Вървя по улицата, а от един прозорец, все още дървен, с люпеща се боя,  идва миризма на манджа. Някаква проста манджа, не с 25 съставки, включващи стръкче босилек, две стръкчета розмарин, яйце от щраус и тем подобни. И миризмата ме пренася в отдавна отминал ден. И знам, че там някъде някоя баба готви. Който е ходил при баба си, знае, че това е най-вкусната манджа.

А до някой блок, сред всичката занемареност, грозотия и мръсотия – граднинка с лалета, заградена с клечки, клони и каквото се намерило. Хубава градинка, много по-хубава, по-истинска, по-жива от тази пред някоя мутросграда с прилежно подстригана трева и отбрани растения от някой елитен градински център. Първата е правена с любов, а втората – по силата на служебни задължения. И знам, тук някъде живее някоя баба.

А пък всяка истинска баба си има едно чекмедже с кълбета най-всякаква прежда, събирани откъде ли не през годините. Днес кой би носил пуловер, плетен от баба... Всеки би предпочел повече или по-малко марков пуловер и подарък много мегабайти от (продължението беше изтрито от автомодератора поради наличие на обидни квалификации). Но който е носил пуловер, плетен от баба, знае, че той топли по по-особен начин. И няма мутро- и парвенюшки магазин, в който да намериш пуловер, който да топли така.

А като отидеш в Балкана и някъде над селото изгубиш пътя, доскоро поне, се намираше някоя баба с няколко овци или кози и куче, която да те ориентира. Понякога – баба с хурка и вретено.

Но бабите лека-полека си отиват. Градинките ще запустеят. Може да бъдат разкаляни и разровени от колелата на по някой джип, който ще паркира в тях. Апартаментите на бабите ще бъдат ремонтирани и дадени под наем. Ще станат едни трупове на домове, от които душата е отлетяла. От прозорците най-много да мирише на стопляно в микровълнова печка замразено френско/мексиканско/азиатско или друго екзотично ястие. А къщите в планината ще получат по още някой некролог на вратите, ще запустеят съвсем и след някоя и друга година ще рухнат. Пътеките ще зараснат с тръни. А на мястото на бабите ще дойдат едни жени, които никога няма да станат баби (дори и да имат внуци). Просто ще си останат едни рационални, амбициозни, еманципирани жени искащи “да вземат всичко от живота”, които са го докарали до напреднала възраст. И светът без бабите ще стане още малко по-грозен и зъл.