Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2011 19:29 - АЗ СЪМ ТВОЯТ БОГ!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 24297 Коментари: 49 Гласове:
33

Последна промяна: 07.03.2017 02:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

АЗ СЪМ ТВОЯТ БОГ!

              На Владимир Виденов- Владун

  
     Амурдин е афганистанец, войник, който е на пост пред посолството ни в Кабул.

   Завършил е английска филология в Кабулския университет. От бедно семейство, но много ученолюбив. Ето и сега, стои на пост, автоматът “Калашников” е преметнал на гърба, а в ръката му книга.

    Иска да научи български език. Интересно му е. Казва ми:

    -Искам да науча български език. Да разговарям с българите.

    Казвам:

    - Българските дипломати знаят английски език. Нямаш проблем.   

    А той:

    - Не всички са дипломати и не всички знаят английски. Често ме питат разни работи: къде се намира това, къде се намира онова ...А аз как да им обясня?! .. Проблем.

    И незабавно започва изучаването на този чуден за него, непознат български език. Пита ме:

    - Как е “добро утро”  на български!

    Казвам:

    - Гут морнинг.

    Записва си в тефтерчето. И веднага:

    - Как е здравей!

    - Хелоу.

    - А “как си?”

    - Хао ар ю?

    - А  как  е “добре, аз съм добре”?

    - Гут. А ем гут.

    Записва си.

    И след малко го виждам да крачи пред посолството и да си повтаря: “Гут морнинг. Добро утро. Хелоу. Здравей. Хао ар ю? Как си? Гут. А ем гут. Аз съм добре.”

    И продължава: “Здравей! Как си? Добре. Аз съм добре.  Аз съм добре. Аз съм добре. Аз съм добре.”

    И така в продължение на два-три месеца Амурдин научи сносно разговорния български език, за елементарен разговор.

    И започна да поздравява на български език преминаващите българи, в това число и командированите.

    Командированите българи, а  особено журналистите, се впечатляваха от този усмихнат, чуден афганистански войник, който ги поздравява на  български език и ги пита любезно как са, имат ли проблеми, може  ли с нещо да им помогне и пр.

    Не мина и без комични  ситуации. Журналистът от  вестник “Отечествен фронт”, кореспондент на вестника,  тогава,  в Москва Кольо Гергински, казва на Амурдин:

    - Хубаво, че си научил български език. Прекрасно. Хубаво е, че  поздравяваш  на български език, но може и по-учтиво да ги поздравяваш. Това са дипломати! Поздравът  ти  трябва да бъде  на ниво, съответстващ. Например: “Здравейте!” Но по-учтиво е да им кажеш: “Здравейте, селяни!”

    - А а а, много добре, че ми каза... Не съм знаел ... И към амбасадора ли така де се обръщам?

    - И към него. Той разбира се е най-големия селянин. На него ще кажеш: “Здравей, селянино!”  В единствено число. Да се знае кой е шефа.

    Както може да очаквате, новото “учтиво” обръщение на Амурдин предизвика не само усмивки но, и бурен смях сред служителите в посолството, а бедният Амурдин разбра бързо за шегата на българския журналист и за конфузията, в която   е бил вкаран.

    След време завърши  военната му служба като постови войник пред посолството, но познанията му по български език, макар и скромни, изиграха огромна роля в неговия живот, ако не и фатална. Работата е в това, че той продължи след това работата си в тяхната  Държавна служба за сигурност, която си оглавяваше дълги години от Мухамед  Наджибула /при  президентите Нур Мохамед Тараки,  Хафизула Амин, Бабрак  Кармал, до момента, в който Наджибула стана президент на Революционния съвет /президент/.  През 1989 г.  муджахидините, а след това и талибаните / 1992 г./ взеха властта, обесиха Наджибула на арката на входа на Президентството, разпердушиниха всички държавни и обществени ведомства, служби и организации, медии – телевизия, радио, вестници. Установиха тотален контрол и диктат над всичко, включително и над личния живот на хората – облекло и пр.

    В този катастрофален момент и надвиснала смъртна опасност, Амурдин се намери със семейството си зад дебелите стени на българското посолство в Кабул, което преди това бе евакуирано. Назначен бе за охрана и това го спаси. Огромен негов шанс! Посолството се счита за българска територия и се ползва като всички останали с дипломатически имунитет.Така той спаси българското посолство в хаоса на метежните дни от разграбване и мародерство, но посолството спаси него.

