Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2018 13:48 - Структура на българската държава по време на Симеон
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1826 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 20.10.2020 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Константи Багрянородни (905-9.XI.959) ни е оставил една много интересна инструкция от византийския дворцов етикет, а именно как да се обръща логотетът към българските пратеници:

 „…Как е духовният внук на нашия свят император (поставеният) от Бога владетел на България? Как е (поставената) от Бога владетелка? Как са канартикинът (престолонаследникът), вулиатарканът, синовете на поставения от Бога владетел на България и останалите му чеда? Как са шестимата велики боляри? Как са останалите вътрешни и външни боляри? Как е целият народ?“

 Във връзка с една война със сърбите на цар Борис Константин Багрянородни ни казва, че има дванадесет велики боляри.  Шестимата велики боляри са управителният съвет на България. Те са вътрешните боляри, които живеят в двореца, а външните изпълняват по границите различни задачи.

 В „Шестоднев“ на Екзарх Йосиф (X в.) намираме описание на столицата на Симеон, Преслав, която е предизвиквала удивление у всеки посетител:

 „…Когато някой простороден и беден и чужденец, дошъл отдалече при портите на княжеския дворец и видял ги, изумява се. И стигнал до (вътрешните) врати, като пита, чуди се. И влязъл вътре, вижда от двете страни да се издигат къщи, украсени с камък и дърво, и изписани, и прочее. Като влезе в двореца и види високите палати, и църквите, украсени невероятно с камък и дърво, и боя, а отвътре — с мрамор и мед, сребро и злато, понеже не знае с какво да ги сравни, тъй като в своята земя не е виждал друго, освен сламени колиби, бедният, изгубвайки си ума, им се чуди. Ако ли пък му се случи да види и княза, седнал, в мантия, обшита с бисер, с огърлица от монети на шията и с пръстени на ръцете, препасан с пурпурен пояс и с висящ на бедрото му златен меч, и от двете му страни седнали болярите със златни огърлици, с пояси и пръстени; и ако някой, когато се завърне в своята страна, го запита, казвайки: „Какво видя там?“, ще каже: „Не зная как да го разкажа, защото (само) със собствените си очи бихте могли както трябва да се възхитите на красотата“.“

 Когато България пада под византийска власт, българският цар Борис II е детрониран официално в Цариград. Лъв Дякон (992) ни съобщава какви са символите на царска власт, които са свалени от него:

 „…Те били следните: тиара, обвита в пурпур и извезана със злато и бисери, багреница и червени обувки.“

 На Райна Заимова, съпруга на български посланик в Мароко, дължим интересното сведение за българския герб, дадено от анонимен арабски автор, посетил Търново. В препис от XIV век от оригинала е казано:

 „…Отдалеч блестяха кубетата. Върху щитовете на царските войници са изобразени лъвове. Долу е рисунка на герба на царя на България. Върху кръглия щит са изобразени един под друг три червени лъва върху позлатен фон.“, Заимова (2000), стр. 21, виж фиг. 30.2.

 Така че Паисий Хилендарски (1762) е прав като казва:

 „...Като знак на царския печат имали лъвско изображение. Това означавало, че българският народ бил силен във война и войска като лъвове, малък народ, но имали славно име и много пъти са взимали данък от кесарите.

 Анастасий Библиотекар (873-875) ни е предал отговорите на папа Николай I до цар Михаил. От един от тях:

 „…33: Вие заявявате, че когато сте влизали в сражение, досега обикновено сте носили като военно знаме конска опашка и искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст.“

 научаваме че знамето на войсковите части е било конска опашка. Според Ат-Табари, такива знамена са имали и тюрките, наричани туг или бунчук, Ат-Табари (839-923). Българската армия по това време има изключителни бойни качества. Това се дължи на две неща:

 Ш   българската войска е била на практика народно опълчение  и

 Ш   в армията е практикувано безкомпромисното наказване на небрежно отношение към конете и оръжията.

 Това научаваме от арабският историк ал-Масуди (942):

 „...Бържан (българите) се прекланят пред огъня. Те нямат своя свещена книга. Ездитните им коне винаги пасат свободно по пасищата и се яздят само при война. Убиват човек, ако го заварят да язди такъв кон в невоенно време. Когато тръгват на война, те се построяват в редици, като отпред са стрелците с лъкове, а зад тях са всички деца.“, Заимова (2000), стр. 36.

 А от отговорите на папа Николай I (858-867) на писмата на цар Михаил научаваме и следното:

 „…Да се наказват ли със смърт за напред ония, които не пазят добре оръжия, коне и други вещи, нужни за война?

…Какво да се носи в бой, вместо конска опашка, освен знамението на кръста?

…Бива ли да се пазят дни, в които трябва да се отложи отиването на война?

…Какво да се прави в дните на сражения, когато са навикнали да правят заклинания, игри, пеяния и някакви гадания? “, Дечев (1940).

 Данъците в държавата са били много ниски. В Българската апокрифна летопис, Дуйчев (1943а) стр. 155, четем:

  „...И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той взимаше данък от цялата своя земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година. Това бе неговият данък от неговата земя, от неговите люде и нищо друго не искаше. И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон.“

 По Симеоново време когато в България на река Волга владетел е Алмуш:

 „...Данъците си плащат в коне и др. От всеки от тях, който се жени, царят взема по един обязден кон. Когато при тях дойдат мюсюлмани с търговски кораби, то те плащат митнически данък - една десета.“, Ибн-Даста (913).

