Прочетен: 20023 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2011 04:50
ЗДРАВЕЙТЕ, ИНДИЙЦИ!
В памет на Петко Пагелски
През втората половина на 80-те години на миналия век, по време на върха на съветската военна инвазия в Афганистан, в Кабул бе популярен един виц за Леонид Брежнев, авторът на афганистанската авантюра, която срина Съвeтския съюз и набързо цялата соцситема. Не че тя не беше готова да се срути от собствената си безпътица.Но афганистанският безумен поход на Червената армия в гънките и долините на седем хилядните върхове на Памир и Хиндокуш, ускори неминуемата катастрофа.
Винаги когато се подстригва, личният бръснар на Леонид Илич го питал:
- Леонид Илич, как е положението в Афганистан?
Така един път, два пъти, на третия път Леонид Илич запитал любопитния си бръснар:
- Ама, какво непрекъснато ме питаш за Афганистан?
- Извинете ме, Леонид Илич, но като ви питам за Афганистан, косата ви настръхва и ми е по-лесно да ви подстригвам.
Имаше и други шеги за генсекът на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Илич Брежнев. Пътува той за Индия на официално посещение. В Ташкент самолетът му каца за кратък престой. Леонид Илич е задрямал, събуждат го и той решил, че вече е в Делхи, излиза на площадката на стълбицата на самолета, вдига ръка и се обръща към насъбралите се официални лица и посрещачи с думите:
«Здравейте индийци!»
Защо ви разказвам всичко това?
Защото и аз тръгнах за Индия,на път за София по време на годишния си отпуск. На летището в Кабул ме изпратиха приятелите Иван Милев от Мисията за развитие на ООН и Петко Пагелски, радист в посолството. Винаги готовият за шега Иван Милев ми поръча на сбогуване:
- И като кацнеш в Делхи, да не забравиш да поздравиш индийците! Да не забравиш при излизането от самолета да извикаш: Здравейте, индийци!
Обещах и точно така постъпих. Щом излязох на площадката на стълбицата на самолета, помахах с ръка и извиках бодро:
- Здравейте, индийци!
Сигурно очакваха някаква важна чуждестранна делегация, защото долу чакаше внушителна група от официални лица. Не зная дали ми разбраха поздрава, но няколко фоторепортери запечатиха този тържествен момент.
Вечерта в жилищния блок на посолството в Делхи с моят приятел от Министерството на външните работи Борислав Костов, тогава първи секретар в посолството, направихме план на пътешествието: Разглеждане забележителностите на Делхи, пътуване до Червената крепост – един от символите на Индия, Агра и знаменития Тадж Махал.
- Това са най-интересните и забележителни места, които всички посещават. Разбира се, Индия е голяма страна. Не случайно и казват «тъмна Индия». Знаеш ли, има такива отдалечени и откъснати от всякаква цивилизация места, където местните хора не знаят даже, че живеят в Индия. Откъде да знаят... Като няма пътища, няма електрически ток, няма информация, няма вестници ... А не ги и интересува. Живеят си като деца на природата. - така Борислав ни представи утрешното пътшествие.
Червената крепост, един от символите на Индия, ни впечатли с внушителните си дворци, кули и бойници,карминените си сгради, с молитвените зали, със самотата си, със стърчащите зидове, по които притичваха хитри и любопитни маймуни...
Към нас се залепи мургав, сух и извънредно подвижен и бъбрив индиец. Представи се, каза, че е гид,показа и някакъв сертификат. Веднага предложи и офертата си. Той ще ни разведе, ще ни обясни всичко, което ни интересува... Срещу пет долара.
Видя ми се на пръв поглед нахален като конска муха, досаден като маймуните, които ни следваха и ни гледаха с любопитство, чакащи удобен момент да отмъкнат нещо.
Благодарих и му казах, че сме чели за Червената крепост,Агра и Тадж Махал от инфо брошури.
