Писма от Пастух :: ПЕТЪК – ДЕН НА ЛЮБОВНИКА!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.11.2011 19:54 - ПЕТЪК – ДЕН НА ЛЮБОВНИКА!

Автор: sande Категория: Изкуство

Прочетен: 22723 Коментари: 49 Гласове:

Последна промяна: 16.11.2013 12:05

ПЕТЪК – ДЕН НА ЛЮБОВНИКА!

Повярвайте,омръзна ми това свиране по каменистите македонски планини с разпръсналите се, като пилци при нападение на ястреб, войници от Пета българска армия, изпълняваща воинския си дълг в Македония през гибелния за нея септемри 1944 година.

Затова ви предлагам в днешния петъчен да тръгнем по други пътеки. По кривите.

Знаете фразата «петък – ден на майстора»

Но какво всъщност означава тази любопитна и даже загадъчна фраза, останала от времето на соца «петък – ден на майстора»?

Ето какво открих като се ровичках тук-там.

Като последен ден от седмицата-ден за скътавки. Или ден за по - малко работа. Да работи майсторът.
Петък е-ден на майстора!

Днес, в тази сутрин кафето има невероятен аромат, въздухът тонизиращ ефект, обедната почивка е по-дълга, пръстите по клавиатурата се движат по бавно, цигарите се пушат до филтър, а колегите ти говорят на друг език. Най- често срещаните фрази в петък всъщност са параван, зад който се крие истинското им значение. Ако колега днес ти каже някоя от долупосочените фрази, прави си сметка, че той си прави друга сметка:- «Излизам за десет минути.»

Това означава:-Не ме чакай поне един час.
- «Отивам да изпуша една цигара.»

- Не ме свърта, ще се поразмотавам малко.
- «На оперативка съм.»

- Отивам да се видя с познат.
- «Изникна ми неотложна работа.»

-Ще изведа кучето си на разходка.
- «Ще се върна до 16:00 часа.»

-Ще се видим в понеделник!
Но в горепосочените случаи трябва да се внимава,защото «баш майсторът» може да се усети.Или за него петъкът е «Ден на баш-майстора!»

От тук някъде е корена на придобилата популярност от това време фраза на шопа: «Ние ги лажеме, че работиме, а они ни лажат, че ни плащат».

Познавам скритата, сенчеста страна на ведомствения живот и се съмнявам, че тази дефиниция на петъчния ден отразява цялата истина. Все ми се струва, че има нещо скрито. И това нещо най-вероятно е: «Петък – ден на любовника!» Много хора – и мъже, и жени предпочитат в петък вечерта да са си у дома, т.е. това да е деня на семейната любов. Знае се, че в петък градовете опустяват, столичани например се устремяват във всички посоки към родните места, към вили и язовири, планини и гори, курорти и прочее.

Като казвам «Петък – ден на любовника» веднага искам да се застраховам от самонадеяни обобщения, защото за истинския любовник няма почивен ден. Всеки ден е ден за любов.

Обстоятелството, че след петъка са почивните дни събота и неделя, прави от този ден прималивото начало на авантюри за големите любовници, за класните играчи, за истинските, шлифовани донжуановци. И те не проиграват току-така времето си.

В такъв един петък ми се обади по телефона приятелят ми от дълги години Пламен. Каза, че ме чака в кафе-сладкарницата на зала «Универсиада». Усмихнат, ухилен даже, като да е спечелил шестица от Тотото. Веднага се похвали, че с автобус от Благоевград в 18 часа ще пристигне неговата нова приятелка. Запознали се неотдавна на сватбата на общи приятели. Независимо от разликата в годините – той около 40-годишен, тя – не повече от 24-годишна, искрата на взаимното привличане пламнала и от тогава не пропускат празничните дни за да бъдат заедно.

- Голям проблем са тези хотели! – оплака се Пламен - къде да я водя сега? ... Проблем...

У дома – няма как. Там е жена му Венка.

- По Ботевградското шосе, в някой мотел ... Натам ми е познато, ходил съм и друг път... Виждаш, няма голям избор...- повдига рамене Пламен.

- А защо не дойдете с мен в Станкето /сега Дупница/. Аз мисля тази вечер да пътувам за там, да навестя старите си родители. – предложих. Това ми хрумна в момента, много удобно за мен, че съм си намерил удобен транспорт, а и за него – че си е намерил сигурно убежище.
- А и на Венчето можеш да кажеш къде сме ... ако решиш. - допълних.

- Че това е страхотна идея! От всякъде е на шест! - с нескриван възторг Пламен прие поканата. – Е, браво! ... Камък ми падна ... Тръгваме.

И така – на път за Станкето сме. С лъскавото БМВ на Пламен. Даниела /така се казва приятелката/ също е във възторг, шумна и оживена е, ръкомаха, смее се. Гледам от задната седалка нежният й профил, буйната й черна коса, която пада на вълни по раменете й, прилича на буйна грива на младо конче.

При Студена спираме за малко на платното встрани. Даниела е пожелала да кара колата. Разменят си местата. И колата литва отново. Младата водачка, истинска амазонка, обича високите скорости. Потенциометърът показва 120 километра.

Струва ми се, че колата лети като изтърван снаряд към планината, която се приближава стремително към нас и всеки момент ще се блъснем челно в нея. Дани произнася възторжено, в истински екстаз:

- Здравей,Рила! Здравей,красавице! Здравей,моя планина!... Идваме при теб!

