоя болест.
***
Все пак се наложи бързо да върнем Пако в Банкя. Не всички котки в селото са безстопанствени и диви, нали?
Сигурно ще попитате: А какво стана с първото куче,нежната красавица,афганистанската хрътка Анабела?
Ами... Ами ... загина.Стана жертва на страстта си да преследва с нищо невинните и симпатични котки, божи създания като нея самата.
На 1 юни 1998 година, в Деня на детето, синът ми Християн извел любимата си хрътка Анабела на сутрешна разходка между жилищните блокове.
В този ден леките автомобили се движат бавно и със запалени фарове,за да се знае, че това е Ден на детето ...и за да пазят децата,естесвено.
За нещастие Анабела подгонила една котка, котката пресича улицата, Анабела стремглаво подир нея и така попада под гумите на лекия автомобил.
Водачът спрял, огледал предната броня и десния калник, изпсувал злобно и продължил пътя си. Към кучето, проснато на асфалта, с лека струйчица пурпурна кръв на муцунката, не погледнал.
***
И какво да кажем сега ние, накрая?
А?
Какво да кажем?
Не ви ли се струва, че и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов,преданост и надежда Него, техния Бог – Човека.
И очакват да каже: “Вие сте мои и аз съм ваш. С омразата – до тук!”
***
Шер и Анабела - малки
Анабела
Пако на скалата
Пако и Тетка /Тета/
Тагове:
BARF - Хранене на кучетата и котките със...
Предлагат глоби за ветеринарни лекари, а...
За човеците и хората
Предлагат глоби за ветеринарни лекари, а...
За човеците и хората
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
"Писах преди време на кратункоФците...
"Циркони" ще ударят центровете...
"Писах преди време на кратункоФците...
"Циркони" ще ударят центровете...
Отново си ни представил разказ за животни, които са неотлъчно до хората.
Светът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.
Поздрави!!
цитирайСветът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.
Поздрави!!
Омраза...Тази вражда е от памтивека, но в двора на село съм наблюдавала такава идилия между кучето Шаро и осемте (тогава) котки на свекърва ми. Кучето беше карачанско, овчарско - казвам беше, защото умря в началото на януари. Всички бяхме покрусени, не очаквахме:(Оказа се, че живеят десетина години и Шаро е умрял от старост:( А това куче беше толкова толерантно към котките - виждала съм го в зимата с пет котенца върху гърба му - топлят се. И той си кротува, лежи си. Обикновено кучетата, които взимат да пазят, са немски овчарки, кръщават ги с императорски имена. Сега например са Нерон и Агрипина, Гай е третото куче - канадски вълк, всъщност пак немска овчарка, но чисто черна. Сега в двора се разхожда една котка - Рижка, точно под носа на Нерон, който няма година и е много разгневен, че тя се мотае свободно и всеки път мине ли наблизо се опитва да я докопа:)
Той всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата
цитирайТой всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата
3.
sande -
Поздравявам всички, прочели разказа, както и тези, които няма да го прочетат, с песните на Елвис Пресли ...
18.01.2012 08:11
18.01.2012 08:11
С пожелание:
С омразата до тук! Да живее любовта!
цитирайС омразата до тук! Да живее любовта!
И за Елвис благодаря! Поздравявам ответно с една от любимите си негови:
http://www.youtube.com/watch?v=OlKJ-0bnxdA&feature=related
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=OlKJ-0bnxdA&feature=related
tota написа:
Отново си ни представил разказ за животни, които са неотлъчно до хората.
Светът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.
Поздрави!!
Светът на човеците и на животните е еднакъв, колкото и странно да ни се струва това. Борбата за територия, място, за себе доказване, твърде често прераства в омраза. Но обстоятелствата пък са тези, които ги променят, заставят да я загърбят.
Единствено любовта между хора и животни е тази, която води до хармония. Трябва да бъде прозряна тази истина, че сме взаимосвързани за да продължава животът на земята в обичайното му русло.
Поздрави!!
***
Продължавам темата за домашните любимци. Тя е безкрайна и винаги може да се каже нещо, надявам се полезно и интересно. Харесва ми тезатати за хармонията.
