Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2011 09:16 - Приказки за кучето: Бодигардът!
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 9652 Коментари: 38 Гласове:
27

Последна промяна: 28.04.2011 16:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: БОДИГАРДЪТ!

 

 

На smile999 -

 

 image

 

 

През 1993 година заминах на работа в посолството ни в Скопие. С нас взехме и кучето, афганската  хрътка Шер.

Снабдихме се с необходимите документи, които се изискват по закон за преминаване на границата с кучета. Приятели ни казаха, че  граничните власти се отнасят към кучетата благосклонно и няма да имаме проблем. Същите хора ни разказаха, че на една друга граница служителят се заял: потърсил им документ от ветеринарна служба, че кучето е здраво, не боледува от някакви кучешки болести. Как ли не се молили: не, та не! Не може! Извикали  и някакъв началник, той още по-строг: дума да не става! Не може. Нашите хора се изприщили от притеснение при мисълта за връщане назад до София и обратно – това са стотици километри залудо ... И за проклетия документ – ден – два.  Очертавало се и глупаво закъснение ... 

Но, както казват – изход винаги има. Особено като си притиснат до стената. В главата на нашият приятел просветнало: попитал двамата строги блюстители  на реда:

- А кучето може ли само да премине границата, без нас?

Двете фуражки се спогледнали изненадани  и учудени във висша степен от простия въпрос. Че как можеш да спреш куче на границата? Кой е луд да го гони?

Началникът си сложил една много сериозна физиономия на лицето и отсякъл:

- С вас не може!  

И след кратка пауза добавил авторитетно:

- За свободно скитащи кучета нищо не пише в Правилника...

Нашите хора се дръпнали няколко метра назад, пуснали кучето и потеглили с колата напред, а  в страничното огледало виждали как кучето ги следва. Минава гордо, с достоинство и може да се каже, с гордо пренебрежение, пред смаяните погледи на  граничните власти, а и на преминаващите в този момент други граждани.

Шер нямаше такива проблематични маневри / имахме документите, но никой не ги поиска/, седеше си гордо, гордо на задната седалка, като някакъв шеф, който отива на важна мисия.

След това многократно му се случваше да минава границата Деве Баир – Гюешево, даже бе наречен от един от македонските полицаи “бодигард”. При едно от преминаванията на граничния пункт, въпросният полицай запитва дружелюбно Дима /съпругата/:

- Госпожо, как не ви е страх да пътувате сама по тези опасни пътища?

При което Шер се надига от задната седалка и изръмжава едно застрашително “аууу!”.

- О о о, виждам, вие си имате бодигард! – казва респектиран полицая.

И се започна “македонстването” на Шер, за което вече нещо разказах в предишни разкази.

Знаех, че Дима и Шер са страхотно привързани  един към друг. Но това което се случи ме изненада, колкото и да не е за вярване. Дали поради  драстичната и неочаквана смяна на обстановката /най-вероятно!/, но се оказа,че Шер е не само привързан към Дима, а е  направо ... зависим от нея! Става дума не за проста зависимост,  а за такава зависимост, каквато е зависимостта на наркомана от дрогата!

Вярвате, невярвате – това е.

В това се убедихме още първия ден.

Трябваше да присъствам служебно на откриването на художествена изложба в Профсъюзния дом на културата “Кочо Рацин”. Облякохме се и тръгнахме, хлопнахме вратата зад себе си, но кучето започна да драска по вратата и да скимти. Постояхме на площадката между етажите. Скимтенето и дращенето продължи. Неудобно от съседите ... Какво ще си помислят хората за нас, новодошлите? Каква е тази кучешка патаклама още първия ден?

Върнахме се  и му се скарахме, нахокахме го. Кучетото се смири и тръгнахме наново.  Щом хлопнахме вратата и ... се започна наново! Същата истерия ... Върнахме се притеснени, Дима го погали този път, поговори му нежно, прочете му една лекция, че “ето на, ние имаме важна работа, налага се да постои сам” и Шер, като че ли разбра “важността” на ситуацията. Тръгнахме, застанахме за секунди на терасата пред вратата, тишина ...Е е е е, най-после: кучето ни разбра.

Отдъхнаме си  и забързахме. Като излязохме  на улицата пред жилищния блок се спряхме: стана ясно, че ...  няма да можем да отидем на изложбата! Шер вдигаше такава патардия, че трябваше веднага да се върнем в жилището. Разбрахме, че Шер за нищо на света не пускаше Дима. .. Не приемаше да стои сам! Сам, без Дима – не!