Но младият мъж не ни остави, а и личеше, че няма намерение да се отказва от офертата си. Щом спирахме, той, без да го питаме, започваше да обяснява. Това е от това време, това е от онова време ... Мъчеше се по всякакъв начин да ни заинтригува. На всяка цена. Все едно,че ние бяхме най-важните хора за него, и той е поел отговорността за нас.
В един момент, преценявайки, че в горещият ден, сме може би уморени и отегчени, каза:
- Какво да направя за вас? .. Искате ли да направя един скок за вас?
- Какъв скок? – запитах го учуден.
- От високо ще скоча за вас.
- Откъде ?
Посочи стената зад нас,висока около метър и половина.
- Ето, от тази стена.
Напуши ни смях. Някак ни стана в тази минута симпатичен и близък този странен човек, който ни следваше като сянка. Разбрах в същия момент, че за него днес ние сме надеждата,му , хляба му, оцеляването. Този човек водеше своята ежедневна битка за оцеляване! Упорито, почтено, разчитайки единствено на любезността и знанията си.
Отговорих му, че не е необходимо да се подлага на този «опасен експеримент», да скача заради нас от толкова високо.
Той схвана иронията, но се хвана за думите ни и заговори припряно:
-Вие сигурно сте дошли от много далече. Откъде сте?
Отговорих:
- От България. Знаете ли нещо за България?
Повдигна рамене:
- Къде е тази държава? За пръв път чувам.
Казах му:
- На Балканите.
Повдигна отново рамене.
- В Европа – уточних.
Пак същата реакция.
Споменах съседните държави: Югославия, Гърция, Румъния.
Същата реакция.
Казах :
- Турция!
- А а а а, Турция ,зная. – започна да кима сглава. – Турция, зная ... Разбрах ... вие сте дошли от много далече... Дали сте много пари ... Много. Разбирам.
- Да така е. - съгласих се аз. - Далече е България.
Тогава младият мъж рече с безпогрешната реакция на професионалист:
- Не разбирам само едно. Как може да похарчите толкова много пари за това пътуване до тук, а не ви се свидят пет долара. Пет долара! Пет долара, за да разберете къде се намирате.
Пред този »железен», наистина железен, без кавички, аргумент се предадох.
- Добре, ето ви петта долара. Говорете.
Очите му светнаха, лицето му се озари от вълна на радост. Започна да говори малко приповдигнато, с юношески възторг и неподправен патос. Не чакаше да му задаваме въпроси. Сам си ги задаваше и сам си отговаряше.
На раздяла му казах:
Поздравявам те, приятелю! Вече знаем къде сме били и какво сме видяли...
Мъжът направи лек поклон.
- Извинете, не ви попитах как се казвате. – рекох.
- Радж. – отговори.
- Ама ти си истински Радж Капур!- прегърнах нашия гид. - Всички в България го познават. От филма «Бродяга»
Зад тънките черни мустачки блеснаха бисерни зъби. И широка приятелска , сърдечна усмивка.
***
Така остана в съзнанието ми този индиец: слаб,мургав,подвижен,любезен, с трептяща усмивка, като Радж Капур от филма «Бродяга», любим филм от моето детство.
Радж от Агра, един от единия милиард и сто и дванадесет милиона индийци.
***
Като се върнах отново в Кабул, Иван Милев не забрави да ме попита:
- Поздрави ли индийците, каза ли: «Здравейте, индийци!»
- Поздравих ги, Иване, всичките един милиард и сто и дванадесет милиона...Както обещах. Тържествено, от площадката на самолета.Помахах им с ръка и извиках, не по-лошо от Леонид Брежнев в Ташкент: "Здравейте, индийци!"
А един от тях поздравих специално -гидът Радж от Агра.
***
Super Hit Bollywood Songs Of Raj Kapoor Vol - 1 http://www.youtube.com/watch?v=iDwOFWx5MKY&feature=related Raj Kapoor Showmans Showcase songs Vol - 2 http://www.youtube.com/watch?v=mKzv8xqRV18&feature=relmfu Super Hit Bollywood Songs Of Raj Kapoor Vol - 3 http://www.youtube.com/watch?v=8ecZa2Sx0JM&feature=relmfu Raj Kapoor Showmans Showcase songs Vol - 4 http://www.youtube.com/watch?v=H_WRjePPwow&feature=relmfu
Тагове:
с нашето детство - Радж Капур .
