Прочетен: 6253 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2010 10:49
ЦИГАНСКИ ИСТОРИИ: Ж.П. РЕЛСАТА
Циганинът Рамо с помоща на братовчед си Мерджан открадна от ж.п. линията релса, подготвена за ремонт. Двамата използваха вечерния сумрак, за да я натоварят на каруцата, като се оглеждаха непрекъснато никой да не ги види. Релсата се оказва тежка и те бая се узориха докато я качат на платформата.
Обещаха си да се почерпят следващата вечер след като получат през деня парите от фирмата за скрап.
Сутринта, обаче, ги очакаше неприятна изненада: пристигна полицейска патрулка с двама полицаи и се насочи към тяхната къщурка.
Жената на Рамо, Айше първа видя неканените гости, изскочи навън и като истинска Раймонда Диен застана пред опасната релса.
- Какво ви води насам, сигурно търсите някого – опитва се тя да ги забаламоса и да спечели време, с надеждата Рамо да измисли нещо.
Полицаите веднага забелязаха релсата, която се мъдреше отпред и никак не можеше да се скрие.
- Ами търсиме една хвърчаща релса, чудиме се как е кацнала точно пред вас – казват полицаите.
- На това ли викате релса, ние също се чудехме с Рамо откъде ли е паднало това парче железо – казва е престорена небрежност Айше.
- Ние също се чудиме как тази тежка релса долетя във вашия двор и защо сте я откраднали?- казват строго полицаите.
В разговора се влючва Рамо, който си пада малко артист:
- Стига с тая релса, бе! Релса, та релса, като че ли некой е кьорав та не види, че е релса! Ами то, откъде и да я погледнеш, все си е релса... - в очите му се чете напрежение.
- Въпросът ни е защо я откраднахте? – питат строго полицаите, като разбират същевременно колко абсурден е въпроса им. Ясно е защо.
- Как така сме я откраднали? Къде сте чули циганин да крадне, ние това го не знаеме! – ококорва се възмутено Рамо, сякаш го обвиняват незаслужено в обир на банка.
- Айде сега, знае се къде са милиончетата, не са у циганите!- подсилва защитата Айше.
- Трябва сега да дойдете с нас в Райното управление, да дадете показания кога и как откраднахте релсата – казват строго полицаите.
При споменаването на “районното” двамата автоматически, като наговорили се, сменят тактиката
- Молиме ви, немойте така, как така у Районното. Ние сме поштени хора, каква работа имаме ние у Районното?
Рамо хваща единия от полицаите за лакътя:
- Ти баща, ти майка, немойте така, ще ни затворите къщата, кой ще ни храни децата? Още днеска ще закараме скапаната релса къде требе.
- Значи признавате че сте я откраднали.
- Само това не може да признаеме. Не сме краднали никаква релса. - отговаря невъзмутимо Рамо.
- А как се намери тука, пред вас. С крилца ли долетя?
Пауза. В сгъстеното напрежение циганския компютър ражда отговора, единствения възможен за тях спасителен отговор:
- Децата!
- Какво децата? – учудват се полицаите.
- Децата. Детска работа. Играли си покрай ж.п. линията и я добиркаха.
И двамата, Рамо и Айше, в един глас:
- Детска работа ... какво да ги правиш ...деца ...
Полицаите, смаяни от изкусната лъжа, изстрелват в упор въпроса:
- Е как тези малки деца са донесли релса, тежка повече от 100 килограма?
Отговорът е също изстрел в 10-ката:
- Е откъде децата да знаят, че е 100 килограма? Кой да им каже на децата, че е 100 килограма?! – отговарят Рамо и Айше с цялата убедителност, на която е способен един циганин.
Циганин зазида шест кучета
Защо не може да има български филм на уж...
Бъди благодарен за това, което имаш.
Една нова книги за Самоков
Валя
Не кълват на никаква стръв, нито обръщат внимание на захранката.
Малко е неугледно - търкалящи се празни бутилки от асфалтова ракия, от вино, повредено с кока-кола, компанията заминала в неизвестна посока, цигани с открадната ж.п. релса, която не успяват да пласират... Това засега е човешкия материал, доста е жалостиво всичко, но това е засега.
Поздрави и най-добри пожелания!
23.11.2010 19:01
Поздрави и хубава вечер!
Поздрави и хубава вечер!
Ако едно име ви говори нещо и ако това име поражда доверие, това е най-важното. Независимо дали става дума за стока, купена от супермаркет или за духовни стойсти. Доверието е скъпо.
Благодаря ви!
Кога ще правим керпичени къщи..... :-) :-)
Поздрави!
Кога ще правим керпичени къщи..... :-) :-)
Поздрави!
Зарадвахте ме вчера с живописния пътепис за изоставените села в Стара планина.Това е и моя любима тема. Не настоящето, не бъдещето, а миналото ме трогва и вълнува. Ако бягаме от корените си сме загинали приживе.
Още веднъж се убеждавам, че човек трябва да прави това, което най-добре може да прави.А вие го можете - за ваша радост, а и за радост на много други хора, които правите съпричастни. Да не забравяме, че има хора, които и да искат, не могат - поради възраст, болести или липса на средства.
Към "Каменното гнездо" съм написал текст, той е посветен и на вас. Ако имате време го прочетете.
Поздрави!
27.11.2010 11:11
Полицая: Абе ти на нас тези шменти капели не ги разправяй - каъъък тез сополанковци ще я донесат до тука?
Рамо: Не са я носили бе гусин старшина - бутали са я. Оня ден така добутаха тука един валяк. Требеше и него после да го връщаме.
Полицая: Ай сиктер бе! Ццццц... Добре, са ще ви се размине, ама глейте кво бутат се пак.
Айше, плескайки зад врата един от сополанковците: Чухте ли бе келешари, какво каза гусин старшия!?
Полицаите си тръгват. Рамо с погребална физиономия отива да търси Мержан, да бутат релсата обратно.
Благодаря за посещението.
Поздрави
Сърдечни поздрави и приятни празници!
Сърдечни поздрави и приятни празници!
... истински голям поет. Пиши, брато!
Приятно е, наистина в твоя блог, приятелю!
Поздравления!
Б.
Не зная.
А руските и сръбските са романтици.
Нашите нямат време за романтика. Защото трябва да се краде. Да се краде и лъже. Каква ти романтика тук!