ПРИКАЗКИ ЗА КУЧЕТО: В ОБСАДЕНИЯ ЛЕНИНГРАД!

                                                                
                                                                           На Севда

         
               Писателят Александър Чаковски, известен с трилогията си “Блокада”,  посетил през 50-те  години на миналия век България. В Дома на техниката в София Чаковски имал среща с читатели, на която разказал историята около  написването на книгата за епичната ленинградска обсада по време на Втората световна война. В разказа му се преплитали разни драматични истории, включително и такива за  домашните любимци – кучетата, които споделяли всички мъки, страдания и ежедневни опасности, заедно с хората.

          Кучетата участвали във войната. Прочутата порода “немска овчарка”  била незаменим специалист по откриване на мини. Немски. Разбира се, не защото е немска, а защото тези кучетата от тази порода са известни със своята интелигентост и податливост на обучение. И сега се използват от полицията в целиа свят.

            Чаковски направил интересен  паралел между поведението на хората и на кучетата  в нечовешките условия на блокадата.        Голямият писател споделил, че при събирането на материалите за романа се  натъкнал  освен на масовия героизъм на жителите на Ленинград, но и на позорни случаи, някои от тях с известни личности, които унижавали дотолкова човешкото достойство, че не виждал  как може да бъдат споменати в книгата. Питал се много пъти – има ли право да изнася на показ такива срамни неща.

Например – известна личност, учен с голяма популярност отива да получи в районния комисариат дажбата за деня хляб. Става въпрос за 200 грама на човек, по 200 грама за него, съпругата и внучето. По пътя премалял от глад и с помътнен от глада мозък, си чопнал от жалката дажба. И полека, полека .... по пътя за дома  я изял цялата.

Когато жена му видяла  празната мрежичка и плачещото дете до нея, грабнала дъската за хляба и почнала да го млати по главата, до кръв и припадък.

Споменал за друг случай с известна личност при идентични обстоятелства: той донесъл  хляба благополучно, закачил мрежичката в антрето и се заприказвал с жена си в хола и така 10 – 15 минути. По едно време жената изкрещяла: “хляба!”

Хвърлили се  двамата към вратата на антрето. И какво да видят?

Мрежичката с  мизерната дажба хляб си виси на стола. Срещу нея – облещено  клечи кучето им. Под него ... локва лиги.

Не посмяло да посегне, надвило животинския си инстинкт.

 

А на мен ми се иска да кажа: Спокойно! Кучето пази хляба! ... Даже и от себе си дори!

Това е военната приказка. Да помълчим.

 

***

 

Да помълчим -

Не коментирайте!/ ???????/
Защо бре, sande, такива команди раздаваш:)))

Кой ви пречи?

Страшно, достоверно, принизяващо човека до кучето и оневиняващо кучето, равнопоставено на човека.Много вълнуващ разказ, страшен!

Валя

... не губи милостта и благородството си.
Може да озверее, да стане агресивно само от системен глад и от човешка жестокост. Което си е съпротива срещу злото, за което то няма вина.
Човекът, той е този, който носи отговорност и за кучето, между другото, но забравя, че трябва да бъде Човек.

... И за човека разбира се. Кучето не съществува само. То е "в пакет" с човека, както са например алпинистите, когато катерят висок връх. Но човекът често забравя това. Забравя, че отговаря за своя приятел - кучето, пратено му за другар от Бога. Забравя този хитър синковец.

.............!!!

... станала в обсадениа Ленинград /сега Петербург/. Сигурно по това време са се случили хиляди, а може би стотици хиляди истории, но тази я виждам като една метафора. Човекът и кучето - в екстремна ситуация. И оцеляват заедно!

И аз само ще помълча ...
Таня .

Истина и приказка. На едно място.

благодаря за поздрава:)))

Поздрави и най-добри пожелания. И не мъчи горките студенти.

Да, тежките условия са изпитание за волята и духовноста слабите духом се принизяват до "първичното" .Хубав постинг за размисъл.

