Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 10:12 - Боже, има те!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 25604 Коментари: 86 Гласове:
55

Последна промяна: 15.02 15:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   
БОЖЕ, ИМА ТЕ!
image

            Мъжът и жената пристигаха в Каменното гнездо всяка пролет в началото на април и в края на октомври, с отлитането на прелетните птици за топлите страни, си заминаваха в големия град. Старата, над 150 години, фамилна къща в края на полупланинското селце нарекоха Каменното гнездо, поради обстоятелството, че е изградена цялата от камък, заградена от каменна ограда и с каменна фурна в двора. Непосредствено до къщата зеленее престаряла черница, на която, както и на къщата, не се знаят точните години. Толкова стара, част от клоните изсъхнали, а продължава да ражда, да дарява стопаните с вкусния плод. Тук е свърталището на врабчетата. По цял ден се крият из околните храсти, но любимото им сборно място е старата черница. Тя хем ги скрива, хем е точно срещу лятната кухня, от където има винаги какво да се грабне. Гладен тук не може да останеш. Тук наблизо е и кофата за боклук, тук са и двете копанки за храната на кучетата, където винаги остава по нещо. А стопаните обичат врабчетата, говорят си с тях, наричат ги с нежни думи или престорено ги гълчат. - Ей, хулиганска банда! ... Тука сте, а? ... Събрахме се ... Къде ще нападаме днес? – бодро им подвиква стопанина на Каменното гнездо.    Той всяка сутрин не пропуска да нарони на зида пред къщата трохи за врабчетата. Те са свикнали  с него, с жена му, с черното и страшновато куче, което се прави на важно. Обира демонстративно трохите, оставени за врабчетата и ги пъди ревниво и високомерно от зида. Има едно врабче,  което е различно …отличава се от останалите. Стои винаги отстрани .. . не бърза …не се бута, не участва в общата врява или в боричканията за подхвърлените трохи.  Има в него нещо сдържано, скромно, но излъчващо непреодолимо любопитство към хората, желание да бъде по-близо до тях. Особено до мъжа, който го привлече с това, че обича да си говори с врабчетата, да им рони трохи на зида. Отначало мъжът мислеше, че това са различни врабчета, докато един ден забеляза, че това е едно и също врабче. Чудното бе, че малкото птиче го следваше през целия ден. Сутринта е на прозореца на спалнята, премести ли се в кухнята и то се премести – кацне на клон на черницата, точно срещу кухнята, излезе ли на терасата да си пие сутрешното кафе – вижда го, кацнало на най-близкото дърво. Отиде ли да прекопава градината, вижда го, кацнало на най-близката овошка. И пее ли, пее.

  image

От ден на ден то ставаше все по-храбро, почти опитомено. Кацаше предпазливо на масата, когато стопаните се хранят и чакаше търпеливо своята троха. Когато му я подхвърлят, грабва я мигновено с човчицата си и отива в страни, на тревата, за да я изяде. «Знае си мястото, не прекалява с нахалство!» - забеляза стопанина. Неусетно и полека врабчето стана като член на семейството. Когато му говорят, накланя главичката си на една страна, все едно,че иска да чуе по-добре какво му се говори. Странното врабче забеляза още в началото  и съпругата му. - Това врабче те следва навсякъде, както мен кучето. – рече тя. Чудна работа: лети около тебе и ти пее. Не е за вярване! – дивеше се жената. - Ами нещо ме е харесало, не зная. Може би сме една зодия, или една кръвна група ... – шегуваше се човека. - Не знам какво е, ама нещо има между вас ... Започвам да ревнувам ! – смееше се кръшно жената. Съседката, която има слабост към ясновидството, набързо спретна и експертизата. - Това врабче да го пазите, да се грижите за него специално. В него се е вселил неговия ангел-пазител. - Не разбирам само защо трябва от толкова близоко да ме пази? ... Нали ангелите-пазители са горе на небето, от там всичко виждат? – рече мъжът. - Ами защото си знае стоката ... прихна жена му- Аз дето спя с тебе не мога да те опазя, та кой ли друг може ..   И така минаваха дните. В труд и чуруликане, в приятни часове около масата в летната кухня, наричана от стопаните кой знае защо «механа». А шегите  и закачките  около чудния врабец не стихваха.  **

image


          Един ден стопанинът тръгна да плаща някаква такса в Общината.
Врабецът, може да не се съмнявате, и той литна към Общината. Спре човекът да си поговори с някой съселянин, и врабецът спре -кацне на близко дърво или храст. Той тръгне, и врабецът подхфъркне. Пред общинската сграда се бе разположила една истинска банда от селски песове. Те посрещнаха врабеца недружелюбно – с ръмжене и закани. А една котка се опита да го издебне на клона и да го хване. На врабеца му стана тъжно. Кой ги е измислил тези строги сгради, тези глупави стълбища, тези мрачни коридори? Не посмя да влезе след стопанина. Свря се в клоните на високата бреза, опиращи до прозорците на сградата. Сгуши се и зачака. А човекът дори не се обърна да види къде е неговия приятел. - Чуден е това човека! ... Ще ти нарони трохи на зида, ще ти се усмихне приятелски, ще те заговори свойски,  а после изведнъж те забрави... Особено когато влиза в Общината. - мислеше си с доза разочарование и неразбиране  врабчето. Мъжът излезе от сградата след половин час. Навън група деца вдигаха невъобразима глъчка. Носеха убито врабче. Хвалеха стрелеца с прашката, който го бе улучил. Като се върна у дома, жена му го погледна изненадано. - Къде е врабчето? – попита. - Какво врабче? – отговори учудено той на странния въпрос. -  Как кое? ... Твоето ... Мъжът трепна, сякаш  от невидим удар. А после попита, сякаш себе си: - Наистина. Къде ми е врабчето?  Врабчето го нямаше. Тогава си спомни тумбата деца и убитото птиче. От гърдите му се отрони само една болезнена въздишка :»Ох ... « Каза на жената за убитото от децата врабче. - Боже, убили са ни врабчето, милото! – проплака жената – Как така? ... Защо го остави само? И млъкна, осъзнала колко нелеп е въпроса й. Погледна мъжа и видя сълзите в очите му. - Бог да ги убие! – започна да кълне жената – Да ни убият врабчето! ... Какво им вади очите едно врабче ? - Кой ги учи тези деца? ... Кой ги учи на това? Кой? ... Кой ги възпитава? ... На това ли ги учат ... да убиват беззащитните птичета? - питаше възбудено, с отчаяние и мъка в гласа, мъжът. В този момент двамата стопани почувстваха странна тишина в двора. Нямаше ги другите врабчета, нямаше ги птиците. Къде са птиците? Къде отлетяха? Черното, страшновато куче, и то бе изчезнало някъде. Чуваше се само странния звук от капещата чешма. Туп ... туп ... туп... туп... Над къщата бе надвиснал черен облак, като че ли от неговия търбух изскочи огромна черна птица и отлетя към   струмските лъки. Прелетя сянката й, чу се шума от ръзсичащите въздуха криле. И отново настъпи тишина. ..... Мъжът и жената стояха на опустялия за миг двор смутени, смълчани, самотни. Тишина ... И тогава ...  о, чудо! Откъм старата черница двамата  едновременно чуха един познат, един толкова нежен, толкова мил, толкова сладък, толкова ангелски гласец ... Мъжът и жената стояха изненадани, слисани. - Чик-чирик, чик – чирик! ... Аз съм тук, аз съм тук! От едно клонче на черницата ги гледаше врабчето, неговото врабче! ... Боже, има те! В този миг слънцето разсече със сребърния си меч черния облак и освети благословената земя. Като по знак на невидима диригентска палка гората и полето екнаха от  гласовете на стотици врабчета, синигери, гълъби, сойки, славеи, косове, чучулиги ...
            А от струмските лъки се чу приветствения хор на двеста жаби - Хорът на омагьосаните Принцеси!
Природата запя! Повярвайте! ***   Врабчето продължаваше да си чурулика от клончето на старата черница блажено, а  двамата – мъжът и жената,  почувстваха как цялата природа: слънцето, небето, белите, като пух облачета, гората, дърветата, синята лента на реката, лекият бриз на ветреца – всичко започна да искри в сияния, в цветове, в багри .... В кристалния въздух се носеше опияняващия мирис на треви и билки. ...  А от небето се чува божествена музика. Всичко си бе дошло на мястото. Мъжът и жената стоеха на двора, кръстеха се и плачеха. Небесна благодат. Боже, има те!   ***    