По "National Geografic" върви едно предаване, което ми е любимо - "Говорещият с кучета". Там Цезар Милър във всеки епизод повтаря едно и също : няма лоши кучета, има невежи стопани! Или може и да са .. "вежи", но не са водачи на 100% за кучетата си.
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.
Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)
цитирайЕдин уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.
Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)
Едва ли казвам нещо ново; омразата може да съсипе онези, които не понасят другия, сякаш мразят и самия свят. Хубавото е, че " милост, толерантност и хармония " не само устояват, но са и по - силни, на тях се крепи животът.
Поздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)
цитирайПоздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)
martiniki написа:
Омраза...Тази вражда е от памтивека, но в двора на село съм наблюдавала такава идилия между кучето Шаро и осемте (тогава) котки на свекърва ми. Кучето беше карачанско, овчарско - казвам беше, защото умря в началото на януари. Всички бяхме покрусени, не очаквахме:(Оказа се, че живеят десетина години и Шаро е умрял от старост:( А това куче беше толкова толерантно към котките - виждала съм го в зимата с пет котенца върху гърба му - топлят се. И той си кротува, лежи си. Обикновено кучетата, които взимат да пазят, са немски овчарки, кръщават ги с императорски имена. Сега например са Нерон и Агрипина, Гай е третото куче - канадски вълк, всъщност пак немска овчарка, но чисто черна. Сега в двора се разхожда една котка - Рижка, точно под носа на Нерон, който няма година и е много разгневен, че тя се мотае свободно и всеки път мине ли наблизо се опитва да я докопа:)
Той всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата
Той всеки се опитва да докопа и да се обърше в него, играе му се.
Цезар беше по времето, когато дойдох в семейството, той живя 18 години. Немските овчарки се оказват дълголетници сред кучетата
***
Радвам се, че си харсала разказа. С интерес прочетох разказаното за вашите кучета и котки. Дом, в който има домашни любимци е дом на добри и благородни хора. И все ми се струва, че такъв дом се ползва със закрилата и покровителството не само на тези животинки, но и на съдбата.
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
***
Много интересно е това, което казваш.Животните наистина си имат своя интуиция и своя си идея и е глупаво ако ги подценяваме.Доказано е, че те не застрашават здравето на децата, а точно обратно - предпазват ги от болести. Издигат една предпазна мембрана пред настъплението на болестотворните микроби.
цитирайТака че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
***
Много интересно е това, което казваш.Животните наистина си имат своя интуиция и своя си идея и е глупаво ако ги подценяваме.Доказано е, че те не застрашават здравето на децата, а точно обратно - предпазват ги от болести. Издигат една предпазна мембрана пред настъплението на болестотворните микроби.
megg написа:
Едва ли казвам нещо ново; омразата може да съсипе онези, които не понасят другия, сякаш мразят и самия свят. Хубавото е, че " милост, толерантност и хармония " не само устояват, но са и по - силни, на тях се крепи животът.
Поздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)
Поздравления за хубавия разказ! И - радостен ден, стоплен от обич! :)
***
Споделям изразеното мнение, че любовта е животворна и спасителна, а омразата - отровна и съсипваща човека.
Омразата - метафора на смъртта. Добрата и красива афганистанска хрътка Анабела намира смъртта си, водена от омразата си към котките.
направо разказ по Киплинг,който е увековечил Договора между Човека,Котката и Кучето:
"— А сега ще сключваме нашия Мъжки договор. Ако ти, Котко, не ловиш мишки, когато си в Пещерата ни, всеки ден, дорде свят светува, аз, щом те видя, ще хвърлям по теб тези пет неща. И тъй ще правят всички истински Мъже след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но моят Мъж е по-хитър от нея!
А Котката преброи наредените неща (бяха пет и доста ръбести) и каза:
— Добре, ще ловя мишки, когато съм в Пещерата. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Мъжът. — Да не беше казала това по¬следното, щях да оставя тези пет неща на мира, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще хвърлям по теб обувките си и каменната си брадвичка (значи три неща на брой). И тъй ще правят всички истински Мъже след мен.