разказът ти, sande, ми припомни една детска книга- "Хлябът от онази зима", от два дни ми е млък, наистина да помълчим

За българите, Николай, кучето е и най-добър приятел, но също така е и доста оклеветено, доста набедено, нахокано, очернено, охулено незаслужено." Помияр, скитник, кучешки жовит, живее като куче", все обидни епитети. А и заплахи да го натикат в миша дупка, да го унищожат, все едно кучето е виновни за бедите на българите.
С тези непретенциозни разказчета се опитвам да го реабилитирам като незаменим и достоен приятел и спътник на Н.В. Човека, и да кажа, че Човека отговаря за божия пратеник - кучето.

Поздрави!

... заглавието на разказа призовава да помълчим. Но това е заглавие и има литературни съображения.
Добре е наистина понякога да помълчим. Но не много дълго. Най-добре все пак е да си говорим. Няма такава тема, по която да не може да се говори.
Говори, Дора.

Поздрави!

Знаеш ли Санде, по стечения на обстоятелствата съм имал възможността да опозная ингилизите и то не какви да е, ами тези дет им викат средна и горна класа. Много изискани са врид, много начетени, все с вилица и нож се хранят, слушат класическа музика, говорят завъртяно, ама аз като родопско говедо им се пуля в очинкине. И какво виждам там:

Виждам уж големи люде ама не пораснали, капризни като деца, виждам цивилизовани люде ама не човеци, все гледат да те използват, виждам горделиви хора ама неблагородни, ако се наложи брат брата отравя за наследството.

И си викам: Брех, майка му стара, как ми се ще да ви видя дали ще си запазите маниерите, кога ножът опре до кокъл.

Та точно така си е, както си го описал, уж хора с претенции, а всъщност по-долни от кучето!

Благодаря!

Това горе моя милост (компа е в махмурлук)

Добре си ги усетил с родопския си нюх. И добре си го описал.

По речта става ясно, и по мисълта.

Но се пази от полицията! Много лесно може да те спипа. Личиш си отдалече.

Може и да има такива кучета, но не съм срещал. Да е гладно и да не изяде хляба! Тц, тц, тц...

Както веднъж ти споменах, щабното ни куче Буш не е интелектуалец. Онзи ден пратих корнет Оболенски да му занесе в една паничка малко вода. Излизам след това, гледам Буш ходи, пада, става, преплита крака и залита като ирландски моряк. Викам корнета, "какво става?", питам, "Буш май е пипнал свинския грип". Тоя вика "аааа, сигурно не му е понесла водката". Учуди ме леко, но продължих, питам "от кога Буш пие водка?". Оболенски вика "не мога да знам от кога пие, но нали ме пратихте да му дам вода. Е, вода нямах под ръка, та му сипах в паничката чаша водка. Викам и той душа носи, що да не пийне!"
Явно и Буш като поручик Ржевски, почне ли да лочи, няма спиране. Докато не паднат под масата, не се предават.

Нямаш ли някоя история за нас военните? Там мога да се включа компетентно.
Стига да не е за лемурите в главното командване. Тези не са ми любимци. Лапачи. А и не могат да пият.

Не знам дали е вярно или е художествена измислица, с цел подсилване образа на кучето, но вярвам, че е възможно. Кучетата усещат, когато стопаните им са в беда. Случва се куче да умре, замествайки своя стопанин в смъртта, т.е. отменяйки смъртта за него. Мисля, че едно мое куче навремето направи това за мене! Поздрави, Сашо! :)

И аз се чудя, но може. Има кучета и кучета, както хора и хора. Особено опасни са тези дето не пият! А са началници. На такива не може да се угоди!
А при вас, даже и Буш пие водка! С хубави хора защо да не пие... При това сега не е война, а си е мирно време. Ако кажа на моя приятел Зелас, много ще се смее.
Искам да напиша за вас, офицерите, но да намеря подходящата история.

И така по стар обичай да си вдигнем наздравицата, с вино:

Давайте въйпьом, господа офицери, медсестри и вся остальная непиющая ...молодьож!

Благодаря за посещението.

Поздрави!

Тракийските жреци са лекували по този начин - прехвърляли са болния дух от човек в куче. При сериозна болест кучето умира.

Това са работи, за които чакам вашата дума. Не са ни ясни некои работи.

Човек не може да не занемее, като прочете за това, как кучето не е докоснало хляба...

Дори изглежда невероятно, но и кучетата имат своите герои от войната, аз чул,че някои се били отличавани и сордени и медали.