Гласувай:
55
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Има го, Санде, има го,
27.06.2011 10:16
и не само врабчето може да ти покаже знак, а дори едно цвете, което се разлиства, като го погалиш.

Поздрави, сладкодумнико.
Валя
цитирай
2. virtu - Нямам думи !
27.06.2011 10:16
:))
цитирай
3. sande - Поздравлявам с този разказ всичките си приятели/ки от Блога, всички, които са ме включили в " Любими блогове" ...
27.06.2011 10:34
... всички, които са прочели последните ми разкази "Костюмът на мъртвеца", "Виновен: соработник со окупаторот", "Ведомствена любов", както и приятелите от "Клуб 55+", Салона за нежни души на Тота, всички белетристи, поети и поетеси, всички, които проявят интерес към темата. Поздравлявам също така и анонимните - те са като Незнайният воин, без тях победа няма!

На снимката, която сложих допълнително е Каменното гнездо.

Дървото отпред е черницата - свърталището на врабчетата.

А самото врабче на стопанина е на масата - там където са най-ценните неща - трохите ...
цитирай
4. ivankalilova - Поздравления за чудесен разказ ...
27.06.2011 10:56
Поздравления за чудесен разказ !
БЛАГОДАРЯ, САШЕ, ЗА УДОВОЛСТВИЕТО, ЧЕ МОЖАХ ДА ГО ПРОЧЕТА!
МНОГО СЛЪНЦЕ И УСМИВКИ, И ПРЕКРАСНО ЛЯТНО НАСТРОЕНИЕ!:)))
цитирай
5. smile999 - Последният анонимен съм аз, не знам ...
27.06.2011 10:57
Последният анонимен съм аз, не знам защо излезе така...
цитирай
6. sande - Назад към природата! Колко ли пъти е отправян този призив и все го забравяме ...
27.06.2011 11:19
yotovava написа:
и не само врабчето може да ти покаже знак, а дори едно цвете, което се разлиства, като го погалиш.

Поздрави, сладкодумнико.
Валя


Благодаря ти, Валя, че първа прочете разказа. С теб ми върви, знаеш как да повлечеш крак.

Поздрави!
цитирай
7. sande - Благодаря ти, Ан, че се отби тук, под старата черница с чуруликащите врабчета ..
27.06.2011 11:26
virtu написа:
:))


"Ако искаш моята симпатия
Просто отвори сърцето си за мен
И ще вземеш от каквото се нуждаеш "


Твоите думи са искрени и красиви.
цитирай
8. sande - Благодаря ти за посещението, анонимна Усмивке и за добрите думи!
27.06.2011 11:29
анонимен написа:
Невероятен човек си, с богата душевност!
Светлина и обич да е край теб, винаги, sande!:-)


А твоята усмивка да грее на лицето ти и да стопля близките и приятелите ти.

Както и премръзналите врабчета.
цитирай
9. sande - И да искаш, ти не можеш да бъдеш анонимна, защото си Усмивка!
27.06.2011 11:32
smile999 написа:
Последният анонимен съм аз, не знам защо излезе така...


Както се казва: грешката е верна. Няма грешка.
цитирай
10. sande - Благодаря ти, Ваня, че прочете разказа, Благодаря и за сърдечните пожелания!
27.06.2011 11:36
ivankalilova написа:
Поздравления за чудесен разказ !
БЛАГОДАРЯ, САШЕ, ЗА УДОВОЛСТВИЕТО, ЧЕ МОЖАХ ДА ГО ПРОЧЕТА!
МНОГО СЛЪНЦЕ И УСМИВКИ, И ПРЕКРАСНО ЛЯТНО НАСТРОЕНИЕ!:)))



Както се казва в такива случаи: Удоволствието е мое!
цитирай
11. panazea - Благодаря , Санде !
27.06.2011 11:53
За хубавия разказ! :))
цитирай
12. panazea - Хе хе , Санде , ние сме вечни ,
27.06.2011 15:16
както е вечно изкуството. За каква смърт говориш? :))
цитирай
13. tota - Санде, поздрави за разказа, докоснат от природата - Майка!
27.06.2011 15:48
Приятно е да прочетеш разказ, почерпил идея от "това красиво и нежно есе за врабчето, тази интересна импресия" в "Като приказка", както си посочил.
Но при теб художествената творба е получила развитие, благодарение не само на притежавания от теб талант, но и от възможността да се докосваш до природата и най-вече до птиците, срещайки ги ежедневно.
За мен беше удоволствие да прочета този разказ, защото по особен начин ни показваш, че човек не е сам, а споделя живота си със заобикалящия го свят.
Сам посочваш:"Около мен е пълно с врабчета, много са жизнени, невероятно са адаптирани, някакво чудо на природата." За да оцелеем не само в глобализиращия се свят и безогледното унищожаване на природата трябва да живеем в хармония с нея и не само, човечеството ще оцелее ако се върне към природата. Да заслужи Божията благодат!!
Благодаря ти, Санде! Продължавай да ни радваш с творби пропити със случки от истинския живот!
цитирай
14. pisatelkata - ХУБАВ РАЗКАЗ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
27.06.2011 15:56
ХУБАВ РАЗКАЗ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
цитирай
15. sande - Поздрави, Тони, радвам се, че си харесала неизмислената историйка с врабчето ...
27.06.2011 16:59
panazea написа:
За хубавия разказ! :))


Врабчето е истинско. Остава и ние, хората, да сме истински.
цитирай
16. makont - Много красив разказ,
27.06.2011 17:01
всеки си има своето врабче, дано не забравя за него, защото ще се скрие слънцето! Хубава и спорна седмица!
цитирай
17. creatura - Ей, чак се просълзих!Трогна ме до ...
27.06.2011 17:02
Ей,чак се просълзих!Трогна ме до дъното на сърцето,много ми хареса!Лека седмица!
цитирай
18. sande - Смърт няма, мила, ако умрем случайно, ще се претворим във врабчета ...
27.06.2011 17:04
panazea написа:
както е вечно изкуството. За каква смърт говориш? :))


Поздрави, целувки и възхищения!
цитирай
19. sande - Драга ми, Ати, не съм забравил коментара си към постинга "Като приказка" ...
27.06.2011 17:11
tota написа:
Приятно е да прочетеш разказ, почерпил идея от "това красиво и нежно есе за врабчето, тази интересна импресия" в "Като приказка", както си посочил.
Но при теб художествената творба е получила развитие, благодарение не само на притежавания от теб талант, но и от възможността да се докосваш до природата и най-вече до птиците, срещайки ги ежедневно.
За мен беше удоволствие да прочета този разказ, защото по особен начин ни показваш, че човек не е сам, а споделя живота си със заобикалящия го свят.
Сам посочваш:"Около мен е пълно с врабчета, много са жизнени, невероятно са адаптирани, някакво чудо на природата." За да оцелеем не само в глобализиращия се свят и безогледното унищожаване на природата трябва да живеем в хармония с нея и не само, човечеството ще оцелее ако се върне към природата. Да заслужи Божията благодат!!
Благодаря ти, Санде! Продължавай да ни радваш с творби пропити със случки от истинския живот!


