БУНТЪТ НА СЪРБИТЕ

Сърбин  не бие сърбина! /Неписан закон в Р Сръбска, БиХ/

  Погледнете картата на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Тя обгръща в желязна  хватка останалите 51 процента от страната - Федерацията  Босна и Херцеговина, съставена от два ентитета: бошняци /мюсюлмани/ и хървати. Територията на РС  има странна конфигурация. Погледнете я! Тя е назъбена, с много чупки и извивки, с много странни зигзази и  глухи заливи. Не ви ли прилича това на пипалата на някакъв  чуден октопод, който държи в мъртва хватка жертвата си.  Този къс  земя, извоювана в тригодишната безмилостна война   е окървавено парче земя. Точно така – окървавено, разорано от шрапнели и мини, засято с желязото на омразата и полято със сръбска кръв. Ако погледнете по внимателно картата, ще забележите, че това парче земя започва от бреговете на река Сава и си протяга с някаква неистова сила на юг, към топлите брегове на Адриатика. За тази територия са проливали кръвта си сърбите, не само да съберат ядрото на сърбите, живеещи в Босна и Херцеговина, но и да стигнат до предмостието на така лелеяния от тях слънчев Ядран /Адриатика/, възпят в толкова много песни.              В най-юго-източния край на Източна Херцеговина се намира чудно красивия град Требинье, административен и културен център на тази област. Град на чинарите и слънцето, град през който протича река Требешница, град разположен в китната долина на требинското поле, град, в подножието на планината Леотар на юг.  Град – родно място на патриарха  /сърбите го наричат “княза”/ на сръбската поезия Йован Дучич. Има какво да научиме от сърбите как се държи на род и народност, има от какво да се поучим.               Пренесоха костите на Йован Дучич /сръбския Иван Вазов/ от Либервил, САЩ, в Требинье, където го погребаха в двора на новопостроената величествена църква, точно копие на църквата в Грачаница, Косово. На един хълм над града с панорама към целото требинско поле, реката Требешница и към хълмовете на юг, зад които, на 10 километра, е синята Адриатика. Целият строеж за няколко милона евро е финасиран от един сърбин – Бранко Тупаняц.
                   За Дучич сръбския интелектуалeц Матия Бечкович каза на тържеството в Требинье: “Когато отворили гроба му в Либервил намерили го запазен,  готов за далечен път, с книга на гърдите.”                 Ковчегът с костите на Йован Дучич премина преди това през всички по-голями манастири и църкви в Сърбия, където бяха отслужени литургии.
            Как ви се струват сърбите, и то след  разрушителната  война?                 Духът на един народ е всичко!     Херцеговската Грачаница е мавзолей на княза на сръбската поезия, Йован Дучич. Издигната е на хълма Църквина и може да се види отвсякъде.