Тогава Кучето каза:
— Чакай малко! Ти не си сключвала договор с мен и с всички истински Кучета cлед мен!
И то показа зъбите си и продължи:
— Ако ти, Котано, не занимаваш Детенцето, когато си в Пещерата ни, всеки ден,
дорде свят светува, аз ще те гоня, докато те стигна, а щом те стигна, ще те хапя. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но Кучето е по-хитро от нея!
А Котката преброи зъбите на Кучето (бяха много и доста остри) и каза:
— Добре, ще занимавам Детенцето, когато съм в Пещерата, стига то да не ми дърпа прекалено силно опашката. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Кучето. — Да не беше казала това по¬следното, нямаше да използувам зъбите си, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще те карам да се катериш по дърветата. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И тогава Мъжът — без да губи време — хвърли двете си обувки и каменната си брадвичка по Котката и Котката хукна навън от Пещерата,"
цитирай"— А сега ще сключваме нашия Мъжки договор. Ако ти, Котко, не ловиш мишки, когато си в Пещерата ни, всеки ден, дорде свят светува, аз, щом те видя, ще хвърлям по теб тези пет неща. И тъй ще правят всички истински Мъже след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но моят Мъж е по-хитър от нея!
А Котката преброи наредените неща (бяха пет и доста ръбести) и каза:
— Добре, ще ловя мишки, когато съм в Пещерата. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Мъжът. — Да не беше казала това по¬следното, щях да оставя тези пет неща на мира, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще хвърлям по теб обувките си и каменната си брадвичка (значи три неща на брой). И тъй ще правят всички истински Мъже след мен.
Тогава Кучето каза:
— Чакай малко! Ти не си сключвала договор с мен и с всички истински Кучета cлед мен!
И то показа зъбите си и продължи:
— Ако ти, Котано, не занимаваш Детенцето, когато си в Пещерата ни, всеки ден,
дорде свят светува, аз ще те гоня, докато те стигна, а щом те стигна, ще те хапя. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И като чу това, Жената си каза:
— Тази Котка е хитра, но Кучето е по-хитро от нея!
А Котката преброи зъбите на Кучето (бяха много и доста остри) и каза:
— Добре, ще занимавам Детенцето, когато съм в Пещерата, стига то да не ми дърпа прекалено силно опашката. Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!
— Освен там, където съм аз! — каза ядосано Кучето. — Да не беше казала това по¬следното, нямаше да използувам зъбите си, но сега знай, Котано, че щом те зърна, ще те карам да се катериш по дърветата. И тъй ще правят всички истински Кучета след мен!
И тогава Мъжът — без да губи време — хвърли двете си обувки и каменната си брадвичка по Котката и Котката хукна навън от Пещерата,"
12.
syrmaepon -
Разбира се най-добре е всички да живеят в мир и съгласие,но когато има сключен договор
18.01.2012 09:14
18.01.2012 09:14
налага се неговото изпълнение ))))))Аз също смятам,че е много вредно изцяло да се унищожава врагът,иначе Земята ще спре да се върти и всичко ще свърши.Друго нещо си е конкуренцията,която да те държи на нокти и в постоянна бойна готовност )))
audan написа:
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.
Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)
Един уравновесен и сигурен в себе си човек е идеалният водач на каквато и да е глутница кучета. Ако човекът е неуверен, то кучето поема роля на водач и защитава глутницата си от всеки и всичко.
Така че , ако кучето ви прекалено ви пази, то причината може да е във вашата неувереност. Т.е. третира ви като овца, която е кривнала встрани от стадото. :)
Всяко животно има свой език на тялото. Има значение и дали е хищник като котката и кучето или е плячка, като коня,овцата, козата и кокошката.
Е, трудно е да научите за всяко животно всичко,затова съветът е един - бъдете спокойни и уверени и рядко ще имате проблеми, включително и сред един много интересен вид животно - човекът.
Жалко за Анабела. Един-два курса при специалист и щеше да внимава с пресичането.