Твоето врабче е и мое врабче. Оказва се, че моето врабче не е единствено. Похвалиха ми се и други хора, че си имат подобно врабче. Даже и китаайци от София, които имат ресторант в "Младост".
Дай Боже, врабчето да ни свързва.

Докато в живота ни има приказки като тази за врабчето, той е истински.
цитирай
20. sande - Мила ми, Маконт, най важното е да не убиваме врабчето в нас ...
27.06.2011 17:17
makont написа:
всеки си има своето врабче, дано не забравя за него, защото ще се скрие слънцето! Хубава и спорна седмица!


Ако врабчето умре, и ние сме умрели.
цитирай
21. zelas - Бог да ги убие! – започна да кълне ...
27.06.2011 17:24
Бог да ги убие! – започна да кълне жената – Да ни убият врабчето! ...


Хубаво си представил проклетата човешка природа - хората са готови да убиват, заради едната идея - че врабчето е било ТЕХНИЯТ ангел-пазител и някой им го е отнел. Точно следвайки тази филосифия, хората са убивали и продължват да убиват в името на бог, в името на любовта. Никое животно не убива заради идея, само за оцеляването си.

А и врабчето добре си описал, което не иска повече от това, което може да получи. Животните си знаят мястото и са готови да умрат в защита на своето, но и не ламтят за повече. Защото са живи.

Но краят, Санде малко ме разочарова, аз очаквах, че врабчето наистина ще бъде убито и нещо ново ще се роди след него. Смъртта е неизменна част от живота, без нея не можем. Защо я спести? Разказът би бил превъзходен, ако я беше развил в нещо друго.

Но благодаря ти от сърце все пак, птиците са мои хора ... особено хищните! :))
цитирай
22. sande - Снеже, твоята сълза струва колко цялото злато на Уол Стрийт ....
27.06.2011 17:28
creatura написа:
Ей,чак се просълзих!Трогна ме до дъното на сърцето,много ми хареса!Лека седмица!


Докато се вълнуваме за живота на едно врабче, ние сме живи.
цитирай
23. sande - Драги приятелю, Пламене, благодаря ти за задълбочения прочит на тази история - троха от благословеното небе, което ни търпи такива каквито сме - немилосърдни,
27.06.2011 17:40
zelas написа:
Бог да ги убие! – започна да кълне жената – Да ни убият врабчето! ...


Хубаво си представил проклетата човешка природа - хората са готови да убиват, заради едната идея - че врабчето е било ТЕХНИЯТ ангел-пазител и някой им го е отнел. Точно следвайки тази филосифия, хората са убивали и продължват да убиват в името на бог, в името на любовта. Никое животно не убива заради идея, само за оцеляването си.

А и врабчето добре си описал, което не иска повече от това, което може да получи. Животните си знаят мястото и са готови да умрат в защита на своето, но и не ламтят за повече. Защото са живи.

Но краят, Санде малко ме разочарова, аз очаквах, че врабчето наистина ще бъде убито и нещо ново ще се роди след него. Смъртта е неизменна част от живота, без нея не можем. Защо я спести? Разказът би бил превъзходен, ако я беше развил в нещо друго.

Но благодаря ти от сърце все пак, птиците са мои хора ... особено хищните! :))


За финала. Може би си прав, драги ми приятелю откровен. Животът е понякога отчайващо суров и безмилостен.

Аз реших,че висшата сила в природата е милостта. Милост!

Милост за врабчето!

Милост за природата!

Милост за нас!

Боже, прости ни. Когато сме лоши, ние не знаем какво правим.
цитирай
24. sande - Благодаря ти писателке, благодаря ти нежна и състрадателна Ели, врабчето е детето, което ...
27.06.2011 17:51
pisatelkata написа:
ХУБАВ РАЗКАЗ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!


... което живее във всеки човек. Божествената искрица, която му е дала природата.
Детето се ражда чисто, добро, милостиво, честно - докато не започне да подражава на деформираните от живота възрастни и от мило врабче стане на ...
човек. Хитро същество. Жестоко. Безмилостно. Та даже и към себе си.
цитирай
25. zelas - За финала. Може би си прав, драги ми ...
27.06.2011 17:58
sande написа:
За финала. Може би си прав, драги ми приятелю откровен. Животът е по отчайващо суров и безмилостен. Аз реших,че висшата сила в прородата е милостта. Милост! Милост за врабчето! Милост за природата! Милост за нас! Боже, прости ни. Когато сме лоши, ние не знаем какво правим.


А бе струва ми се, че нещо те е хванала сантименталната нота или много често се отбиваш в салона за нежните души на Ати. Нема лошо ама мъзко си все пак! :))

Имаш дар слово, дай малко драма, наостри перото, не го потапяй само в сладкото мастило, топни го и в киселото!
цитирай
26. stela50 - Благодаря за хубавия разказ ...за истинските чувства
27.06.2011 18:07
Любов и Доброта . За врабчето ,което всеки има и пази ...
Поздравления ,Санде !
цитирай
27. sande - Да бъдеш или не: това е въпросът!
27.06.2011 19:03
zelas написа:
sande написа:
За финала. Може би си прав, драги ми приятелю откровен. Животът е по отчайващо суров и безмилостен. Аз реших,че висшата сила в прородата е милостта. Милост! Милост за врабчето! Милост за природата! Милост за нас! Боже, прости ни. Когато сме лоши, ние не знаем какво правим.


А бе струва ми се, че нещо те е хванала сантименталната нота или много често се отбиваш в салона за нежните души на Ати. Нема лошо ама мъзко си все пак! :))

Имаш дар слово, дай малко драма, наостри перото, не го потапяй само в сладкото мастило, топни го и в киселото!



Прав си, Пламене, в своите терзания. Може би и в упрека. Защото животът е суров и няма място за сантименталности.

Сантименталностите са излишни и често даже вредни.

Но тук идеята ми бе да покажа, доколкото съм, разбира се способен, величието на природата.
Тя не умира. Не може една детска прашка да я унищожи.

/Стръкчета трева. Врабчета. Те са вечни./

Или грубостта хорска.

Тя е над. Тя ще тържествува винаги.

Защото е вечна.

Човекът, колкото и вероломно и подмолно същество да бъде, няма сили да я прекърши.