    През 2002 година бе награден с орден от българското правителство и с екскурзия до България от Министерството на външните работи.  

    Като мюсюлманин и на служба пред  старото посолство, Амурдин не близваше  алкохол. “Аллах ми забранява”, така отговаряше на нашите покани  при тържества и други поводи. Но тази забрана, оказа се по-късно, е паднала по време на работата му в Държавна сигурност.Там в едното крило на сградата работеха афганистанци, а в другото – руснаци. А при руснаците, знае се, водката се лее непрекъснато. Има и такава руска фраза: “Само водка да има, повод винаги ще се намери!” А водката там бе може би единственото нещо, което никога не свършва. Държавата може да свърши, но водката не.

    Руснаците или по точно казано за тогава – "съветските другари", бързо научили  Амурдин да пие водка.

    - Ей, че това било нещо много хубаво!... Да пиеш водка... Славна работа ... Нещо прекрасно! ... Каква сила само ти дава, какво настроение, как ти развързва езика! Всички стават бързо приятели.  Как съм живял до тогава без водка!? -  говореше ми Амурдин с възторг, когато сме се виждали в посолството. Което фактически и означаваше, че никак не е зле, ако го почерпя или му подаря бутилчица с вълшебната течност.

    Започнал да си носи водка  и у дома и вечер да си сръбва с мезенце, както се полага, разнежен сред семейната среда. Подканял непрекъснато и жена му Фатма да се пийне с него. Тя отказвала категорично и непрекъснато с думите: “Аллах не ми разрешава! Грях е това! Не бива! ”

    Амурдин не се отказвал и успял, все пак, да сломи тази съпротива. С много прост метод. Всеки месец, на определените дати, той давал на Фатма пликовете с пари – аванс, заплата.

    На една от тези дати не последвало даване на плик с афгани. На въпроса й “къде са парите”, Амурдин  поставил на масата бутилка с водка и две чаши.   Налял и предложил на благоверната съпруга и правоверна мюсюлманка да се почерпят по случай деня на получаването на заплатата. Тя отговорила, както винаги с дежурните думи: “Не мога. Аллах ми забранява. Моят Бог. Не мога да извърша грях!”

    На което Амурдин отговорил: “Тогава искай пари от Аллах. Той да ти даде.”

    И добавил: “Ти трябва да знаеш, че аз съм твоят Аллах! Аз съм твоя Бог! Аз!”

    Така се разрешил проблема.

     И си пийнали. Двамата – Фатма и нейния  Бог. Амурдин.

 image

 image

 image

 image Mohtaram Rahim Mehriyar -Naznine Dokhtar ha

http://www.youtube.com/watch?v=Cx64tGpCIWk

 Rahim Mehryar-ATN Awards 2009

http://www.youtube.com/watch?v=cP5FX8vm1ss&feature=related


Rahim Mehryar - Ghazal - Ay Dil Che MeKhahi Ze Man -رحیم مهریار-غزل

http://www.youtube.com/watch?v=8aIdAtcwUeU&feature=related

Rahim Mehryar _ ( رحیم مهریار ( سلطان غزل

http://www.youtube.com/watch?v=TrKZQusE-zI&feature=related

 Ahmad Zahir - همه روز از تو به قهرم - احمد ظاهر

http://www.youtube.com/watch?v=VRiChp8vXwM&feature=related











Гласувай:
33



1. panazea - Какъв хубав разказ , Санде !
27.11.2011 19:36
Много забавен ! Превратностите на съдбата .
Как щял да даде фира , горкия в събитията.
цитирай
2. ivankalilova - Чудесен разказ, приятелю! По...
27.11.2011 20:03
Чудесен разказ, приятелю!
Поздравления!Казвам аз на моя съпруг ,от 33г че аз съм неговия Бог, а той все се опитва да ме опровергава, но сега след твоя разказ е друго.......вече съм сигурна, че е така.......
Благодаря и за хубавите снимки и музика!
Хубава вечер!:)))
цитирай
3. stela50 - Хубаво разказваш , Санде ... Все преживяни и оставили
27.11.2011 20:07
трайна следа неща от живота . Интересна и вълнуваща
е съдбата на твоя герой ... Случайности няма , съдбата поднася
много неслучайни събития и срещи на всеки човек.
Благодаря за споделените с нас - увлекателно и с чувство за хумор,
сериозно и правдиво ...
Поздрави !
цитирай
4. sande - Поздрави и възхищения!
27.11.2011 21:12
panazea написа:
Много забавен ! Превратностите на съдбата .
Как щял да даде фира , горкия в събитията.