А ако искате котката ви да лови мишки, а не да гледа медитиращо, докато те шават наоколо, давайте й месо само докато е малка, за да свикне с вкуса му и да го търси после. Попорасне ли - само картофи, ориз,мляко и млечни произведения. Никакво месо! ;)
Това са много добри препоръки.Нашите кучета на село/ и Мъник,също за който писах/ много мразеха котки, и ги лаеха яростно,но ни една не са убили.Не знам дали стопаните са неуверени,но определено котките ни се качваха на главите и май никакви мишки не ловяяха
13.
sande -
Поздрави, Сирма, за страхотния цитат на Договора между Човека, Кучето и Котката на Киплинг.
18.01.2012 09:18
18.01.2012 09:18
С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Превеждани и издавани в България. Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст.
Класика.
цитирайКласика.
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.
цитирайПървия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.
Не мразя кучетата. Имал съм доста добри познанства, но сме различни с тях.
Те са шумни(лаят), стават рано(ужас!) дори в почивните дни(това не се издържа!) и искат да ги разхождаш(мразя физзарядката още от у-ще. Да не говорим за казармата)... Изобщо коренно са различни от мен.
Не знам, дали защото съм зодия Лъв или защото съм роден през нощта, но котките ги усещам като роднини. А котешките номера не ми минават. ;)
В Древен Египет кучето и котката били правилно подредени-единият е дневен, другият - нощен пазач.
Фараоново куче. Сравнително скоро се оказа, че Анубис не чакалоглав, а кучеглав
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
Фараоновото куче е хрътка. И досега в много страни, включително арабските ловът се извършва с кон и граблива птица или с кон и куче. Но малцина знаят, че в Древен Египет ловували и с ... лъвове!
Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.
И ако някому му се струва, че не може лъв да се опитоми, то вижте този клип.
Лъвчето израснало в Англия, но пораснало и трябвало да го пуснат в дивата Природа. Тук му идват на свиждане. :)
http://vbox7.com/play:2b1264b1
цитирайТе са шумни(лаят), стават рано(ужас!) дори в почивните дни(това не се издържа!) и искат да ги разхождаш(мразя физзарядката още от у-ще. Да не говорим за казармата)... Изобщо коренно са различни от мен.
Не знам, дали защото съм зодия Лъв или защото съм роден през нощта, но котките ги усещам като роднини. А котешките номера не ми минават. ;)
В Древен Египет кучето и котката били правилно подредени-единият е дневен, другият - нощен пазач.
Фараоново куче. Сравнително скоро се оказа, че Анубис не чакалоглав, а кучеглав
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
Фараоновото куче е хрътка. И досега в много страни, включително арабските ловът се извършва с кон и граблива птица или с кон и куче. Но малцина знаят, че в Древен Египет ловували и с ... лъвове!
Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.
И ако някому му се струва, че не може лъв да се опитоми, то вижте този клип.
Лъвчето израснало в Англия, но пораснало и трябвало да го пуснат в дивата Природа. Тук му идват на свиждане. :)
http://vbox7.com/play:2b1264b1
16.
sande -
Много интересно е клипчето за лъвчето, израснало с хора и пуснато като пораснал лъв сред дивата природа..
18.01.2012 12:27
18.01.2012 12:27
Много интересно е това, което разказваш, както и линковете за кучетата и за лъва.
Благодаря ти, Ивайло!
цитирайБлагодаря ти, Ивайло!
17.
sande -
Препоръчвам на всички, които минават от тук, да погледнат долното клипче. Супер интересна история!
18.01.2012 12:40
18.01.2012 12:40
http://vbox7.com/play:2b1264b1
Както и:
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
цитирайКакто и:
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
Поздрави , Санде !
цитирайРадвам се, че си харесала разказа за войната на кучетата с котките.
Поздрави на славния град Пловдив!
цитирайПоздрави на славния град Пловдив!
които спяха заедно , прегърнати...
Идваше ми и аз да легна редом до тях.
цитирайИдваше ми и аз да легна редом до тях.
Имах куче и котка,
които спяха заедно , прегърнати...
Идваше ми и аз да легна редом до тях.
***
С малко думи си казал всичко.