Врабчето ще живее. Ако човекът е мъдър и милостив и разбира, че е част от живата природа, ... и той има шанс.

Отбивай се в Салона на нежните души на Ати, нашата добра приятелка. Там се събират читави хора от разни региони на малкото ни отечество. А и ти си нежна душа, макар че намяташ понякога страховит плащ и държиш застрашителен меч в ръка.

Да оставим място и на общия ни приятел Гет да се произнесе с мъдрото си слово.
цитирай
28. sande - Поздрави, Стела, радвам се, че намина и спря под черницата ...
27.06.2011 19:11
stela50 написа:
Любов и Доброта . За врабчето ,което всеки има и пази ...
Поздравления ,Санде !


Очаквам тук да наминат и приятели, и добри хора, които не са безразлични към съдбата на врабчето.
Съгласен съм с теб - да пазим врабчето!
цитирай
29. kuracpalac - Свалям Ти шапката...
27.06.2011 19:18
Голями благодарности!

Поздрави Приятелю!

цитирай
30. sande - Чика, драги ми приятелю, познавач на големия Йован Дучич, радвам се ,че те чувам и виждам!
27.06.2011 19:38
kuracpalac написа:
Голями благодарности!

Поздрави Приятелю!



Поздрави и най-добри пожелания! Здраве и късмет!
цитирай
31. sande - Гет, приятелю, обади се, кажи една дума, похвална или критична ..
27.06.2011 20:58
Без теб няма сериозен лаф.
цитирай
32. martiniki - ох,
27.06.2011 21:00
добре, че го съживи!
цитирай
33. kalin8 - Поздравления и от мен !
27.06.2011 21:02
Хубав разказ! Със всичките нюанси на живота...
Бъди здрав!
Б.
цитирай
34. sande - Жив е живота!
27.06.2011 21:09
martiniki написа:
добре, че го съживи!


Благодаря.

цитирай
35. sande - Поздрави на красивия град Пловдив!
28.06.2011 07:48
kalin8 написа:
Хубав разказ! Със всичките нюанси на живота...
Бъди здрав!
Б.



Благодаря ти , Борисе, че се отби за малко под старата черница. Тук е като на международен симпозиум: всички говорят и никой никого не слуша.

Освен едно любопитно врабче.

Нашето.
цитирай
36. slavimirgenchev1953 - Специално врабче!
28.06.2011 09:05
Няма такова дори в "Ние, врабчетата" от Радичков! )))
цитирай
37. panazea - Това врабче зимно време идва да пее при нас ! :))
28.06.2011 09:54
http://panazea.blog.bg/technology/2010/03/08/moiata-dushichka.507197
цитирай
38. sande - Слави, като в приказките - няма такова врабче, ама има...
28.06.2011 10:17
slavimirgenchev1953 написа:
Няма такова дори в "Ние, врабчетата" от Радичков! )))


Вчера имах гости - китайци, собствениците на китайския ресторант в "Младост".
Говорихме и за врабчетата. В Китай е пълно с врабчета. Даже преди години имаше всенародна кампания за унищожението им, понеже подяждали китайците.
Врабчето не могло да лети във въздуха повече от незнам колко си минути. И китайците като вдигнат патакламата и не дават на нещастното врабче да кацне, то лети, лети, и накрая пада, умира. От разрив на сърцето.

Та като си говорехме тези работи иазсе похвалих за нашето врабче, то пък взе, че дойде и кацна на масата. Каза "Здравей" на китайците и на целия китайски народ.

Такива ми ти работи. Китайците се смяха от сърце.

Поздрави от мен! И от врабчето.
цитирай
39. magicktarot - Поздравления за невероятния разказ, Сашо!
28.06.2011 10:19
Толкова жив! Съпреживях го някак без да се усетя!:) Природата, Мирозданието, Божието Творение под формата на едно врабче - много ми хареса! И нашето единство в Творението ... Докато пиша коментара - и на прозореца ми кацна врабче! Приемам го за синхронност...:)
цитирай
40. sande - Благодаря ти, Тони! Ще го видя твоето врабче и ще му дам трохичка...
28.06.2011 10:20
panazea написа:
http://panazea.blog.bg/technology/2010/03/08/moiata-dushichka.507197


А нищо чудно това да е и общото ни врабче. Душичката.

Поздрави и възхищения!
цитирай
41. sande - Ех, няма го скъпият ми приятел, поручик Галицин ...
28.06.2011 10:21
Нямат ли край тези военни мисии в мирно време?
Ех!
цитирай
42. get - :))) - Какво повече да притурям Санде(?) ... ти си казал всичко !!?
28.06.2011 10:40
sande написа:
Гет, приятелю, обади се, ... Без теб няма сериозен лаф.


- Кога ни се отвори "вътрешният взор", ние провиждаме в Бог. Чрез такива, като теб започва да говори "Слово" ... по друг начин казано, Дух божий !
Той идва незнайно от де си(?) ... "целува" ни по чело а после ние Го "хор"туваме на ХОРата. Дете бях още, кога все още имаше люде, които наместо "казвам" употребяваха "хоратя" ти !
- Ако се зачетеш в древни митове и легенди от хиляда години преди Христос, ще научиш, че тук по балканските земи е имало един бог, който е правил от своите любими чеда "ХОР-а", тоест соколи !! ... това има отношение(в чисто исторически но и религиозно-мировъзренски аспект) към името на "гетите", които бяха и "царски скити". Поради това тези последните се наричаха и "сокол"-оти !!
- Темата е много голяма и сложна - та трябва много четене и мислене ... а и Сърце трябва (!) ... сърце открито към красотата, която ражда Любов-та, па после ни се "отварят" очите за много-то истини ... които стоят "скрити" пред очите ни !?? :)))

- Здрав и жив да си приятелю !

от Гет "ктист"

П.П. От всички "грабливи" птици Зелас - най-важна е "соколът" !!
цитирай
43. syrmaepon - Разказът е чудесен
28.06.2011 10:58
и ми напомни за детството.В продължение на една година храних на терасата двойка гугутки.Не знам защо точно тях,но така се случи.Понеже оставях трохи на терасата за тях,видяха ги и други птички - врабчета и косери.Особено косерите бяха много нахални и накрая съвсем избутаха моите гугутки.Така престанах да оставям трохи,птиците се запиляха,а моите гугутки известно време посещаваха терасата,но аз вече не оставях трохи.И до днес си задавам въпроса,правилно ли беше или не ...
цитирай
44. sande - Това са чудесата на живота, това ако не виждаме и не чувстваме, значи сме умрели приживе...
28.06.2011 11:04
magicktarot написа:
Толкова жив! Съпреживях го някак без да се усетя!:) Природата, Мирозданието, Божието Творение под формата на едно врабче - много ми хареса! И нашето единство в Творението ... Докато пиша коментара - и на прозореца ми кацна врабче! Приемам го за синхронност...:)



Моето врабче поздравлява твоето врабче!
цитирай
45. sande - Благодаря ти, Григоре, твоите думи ми дават сила и надежда ...
28.06.2011 11:09

get написа:
sande написа:
Гет, приятелю, обади се, ... Без теб няма сериозен лаф.