***

Благодаря за вниманието.

Ами това е. Съдбата си знае работата. Спасява истинският човек.
цитирай
5. sande - Ти си Богинята, няма кой какво да се съмнява ...
27.11.2011 21:18
ivankalilova написа:
Чудесен разказ, приятелю!
Поздравления!Казвам аз на моя съпруг ,от 33г че аз съм неговия Бог, а той все се опитва да ме опровергава, но сега след твоя разказ е друго.......вече съм сигурна, че е така.......
Благодаря и за хубавите снимки и музика!
Хубава вечер!:)))


***

ТИ СИ.
цитирай
6. tota - Санде, отново приятно ни изненада с разказа за преживянато в Афганистан!
27.11.2011 21:20
Докосването до друг свят, култура винаги се помнят. Афганистан преживя много превратности, но въпреки това и там има интересни хора, като твоя герой Амурдин. Той, в контактите си с руснаците и българите открива друг свят в който общуването е съпроводено и с пиене. Научил е добър урок, че той е самият бог в семейството и е успял да го докаже по своеобразен начин, показвайки финансовото си надмощие.
Увлекателен разказ, забавен, а картините и музиката допълват този друг свят до който ти си се докоснал.
Поздрави!
цитирай
7. ketcakuatl - Е..ЕЕ
27.11.2011 21:21
Странните неща от живота и неговите превратности. Най ги обичам! Работил съм и в Русия, и е истина че могат да напият и пророка Мохамед, толкова им отива. А за езиковите бъзици - наистина сме много гадни посевместно. В магазина на жена ми, където работи, излъгали една китайка как е добро утро. И рано сутринта влиза един клиент, китайката го разбира че е българин, и решава да го 'поздрави' на български. ,,Свирка искаш ли..." Представете си ококорените очи на нашенеца! Или шурея, който е моряк, разправяше че когато акостирали в Нигерия, на пристанището ги посрещнал един 'отговорен' негър с думите - гъза ме боли...
цитирай
8. sande - Да, бе, голям майтап, голяма шашарма ...
27.11.2011 21:50
ketcakuatl написа:
Странните неща от живота и неговите превратности. Най ги обичам! Работил съм и в Русия, и е истина че могат да напият и пророка Мохамед, толкова им отива. А за езиковите бъзици - наистина сме много гадни посевместно. В магазина на жена ми, където работи, излъгали една китайка как е добро утро. И рано сутринта влиза един клиент, китайката го разбира че е българин, и решава да го 'поздрави' на български. ,,Свирка искаш ли..." Представете си ококорените очи на нашенеца! Или шурея, който е моряк, разправяше че когато акостирали в Нигерия, на пристанището ги посрещнал един 'отговорен' негър с думите - гъза ме боли...


***

А пък един от ИЧС се обажда по телелефона и пита:
- Кой бажда?
Майката:
- Биси майката бажда.
цитирай
9. sande - Да, Ати, Амурдин е един наш Андрешко, намира изход винаги, оцелява ...
27.11.2011 22:02
[quote=tota]Докосването до друг свят, култура винаги се помнят. Афганистан преживя много превратности, но въпреки това и там има интересни хора, като твоя герой Амурдин. Той, в контактите си с руснаците и българите открива друг свят в който общуването е съпроводено и с пиене. Научил е добър урок, че той е самият бог в семейството и е успял да го докаже по своеобразен начин, показвайки финансовото си надмощие.

***
Има и достоинство.
цитирай
10. zebb - *** Че тук всички са пис...
27.11.2011 22:37
sande написа:


***

Че тук всички са писатели. Читатели няма.