А може би аз непростимо опростявам работата. Може би ние хората сме склонни да си обясняваме нещата по най-елементарния и разумен за нас начин. Ами ако “бодигардът” Шер не приемаше на никаква цена да изостави “обекта”, за който се чувства  отговорен? Та той е бодигард? Несменяем. Винаги на пост!

Както и да е.

Решението на “дипломатическия скандал” дойде от само себе си ...  единствено разумното, единствено възможното решение – взехме  Шер с нас!

Както сами се досещате, влязох  в изложбения салон сам, а Дима с кучето – отвън, в градинката. После Дима влезе за кратко да  види изложбата, а аз – с кучето.

 

Урок от Шер: Така се решават спорните въпроси! ... Дипломация е това, не е лукова глава!

 




Гласувай:
28
1



1. stela50 - Интересно преживяване ,Санде ...но не е изненадващо.
26.04.2011 09:48
Такива са кучетата ,верни приятели ,и привържат ли се към някой силно ,
то е завинаги .Много добре е написано ...
Поздрави и хубав ден !
цитирай
2. sande - Радвам се, Стела, че ти е допаднало разказчето.
26.04.2011 09:59
Само на теб ти казвам, че работата излезе наистина сериозна и Шер придружаваше Дима, където и да отива. С този факт, трябваше да се съобразяваме неизменно и непрекъснато. Накрая проблемът се разреши като докарахме от София и сестра му Анабела. Но това е тема за отделен разказ.

Поздрави!
цитирай
3. karambol5 - ПОздрави за споделеното :)))
26.04.2011 10:08
ПОздрави за споделеното :)))
цитирай
4. hristo27 - Страхотен пес! Покрай твоята ...
26.04.2011 10:25
Страхотен пес!
Покрай твоята история се сещам преди години как млада майка спокойно оставяше за 2-3 минути само бебето си на паркинга на Хипермакета докато купи нещо. Количката с детето се охраняваше от грамадна източно сибирска овчарка. Доближаването на непознати хора дори на метър-два до количката беше супер риск!
цитирай
5. razkazvachka - Урок по дипломация:))))
26.04.2011 10:26
Ама че хора, защо не пускат бодигарда на изложбата!
цитирай
6. tota - Поздрави, Санде!!
26.04.2011 10:37
Разбираш прекрасно природата на кучето. Но с тази упорита афганка не си успял да се справиш. Привързаността и е била голяма. Ревнувала е ...несъмнено. Благодаря за споделеното.
цитирай
7. smile999 - Благодаря за подаръка, sande! ...
26.04.2011 10:56
Благодаря за подаръка, sande!
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)
цитирай
8. sande - Поздрави!
26.04.2011 12:25
karambol5 написа:
ПОздрави за споделеното :)))


Радвам се, че сте прочели разказчето за славната афганска хрътка Шер, истински и надежден бодигард!
цитирай
9. sande - Здравей, Христо!
26.04.2011 12:28
hristo27 написа:
Страхотен пес!
Покрай твоята история се сещам преди години как млада майка спокойно оставяше за 2-3 минути само бебето си на паркинга на Хипермакета докато купи нещо. Количката с детето се охраняваше от грамадна източно сибирска овчарка. Доближаването на непознати хора дори на метър-два до количката беше супер риск!


"Кучкарите" днес имаме малка конференцийка.Ще споделим опит и весели историйки. След празниците това е здравословно.
цитирай
10. sande - Ама и той една мутричка, но с тънък врат, нежни лапи и без ... пистолет!
26.04.2011 12:31
razkazvachka написа:
Ама че хора, защо не пускат бодигарда на изложбата!


... Не го вземат насериозно. Макар, че той е повече от сериозен.
цитирай
11. sande - Виждам, че и ти разбираш от кучета и ги обичаш ...
26.04.2011 12:33
tota написа:
Разбираш прекрасно природата на кучето. Но с тази упорита афганка не си успял да се справиш. Привързаността и е била голяма. Ревнувала е ...несъмнено. Благодаря за споделеното.