- Кога ни се отвори "вътрешният взор", ние провиждаме в Бог. Чрез такива, като теб започва да говори "Слово" ... по друг начин казано, Дух божий !
Той идва незнайно от де си(?) ... "целува" ни по чело а после ние Го "хор"туваме на ХОРата. Дете бях още, кога все още имаше люде, които наместо "казвам" употребяваха "хоратя" ти !
- Ако се зачетеш в древни митове и легенди от хиляда години преди Христос, ще научиш, че тук по балканските земи е имало един бог, който е правил от своите любими чеда "ХОР-а", тоест соколи !! ... това има отношение(в чисто исторически но и религиозно-мировъзренски аспект) към името на "гетите", които бяха и "царски скити". Поради това тези последните се наричаха и "сокол"-оти !!
- Темата е много голяма и сложна - та трябва много четене и мислене ... а и сърце трябва (!) ... сърце открито към красотата, която ражда Любов-та, па посмле ни се "отварят" очите за много истини ... които стоят "скрити" пред очите ни !?? :)))

- Здрав и жив да си приятелю !

от Гет "ктист"

П.П. От всички "грабливи" птици Зелас - най-важна е "соколът" !!


Не знаех, че Зелас е сокол.

Отива му на Пламен. Той е родопски сокол. От високо вижда всичко. Макар че, обича да казва, че той гледа отдолу нагоре, отзад напред.

Славен момък е.
цитирай
46. sande - Врабчетата са изключително жизнени, невероятни сървайвари ...
28.06.2011 11:14
syrmaepon написа:
и ми напомни за детството.В продължение на една година храних на терасата двойка гугутки.Не знам защо точно тях,но така се случи.Понеже оставях трохи на терасата за тях,видяха ги и други птички - врабчета и косери.Особено косерите бяха много нахални и накрая съвсем избутаха моите гугутки.Така престанах да оставям трохи,птиците се запиляха,а моите гугутки известно време посещаваха терасата,но аз вече не оставях трохи.И до днес си задавам въпроса,правилно ли беше или не ...


Известно време живяхме в Сараево. На една от терасите идваха гълъби и врабчета. Хвърлях им трохи, залци, парчета хляб. С невероятната си подвижност и гъвкавост врабчетата омитаха всичко, от човките на гълъбите им измъкваха хляба. Истински спортисти, красиви фехтовчици!

Поздрави. Радвам се да те видя тук - под старата черница в Пастух!
цитирай
47. ognena71 - Поздравления за хубавия разказ ...
28.06.2011 12:25
Поздравления за хубавия разказ много ми хареса!
цитирай
48. sande - Радвам се, ognena71, че едно врабче ни свърза ...
28.06.2011 13:48
ognena71 написа:
Поздравления за хубавия разказ много ми хареса!


Приятно ми е да чуя тези похвални думи от теб. Суета човешка.
цитирай
49. mariposatracionera - И плаках от тъга и после се смях от ...
28.06.2011 17:23
И плаках от тъга и после се смях от радост на щастливата развръзка. Как успя , Санде, с такава уж толкова непретенциозна тема - за едно врабче. Талант си е това. И човещина.На много места в разказа мога да възкликна - и поет си!
Благодаря ти наистина!
цитирай
50. get - - Хехе, не вижда всичко ...
28.06.2011 17:34
sande написа:

get написа:
sande написа:
Гет, приятелю, обади се, ... Без теб няма сериозен лаф.


- Кога ни се отвори "вътрешният взор", ние провиждаме в Бог. Чрез такива, като теб започва да говори "Слово" ... по друг начин казано, Дух божий !
Той идва незнайно от де си(?) ... "целува" ни по чело а после ние Го "хор"туваме на ХОРата. Дете бях още, кога все още имаше люде, които наместо "казвам" употребяваха "хоратя" ти !
- Ако се зачетеш в древни митове и легенди от хиляда години преди Христос, ще научиш, че тук по балканските земи е имало един бог, който е правил от своите любими чеда "ХОР-а", тоест соколи !! ... това има отношение(в чисто исторически но и религиозно-мировъзренски аспект) към името на "гетите", които бяха и "царски скити". Поради това тези последните се наричаха и "сокол"-оти !!
- Темата е много голяма и сложна - та трябва много четене и мислене ... а и сърце трябва (!) ... сърце открито към красотата, която ражда Любов-та, па посмле ни се "отварят" очите за много истини ... които стоят "скрити" пред очите ни !?? :)))

- Здрав и жив да си приятелю !

от Гет "ктист"

П.П. От всички "грабливи" птици Зелас - най-важна е "соколът" !!


Не знаех, че Зелас е сокол.

Отива му на Пламен. Той е родопски сокол. От високо вижда всичко. Макар че, обича да казва, че той гледа отдолу нагоре, отзад напред.

Славен момък е.


... "отдолу нагоре и отзад напред" - действително в такава переспиктива гледа(вижда) една кръжаща високо в небето ... мисъл човешка :)) ... като птица(от там идва и депривацията във възприятията). Така че, на първо време ще звучи малко странно, за нас слушащите го, а и сам на себе си ! - но ние сме му приятели и ... ще се отнесем с разбиране - Нали ? :)

от Гет "ктист"
цитирай
51. sande - Поздрави, Галина, варненки сте невероятни жени, много нежни, поетеси ...
28.06.2011 18:33
mariposatracionera написа:
И плаках от тъга и после се смях от радост на щастливата развръзка. Как успя , Санде, с такава уж толкова непретенциозна тема - за едно врабче. Талант си е това. И човещина.На много места в разказа мога да възкликна - и поет си!
Благодаря ти наистина!


Радвам се на думите ти. Защото са искрени. Даже и да не съм ги заслужил.
цитирай
52. sande - Зелас е навсякъде, от високото вижда всичко, родопски сокол ...
28.06.2011 18:37
get написа:
sande написа:

get написа:
sande написа:
Гет, приятелю, обади се, ... Без теб няма сериозен лаф.


- Кога ни се отвори "вътрешният взор", ние провиждаме в Бог. Чрез такива, като теб започва да говори "Слово" ... по друг начин казано, Дух божий !
Той идва незнайно от де си(?) ... "целува" ни по чело а после ние Го "хор"туваме на ХОРата. Дете бях още, кога все още имаше люде, които наместо "казвам" употребяваха "хоратя" ти !
- Ако се зачетеш в древни митове и легенди от хиляда години преди Христос, ще научиш, че тук по балканските земи е имало един бог, който е правил от своите любими чеда "ХОР-а", тоест соколи !! ... това има отношение(в чисто исторически но и религиозно-мировъзренски аспект) към името на "гетите", които бяха и "царски скити". Поради това тези последните се наричаха и "сокол"-оти !!
- Темата е много голяма и сложна - та трябва много четене и мислене ... а и сърце трябва (!) ... сърце открито към красотата, която ражда Любов-та, па посмле ни се "отварят" очите за много истини ... които стоят "скрити" пред очите ни !?? :)))

- Здрав и жив да си приятелю !

от Гет "ктист"

П.П. От всички "грабливи" птици Зелас - най-важна е "соколът" !!


Не знаех, че Зелас е сокол.

Отива му на Пламен. Той е родопски сокол. От високо вижда всичко. Макар че, обича да казва, че той гледа отдолу нагоре, отзад напред.

Славен момък е.