Има, има - поздрав от един читател!
цитирай
11. sande - Поздрави, zebb , а бе, колкото и да е чудно, и читатели се появяват от време на време, залутани...
27.11.2011 23:03
Да сте живи и здрави, вие, които сте решили, че си струва да си загубите малко от скъпоценното, отреденото време, за да прочетете , докато самите пишете, какво пишат другите.
цитирай
12. 4aiotgluhar4e - Здравей, Санде :)
27.11.2011 23:44
Поредният ти интересен и забавен разказ!
Може да звучи невероятно, но на мен дълго време еталон за свестен човек ми беше афганистанец. Беше ми колега. Това е най-кроткия, възпитан, ученолюбив и трудолюбив човек, който някога съм виждала. И говореше перфектен български, без какъвто и да било акцент. Явно им се отдава. И точно като твоя герой, се връзваше на всякакви бъзици. Никога не се разсърди, никога не наруга майтапчиите и никога не свали усмивката от лицето си. Чуден човек! Завършихме, върна се в Кабул и не знам какво стана с него. Но след твоя разказ се замислих какви беди минаха през главите на тези нещастни хора, които и без това се борят с бедност и ужасни природни условия. Когато чуя някой да хленчи, все се сещам за моя колега, който казваше: "Мрънкай си за разтуха, но се моли за Хиндукуш, там е адът на земята". Е, твоят герой е късметлия, че поне не е живял по чукарите.
Поздрави, Санде!
цитирай
13. martiniki - славно забавление:))
28.11.2011 06:25
спечелих настроение!

поздрави, Санде
цитирай
14. анонимен - Толкова свежо нещо не съм чел отд...
28.11.2011 08:07
Толкова свежо нещо не съм чел отдавна. Страшно ми допадна. Все едно съм го писал аз. Браво!!!
цитирай
15. sande - Здравей, Чайче,
28.11.2011 08:18
4aiotgluhar4e написа:
Поредният ти интересен и забавен разказ!
Може да звучи невероятно, но на мен дълго време еталон за свестен човек ми беше афганистанец. Беше ми колега. Това е най-кроткия, възпитан, ученолюбив и трудолюбив човек, който някога съм виждала. И говореше перфектен български, без какъвто и да било акцент. Явно им се отдава. И точно като твоя герой, се връзваше на всякакви бъзици. Никога не се разсърди, никога не наруга майтапчиите и никога не свали усмивката от лицето си. Чуден човек! Завършихме, върна се в Кабул и не знам какво стана с него. Но след твоя разказ се замислих какви беди минаха през главите на тези нещастни хора, които и без това се борят с бедност и ужасни природни условия. Когато чуя някой да хленчи, все се сещам за моя колега, който казваше: "Мрънкай си за разтуха, но се моли за Хиндукуш, там е адът на земята". Е, твоят герой е късметлия, че поне не е живял по чукарите.
Поздрави, Санде!


***

Впечатленията ти са точни. А съм бил в Афганистан два мандата, общо 7 години. Бях когато влязоха съветските войски и когато излязоха. Десет години бяха там,без резултат. Съсипа се държава, война до ден днешен, от декември 1979 година.
Афганистанците са много жизнени хора, работливи, сървайвари. Много учтиви един към друг, вежливи, сърдечни, готови да помогнат на всеки. Честността и чувството за достоинство са пословични. Обичат веселието, пеят всички.

Поздрави!
цитирай
16. sande - Поздрави, Мартиники!
28.11.2011 08:22
martiniki написа:
спечелих настроение!

поздрави, Санде


***
Радвам се, че си спечелила настроение.Това ме окуражава. Не струва пари, не се и печелят пари. Но приятели - да. Това е печалбата.
цитирай
17. sande - Зарадва ме, приятелю, с добрите си и щедри думи.
28.11.2011 08:24
kushel написа:
Толкова свежо нещо не съм чел отдавна. Страшно ми допадна. Все едно съм го писал аз. Браво!!!


***
Поздрави!
цитирай
18. sande - Поздрави, Таня!
28.11.2011 08:32
stela50 написа:
трайна следа неща от живота . Интересна и вълнуваща
е съдбата на твоя герой ... Случайности няма , съдбата поднася
много неслучайни събития и срещи на всеки човек.
Благодаря за споделените с нас - увлекателно и с чувство за хумор,
сериозно и правдиво ...
Поздрави !