 
           Но защо ви разказвам всичко това?   Сега ще узнаете. Някъде през 1999 година Върховният представител на ООН за БиХ и специален представител на ЕС, реши да започне по-активен процес на помирение между трите етнически общности, като за начало се започне с възстановяването на две джамии на босненските мюсюлмани, разрушени до основи по време на войната. Както се  казва: речено – сторено! Но сметката се оказа без кръчмар. Високите служители на ООН не прецениха колко висок е сръбския дух и колко високо е чувството им за достойнство. Специалният пълномощник на Върховния представител за Требинье и областта Игнасио  Хавиер Перес положи много старание, за да организира едно импозантно по замисъл тържествено полагане на камен-темелник на новата джамия. За целта от испанския град Сарагоса /откъдето е самия Хавиер/ бе изпратен камъка-темелник от испански гранит, с над тридесет автобуса в Требинье пристигнаха 1500 босненски мюсюлмани, които преди войната са живеели в града и околните села.. Пристигнаха за тържеството и  представители на Върховния представител, дипломатическия корпус, на международните организации със седалище в Сараево, на властите от централните иституции на БиХ. Трябваше да дойдат и сърбите, жителите на Требинье.               И те дойдоха....                  Дойдоха, облечени в четническите си и военни дрехи от войната, с известните шапки – шайкачи на главите, със сръбския орел на челата ... Без оръжие. Стекоха се от всички страни, като по команда.    На специалния пълномощник казаха: “Не! Тук няма да се строи джамия! Затова ли воювахме три години, затова ли умирахме?! Не! Да си вървят всички, кой откъдето е дошъл!...С мир...” Специалният пълномощник, целият почервенял, се обръща към кмета и началника на полицията в града с молба  незабавно полицията да възпостави ред и тържеството да започне.                 Опитът на кмета и полицейския шеф да разговарят с лавинобразно нарастващата тълпа пропадна още в първата секунда. Гласовете им не се чуха, потънаха в бурята от гласове на възмущение и проклятия. Полицайте се опитаха да изблъскат “метежниците”, но самите бяха изблъскани или потънаха в обятията на своите братя- сърби. Пребледял пълномощникът Хавиер Игнасио  Перес отстъпваше объркан и смутен към близката сграда.   И се започна истинско меле, блъсканици, викове, ругатни, които сигурно се чуваха на километри. Гостите се разпръснаха кой на къде види, автобусите бяха пометени като от цунами...                 Един двуметров сърбин с юнашка осанка бе повдигнал над земята пребледнелия пълномощник, бълскаше го в стената  и му говареше  в лицето, с  искри и сълзи в очите : “Абе, вие не разбрахте ли, че тука живеят сърби! Нова война ли искате?... Какво искате? За какво сте дошли тук?”   Така завърши този първи опит да се започне помирение в Босна и Херцеговина чрез поставянето на камък-темелник на нова джамия в Требинье. А, забравих да ви кажа: камъкът-темелник, пътувал хиляди километри от испанския град Сарагоса, изчезна. Казват, че сърбите го изхвърлили в река Требешница.               Така и не се видя повече.   ***  Колкото и да ви е чудно, но този опит за символично помирение се повтори.  Този път в централния град на Република Сръбска – Баня Лука.      Няма да го описвам, защото се случи ... същото. Разликата бе, че сърбите пуснаха в двора на бъдещата джамия свине. Бая се узориха сръбските полицаи да ги изгонят, защото нямаше изход накъде да бягат горките квичащи и паникьосани прасенца. Официалните лица – дипломати, представители на международните организиции и други функционери на власта, бошняци – общо над триста души – стояха затворени в една сграда наблизо повече от три часа. Като в баташката черква.    Докато не се успокои ситуацията и не стана възможно да напуснат ... бойното поле. *** След време говорих с моя добър приятел, председателя на Сръбско-българското дружество за приятелство в Баня Лука Бранко Радованович /съпругата му е българка/  за тези събития. Ето какво ми каза той:               “Не е въпроса в джамиите ... Като има кой да дава пари, да си ги строят! Но това трябваше да стане тихомълком, без тържества и фанфари, без унижение на сърбите... Сърбинът може да изтърпи всичко, но не и унижение! ... И то в неговия роден дом, пред децата и старите му родители... Пред паметниците на загиналите му другари  в тази война...”                 И добави с още по- голямо убеждение:   “Не е лошо този Върховен представител да си го запише това някъде!”  
***

Обещах на моя приятел Зелас, че ще разкажа повече за нашите съседи на Балканите - сърби, бошняци, хървати, косовари-албанци. Вече публикувах два от тях:"Българите нападат! Вече са в София!" и "Една българка в Сараево". Има какво да научиме.
Има от какво да се поучиме.

Спомняте си как щяха да ме разпънат на кръст за постинга "Сърбите - нашите "душмани". Обиждал съм сърбите и не знам що.
И тогава им казах, че не им се сърдя.
Живи и здрави да сме всички.

Зачитат си историята и културата хората.А ние се чудим как да стъпчем човека до нас, да минем отгоре му, да го унищожим интелектуално, като човек.
Жив да си Санде!

Бунтът на сърбите - бунт на духа им в защита на достойнството. От балканците само те го могат така. Колко сила струи от изреченото:“Не е лошо този Върховен представител да си го запише това някъде!” И закана! Има какво да научим и да се поучим! Да не забравяме: " Духът на един народ е всичко!"
Хубав ден!

Благодаря за написаното!

Не сме здрави, боледуваме, боледува българският дух.
Не трябва да се залъгваме.

Добре познаваш психологията на сръбския народ, Санде!
Хубав пролетен ден и благодаря за песните!

Винаги съм твърдял, че в българите е заложена, огромна, страшна енергия!
Рано или късно, тя ще се пробуди, както се събужда заспалия вулкан.
Българите имаме бъдеще в Европа.
Има ли друг народ с такъв фолклор, с такива танци? Там е душата на народа.
Европа има да се диви на чудесата български!!!