... "отдолу нагоре и отзад напред" - действително в такава переспиктива гледа(вижда) една кръжаща високо в небето ... мисъл човешка :)) ... като птица(от там идва и депривацията във възприятията). Така че, на първо време ще звучи малко странно, за нас слушащите го, а и сам на себе си ! - но ние сме му приятели и ... ще се отнесем с разбиране - Нали ? :)

от Гет "ктист"


Радвам се, че имаме такъв приятел, извън стандартите, поставящ всичко на съмнение.
цитирай
53. 4aiotgluhar4e - Санде, човече мили, някой казвал ли ти е, че носиш надежда?!?
28.06.2011 22:36
Честна дума! Като знам, че си израснал в край, където жива твар, която не дава вУна, не се музе и не снася Яйца, се дави в реката, да видиш веселата и нежна душица на едно врабченце, е чудо и символ. И повод за размисъл. И ми причини езеро под клепачите :)
Жив да си! Благодаря на Бога, че още има такива хора!
цитирай
54. sande - Чайче, аз никога не плача. Но ти ме разридаваш...
28.06.2011 22:43
4aiotgluhar4e написа:
Честна дума! Като знам, че си израснал в край, където жива твар, която не дава вУна, не се музе и не снася Яйца, се дави в реката, да видиш веселата и нежна душица на едно врабченце, е чудо и символ. И повод за размисъл. И ми причини езеро под клепачите :)
Жив да си! Благодаря на Бога, че още има такива хора!



Ще умра в скутите ти.
цитирай
55. vladun - И мен развълнува с тоя чудесен ра...
29.06.2011 14:48
И мен развълнува с тоя чудесен разказ, Санде, жив да си, приятелю!
цитирай
56. sande - Пастух поздравлява Перник!
29.06.2011 16:09
vladun написа:
И мен развълнува с тоя чудесен разказ, Санде, жив да си, приятелю!


Поздрави, Владо, радвам се,че си харесал разказа за врабчето-
цитирай
57. анонимен - Врабчето на Сашето!
29.06.2011 23:03
Ей,................................каква финна чувствителност!!!!!!.............Саше,добре че се върна врабчето./заболя ме сърцето/Благодаря ти за разказа.
цитирай
58. анонимен - Светлана, бе по горе развълнува...
29.06.2011 23:05
Светлана, бе по горе развълнуваната............Поздрав!
цитирай
59. 4aiotgluhar4e - Как така ще мреш?
29.06.2011 23:37
Не разрешавам никой да умира :)
Разказвай, приятелю, разказвай! Имам чувството, че цял живот си се пилял по разни странични поприща и сега имаш да наваксваш с разкази :)))
цитирай
60. sande - Поздрави, Светлана, радвам се, че си тук, под старата черница, където се е събрала бандата на врабчетата...
30.06.2011 07:13
анонимен написа:
Ей,................................каква финна чувствителност!!!!!!.............Саше,добре че се върна врабчето./заболя ме сърцето/Благодаря ти за разказа.


Здравей, мила колежке.

Врабчето не можеше да не се върне. Тук един мой добър приятел искаше финалът да е трагичен. Но в счучая, а и по начало, врабчето символизира живота. Живота! Оцеляването.

Врабчето не може да умре.

Това би било края на всичко.

Така си мисля аз - Санде от Пастух.
цитирай
61. sande - Чайче, аз съм като врабчето, нямам намерение да умирам, а и не бива да давам лош пример ...
30.06.2011 07:24
4aiotgluhar4e написа:
Не разрешавам никой да умира :)
Разказвай, приятелю, разказвай! Имам чувството, че цял живот си се пилял по разни странични поприща и сега имаш да наваксваш с разкази :)))


Трогна ме твоят истински, сърдечен и както винаги поразяващ коментар и затова направих този артистичен жест. Ние, хората от лъките и баирите около Струма сме такива. А ако се наложи да умираме за кауза илиза жена - ще умираме.Какво има тука да се коментира.

Права си за това, интуицията ти не те лъже: занимавал съм се с какво ли не, само не с творчество. Писал съм безкрайно информации, отчети, доклади, справки / и нито един донос, а е имало за какво!/ - съдбата на чиновника... Но не и разкази. А пък сега - какво да правя друго, освен в Пастух да си говоря с врабчетата. И с бабите.

Поздрави, усмивки и възхищения!
цитирай
62. get - - Санде, брате ! - Един път Сокол - за цял живот такъв оставаш !!
30.06.2011 09:34
sande написа:
Права си за това, интуицията ти не те лъже: занимавал съм се с какво ли не, само не с творчество. Писал съм безкрайно информации, отчети, доклади, справки / и нито един донос, а е имало за какво!/ - съдбата на чиновника... Но не и разкази. А пък сега - какво да правя друго, освен в Пастух да си говоря с врабчетата. И с бабите.

- Прочети още веднъж разказа на Максим Пешков(Горки) "Песента за сокола" !! http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1410728/Main/1409131
- За съжаление преводът е доста тромав !! - тук е на руски ... излъчването е по-друго - http://ilibrary.ru/text/1330/p.1/index.html
- Затова ще си позволя да напиша завършека-апотеоз на "Песен(та) за сокола":
"Блестело море, всё в ярком свете, и грозно волны о берег бились.
«В их львином реве гремела песня о гордой птице, дрожали скалы от их ударов, дрожало небо от грозной песни:
„Безумству храбрых поем мы славу!„Безумство храбрых — вот мудрость жизни! О смелый Сокол ! В бою с врагами истек ты кровью... Но будет время — и капли крови твоей горячей, как искры, вспыхнут во мраке жизни и много смелых сердец зажгут безумной жаждой свободы, света !
„Пускай ты умер!.. Но в песне смелых и сильных духом всегда ты будешь живым примером, призывом гордым к свободе, к свету !
„Безумству храбрых поем мы песню! ... “

- Не е задължително да си бил "в боя" - да си усетил хазарта на битката - важното е е резултата, който настъпва в резултат на това, тоест да си надмогнал себе си ! - Да си разбрал - Що е това, което прави от людете ХОР-а(соколи) ... да сме разбрали(!) същността на живота е Служене и че Човек се става, когато вътрешно си готов да жертваш лично благоденствие, та дори и живот за благото на другите
- Такъв човек става Христос(ХОРос) ... символа на последното е "кръст" . - Какво общо има между Кръста и ХОРоса, това е соколът ! - Силуета на тази птица е равностранен Кръст.
- Като махнем мистиката - ще разберем светоусещането и морално-философската позиция на предците ни, които са опитвали по този начин да обяснят Истината за живота !
- Може би това е й символиката на "пътя към Голгота" и кръстните мъки и ред други неща ?! ... но няма да обяснявам, защото това всеки човек, го постига по свой строго индивидуален път !!

- И-и ... когато сме надмогнали дребното ... его-то в себе си ... и ни "Целува Господ, по челото" а след това ние ставаме носители ... чрез нас започва да говори Слово ... и тогава дори чрез едно такова "безизкусно разказче" за сивото врабче ние ... (?) !!!

- О смели Соколе - За "безумството" на храбрите, пеем ний песни !! :))

от Гет "ктист" - брат в Задругата на "силата" !
цитирай
63. sande - . get - - Санде, брате ! - Един път Сокол - за цял живот такъв оставаш !!
30.06.2011 11:08
Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!


Григоре, интересен коментар си направил за връзка ХОРоса - Сокол и Кръст.
За първи път го чувам. Тема за размисъл под черницата.