***

Тези неща са такива, че и да искаш не можеш да ги измислиш. Не е необходимо да украсяваш. Това са си живописни камъчета от мозайката на живота.
цитирай
19. syrmaepon - не съм срещала афганци,но от твоето описание има какво да научим от тях -
28.11.2011 08:52
чест и достойнство ги позабравихме тези неща..
sande написа:

Афганистанците са много жизнени хора, работливи, сървайвари. Много учтиви един към друг, вежливи, сърдечни, готови да помогнат на всеки. Честността и чувството за достоинство са пословични. Обичат веселието, пеят всички.



Гостенинът е много важен за тези народи,защото е пратеник от Бог ,дали за изпитания или за друго....
цитирай
20. sande - Поздрави, Сирма, заслужава си да научим повече за тези горди хора...
28.11.2011 09:23
За да оцеляват при тези сурови условия /до 7 000 и нещо метра високи планини/ те са научени на солидарност и взаимопомощ.

Не се нагрубяват, обиждат. Псуването е изключено. Защо? Защото това означава началото на война между фамилиите и накрая жертви от двете страни.

Те могат да критикуват държавата, но не обичат някои от страни, чужденец, да я критикува.

Чужденецът не може да стои по-горе от афганистанеца, той може да разчита само на неговото гостоприемство и закрила.

Ако влезеш в дома на афганистанец, ти си неприкосновен и под закрилата на домакините. Ранена сърна от ловна група на краля влиза в двора на селянин. Кралската дружинка влиза, но не посмява да вземе сърната. Кралят прави поклон и се оттегля. Звучи почти като легенда.
Разбира се дългогодишната война е разместила и деформирала традиционните ценности.
цитирай
21. sande - Поздравявам прочелите разказа с песните на Рахим Мехрияр и специално с песента, посветена на любимата жена, на Ахмад Захир, когото ...
28.11.2011 10:19
... в Афганистан наричат "афганистанския Елвис Пресли"! Умира млад, при неизяснени обстоятелства.
цитирай
22. vahisht - Благодаря ти...
28.11.2011 11:30
за хубавия и увлекателен разказ....напомни ми за за Дауд и Мохамед, двама мои приятели от Афганистан и за ....тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=8lFApJsOZCE

Поздрави!!!
цитирай
23. sande - Благодаря ти, приятелю Василе, за посещението и за добрата дума!
28.11.2011 11:53
Както и за песента, сега ще я чуя.

Поздрави!
цитирай
24. vostroto - Чудесно написан разказ, Санде! ...
28.11.2011 11:55
Чудесно написан разказ, Санде!
Благодарение на твоята история, научих повече за тези хора, за които знаех твърде малко неща, при това не особено ласкави.
Благодаря ти, и те поздравявам!
цитирай
25. sande - Благодаря ти, приятелю Вострото, приятно ми е да чуя хубави думи от теб.
28.11.2011 12:29
Радвам се,че одобряваш написаното. А за афганистанците наистина се знае малко у нас, а повечето информации са свързани с война, тероризъм, наркотици.
Но за човека, за човека трябва да се разказва. А има какво и по-нататък ще се опитам да напиша и други неща.

Поздрави!
цитирай
26. анонимен - Хубаво разказана история.
28.11.2011 14:05
Запомня се, а това е белег за сериозна проза. Пък и с чувство за хумор, с добре изведен финал.... Става ясно и че от руснаците човек нищо друго не може да научи. )))
цитирай
27. makont - Провилно Санде,
28.11.2011 14:14
тук на Земята трябва да слушаме нашия си бог. Там отгоре много правила, много нещо! Усмихващ разказ. Усмихната и спорна да ти е и седмицата!
цитирай
28. sande - Поздрави, Слави, радвам се, че ти е допаднала историйката!
28.11.2011 15:21
parasol написа:
Запомня се, а това е белег за сериозна проза. Пък и с чувство за хумор, с добре изведен финал.... Става ясно и че от руснаците човек нищо друго не може да научи. )))


***
А за руснаците какво да ти кажа: научиха афганистанците да пият водка, верно не всички се пропиха, но за 10 години колкото можаха.

А ги отучиха от някои традиционни обичаи - например да се пазарят при продажбата на стока, а също така и да дават на вересия.
цитирай
29. sande - Здравей, Мая!
28.11.2011 15:24
makont написа:
тук на Земята трябва да слушаме нашия си бог. Там отгоре много правила, много нещо! Усмихващ разказ. Усмихната и спорна да ти е и седмицата!