Благодаря ти, човече!
цитирайкоито спяха заедно , прегърнати...
Идваше ми и аз да легна редом до тях.
***
С малко думи си казал всичко.
Благодаря ти, човече!
Аз лично смятам, че тази вражда е измислена от нас хората. И при животинките всичко е до индивидуалност, различни са. Когато са при добри стопани и има любов тя се приема и от животинките. Поздрави Санде.
цитирайТвърде е възможно да си права.
Човекът - това хитро, грандоманско, егоистично и самовлюбено същество, е забравил природата, животните, птиците, цветята, мравките, калинките и пеперудите е навирил нос и е въобще невъзможно да се говори с него.
И където се намеси - трева не расте повече.
цитирайЧовекът - това хитро, грандоманско, егоистично и самовлюбено същество, е забравил природата, животните, птиците, цветята, мравките, калинките и пеперудите е навирил нос и е въобще невъзможно да се говори с него.
И където се намеси - трева не расте повече.
И в нашия дом има подобно разделение: котаракът Мишан блаженствува,храни се охолно и се разполага на топло,а кучета не се допускат поради характера на личните ни предпочитания.
цитирайЗащо да е омраза, Санде? Това е просто инстинкт. Природа!
Пък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.
Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)
цитирайПък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.
Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)
shtaparov написа:
И в нашия дом има подобно разделение: котаракът Мишан блаженствува,храни се охолно и се разполага на топло,а кучета не се допускат поради характера на личните ни предпочитания.
***
Важното е да има мир и любов!
sande написа:
http://vbox7.com/play:2b1264b1
Както и:
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
Както и:
http://home.swipnet.se/farao-anubis/images/IMG_9287_krop_bra_400.jpg
http://www.dignubia.org/maps/timeline/img/b3200-gebelein-stele.jpg
audan написа:
Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.
Котките били за нощен лов. Много по-лесно се обучавали на сложни действия.
Гледала съм отдавна филмче,че наистина котките са нощни ловци,но освен това показаха и ,че не търпят друг мъжки около себе си ,дори свое поколение ))))
С една дума, Царя на ловците ))))
4aiotgluhar4e написа:
Защо да е омраза, Санде? Това е просто инстинкт. Природа!
Пък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.
Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)
Пък и както ги научиш. В нашето животинско царство котьо гони кучо. Ние си ги обичаме еднакво и сме им създали еднакви условия, но малкото зверче е десетки пъти по-нахално и освен дето прави пакости, непрекъснато досажда. Кучето само отлепя по едно око и кихва, за да го разкара.
Но с едно съм съгласна: и кучето, и котката стоят от двете страни на човека, единият от дясно, другият от ляво. И гледат с благоговение, любов, преданост и надежда. Но той, човекът, не винаги е бог и има още да се учи на вярност и почтеност от животните.
Поздрави, Санде! Пак ми възрадва душичката :)
***
Радвам се, че си харесала разказа за кучето и за котката, за мира и войната, за дружбата и за службата.
И за хората, които трябва да учиме езици, включително този на различните животни.
Вашето куче не може да бъде от представителната извадка. То е привилегировано. То даже не знае, че е куче, не сте му казвали. А нашите кучета не знаят, че аз не съм куче. Не съм им казвал.Затова и не ме слушат много-много.
Хубав ден!
Толкова красноречиво изглежда това филмче за лъва и английското семейство, че просто изглежда невероятно. Но е факт. Особно ме впечатли не само това, че лъвът не ги е забравил, но че ги "представи" на лъвицата - "съпругата".
цитирайможе да има такъв ред в "лъвските обичаи" )))))
цитирайШироко му около врата на тоа лъв - няма тъща! :)))
цитирайsyrmaepon написа:
може да има такъв ред в "лъвските обичаи" )))))
***
Поздрави! Хубав ден!
[quote=audan]Широко му около врата на тоа лъв - няма тъща! :)))[/quote
***
Има и такъв арменски виц:
Спрашивают Радио Ереван:
Что вы бы сделали, если тигр напал на вашу тьощю?
Радио Ереван отвечает:
Сам напал, пусть сам спасяется!