Но и нашия Христо Ботев го е казал знаменито и гениално - за юнака, който лежи на Балкана и сокола, който му пази сянка. Нали?

Сякаш го е написал за себе си.

Къде го има това, с една гола сабя да се изправиш срещу цяла империя!

Безумството на храбрите! Къде без това?

За България поетът Константин Антонов, който се съблогерката Тота представя, вадейки го от забравата, казва:

България - Земя под целувката на Ботев!
цитирай
64. get - - Нищо от себе си не казвам ! - прочел съм доста, премислил повече ... а преживял ...
30.06.2011 11:17
... най-вече !!
sande написа:
Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!


Григоре, интересен коментар си направил за връзка ХОРоса - Сокол и Кръст.
За първи път го чувам. Тема за размисъл под черницата.

Но и нашия Христо Ботев го е казал знаменито и гениално - за юнака, който лежи на Балкана и сокола, който му пази сянка. Нали?


- Това е същото ! - одареният човек (какъвто е Ботев) е и целунатият по челото от Бог !!(това можеш да го приемеш и като символика, и като билогия и като още нещо ?!!) :)) - ако съм сложил символ за усмивка, сириозно говоря !!

от Гет "ктист" - брат в Задругата на Силата (?) :)
цитирай
65. sande - Григоре, като почнахме от най-сложното и от най-високото, збравихме врабчето...
30.06.2011 11:34
В случая за мен врабчето е природата, вечната природа, която няма да можем да унищожим.

Колкото и да се стараем и ползвайки всички технологии и постижения на цивилизацията.

Врабчето ни говори и трябва да чуем какво ни говори.

Врабчето оцелява тук, не търси топли страни и богати трапези.

Врабчето сме всички ние, обикновените българи. Всички около мен в Пастух / и не само/, които оцеляват.

Не може да сме всички соколи. Не може всички да сме герои.

Но без нас не може. Ако ни няма нас, кому са нужни герои?

Ще ти кажа нещо, скъпи приятелю, за да те насмея:

Когато руснаците кацат на луната, съобщават на Вуте новината:

-Руснаците излетяха в космоса и вече са стъпили на луната!

Вуте пита:

- Ама сите ли, бе?
цитирай
66. get - - E-е, Санде ! - ти ме прие дословно !
30.06.2011 11:55
- Първо писах тези неща движен от мисълта на Зелас, как вижда Света ? - мъчех си да обясня Защо при него се явява такава обърната переспектива за нещата !
- Второ - Да, всички сме врабчета ... като деца на тази земя, която наричаме с името България ... и на този народ. Ако не се мислим такива - то това ще иде да ни покаже, че сме се възгордели а това е най-опасният из "смъртните грехове" !
- Пък отпосле, като "научим" за себе си доста "прости" истини. От там нататък, вече сме готови за духовното и личностно ни израстване. Ако не вървим по този път и се вземем сами по себе си(в мислите и сампреценката за "по" и "най" от останалите) ... недай пък боже, че сме "Соколи"(!) - това по-скоро ще е признак, че сме станали надути гъсоци и ... умни, колко тия последните !! :))

- Но относно Хороса-Сокол, от това идва и Херос, Герой на съвременен български език ! ... айде още малко обяснявам, частицата "Гер" в Герой идва от другото име на сокола "Герак" ... или "петела", като символ и наричането му "петльо-герест-златоперест" ... ма май се отплеснах (?) спирам, че ще досадя на аудиторията с моите историко-семантични и т.н. приказки ! :) ... Пак повтарям, това не се го измислям, щото така ми харесва, Не, има го в езика, традицията и обредността ни !!
- Има го дори нарисувано в тракийската гробница при с.Свещари ! :)

от Гет "ктист" - брат в Задругата на Силата (?)
цитирай
67. sande - Прочетох написаното от теб и разбрах какво ми пишеш...
30.06.2011 13:00
Така, Григоре, навремето хората започваха писмата си до войниците на фронта или в казармата.

Разбрах те и приемам напълно интересните ти разсъждения.

Аз по-скоро изразих съображения към опасението си да не отидем много надалече от врабчето, да не отклоним вниманието на други, евентуално прочитащи, разказа към идеи и послания, които фактически не са вложени в него.

Драго ми е да разговарям с теб, но признавам,че нямам твоята академична подготовка. Тук в Пастух караме малко на сухоежбина.

Поздрави!
цитирай
68. petgen - Поздравления за новия разказ!
30.06.2011 15:50
Разказът ти , Санде, ме наведе към далечен спомен. Маминка ми, с която много се обичахме, ми казваше, че след като умре, непременно ще се върне до мене като птиченце...Птиченце не се завъртя край мене, но често в очите на любимото ни кученце откривам очите на маминка, погледа й...Кой знае!...
цитирай
69. get - - Бре приятелю Санде - що за думи чувам от теб ?!
30.06.2011 16:33
sande написа:
Драго ми е да разговарям с теб, но признавам,че нямам твоята академична подготовка. Тук в Пастух караме малко на сухоежбина.

- Какви са тези "сухоежбини" и "академизми" ?

- То разговорът ни стана, като един анекдот разказван от дядо Вазов. На стари години започнали да го изучават в училище. Едно от братовите му унучета се прибира от училище. Вазов го пита: Какво ти е домашното за утре ? - па то отговаря - преразказ с елементи на анализ на произведение на Вазов. Та сяда той и пише "домашното". След няколко дни връщат съчинението му и що да види Вазов - учителката писала Добър(4). В скоби допълнила, че авторът е имал и други идеи, които изготвилият домашното не ги е отбелязал ?! :))

- Нещо подобно стана и при нас двамата ! - ти си мъдреца, чрез който говори Словото а аз съм многознайкото-"умник", който ти слага оценка и обяснява, какво още си искал да кажеш с врабченцето ! - хехе ... ще ме прощаваш !!

- Не случайно, още на времето "древните" са го казали: Ученият не е мъдрец - а мъдрецът никога не ще приеме да е учител !!

- Дано с тези думи съм преварил, вероятността от възникването на някое недоразумение между ни ?!

- Здрав да си ! ... светла(!) главо - приятелю Санде !

- С уважение ! ... па дано, новото ми многоречие, пак да не предизвика, следващи чуденки !! :))
цитирай
70. sande - Поздрави, Генке, развълнуваха ме твоите думи...
30.06.2011 17:48
petgen написа:
Разказът ти , Санде, ме наведе към далечен спомен. Маминка ми, с която много се обичахме, ми казваше, че след като умре, непременно ще се върне до мене като птиченце...Птиченце не се завъртя край мене, но често в очите на любимото ни кученце откривам очите на маминка, погледа й...Кой знае!...


Аз вярвам в прераждането, вярвам,че нашите мъртви са около нас, кръжат над нас и около нас,било в образа на врабче, гълъб, куче, котка, та даже и муха.

Не убивам живо съэщество и съветвам всеки да не го прави. Като не знае, да си трае. Да не посяга на чужди живот.

А пък на своя, мила Петген - хептен.
цитирай
71. sande - Григоре, така ти предлагам да караме първите сто години ...
30.06.2011 17:55
get написа:
sande написа:
Драго ми е да разговарям с теб, но признавам,че нямам твоята академична подготовка. Тук в Пастух караме малко на сухоежбина.