Но дотогава???

... сме воювали и са ни разделяли омрази. С това трябва да се приключи.

Историята не беше много благосклонна за българите - национални катастрофи, мъки ем страдания, както казват македонците.
А на сърбите им вървеше, те бяха успешни, по-щастливи, по-късметлии, повече пееха, повече пътуваха по света, но --- до 1992 година. После се стъмни!

Специално искам да се обърна към вас, гласуващиите отрицателно.
Защо го правите? Аз не мразя никого и не желая никому лошото.
Нямам конфликт с никого, нито искам да имам. Не мога да разбера за какво го правите бе, да му еба майката. В придишния постинг и то тема, която не съдържа конфликт- майтапчийска, 52 гласа отрицателни за отрицателно време! Толкова не бяха прочели постинга.
Наистина ми е непонятно как може човек да си губи времето по този начин.
Простено да ви е.

Браво Саше!Човек трябва да има качества за да види запомни,и после сътвори това.

Хубав ден и хубава събота-неделя!

Честта трябва да е над всичко, Благодаря.

... видяхте какво казва Бранко Радованович: "Върховният представител на ООН и Специален представител на ЕС трябва да си запише некои работи!"

Благодаря Саше, за разказа и за великолепната музика!
Поздрави и пожелания за много слънце и усмивки през почивните дни!:)))

Същото и на теб пожелавам - хубав ден и слънчеви и весели събота и неделя!

Не съм краен националист, но по-добре сърби и църкви, пред бошняци, косоварци и албанци с джамии.
Браво на сърбите!
Дано войните на Балканите са вече минало.

... военни команди, взривове от ракети и мини. И да гледаме хора, които плачат.

Круме, не си страшен, но страшно звучат думите ти, извинявай. Нали точно затова започна тази касапница в Босна и Херцеговина. Решиха да се делят в държава, в която делбата бе невъзможна.
И всички платиха най-скъпата цена. И ще я плащат най-малко още 50 години!

Няколко пъти съм минавала през Сърбия,твърди хора с дух.

В Требине бях 1989 г., след работа, имаше там машинна индустрия, прецизна обработка. В центъра на стария град, на площада стояха една до друга, джамия, католическа и православна църква. Вероятно построени още от турско, венецианско (Дубровник е на 20км). Много хубаво градче, с средновековни крепостни стени. Там ги ядох најубвите каламари в живота.

Сложна тема,санде. Не е въпроса да съм против джамиите, но пък... това е като да накарат оцелели от баташкото клане да идат да им се кланят на темелите. Не е ли малко нагло и робско? И защо пък все ние/християните/ да им сторваме поклони за да не се чувствали еди как си. Ами като се чувстват... пътя,чантата и за хляб. Аз не бих се чувствала добре в арабска държава и затова и не живея в такава. Религия, която е на гости в една държава/не е официална/ да си знае мястото! Защо не идат да построят църкви в Либия примерно? Ще идат ама... А и друго ще ти кажа. За разлика от църквите джамии има навсякъде, защото сме и по-толерантните, но пък съотношението на броя църкви-джамии е в полза на официалната вяра. В Испания има градове и без джамии. Сега се замислям - в България има ли такива?
Това, което запомних от Скопие/нали уж македонците са християни и много хайдуци се пишат/ - накъдето и да погледна -джамия, едва успях една църква да видя и то не в центъра им.
И защо пък се по балканите им е на народите/европейски и не европейски/ да не липсват джамиите?

Те са като нас, и ние сме като тях. Но по времето на жестоките изпитания те се оказааха железни, горди хора.

Те са имали идеални отношения - сърби, мюсюлмани / бошняци/ , хървати.
Но политиката разби и унищожи всичко. И чуждите игри и интерси.

Благодаря ти ,мила, че прочете разказа. Това е, започнем ли да се делим, забравим ли , че сме хора, става страшно.

магаретата страдат.
Валя

Обикновените хора не си дават сметка, че участват в сх емите и сценариите на хитри и опасни хира.

санде, Сърбите са били империялисти.
Имат ли българите таков опит?

Разните идеолгии илагери ни поставиха един срещу друг.

Грозните шеги и подигравки на историята.