Поздрави!
цитирай
12. sande - Важното е, че изпълних обещанието си в съкратени срокове,радвам се, че съм те зарадвал ...
26.04.2011 12:37
smile999 написа:
Благодаря за подаръка, sande!
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)


... Ние "кучкарите" сме от една порода, щом тази тема ни събира и ни прави приятели. Нали?
цитирай
13. makont - Христос возкресе!
26.04.2011 12:44
Живи и здрави ти и всички, които обичаш. А за предаността на кучетата, да неимоверна е! Няма такава на света, безрезервна, истинска силна! Мисля, че тя достойно би се държала и на самата изложба, нали Дима е до нея. Накара ме да се усмихна, аз съм в този филм всеки ден, от сутрин до вечер ми се доказва, колко много ме обичат, невероятно е! Светла и спорна седмица, Санде!
цитирай
14. smile999 - Благодаря за подаръка, sande! ...
26.04.2011 13:09
sande написа:
smile999 написа:
Благодаря за подаръка, sande!
Много хубаво разказваш, и винаги има какво да се научи от твоите приказки.Лъхат на доброта и човечност.
Те, затова ви обичат и животинките.Светъл и спорен да е денят ти!:-)


... Ние "кучкарите" сме от една порода, щом тази тема ни събира и ни прави приятели. Нали?

Не мисля, че само това, че сме "кучкари" ни прави приятели.Хората с добро, обич и толерантност в душите си, се усещат.:-)))
цитирай
15. sande - Во истина Воскресе!
26.04.2011 13:16
Наистина, Соня, обичта на кучето е смайваща. Жалко е, че много са хората, които не знаят това. Кучето не се уморява, не се отегчава нито за миг да ви показва колко много ви обича и колко сте вие за него важен, умен, достоен, силен и най-важното най-голям и ценен приятел!
Колко ви е предано! Това се чете всяка секунда в очите му!
цитирай
16. bizcocho - Смях се, но те/животните/ наистина ...
26.04.2011 14:08
Смях се, но те/животните/ наистина си избират любимец и тъгуват. Изразяват по различен начин протеста от липсата на любимия човек. Котката ми най-обича единия ми син. Цяло чудо е, когато се налага той да се отдели от в къщи. И за нея, и за тези, които сме с нея. То са протести, то е тъга... пълна лудница. :)))
цитирай
17. sande - Поздрави, Женя, радвам се, че прочете разказчето за афганската хрътка Шер ...
26.04.2011 14:17
bizcocho написа:
Смях се, но те/животните/ наистина си избират любимец и тъгуват. Изразяват по различен начин протеста от липсата на любимия човек. Котката ми най-обича единия ми син. Цяло чудо е, когато се налага той да се отдели от в къщи. И за нея, и за тези, които сме с нея. То са протести, то е тъга... пълна лудница. :)))


Права си, че много често животните имат предпочитания към един човек от семейството. Как го избират, те си знаят. Но е сигурно, че чувстват любовта на всеки от семейството индивидуално.
цитирай
18. darcy - АФганските хрътки
26.04.2011 14:19
са една от любимите ми породи.

Поздрави!
цитирай
19. magicktarot - Много интересна и впечатляваща история, Сашо, поздравления!:)
26.04.2011 14:48
А това с преминаването на кучето на приятелите ви пеша през границата е голямо попадение! Направо са разбили митничарите! :) Вие пък сте направили много добре и голям жест към Шер, като сте го взели със себе си - не всеки би направил това, поздрави за което!
Соня
цитирай
20. yotovava - Посмях се, Санде,
26.04.2011 14:54
успешна седмица от мен :)))))))))))))
Валя
цитирай
21. syrmaepon - Мд-а-а-а
26.04.2011 15:24
колко са глупави хората - какво ли не измислили да си усложняват живота - граници с бариери,апартаменти със заключващи се врати....и на картините даже рамки слагат ))))) сами си ограничават свободата,а после се оплакват,че даже и воюват...)
цитирай
22. sande - Радвам се, че харесвате афганските хрътки, те са красиви, горделиви и доста сдържани ...
26.04.2011 15:55
darcy написа:
са една от любимите ми породи.

Поздрави!


... Не обичат да се умилкват, но са предани и храбри приятели.

Поздрави!
цитирай
23. sande - Пак се събрахме компанията, макар че неведнъж ги коментираме нашите любимци...
26.04.2011 15:59
magicktarot написа:
А това с преминаването на кучето на приятелите ви пеша през границата е голямо попадение! Направо са разбили митничарите! :) Вие пък сте направили много добре и голям жест към Шер, като сте го взели със себе си - не всеки би направил това, поздрави за което!
Соня


Поздрави!
цитирай
24. sande - Поздрави, Валя!
26.04.2011 16:01
yotovava написа:
успешна седмица от мен :)))))))))))))
Валя


Хубава и успешна седмица за теб!
цитирай
25. sande - Да, Сирма, хората непрекъснато си усложняват и усложняват живота...
26.04.2011 16:07
syrmaepon написа:
колко са глупави хората - какво ли не измислили да си усложняват живота - граници с бариери,апартаменти със заключващи се врати....и на картините даже рамки слагат ))))) сами си ограничават свободата,а после се оплакват,че даже и воюват...)