- Какви са тези "сухоежбини" и "академизми" ?

- То разговорът ни стана, като един анекдот разказван от дядо Вазов. На стари години започнали да го изучават в училище. Едно от братовите му унучета се прибира от училище. Вазов го пита: Какво ти е домашното за утре ? - па то отговаря - преразказ с елементи на анализ на произведение на Вазов. Та сяда той и пише "домашното". След няколко дни връщат съчинението му и що да види Вазов - учителката писала Добър(4). В скоби допълнила, че авторът е имал и други идеи, които изготвилият домашното не ги е отбелязал ?! :))

- Нещо подобно стана и при нас двамата ! - ти си мъдреца, чрез който говори Словото а аз съм многознайкото-"умник", който ти слага оценка и обяснява, какво още си искал да кажеш с врабченцето ! - хехе ... ще ме прощаваш !!

- Не случайно, още на времето "древните" са го казали: Ученият не е мъдрец - а мъдрецът никога не ще приеме да е учител !!

- Дано с тези думи съм преварил, вероятността от възникването на някое недоразумение между ни ?!

- Здрав да си ! ... светла(!) главо - приятелю Санде !

- С уважение ! ... па дано, новото ми многоречие, пак да не предизвика, следващи чуденки !! :))


Не може да има между нас разминаване. Ти вземаш от текста инспирацията /македонско-сръбска английсака дума за ужас на Зелас/ и твоят ум хвръква като сокол във висините на познанието, на морозданието, на тайните.
Но си тук, до мен и със мен. С което се гордея.
цитирай
72. zefpet - Боже, има те!
30.06.2011 22:27
И добре, че го има!
Настръхнах, разтрепери се душата ми...
Благодаря ти!
цитирай
73. sande - Благодаря ти, Илко, благодаря ти , Поете!
01.07.2011 09:37
zefpet написа:
И добре, че го има!
Настръхнах, разтрепери се душата ми...
Благодаря ти!


Ти ако не почувстваш Силата на Врабчето, Нежността

на Човека, Тържеството на Природата, то

кой друг?

Поздрави!
цитирай
74. pioneer - Браво!
02.07.2011 23:16
Браво!
цитирай
75. sande - Поздравувам те и аз, Никола, гордо македонче от Велес!
03.07.2011 09:22
pioneer написа:
Браво!


Секое добро за теб и твоята фамилия и успешна работа во Германия!
цитирай
76. sande - Пак да попитам: Къде е моя прятел поручик Галицин?
04.07.2011 23:28
Немат ли край тези военни мисии?
цитирай
77. razkazvachka - Ееее, точно такова нещо ми се четеше!
06.07.2011 21:08
Поздрави и остави една черешка на врабчо от мен:))))
цитирай
78. sande - Точно се чудех къде изчезна и ти се появи! Като врабчето ...
07.07.2011 06:05
Гората и полето екнаха от песни.
А от струмските лъки се чу приветствения хор на двеста жаби - Хорът на омагьосаните Принцеси!

А пък ти си си удължавала бедрото в Горна Баня.

Ех, суета женска!

И бедрата ли започнахте да си удължавате?
цитирай
79. zvezdichka - Вълшебник си
07.07.2011 14:18
на словото! Разказа ти така ме разчувства! Невероятен е! Благодаря ти Сашо, за това, което е намерило място в душата ти и което има сила да докосва душите човешки!
Поздрави!
цитирай
80. sande - Благодаря ти, звездичке, че прочети писанието за врабчето ...
07.07.2011 15:27
Щом една чувствителна и ерудирана жена като теб харесва разказа, каква по-голяма награда за Санде...

Благодаря ти.
цитирай
81. get - - Санде ! - престрашавама се чак сега да ти кажа ! - но ако съдя по снимката и пилето ...
12.07.2011 11:18
... на нея ... ??? - То ли ти е "главният герой" на разказа ???

- Ако е то ? - в интерес на истината, ти пренебрегваш дамите !! :))

- Защо не си обективен(!) :)) - а преписваш неверни неща на "героя" ? - врабеца от снимката е МОМИЧЕ !!

- Позволи ми тази закачка !! :)) ... Приятелю !!
цитирай
82. katan - Боже, благодаря ти за Санде!
12.07.2011 17:29
Благодаря и на теб, Санде, за този чудесен, истински, трогателен и човешки разказ!
Не бях чела нищо от теб, освен едно посвещение на Гоце Делчев.
Съумя да ме "стиснеш" за гърлото и да предизвикаш ураган от различни чувства и емоции в душата ми.
Поздрави, Санде!
цитирай
83. megg - Много хубав разказ, Санде!
18.07.2011 16:37
Толкова човешки, така минал през душичката ...
Поздравления от мен и едно врабченце, дето подскача на сянка на балкона!
Хубава да е седмицата ти! :)
И - благодаря за песента на природата!
цитирай
84. sande - Благодаря ти, megg, за нежното поздравление от теб и твоето врабче...
18.07.2011 17:18
Моето врабче също ви поздравлява.

Радвам се на хубавите думи, казани от литераторката Мег.

С най-добри пожелания за онези неща, които ти искаш да ти се случат.
цитирай
85. sande - Приятелю, Григоре, поради технически причини, чак сега имам възможност да ти отговоря на коментара ...
19.07.2011 12:29
get написа:
... на нея ... ??? - То ли ти е "главният герой" на разказа ???

- Ако е то ? - в интерес на истината, ти пренебрегваш дамите !! :))

- Защо не си обективен(!) :)) - а преписваш неверни неща на "героя" ? - врабеца от снимката е МОМИЧЕ !!

- Позволи ми тази закачка !! :)) ... Приятелю !!



Не ме изненадва, драги приятелю, факта ,че си познал пола на врабчето. Един супер опитен криминален инспектор като теб не може да не установи това още при първия оглед.

Мойте, почитания, инспекторе.

Що се касае за главния герой, врабчето, разбира се, не може да го товариме с такава непосилна за крехките му крилца и нежна физика, задача.

Не може да искаме от него да поеме тежестите на нашия доста противоречив и понякога объркан наш живот.

По-скоро то поема своя дял, заедно с Н.В. Човекът и под върховния надзор и напътствия на Главния ни началник - нашия Бог - Господ.

Без неговата строга десница, опрощение и Божия благодат не могат да се случат чудеса като гореописаните, които да накарат Природата да запее в Негова прослава и благодарност. Както и да запее и сърцето на Човека и се настани мир, смирение и хармония в душата му.

Но, както е казано, да не споменаваме излишно и ненужно често Името Господне.

Благодаря ти, приятелю. С теб се чувствам по-уверен и сигурен.
цитирай
86. sande - Драга Катя, македонското ми девойче, радвам се, че си прочела разказа за врабчето, Стопаните и ...
19.07.2011 13:04
katan написа:
Благодаря и на теб, Санде, за този чудесен, истински, трогателен и човешки разказ!
Не бях чела нищо от теб, освен едно посвещение на Гоце Делчев.
Съумя да ме "стиснеш" за гърлото и да предизвикаш ураган от различни чувства и емоции в душата ми.
Поздрави, Санде!



... Божията благодат.

А това,че си го харесала ме трогва.

Желая ти много успехи в македонските ти пътеписи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1572725
Постинги: 181
Коментари: 5680
Гласове: 10492
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30