цитирай***
Има и такъв арменски виц:
Спрашивают Радио Ереван:
Что вы бы сделали, если тигр напал на вашу тьощю?
Радио Ереван отвечает:
Сам напал, пусть сам спасяется!
syrmaepon написа:
Гледала съм отдавна филмче,че наистина котките са нощни ловци,но освен това показаха и ,че не търпят друг мъжки около себе си ,дори свое поколение ))))
С една дума, Царя на ловците ))))
С една дума, Царя на ловците ))))
Да, не търпят други мъжки. Дори убиват малките от други мъжки, когато "завземат" прайд.
Обаче с лов се занимават най-вече ... лъвиците.Те са героините, които осигуряват храната за прайда.
Мъжките са главно за :
- бой с други мъжки лъвове;
- за защита на прайда;
- за лов, когато има ранена женска или силите на лъвиците са недостатъчни да се справят с голямо животно-жертва, а по-дребни няма;
- обучение на младите лъвчета, докато последните не пораснат и не оспорят първенството на "цар Лъв". Тогава победеният напуска прайда. Обикновено това са младите.
Така че лъвиците имат своето достойно място в сърцето на лъва. :)
Лъвът и Бикът били съученици и се срещнали 10 години след завършването си. Отишли на бар, пийнали по едно и се разговорили.
По едно време Лъвът казал:
- Аз трябва да се прибирам. Става късно. Жена ми ме чака.
- Е, ти да не се страхуваш от жена си. А уж си лъв.- подиграл го Бикът. - Аз съм бик, пък не ми пука какво иска жена ми.
- Да, лъв съм и жена ми е лъвица. А твоята е ... крава.
Лов на зебри от лъвици
http://vbox7.com/play:eaf8247f
Но ако няма зебри, а само биволи? Тогава идват и лъвовете
http://vbox7.com/play:3c1d686b
Не правете това в ...саваната си
http://vbox7.com/play:5606262c
... линковете към джунглата и саваната.
Поздрави - на теб и на Сирма!
цитирайПоздрави - на теб и на Сирма!
"Сирма" с варианти "сЪрма", "сАрма" - светла, сияйна,блестяща.
Наричали САРМАтите именно така (или са се самоназовавали така), заради лъскавите люспести доспехи, които носели.
http://passion-don.org/history-1/images/sarmat.jpg
http://www.novgorod.ru/images/1336.gif
И ако картинките не ви внушават страх, то си представете, че сте "велика армия от 30 човека" от VII век. Имате кожена броня, кожен или дървен шит и сте пешаци. А сега си представете как срещу вас приближава с тропот и викове нещо блестящо с насочени към вас копия ...
цитирайНаричали САРМАтите именно така (или са се самоназовавали така), заради лъскавите люспести доспехи, които носели.
http://passion-don.org/history-1/images/sarmat.jpg
http://www.novgorod.ru/images/1336.gif
И ако картинките не ви внушават страх, то си представете, че сте "велика армия от 30 човека" от VII век. Имате кожена броня, кожен или дървен шит и сте пешаци. А сега си представете как срещу вас приближава с тропот и викове нещо блестящо с насочени към вас копия ...
... че е сияйна.
Сияйна е, блестяща, но не вярвам да е така войнствена като сарматите. Но знае ли човек?
Особено като имаме пред вид Сирма войвода.
цитирайСияйна е, блестяща, но не вярвам да е така войнствена като сарматите. Но знае ли човек?
Особено като имаме пред вид Сирма войвода.
38.
yotovava -
Преди две години спасих от смърт едно малко коте, всъщност бяха три, но двете не оцеляха - майката беше отровена.
23.01.2012 19:14
23.01.2012 19:14
Кръстих го Сървайвър, макар да беше женско. Стана прекрасна котка. И март месец, повикана от нагона, се изскубна вън на студа. Имаше две кучета, които хранех. Едното намерило пролука в ограда и влязло в двора. И уби Сървайвър. Сложно нещо е природата. А тя не беше научена да се бои, камо ли да се бие.
Поздрав, Разказвачо
Природата винаги ще ни озадачава.