... Не знаят или не могат да се радват, все недоволни и изнервени...
цитирай
26. zelas - - За свободно скитащи кучета нищо не ...
26.04.2011 16:42
sande написа:
- За свободно скитащи кучета нищо не пише в Правилника...


Хаха, това е върховно! Кучето е по-свободно от човека, може да минава всяка граница! На ви ся цивилизация, на ви ся държава, на ви ся телевизор, на ви ся граничар, на ви ся бодигард!

ЧОВЕКЪТ Е НАЙ-СБЪРКАНОТО ЖИВОТНО!

Единственото животно-роб, което обаче на всичко отгоре си мисли че е безсмъртнен роб!

Браво, Санде, много ми хареса. Само втората част е малко повече почовечена, аз мисля, че кучето просто иска простор, а не да слугува на някой. Кучето използва човека за храна, затова е готово да направи някои номера, та да може човекът-глупак да си мисли, че е нещо повече от кучето, демек господар. Нищо подобно!
цитирай
27. sande - Много ми хареса коментара ти, приятелю Пламене, разсмя ме истински с това "не ви ся ..."
26.04.2011 16:51
zelas написа:
sande написа:
- За свободно скитащи кучета нищо не пише в Правилника...


Хаха, това е върховно! Кучето е по-свободно от човека, може да минава всяка граница! На ви ся цивилизация, на ви ся държава, на ви ся телевизор, на ви ся граничар, на ви ся бодигард!

ЧОВЕКЪТ Е НАЙ-СБЪРКАНОТО ЖИВОТНО!

Единственото животно-роб, което обаче на всичко отгоре си мисли че е безсмъртнен роб!

Браво, Санде, много ми хареса.


Точно мислех как да се оправдавам пред теб за думата "бодигард", но ти казвам, че тази дума не е моя. Тя е на македонскиот полицаец. На македонските полицайци все им се иска да говорят като хора "на положение". И виждаш: не върви някак си полицаецот да рече: О о о о, вие сте си имали пазавантин!
Проста работа, нали?
Друго си е бодигард! Каква дума само, а?
цитирай
28. zelas - Точно мислех как да се оправдавам ...
26.04.2011 17:25
sande написа:
Точно мислех как да се оправдавам пред теб за думата "бодигард", но ти казвам, че тази дума не е моя. Тя е на македонскиот полицаец. На македонските полицайци все им се иска да говорят като хора "на положение". И виждаш: не върви някак си полицаецот да рече: О о о о, вие сте си имали пазавантин! Проста работа, нали? Друго си е бодигард! Каква дума само, а?


Думата тук не е голяма беда, макар че е хубаво, че съм насадил параноя в тебе! Като даскала! Хехе! ;-)

За мен разказа свършва до тук

sande написа:
Минава гордо, с достоинство и може да се каже, с гордо пренебрежение, пред смаяните погледи на граничните власти, а и на преминаващите в този момент други граждани.


Останалото за това какъв добър приятел на човека било кучето са просто човешки заблуди. Кучето използва човека за храна и подслон. Точка. И аз ако бях куче щях да го правя.
цитирай
29. petgen - Така е с куче вкъщи. . . Единият па...
26.04.2011 18:50
Така е с куче вкъщи...Единият пазач, другият - обслужва свободата си. И обратно. Тъпо, но пък има други предимства...Любов необяснима и несравнима.Изборът да имаме или нямаме куче е наш:)
цитирай
30. sande - Да, Генке, така е в живота: трудно е да се каже кой кого пази, кой на кого е бодигард ...
26.04.2011 19:11
petgen написа:
Така е с куче вкъщи...Единият пазач, другият - обслужва свободата си. И обратно. Тъпо, но пък има други предимства...Любов необяснима и несравнима.Изборът да имаме или нямаме куче е наш:)


... Ние ли пазим кучето или то пази нас? Сигурно въпросът е неправилен. Когато има обич, всичко е взаимно.
цитирай
31. sande - Няма го моят приятел поручик Галицин, къде ли са го изпратили - в Афганистан, Ирак, Либия на парахода "Дръзки" ...
26.04.2011 21:48
Няма ги и торлаците, тези хубави и засмяни хора.