 При сина на Симеон, цар Петър, данъчната система е същата и в същото съчинение се съобщава за голямо материално благоденствие на народа. Ниски данъци виждаме и при Самуил:

 „…Те (българите) вдигнали въстание (1040) и отхвърлили ромейското иго не толкова от разположение към Делян, колкото поради ненаситността на Орфанотрофа (Йоан Орфанотроф, брат на византийския император Михаил IV Пафлагон) и поради прекомерното събиране на данъци. Защото император Василий (II Българоубиец), когато покорил българите, нищо не искал да измени, нито да прави изобщо нововъведения, а оставил нещата в предишното им състояние, така както ги бил наредил Самуил, а именно: всеки българин, който имал впряг волове, да дава на държавата по една крина жито и толкова просо, и по една стомна вино…“, Йоан Скилица (края на XI. началото на XII. в.), ХИБ 1 369.

 Симеон е имал и приходи от данъци, които е получавал и от Византия в съответствие със сключените мирни договори. В едно от многобройните писма на патриарх Йоан Мистик (901-907) до Симеон, ГИБИ 4 199, се описва механизмът на плащане и молбата Симеон да не изисква повече или да не промяна на условията на плащането:

 „...да се потвърди предишният договор, да ти се изпраща това, което ти се праща по обичая от Ромейската империя до Дебелт, и оттам чрез вашите хора да се донася до твоето господство, и ти да се задоволяваш от тия неща и да не искаш нищо повече, нито да пристигат при тебе царски хора и да ти се покланят.“

 До падането на България под византийско робство парично обращение в България не е известно.

 Впрочем нека отбележим, че и българите са участвали в търговията с роби. Това се вижда от „Новелата“ на Йоан Цимисхий (969-976), издадена между 972 и 975, непосредствено след падането на Източното българско царство под византийска власт, ГИБИ 5 236:

 „...Ония пък, които отиват по тържищата и селищата, за да закупуват роби от търговци или от българи, или по друг някакъв начин придобиват роби, или пък ги получават като дар, нека да плащат комеркион.“

 Това се вижда и от въпросите на цар Михаил към папа Николай I:

 „…Какво да прави с въстаналите, които искат да убият княза? Папата отговорил, че трябва да има милост към тях и да им се прощава. Същата мекост препоръчва и по въпроса, какво да се прави със забегналия роб.

 …Какво да се прави с роб, който наклевети господаря си пред първенците, и с жена, която наклевети мъжа си?“, Дечев (1940).

Бертинските анали (IX) ни казват, че през 871 г., по времето на Василий I, българския владетел не се нарича вече хаган, както при аварите, или кан, а крал или господар на българите. След завладяването на много византийски територии Симеон почва да се нарича цар на българи и ромеи. Това научаваме от писмо на Роман Лакапин (920-16.XII.944), ГИБИ 4 299:

 „...Кажи ми, впрочем, какво предимство има за тебе в това, че ти се пишеш цар на българи и ромеи, когато Бог не съизволява и не съдейства на това дело?“

 От автобиографията на Раковски (1939) научаваме, че пълководците също са избирани на всенародно събрание на районите:

 „…Боян е бил избран от Раковското общество, на общонароден събор, за предводител на войнството, което е било изпратено против маджарите.“

 Раковски ни казва и какъв е бил рангът на Боян:

 „...храбрият Боян, който е предвождал войската на цар Симеон под цариградските стени и е насилил цариградските стени откъм укрепленията на Златната врата.“

 От „Чудото на св. Георги“, Йосиф Черноризец (893), научаваме също, че материалното благосъстояние на войника в цивилния живот не определя неговия ранг в българската армия. Хората по Симеоново време очевидно са искали да знаят на кого да поверят синовете си и собствената си съдба по време на война. Този демократичен елемент, в иначе строго организираната българска армия, е необичайна характеристика за всички времена. Победите на Симеон обаче говорят, че войниците са имали доверие в пълководците си.

 От „Житието на Мария Нова“, ГИБИ 5 75, научаваме, че Симеон е сменял периодично областните управители. Очевидно това е била мярка за борба с корупцията.

 От писмото на Калоян до папа Инокентий III, писано през 1203, научаваме, че българските царе Симеон, Петър и Самуил са били коронясани от Папата, ЛИБИ 3 338:

 „...След това през миналия месец юни царство ми изпроводи своя архиепископ и (глава) на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите – Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите.“ 

 В българската възрожденска литература има тенденция с титлата крал да се титулуват владетели, които не са християни, а с титлата цар – християни, позовавайки се на това, че Михаил е получил за първи път титла цар след мнимото си покръстване. За това нека отбележим следното: Първо, християнски владетели България е имала и преди Михаил, второ болшинството от жителите на Балканския полуостров са християни още от първи век и Михаил, който е кръстен от детинство, въвежда християнството като държавна религия за всички, и трето думата цар е много древна както Гаврил Кръстевич (1869) ни съобщава на стр. 205: „…мидийските думи Saur (глава), персийски Sar, осетински Ser, кюрдски Sari, афгански Sar, Ser, бенгалски Sir …“ Н. Йонков-Владикин (2010) стр. 123 ни посочва, че това е стара тракийска дума от която произхожда и санскритската  сар = глава, sara = могъщество, защото царят е главатар и като такъв = силен, сар = силно течаща река, сар = стрела (с остра глава от кремък или метал, копие), сариса (сулица). От дядо ми съм чувал да нарича, главата на свинята „зурла“.

А що се отнася до титлата княз използвана също за българските владетели, то ние я виждаме в надписаните с гръцки български паметници старобългарското кънес, записано KANNAC (надписа на Омуртаг в Търново) и καννες. В сегашната руска историческа литература титлата цар е запазена за император, а княз за синовете му, като велик княз е най-стария син.

Забележете, никъде в старите извори няма запис на титла на български владетел „хан“.

Откъс от: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image

 






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959676
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031