Чувствам леко безпокойство, напрежение от този необуздан, луд бяг. Пламен, който обича също високите скорости, но и той седи неспокоен, напрегнат. По едно време не издържа и казва предпазливо:

- Дани, видяхме, че си състезателка! Страхотна си, но забави малко, по-спокойно, моля те...

Вече пресичаме Дяковските хълмове, пред нас се изправя още по-внушителната зелена пирамида на Рила, с белеещите се снежни върхове, подпряли небето.

- Да се полюбуваме на невероятната картина! Вижте как ни посреща Рила! – казвам.

Репликата ми изигра очаквания ефект: влязохме в нормалната скорост, разговорът отново стана лежерен, спокоен.

Пред входа на къщата ни в града трябваше да решим един малък проблем. Малък, но проблем.... Въпросът е, че у дома познават Пламен и Венка. Гостували са ни. А сега ... с това младо момиче, което би могло да му бъде и дъщеря... Неудобно се получава някак си. А и моите родители са хора с патриархален морал. Едно може, друго не може. Едно е редно, друго не е. Е, ...

Вече свечеряваше. Влязохме тихомълком, на пръсти, както се казва, без излишни срещи и разговори. Настаниха се моите гости. Щастливи.

Сервирах им вечеря, напитки. Пожелах им приятна вечер и ги оставих на етажа сами. Знаех, че моята компания или още повече на моите близки, е излишна.

Вечерта прекарах приятно с майка ми и баща ми, а по-късно я завършихме при брат ми Велизар.

Той и съпругата му Нонка бяха разбрали, може би по шума, че имам гости и предложиха да ги поканим. Обясних внимателно, че е по-добре да не ги притесняваме – младо семейство.

На другата сутрин по същия предпазлив и дискретен начин Пламен и Дани напуснаха дома.

Още с влизането в лекия автомобил забелязах, че Дани е в лошо настроение. През цялото време мълчеше. Няма и следа от лъчезарната и усмивка. Спряхме близо до градския площад и ги поканих на кафе в кафе-сладкарницата към Парк-хотел «Рила». Тръгнахме, но по пътя Дани изостана и нещо се позабави.

Попитах Пламен:

- Какво става?... Какво се е случило? Защо Дани е в това настроение?

- Нищо не е станало – отговори ми.- снощи ... и през цялото време бе в най-добро настроение. Неописуемо. Даже в еуфория... Може би нещо я подразни от тайното влизане и излизане от къщата ... Друго няма...

Пламен излезе да я търси. Намерил я да се разхожда по главната улица. Не пожелала да дойде в кафе-сладкарницата.

В това време в заведението влезе Данчо, мой, а и на Пламен,приятел ,автомобилен техник, който поддържа при необходимост колите ни. Като ни видя, усмихна се широко и седна при нас.

Той е около тридесет годишен мъж, също като Пламен, строен, добре сложен, облечен небрежно-елегантно, излъчващ мъжки чар, енергия и увереност. Страстен любител на хубавите коли ... и жени. Разликата, според мен, е че Пламен е плейбой от столичен мащаб, а Данчо - от провинциален. Но не му отстъпва по завоевания на нежния фронт.

И се започна един крайно любопитен между двата «майстори на спорта» разговор. Като разбра, че «мацката» се е разсърдила и не иска да седне при нас,и за възможната причина, Данчо попита Пламен като опитен психолог в тези дела:

- Пламене, ти казвал ли си на приятелката си, че я обичаш?

- Е, как? Много пъти... Все това й повтарям. Колко много я обичам.

Тук по-младият майстор в любовните дела го погледна с истинска изненада и даже с нескривано изумление:

- Как може да говориш такива неща на жена, бе?! ... Това говори ли се?...Аз казвам «много си хубава, много си готина, много ми харесваш, много искам да съм с тебе!... Много, много, много. Но «обичам те» – това никога!»

- Ама аз наистина я обичам! – не се предава Пламен.

- Нали си женен, бе Пламене! –опонира Данчо - Ако така я караме, трябва постоянно да сме в някакви разводи.... Къде отиваш?

- Е, що да не й кажа, че я обичам. Тя това иска да чуе. – продължава да упорства Пламен.

- Е, те това ти е грешката! ... Оправяй се сега! – рече натъртено и с пренебрежение Данчо.

И започна да си мърмори под носа, все едно говори на себе си:

- Гледай го, обичал я!... Обичал... Че тогава защо се криеш и криеш и нея, и не смееш да я покажеш на хората? А? А, кажи, де?! .. Ами, не разбра ли, че тя затова се е обидила. И не иска сега да те види. Обичал той ... Обича, ама никой да не знае... Ей, това софиянци сте големи аджамии!?... Обичал той... обичал... Ха!

В този момент Пламен неочаквано скочи и забърза към изхода.

- Какво му стана на Пламен, защо скочи изведнъж, да не ми се обиди нещо? – попита ме озадачено Данчо.

Показах му виждащата се през витрината градинка с рози пред кафе-сладкарницата.
Отпред стоеше Дани – усмихната,красива,цъфтяща, с най-щастливата си усмивка. Помаха ни с ръка и в същата минута се намери в обятията на Пламен. Така и заминаха – прегърнати.