Валя
цитирайПоздрав, Разказвачо
Природата винаги ще ни озадачава.
Валя
Трогателна е тази история.
Не винаги можем да си обясним поведението и постъпките на животните. Но не са неуправляеми. С повече опит и наблюдение - може да разчетем поведението на животните. И да ги насочваме, да ги контролираме.
Добре е да четем по-често тази книга - Книгата на природата.
Поздрави, Валя!
цитирайНе винаги можем да си обясним поведението и постъпките на животните. Но не са неуправляеми. С повече опит и наблюдение - може да разчетем поведението на животните. И да ги насочваме, да ги контролираме.
Добре е да четем по-често тази книга - Книгата на природата.
Поздрави, Валя!
твой разказ на тема природа и животински свят, особено този който е в непосредствена близост до Човека. Много хора виждат животните около нас, но много малко ги разбират, а и още по-малко пишат за тях. Винаги като чета разказите ти на тази тематика с нещо ми напомнят Емилиян Станев....
Много точно си го казал, ще го перефразирам с поговорка от нашия край"Какъвто е стопанина , такова е и кучето му"
Поздрав с този разказ:
http://liternet.bg/publish9/estanev/vylchi.htm
Поздрави!!!
цитирайМного точно си го казал, ще го перефразирам с поговорка от нашия край"Какъвто е стопанина , такова е и кучето му"
Поздрав с този разказ:
http://liternet.bg/publish9/estanev/vylchi.htm
Поздрави!!!
Съгласен съм, че стопанина и кучето му се влияят взаимно. Най-често за добро. Но ако стопанинът е нервак, зъл и грубиян, и кучето става зло.
Емилиян Станев е световен писател за мен, особено с разказите си за животни.
Аз се мъча да бъда негов ученик, но доколко успявам, това е друг въпрос.
Поздрави!
цитирайЕмилиян Станев е световен писател за мен, особено с разказите си за животни.
Аз се мъча да бъда негов ученик, но доколко успявам, това е друг въпрос.
Поздрави!
Прочетох и харесах, Санде, сладкодумецо!
цитирайvladun написа:
Прочетох и харесах, Санде, сладкодумецо!
***
Драго ми е, че се появи сред тези януарски виелици и че одобряваш разказа.
Поздрави!
Аз имах две кучета на местото, царе на котките. Всичките ги изловиха и изядоха. Една германка си разхождала котарака - тлъст 8 кг. великан и той изчезнал. Една седмица след това кучетата нищо не ядоха. Но си намериха мастора: Тръгват да ме изпращат и виждат котарак. Прехвърлиха се през мрежата и аз казах на човека да си прибере котарака. Човекът каза: не бой се, той ще се оправи. Двете кучета заскимтяха, бягат към мрежата, но не могат да се качат, защото котаракът ги връща с ноктите си.Човекът влезе и ги отърва, но бяха целите в рани.Платиха си за нападевията над котките.
Коста
цитирайКоста
Здравей, Санде !
С малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))
цитирайС малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))
planinitenabulgaria написа:
Аз имах две кучета на местото, царе на котките. Всичките ги изловиха и изядоха. Една германка си разхождала котарака - тлъст 8 кг. великан и той изчезнал. Една седмица след това кучетата нищо не ядоха. Но си намериха мастора: Тръгват да ме изпращат и виждат котарак. Прехвърлиха се през мрежата и аз казах на човека да си прибере котарака. Човекът каза: не бой се, той ще се оправи. Двете кучета заскимтяха, бягат към мрежата, но не могат да се качат, защото котаракът ги връща с ноктите си.Човекът влезе и ги отърва, но бяха целите в рани.Платиха си за нападевията над котките.
Коста
Коста
***
Като човек пътешественик ти знаеш много интересни истории с кучета и котки.
Аз съм забелязал, че кучетата и котките могат бързо да свикнат да живеят заедно без проблем. Но само под строгия и ежедневен контрол на човека. Особено в началото, докато свикнат. Важното е да разберат, че ядене има за всички и че никой няма да бъде ощетен.