Да се яват, те обичат сърбите ...

"Колко велик е сръбският дух и колко високо е чувството им за достойнство!"

Прочетох и разказа, и коментарите, заедно с твоите обстойни отговори, Санде. И се убедих в това твърдение.

Благодаря за пристрастието, с което описваш събитията, за хуманната позиция и за прекрасните песни!
Благодаря за специалното внимание и поздрава!

Вдъхновена пролетна вечер ти пожелавам! ;)

Радвам се, че прочете това.

Ти отлично познаваш сърбите и тяхната душевност.Прочетох с интерес .
Благодаря за чудесната музика и добрите пожелания .
Хубава вечер !

Хубава вечер, както и хубави събота и неделя!

Шапка им свалям за бойния дух. Хубав постинг Саше, браво и на теб. Но имам и една забележка - изтекоха ми очите с този бледен шрифт. Пиши черно бе човек, що ни мъчиш...

Радвам се, приятелю, че прочете разказа и сподели мнението си за бойния дух на нашите комшии - сърбите.

Хубава тази работа, ама сръбска!

Сега материята е толкова деликатна, че дали пипам с ръкавици или не все някой ще настъпя по мазола.

Не знам как е в Босна, ама в България помаците (от които съм и аз самият) винаги сме се чуствували като втора ръка хора - причините са много и разнообразни. Историците обаче казват сме директни наследници на Богомилите! Ха сега каква стана тази каша, а - хем мюсюлмани, хем по-християни от християните. Даже от моят Неделински край много пак станаха християни, включая моя род. Загадка тези хора, а? Фурнаджийски лопати или нещо повече?

Това значи едно нещо - тези хора тук и там в Босна си държат на традициите, каквито и да са, но да бъдат чисти. Босна е била територията, където богомилството е било най-разпространено и дори става официална религия, след като е било изритано от България. Почти със сигурен, че мюсюлманите от Босна сега са всички стари богомили, чисти. Защо Богомилите са приели така охотно исляма? Проучете този въпрос и може много неща за сегашното положение на Балканите да ви се изяснят.

Какво правят сърбите? Ами те винаги са били тарикатчетата тук на Балканите, да имат силен дух, ама дух тарикатски. Вижте на нас какви злини ни сториха и какво стана напоследък в Западните покрайнини.

Макар и да ги упреквам, те са си прави за тях и евала за достойнството, обаче вървят по-погрешната пътека. Когато човек върви към пропастта и с високо вдигната глава, пак пада в нея.

Ако питате мен и двата лагера са за пердах, това което трябваше да направят е ДРУЖНО да го вдигнат за ушите този йезуит мръсен Игнасио Хавиер Перес и да го убият с камъни! Щото той е проблема. Той е пратеникът на новата Римска империя (ЕС) дето си прилага стария трик на "разделяй и владей". Аз ако бях там, щях с голи ръце да го удуша ... на място.

Ако и когато всички на Балканите си подадем ръце, ще бъдем най-голямата сила в Европа, точно както и Херодот го каза преди хиляди години.
Засега само се делим, разделени от вън. Нищо ново под слънцето балканск

но имат повече, от което да се срамуват. Не точно ние трябва да сме тези, дето ще ги хвалят. Особено след като и тая поредна година сръбски власти правиха мизерии на нашите българи, тръгнали да почетат паметта на Левски в Босилеград, не съм много добре настроен към српството.
А конкретно в Босна ролята на сърбите е кошмарна.

[quote=zelas]Хубава тази работа, ама сръбска!

Сега материята е толкова деликатна, че дали пипам с ръкавици или не все някой ще настъпя по мазола.

Не знам как е в Босна, ама в България помаците (от които съм и аз самият) винаги сме се чуствували като втора ръка хора - причините са много и разнообразни. Историците обаче казват сме директни наследници на Богомилите! Ха сега каква стана тази каша, а - хем мюсюлмани, хем по-християни от християните. Даже от моят Неделински край много пак станаха християни, включая моя род. Загадка тези хора, а? Фурнаджийски лопати или нещо повече?

Това значи едно нещо - тези хора тук и там в Босна си държат на традициите, каквито и да са, но да бъдат чисти. Босна е била територията, където богомилството е било най-разпространено и дори става официална религия, след като е било изритано от България. Почти със сигурен, че мюсюлманите от Босна сега са всички стари богомили, чисти. Защо Богомилите са приели така охотно исляма? Проучете този въпрос и може много неща за сегашното положение на Балканите да ви се изяснят.