Поздрави за постинга !
19.12.2011 09:29
Стела, повлечи крак, дано му потръгне на този разказ за далечната, но близка на сърцето милиардна по население Индия.
Продължавай да разказваш!!
19.12.2011 10:51
Продължавай да разказваш!!
***
Скъп приятел, лъчезарен характер, човек роден за приятелство, отзивчив и човечен до болка. Загина от отравяне, при неизяснени обстоятелства,в посолството ни в Алжир. Млад, ненавършил 40 години.Остави жена и две деца - момче и момиче.
http://sande.blog.bg/izkustvo/2011/11/27/az-sym-tvoiat-bog.857777
Благодаря за топлите думи.
Б.
19.12.2011 11:50
Успешна празнична седмица ти желая!
Б.
***
Радвам се, че си харесал разказа.
***
Да това е разказ за един от тези милиард и двеста милиона обикновени индийци, които всеки ден се борят за оцеляването си, без да търсят други начини като кражби, комбинации и др.
Както това правят някои наши индобългари в красивата ни родина.
Успешна празнична седмица ти желая!
***
Радвам се, че одобряваш написаното.
Най-добри пожелания и на теб за предстоящите празници!
А гидовете са истински факири. Те са едно от многоликите лица на Индия и е приятно да се спомниш за тях.
"Да си тръгваме, защото още малко - и ще останем завинаги в тази страна."
Много ми е кът времето и не мога да се впускам в обширни анализи.
Само ще ти кажа - поздрави и този път, Санде!
И до скоро.
Много ми е кът времето и не мога да се впускам в обширни анализи.
Само ще ти кажа - поздрави и този път, Санде!
И до скоро.
***
Радвам се, че прочете този индийски "репортаж". Когато имаш повече време, послушай песните на Радж Капур и Наргис, музиката на Шанкер Джейкишан, заедно с колоритните картини от Индия.
***
Но никога не е късно да научим повече, сега поне с информацията няма проблеми-
Поздрави!
Валя
а за Индия тук в блога съм чела и разглеждала при Веско Петров, той често пуска така да се каже - индийски репортажи
поздрави и празнично настроение! (сняг си имате разбрах, даже мааалко завидях;)
“Гуменките ми – японски,
панталоните – английски,
шапката ми е пък руска,
а сърцето ми – индийско…”
... близкият към оригинала ткест на руски:
"Разодет я, как картинка, я в японских ботинках,
Я в английской рубашке, в пиджаке я нараспашку.
Для души моей индусской шьют английский слишком узкий.
Хоть не щеголь я спесивый, но сегодня быть красивым
Так хочу я быть красивым."
- Ее-ех, чавале ... ай, ромале :))
- Привет и с пожелания за успехи !
от бар(а)ба Гет "варненски" :)
19.12.2011 18:10
Още малко - и ракиено време.
19.12.2011 18:17
“Гуменките ми – японски,
панталоните – английски,
шапката ми е пък руска,
а сърцето ми – индийско…”
... близкият към оригинала ткест на руски:
"Разодет я, как картинка, я в японских ботинках,
Я в английской рубашке, в пиджаке я нараспашку.
Для души моей индусской шьют английский слишком узкий.
Хоть не щеголь я спесивый, но сегодня быть красивым
Так хочу я быть красивым."
- Ее-ех, чавале ... ай, ромале :))
- Привет и с пожелания за успехи !
от бар(а)ба Гет "варненски" :)
***
От музиката и песните от филми ства ясно, че повечето от филмите на Радж Капур не са познати в България, не са давани.
А "Бродяга" си остава класика от 50-те години.
Благодаря за текста на песничката от филма "Господин 420".
Поздрави, бар(а)ба Гет "варненски" !
19.12.2011 18:21
ПОЗДРАВИ!
Поздравления!