***
Правилно казваш. Тук на земята всеки трябва да си познава лично Господа и да се съобразява.
А когато трябва - и да си пийне със своя Бог. Никак не е лошо. Нали?

Поздрави и усмивки!
цитирай
30. hristo27 - И на мен ми допадна. Добре измисл...
28.11.2011 16:20
И на мен ми допадна. Добре измислено!
цитирай
31. magicktarot - Поздравления, Сашо! Много увлекателно си го разказал!
28.11.2011 16:56
Съпреживях разказваните неща, посмях се с езиковите майтапи! :))) А това последното за "аз съм твоя Аллах!" е страхотно! :))))
цитирай
32. sande - Поздрави, Христо, радвам се,че харесал веселия разказ!
28.11.2011 17:09
Може и да не ми повярваш, но в този случай нищо не е измислено. Всичко е едно към едно. Има само един момент, който е под известно съмнение за мен. Не съм съвсем сигурен, че Амурдин е успял така лесно да склони жена си да пие водка с него. Той така твърди, но дали е точно така, той си зне. А аз съм по принцип за "хепи енд" на разказите.
цитирай
33. sande - Здравей, Соня!
28.11.2011 17:16
magicktarot написа:
Съпреживях разказваните неща, посмях се с езиковите майтапи! :))) А това последното за "аз съм твоя Аллах!" е страхотно! :))))


***
Добре е човек да е наясно със своя Аллах, да се разбира с него, пък и ако си пият заедно водката - какво по-добро от това!
цитирай
34. kalin8 - Привет!
28.11.2011 20:27
Точ във точ!!!
Абсолютно си прав за нашенските навици...Циливилизация, да му се не види!!!
Б.
цитирай
35. vladun - Санде, приятелю, трогна ме с това посвещение!!!
28.11.2011 23:24
Едно, че забавният ти разказ е чудесно написан, друго, че четейки го си спомних как аз самият много пъти съм се озовавал в конфузни ситуации като героя ти и само чувството за хумор и артистизмът са ме спасявали...
Благодаря ти от сърце, човеко!
цитирай
36. анонимен - Поздрави на крсивия град Пловдив!
29.11.2011 08:19
kalin8 написа:
Точ във точ!!!
Абсолютно си прав за нашенските навици...Циливилизация, да му се не види!!!
Б.


***
Драго ми е, Борисе, че прочете този разказ за далечната нам страна и за хората й.
цитирай
37. анонимен - Здравй, Владо, приятно ми е,че съм те зарадвал с това приятелско посвещение!
29.11.2011 08:28
vladun написа:
Едно, че забавният ти разказ е чудесно написан, друго, че четейки го си спомних как аз самият много пъти съм се озовавал в конфузни ситуации като героя ти и само чувството за хумор и артистизмът са ме спасявали...
Благодаря ти от сърце, човеко!

...

Както се вижда, хората, макар и отдалечени на хиляди километри едни и
от други, зад девет планини в десета, си приличат. Близки са ни.

Поздрави!
цитирай
38. sande - Санде: Не зная защо съм анонимен в моя си Блог, сигурно защото някой пие водка.
29.11.2011 08:53
... Или е пил водка със своя Бог до късно. Нема лошо.

Поздравявам ви, Владо и Борисе, с песента "Понякога любовта е болка", изпълнявана от най-известния афганистански певец Ахмад Захир.
цитирай
39. get - Две песни Санде ... според вкуса на всеки !
29.11.2011 16:59
- Чалга-рап !?
http://vbox7.com/play:866d87b0ac

и-и-и оригиналът !! ... "Ти си ми бога, ти си ми царя" - http://www.music.store.bg/c/p-l/sid-1649/t-wma/dima-gugov-ti-si-mi-boga-ti-si-mi-caria.html

- Както се казва на "вкуса и цвет, товарща нет !" ... моето предпочитание, намя да казвам какво е :))
цитирай
40. sande - Поздрави, Гет!
29.11.2011 17:37
Чалгата -рап е интересна, но аз съм за оригинала. Стара Градска песен, от класиката в този жанр.
Васил ми изпрати друго едно изпълнение на същата песен. Много добро също.
Но - всеки с правото си да има свои предпочитания.
Както се казва: Всеки със своя си ... "бог".