Какво правят сърбите? Ами те винаги са били тарикатчетата тук на Балканите, да имат силен дух, ама дух тарикатски. Вижте на нас какви злини ни сториха и какво стана напоследък в Западните покрайнини.

Макар и да ги упреквам, те са си прави за тях и евала за достойнството, обаче вървят по-погрешната пътека. Когато човек върви към пропастта и с високо вдигната глава, пак пада в нея.

Ако питате мен и двата лагера са за пердах, това което трябваше да направят е ДРУЖНО да го вдигнат за ушите този йезуит мръсен Игнасио Хавиер Перес и да го убият с камъни! Щото той е проблема. Той е пратеникът на новата Римска империя (ЕС) дето си прилага стария трик на "разделяй и владей". Аз ако бях там, щях с голи ръце да го удуша ... на място.

Ако и когато всички на Балканите си подадем ръце, ще бъдем най-голямата сила в Европа, точно както и Херодот го каза преди хиляди години.
Засега само се делим, разделени от вън. Нищо ново под слънцето."
+++

За богомилите си прав,че в Босна са намерили най-сигурно убежище. Има останали и оцеляли паметници.
Интересен факт: В Босна османското присъствие не се счита за отрицателно явление. Има джамии, улици и площади, селаи, именна система пр. наименовани на османски първенци.
За сърбите. Според мен има и задкулисни и игри и машинации, но националъзмът изигра лоша шега на сърбите. Разчитаха, че ако не успеятда си запазят Косово, тогава грабват, присъединяват си част от Босна, другия бряг на Сава, и колкото успеят по-нататък да присъединят със сила. "Помогна" и Изетбегович с неговите начертания за Ислямска република.

Тука има само един лагер за пердах - оня на чужденците, дето си пъхат носовете в сръбско-босненско-хърватските работи.

Но ние сме много податливи - всичките наоколо - на чужди машинации и опитите за разединяване почти винаги са успявали.
Както и да е - поздравления за живия разказ!

Всеки външен съветник е бедствие за България.

..Най-малко пък ние сме за хвалене. Имахме ли война? Не. Имахме ли природни бедствия, земетресения и пр.? Не.
Но сме като след бедствие.

Прочетох разказа много внимателно няколко пъти, опитвайки да се отърва от личните усещания, но не мога. Ти си ме знаеш, във всичко, което пиша, присъствам лично. Когато Милошевич беше подгонил албанците от Косово, в моя град дойде едно семейство с малки дечица. Мама им помагаше - правеше кексове и даваше дрешки на децата. Постепенно се сприятелихме. С часове сме си говорили защо при тях се случи така. Жената, Самира, строителен инженер и служител в общинска фирма, веднъж каза нещо, което ме порази: "Хората излязоха по-лоши от вълците. Тези, които години наред възторжено твърдяха, че сърбите са наши братя, сега с апломб ни убеждават, че нямаме по-голям враг от сръбското племе. А ние, вместо да бием шута на 200 - 300 дембели, оставихме се да ни манипулират и да запалят цяла Югославия." Мислила съм много върху тези думи. Цитирам ги точно. Те бяха изказани на български, защото Самира го научи за 3 месеца. Май няма какво да добавя, освен че в случая иде реч за един испански дембелин.

А, сетих се, имам! В парка на Кале мегдан има една малка къщичка с преддверие и две неголеми стаи. Сега е информационен център, но на фасадата има табела, че там за някакев период от време се е помещавала сръбската скупщина. Все пак мъдри са били сърбите, набутали са си депутатите на неудобно място, за да не им хареса и да се застоят във властта :) И това, мисля, е въпрос на достойнство на един народ.

... Но политиката и политиците и тези, които стоят зад кулисите и в сянка тласнаха нещата към тази унищожителна за всички война.
Милошевич и неговите националисти, манията за Велика Сърбия...
В разказа сърбите са похвалени за проявеното достоинство, но то не липсва и на бошняците/мюсюлмани! и на хърватите.
Не вземам страна.Станалото, станало. Времето остава да лекува раните.

Поздрави за разказа!

С най-добри пожелания за здраве, радости и успехи в начинанията!