19.12.2011 21:32
19.12.2011 21:45
Държи на семейството си, обича жена си и децата си, обича родителите си и родителите на съпругата му. Предан, коректен, обичлив.
Като българин: патриот, с достойно поведение във всяко отношение, физически красив, усмихнат, ведър, доброжелателен, уважаващ обичаите и традициите на страната и на хората.
Човек с главна буква. Гордея се с Петко. Прочетете разказа:
"Аз съм твоя Бог!".
Там присъства Петко.
http://sande.blog.bg/izkustvo/2011/11/27/az-sym-tvoiat-bog.857777
20.12.2011 11:45
http://sande.blog.bg/izkustvo/2011/11/27/az-sym-tvoiat-bog.857777
Ти успя да ме разсмееш за първи път от пет дни. Първо с вица за настръхналата коса на Брежнев, защото се сетих за една приятелка, която казваше, че като подстригвала мъжа си, му казала, че е бременна за четвърти път. И косата му щръкнала. А после си представих как индиецът припка около вас като маймунка и ми стана смешно. В Индия не съм била, но се присетих за гидовете в Гиза, същите конски мухи са. Но си прав! Показателно е, че не ви е окрал, а се е опитал да си заработи парите. Това трябва да се уважава.
А сега ще ти тегля една критика :) Бил си в Агра, видял си Тадж Махал и не си ни разказал. Покай се и веднага поправи грешката :)))
Пожелавам ти хубава и светла предпразнична седмица, приятелю!
Ако това не се е случило, пожелавам ти през новата 2012 да ти се отдаде тази възможност.
Ако случайно това не стане, може в замяна да посетиш картинните галерии в Пeтербург, Москва, Прага, Бон, Рим или в краен случай да се поразходиш до Делхи и Агра с Тадж Махал. Те заслужават твоето внимание. И да разкажеш, както ти умееш.
Въпросният Радж от Агра и Червената крепост няма да го забравя, защото олицетворява милиардния индийски народ, с най-ценните му и достойни качества. Хора, които се борят с недоимъка, а не се молят. Или нещо друго ... като се присетиме за нашите индобългари.
За критиката си права. Заслужава да се разкаже за приказката Тадж Махал, защото това чудо е едно от чудесата на света и е поссветено на любимата жена на владетеля и е строено от 20 хиляди души в продължение на 21 години. Възпираше ме единствено мисълта, че много е разказвано доста за него, ...но да се опитам не е забранено... А пък и да ти откажа някак си не върви.
И на теб желая весела предпразнична седмица!
21.12.2011 03:22
Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството започва около 1632 година и е завършено около 1653 година, като в него участват хиляди строители и занаятчии. Комплексът е изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури.
http://www.panoramas.dk/fullscreen/fullscreen23.html
В последните мигове преди смъртта си,Мумтаз Махал моли съпруга си(Шах Джахан)да и построи най-голямата и величествена гробница в света.Той трябвало да посещава гробницата всяка година на датата на смъртта и Шах Джахан бил дълбоко съкрушен от смъртта на съпругата си,но въпреки всичко той удържал на думата си.След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г.За място на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост.Главният архитект на строежа се казвал Иса.Куполът на Тадж Махал бил направен с форма на сълза,която според Иса била сълзата на Аллах.Главна помощница на Иса била Джаханара-най-голямата дъщеря на Шах Джахан.Бракът и,сключен по политически причини,носил само нещастие на принцесата и в процеса на съвместната си работа между Джаханара и Иса се родила истинската любов.20хиляди души работят тук в продължение на 21 години.След 21 дълги години на труд Тадж Махал бил завършен.Той олицетворявал истинската и чиста любов на Шах Джахан към съпругата му,но и любовта на Иса към Джаханара.
***
С най-добри пожелния за здраве, любов и просперитет!
Весели празници! :)
Благодаря ти.
Всели празници и честито Рождество Христово!
27.02.2012 22:53
27.10.2012 01:14
16.11.2013 21:56
***
Дай ми някакви координати да се свържем.
Поздрави!