Благодаря ти за оригиналния прочит. Гет ктист ки!
цитирай
41. audan - Смел и ... неразумен
29.11.2011 22:31
Амурдин бая рискува като научил благоверната си половинка да пие. Ама много рискува. Защото познавам една врачанка, която като пийне, си бие мъжа. :)
цитирай
42. sande - Да а а а , едно бдително мнение!
30.11.2011 08:22
Прав си. Има риск с тази водка. Първо, не се знае накъде може да избие една жена като си пийне водка

Вотро, увеличават се разноските.Подпива мъжа.

От друга страна - пияна жена, весел креват...


Требе да се внимава.
цитирай
43. katan - Здравей, Санде!:)))
30.11.2011 21:17
Не знам как пишеш, не знам и как чета аз, но в твоите разкази винаги намирам поне още няколко пласта:))) под основния:).
Симпатичен е твоят Амурдин:).
На мен лично ми хареса образът му, който си изградил.
Всичко ми се струва толкова истинско, защото знам, че е било така.
Няма да се впускам в следващите пластове:))), защото те не са от най-приятните, но не са толкова неприятни, че да изтрият усмивката ми.
Така е, Санде - за тези /а и не само за тези/ жени и Бог и цар е този, който дава парите за семейството. В случая - Амурдин.
Приятен разказ, казвам ти го с чисто сърце и съвест.
За другите размисли - може би друг път, а може и да замълча и да си запазя размислите само за себе си, а:)))).
Поздрави, Санде! Продължаваяй, защото можеш!
Хубава вечер, приятелю!
цитирай
44. sande - Здравей, Катя!
01.12.2011 09:58
Радвам се, че одобряваш написаното.
Вярно е,че биха могли да се открият, при внимателно четене, и други пластове. Но аз гледам да се вмествам в краткия разказ - до 3 страници обикновено.

Точно това, че жената склонява да пие е друг пласт. Аз и не съм съвсем сигурен, че това е пиене. Може би само близва, колкото да омилостиви и да зарадва своя Бог.
През тези десетина години, да ги наречем руски години, афганистанците живнаха, настъпи разчупване в нравите, които са закостенели от векове. Момичетата тръгнаха по дънки, махнаха бурките, фереджетата, дългите до пети дрехи, сиви, черни... Жените започнаха да се разхождат и да се смеят на публични места.
Представяш ли си! Да се смеят. Революция.
Не възхвалявам съветската окупация, която беше абсурдна, текезесета, колхози и други глупости, офета и пр. Това пък им съсипа страната и ги върна още по-назад. Но както и да е. Войната продължава - от 1979 година до ден днешен.

Поздрави и усмивки!
цитирай
45. razkazvachka - войната продължава и до ден днешен...
01.12.2011 20:13
... и във войната хората намират с какво да бъдат хора и единствени.

Много човешки разказ!
цитирай
46. sande - Здравей, Гери,
01.12.2011 20:52
razkazvachka написа:
... и във войната хората намират с какво да бъдат хора и единствени.

Много човешки разказ!


***
Тези пожари възникват лесно, а както се вижда, се гасят много трудно. Тридесет години. Много е. А и краят му не се вижда.

Поздрави!
цитирай
47. 4aiotgluhar4e - Санде, честит празник!
06.12.2011 19:33
Въпреки че е малко оф-топик в този постинг, честитя хубавия празник на теб, на семейството ти, на всички хора, свързани с морето, на бургаското човечество :))) и на всички именници. А на теб ти честитя професионалния празник :) Хубаво нещо е това рибарлъка, ама на река! Най-добре на нашата :)
Наздраве, Санде!
цитирай
48. sande - Благодаря, Чайче, за поздравленията по повод хубавия празник!
07.12.2011 08:34
Много мило от твоя страна, че не забравяш земляка си.

Дано следващата година е все така щедра и още по-щедра към риболовците на река Струма!

Весели предстоящи празници!
цитирай
49. sande - Спомен за баща ми Стоичко Горов ...
12.12.2016 10:57
При първата ми отпуска през лятото на 1980 г. Баща ми ме попита: Казваш "високи планини". А горите какви са ?

Отговорих: Гори няма. Всичко е изрязано. Голи баири и хълмове.

Как така? - учуди се човека.

Казах: Няма. Нито едно дърво не видях. Едно няма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671356
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031