Няма ги и каракачаните, да ни кажат нещо за знаменитите им каракачански кучета.
цитирай
32. 4aiotgluhar4e - Прочетох, Санде! Знаеш мнението ...
27.04.2011 00:27
Прочетох, Санде! Знаеш мнението ми: кучетата ни опитомяват и ни учат на вярност. Знаеш ли историята на Боби? Прекарал със стопанина си две години, а след смъртта му още 14 на гроба. И това ако не е вярност, здраве му кажи! Ето тук можеш да прочетеш: http://en.wikipedia.org/wiki/Greyfriars_Bobby
цитирай
33. sande - Поздрави, 4aiotgluhar4e, продължаваме нашата тема с кучетата, тя се повтаря в различни варианти ...
27.04.2011 04:40
4aiotgluhar4e написа:
Прочетох, Санде! Знаеш мнението ми: кучетата ни опитомяват и ни учат на вярност. Знаеш ли историята на Боби? Прекарал със стопанина си две години, а след смъртта му още 14 на гроба. И това ако не е вярност, здраве му кажи! Ето тук можеш да прочетеш: http://en.wikipedia.org/wiki/Greyfriars_Bobby


... Благодаря ти. Ще прочета за Боби. Зная историята за кучето на Анатолий Луначарски, което след смъртта му с месеци обикаляло Москва и го търсело. Хората го познавали и казвали: Това е кучето на Луначарски, още го търси!
Наскоро един познатот Банкя ми разказа как оставил кучето си при близки в Пловдив. За 4 дни кучето се върнало в Банкя, намерило го. Звучи невероятно.
цитирай
34. divna8 - Никое умно животинче не оставя сама ...
01.06.2011 18:28
Никое умно животинче не оставя сама стопанка на име Дима :)))
Диамант е това, многокаратов - пази се неотлъчно!
Чудесен разказ, благодаря за споделянето!
И хубав първоюнски ден :)
цитирай
35. ve6titsa - Когато доведоха Тутси в къщи - женски доберман,
24.10.2011 15:10
синът ми започна да я храни и извежда.Не знам защо тя избра мен.Беше недопустимо да отида сама дори до банята.Тя непрекъснато наднича през открехнатата врата.Ако застана на мивката в кухнята,тя веднага сяда с гръб към мен и пази.А това с излизането,нямам думи.Заставаше на терасата като ходжа на минаре и започваше да вие...Такава преданост не можеш да срещнеш при хората.Едно помиярче,на което стопанинът почина цяла година ходеше на спирката в часа,в който той се е връщал от работа.
цитирай
36. sande - Поздрави, Дивна! Кучето оценява връзката и това е за цял живот...
23.01.2012 14:21
divna8 написа:
Никое умно животинче не оставя сама стопанка на име Дима :)))
Диамант е това, многокаратов - пази се неотлъчно!
Чудесен разказ, благодаря за споделянето!
И хубав първоюнски ден :)


***
Любов за любов. Колко е просто, но човекът понякога подценява животинчето...
цитирай
37. sande - Природата ни говори ...
23.01.2012 14:23
ve6titsa написа:
синът ми започна да я храни и извежда.Не знам защо тя избра мен.Беше недопустимо да отида сама дори до банята.Тя непрекъснато наднича през открехнатата врата.Ако застана на мивката в кухнята,тя веднага сяда с гръб към мен и пази.А това с излизането,нямам думи.Заставаше на терасата като ходжа на минаре и започваше да вие...Такава преданост не можеш да срещнеш при хората.Едно помиярче,на което стопанинът почина цяла година ходеше на спирката в часа,в който той се е връщал от работа.


***

Интересно е това, което разказваш. И вярно.
цитирай
38. sande - В голяма грешка си приятелю Пламене!
02.09.2015 11:48
zelas написа:
sande написа:
Точно мислех как да се оправдавам пред теб за думата "бодигард", но ти казвам, че тази дума не е моя. Тя е на македонскиот полицаец. На македонските полицайци все им се иска да говорят като хора "на положение". И виждаш: не върви някак си полицаецот да рече: О о о о, вие сте си имали пазавантин! Проста работа, нали? Друго си е бодигард! Каква дума само, а?


Думата тук не е голяма беда, макар че е хубаво, че съм насадил параноя в тебе! Като даскала! Хехе! ;-)

За мен разказа свършва до тук

sande написа:
Минава гордо, с достоинство и може да се каже, с гордо пренебрежение, пред смаяните погледи на граничните власти, а и на преминаващите в този момент други граждани.


Останалото за това какъв добър приятел на човека било кучето са просто човешки заблуди. Кучето използва човека за храна и подслон. Точка. И аз ако бях куче щях да го правя.


Кучето съществува заради Човека, макар, че Човека не винаги разбира това. Това е връзка на ниво Творец на живия и неживия свят. Няма случайни работи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 1604906
Постинги: 181
Коментари: 5681
Гласове: 10541
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031