Честита пролет!!!!!!!!!!!!!!!
Бяла, чиста и красива дойде пролетта! Пъстроцветна, весела, засмяна - ще напълни нашите сърца и в душите ни ще влезе с радостта и любовта!:)))

Толкова красиво си го казала, че мога само да потвърдя думите ти и да ти пожелая същото!

Какво имаха да делят с комшиите? Миналото? Вижте как чехи и словаци мирно се разделиха. Ама културни хора, а тези са простаци. И двете страни! Тук криви и прави няма. Изглежда колкото е по-малък и незначителен един народ, толкова по го надува на национализъм и търси как да си избие комплексите.

...тези избраха балканския вариант. За три години унищожиха и съсипаха построеното столетия. Ами жертвите - над 100 000, ами разселените - два милиона, бежанци в собствената си страна, пръснати по цял свят - от Канада до Австралия.
Прав си, остана им ракията.
Но да не ги наричаме простаци. Всеки е някаква жертва, на нещо. Платиха си всички.

Санде, защо руснаците жители на прибалтийските държави не се бият?

Цивилизовано, културно, без сътресения. Словения направи преход към новата система без да се усети. Даже са още по-добре. Руснаците от Прибалтийските републики си пият водката и пет пари не дават, че не са в Русия. Умни, паметни.
А тук стана катастрофа. Причините не са една и две и ти ги знаеш по-добре и от нас.

За лудостта в Босна писал и Томас Мор, преди 500 години в Утопия!
Много прецизно!

"Ratom se iskvario moral ljudi, mnogi su dobili volju za plja4kanjem kao i ve4u volju za vr6enje ubistava. Ljudi su prezreli zakone. Sve je to dolazilo otuda 6to kralj, zauzet brigom o dvema zemljama, nije stizao da se brine kako treba ni o jednoj od njih." - Utopija - Tomas Mor

Интересно е това, което е написал Томас Мор, много тънки наблюдения има нобелистът Иво Андрич в "Мост над Дрина" и "Травнишка хроника".

ето ти Санде пълен подробен отговор за мотивите за войната в Босна.
:-(
http://boristodorov56.blog.bg/lifestyle/2011/03/23/desette-lica-na-prostashtinata.714490

... Но мисля, че работата е далеч по- сложна и класификациите на Борис Тодоров не могат да ни помогнат съществено. По-сложно е всичко. Според мен. Алия Изетбегович не е4 простак, Франьо Туджман не е простак, Слободан Милошевич не е простак. Много са навързани работите .

Не искам да се карам с теб санде.
Три годинишната безразложна, садистична бомбрдировка на Сараево.
Запалването на Дубровник.
Кой нареди?
"Не простак" някой, грамотен ерудит?
Не да кажеш, че "в афтект" е направено.

Сърбия загуби Косово, Република Сръбска не я доби засега.
Изолация. Стопирани са европските е евроатлантските интеграции.

И що останува? Шливовица и сръбска чалга....

Санде, не виждам защо сърбите повече би болела загубата на Косово от загубата на Македония. И двете територии са чужди за тях, които са спечелили в същото време. Същата приказкa. Може да се тегли доста точен и синхронизиран паралел във времето между Македония и Косово.

Аз така, аматьорски, простaчки :-))), без дипломатически тон/маниер.

И аз ще ти отговоря откровено: тия не я сметат Р Македония за загубена.Там во медиите лоша дума за Сръбия нема да слушнеш. А за България или само лошо или нищо. Затова РМ върви назад, към Античността, към Александър Македонски, а не към Европа. А не смее и да изпревари Сърбия.

И сърбите се занимават с глупости, не си гледат сливовицата. За какво им беха тези войни и те не могат да кажат. Прават хубава ракия, това не може да им се отрече. Но с войните, ако се направи кратка историческа справка, се ос**ат винаги.
Ние с поручик Ржевски и корнет Оболенски се е случвало да минаваме през Сърбия, хубава уредена държава, хубави хора (и сръбкини!), хубава ракия и мезета.
Да се надяваме повече никога да не воюват! С когото и да било.
Наздраве! (малко е рано, но жаден не е здравословно да стои човек)

Прав си, хиляда пъти си прав! Сърбите да си гледат сливовицата, лепите цури и сръбската музика!
Във войните са каръци.

Наздраве, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ... молодьож!