Поздрави, Коста!
ivankalilova написа:
Здравей, Санде !
С малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))
С малко закъснение, нопък с огромно удоволствие прочетох хубавия ти разказ ! Благодаря, приятелю !
Много слънце и топлина, в прекрасния мразовит ,януарски ден!:)))
***
Радвам се, че съм те зарадвал с тази кучешко-котешка история.
Благодаря ти за вниманието и за топлите думи.
наместо коментар:
http://www.proza.ru/2009/11/29/911
Поздрави за разказа!
Б.
цитирайhttp://www.proza.ru/2009/11/29/911
Поздрави за разказа!
Б.
Видях го котарака Рико.
Прилича на магьосник.
Поздрави!
цитирайПрилича на магьосник.
Поздрави!
за хубавия разказ! Има хора, които са по-лоши от кучета...
цитирай
51.
sande -
Кучетата по начало не са лоши. Те се раждат с любов и бгаговение към своя Бог - Човека, но ...
03.02.2012 09:21
03.02.2012 09:21
... но това хитро, надменно, егоцентрично, самовлюбено, немилостиво, твърде често жестоко същество - Човека, ги прави лоши, враждебни и озлобени.
Поздрави, Марине!
цитирайПоздрави, Марине!
Прав си, Санде, кучете и котката са във вечно съперничество. Не съм се замисляла, защо е така, но разказът ти дава добър отговор. Лично аз никога не съм имала куче, но котка винаги. Преди доста години, съседът ми остави за временно отглеждане неговият Рожко – красиво и умно куче, с бял, къдрав кожух. Рожко много бързо се привърза към мен и навсякъде ме следваше, но все още не се беше запознал с Томи – моят котарак. Един ден прозорецът беше отворен и Томито застанал там, наблюдава навън. Рожко обикновено беше отвързан и си обикаляше спокойно двора. Та минал в същият момент покрай прозореца, видял котарака и като го залая, горкото ми коте се свря под масата и не мръдна повече от там...:)
цитирайРадвам се, че мина оттук, с твоя Рожко и с котето Томи.
С най-добри пожелания за всички!
цитирайС най-добри пожелания за всички!
Кучетата и котките могат да живеят съвместно, в мир и съгласие. Даже да се обичат и да се защищават взаимно.
Омразата, за която стана дума в разказа е създадена и я създава, предизвиква и обуславя Човека. За съжаление.
http://vbox7.com/play:9468994e26
цитирайОмразата, за която стана дума в разказа е създадена и я създава, предизвиква и обуславя Човека. За съжаление.
http://vbox7.com/play:9468994e26
sande написа:
Роден е на 30 декември 1865 г. в Бомбай, Индия. Учи в Лондон, където се формира неговия мироглед, включително и преклонението му пред реда и организираността.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.
Първия си стихотворен сборник „Училищна лирика“ издава в Индия, когато е на 16 години. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на Граждански и военен вестник в Лахор (един от най-големите градове на днешен Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази.
След пътешествието в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Жени се за американка и се опитва да се установи в Америка, но след смъртта на по-голямата му дъщеря Джозефин се завръща през 1902 г. в Англия, където остава до смъртта си.
Киплинг достига необичайно рано творческа зрелост, което личи още в първата му книга със стихове „Департаментски песни“ (1886 г.), която е издадена когато авторът е на 21 години.
Киплинг е автор на стихосбирката „Песни от казармата“ (1892 г.), „Седем морета“ (1896 г.), „Пет нации“ (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази „Прости разкази от планините“ (1888 г.), романът „Угасна светлината“ (1890 г.), „Ким“ (1901 г.) и други.
Най-добрите стихове на писателя са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения „Книга за джунглата“ (1894 г.) и „Втората книга за джунглата“ (1895 г.). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – като получава наградата на 42-годишна възраст. След Първата световна война, в която загива единственият му син, мирогледно творческата доктрина на писателя рязко се променя. Масонската му принадлежност е ярко изразена в повечето му творби, като най-силно впечатление прави автобиографията му.
Умира от мозъчен кръвоизлив в началото на 1936 г.